Жан Моне“ Център за високи постижения в изследването на европеизацията на държавите от Югоизточна Европа

спявали ли сте някога да стигнете до определено място, да осъществите дадена цел, когато изначално сте приели стратегия на изчакването? Едва ли.

България също няма да успее да приеме еврото, ако не предприеме по-активни действия в тази посока. А сега е именно моментът за такива действия. Момент, който не трябва да се изпуска, ако искаме да превключиме на по-висока скорост в процеса на европейска интеграция в рамките на ЕС.

Валутнокурсовият механизъм (Exchange Rate Mechanism II – ERM II), в който България следва да членува преди да приеме еврото (наричан още „чакалнята за еврозоната“), изисква поддържането на стабилен валутен курс на националната спрямо единната европейска валута. Участието в този механизъм е един от т.нар. номинални критерии за членство в еврозоната. България се справя сравнително добре с останалите номинални критерии – стабилна инфлация и лихвени проценти, нисък държавен дълг и бюджетен дефицит. Разбира се, ако трябва да анализираме реалната и социална конвергенция с държавите от еврозоната, нещата вече няма да изглеждат толкова положителни.

От номиналните критерии за членство в еврозоната, през последните години България не изпълнява основно този за участие във валутнокурсовия механизъм. Включително защото Европейската централна банка (ЕЦБ) и някои от държавите членки в еврозоната, от които зависи решението за подобно участие, не искат да ни допуснат до него. На практика се получава така, че ние още очакваме да ни допуснат до „чакалнята“. Последното не трябва да ни обрича на пасивно чакане да получим подобно одобрение.

Къде е проблемът? Проблемът не е в това, че наблягаме на очакванията, а отделяме по-малко внимание на реалните действия. Такива действия не липсват. Но въпросът е доколко те са целенасочени и успешни през последното десетилетие.

Стратегии за присъединяване към еврозоната също са налице. Отначало това бяха публично обявени стратегии, които бяха приети още през 2004 г. и които поставиха за цел да станем членове на еврозоната през 2009-2010 г. След като стана ясно, че това е неосъществимо, както поради вътрешни, така и поради външни за страната фактори, решихме да наблягаме на тихата дипломация и на разговорите с водещи фигури, от които зависи решението за допускането ни до ERM II и еврозоната. Причината затова бе, че преди да подадем молба за членство във валутнокурсовия механизъм ERM II, а в последствие за еврозоната, трябва да имаме известна яснота за принципната подкрепа за приемането ни. Тази втора стратегия също не се оказа съвсем успешна, защото не поставяше на дискусия основните проблеми и причини, поради които не ни допускат дори и до преддверието на еврозоната.

Настоящата стратегия изглежда като че ли най-правилната. При нейното изпълнение подобни разговори продължават да се водят активно, но им се дава по-голяма гласност в обществото, без обаче да се определят целеви дати за преминаването през етапите на подготовка за членство в еврозоната. Напоследък се възобнови и дебата за това какви са ползите и недостатъците за страната от приемането на единната европейска валута.

В действителност, при подготовката на страната за членство в еврозоната не липсват и парадокси. Единият от тях са именно правилата на валутнокурсовия механизъм ERM II, съгласно които участващите в него държави трябва да поддържат поне две години стабилен курс на националната си валута, който да не надхвърля колебания от +/-15 % спрямо еврото. Парадоксът е в това, че България поддържа валутен борд вече 20 години, като е фиксирала напълно своята национална валута към еврото (първоначално към германската марка). И докато в ERM II поддържането на стабилен валутен курс в рамките на този широк валутен коридор би се осъществявало с подкрепата на ЕЦБ, то България поддържа стабилността си на валутния борд едностранно. Тя прави това без да разчита на съществена външна подкрепа, като прилага стабилна фискална, икономическа и финансова дисциплина, с каквато не могат да се похвалят повечето от настоящите държави членки на еврозоната. Това е и един от следващите парадокси - България изпълнява номиналните критерии значително по-добре от повече страни, които вече са приели единната валута.

Валутнокурсовият механизъм ERM II погрешно се нарича „чакалня за еврозоната“. Единственият елемент на „очакване“ е, че, докато изпълнението на другите критерии се проследява в предходната година, преди да се направи оценката на готовността на страната кандидат за еврозоната, то участието в този механизъм би следвало да е по-дълго - поне две години.

Всъщност тези последни години преди членство в еврозоната са най-интензивният период, в който се подготвя присъединяването към нея и въвеждането на единната европейска валута. През този период трябва да се извърши огромна специализирана подготовка: да се променят редица правила; да се подготви участието на страната в редица нови за нея институционални и финансови механизми, да се изработи план за изтеглянето на националната валута и за въвеждането в обръщение на единната европейска валута, да се проведе интензивна комуникационна кампания за гражданите и бизнеса за ефектите от участието в еврозоната.

Ако се опитаме да играем с думите, можем да заключим, че всъщност валутнокурсовият механизъм не е „чакалнята за еврозоната“, а е „фитнес център“ (както го нарича и проф. Ингрид Шикова), в който загряването за финалната права (дата за членството в еврозоната) и за участието в истинското спортно състезание (участието във всички политики и реформи в рамките на еврозоната) се ускорява още повече. Но и както е в реалния живот, с фитнеса също не трябва да се прекалява, а натоварванията (политиките и реформите) следва да се увеличават умело, постепенно и разумно. Времето на шоковите терапии в страните от Централна и Източна Европа е отминало. Но също така и времето на пасивните очаквания.

Налице са няколко много съществени причини защо България трябва да приеме по-активна стратегия за присъединяване към ERM II, а след това и към самата еврозона.

На първо място, икономическата ситуация в България и ЕС, в частност и еврозоната, към настоящия момент е подходяща за подобни стратегически действия. През последните близо две години се реализира един сравнително стабилен икономически растеж, намалява безработицата, възстановява се развитието на пазарите, а икономическите прогнози за следващите няколко години също са благоприятни на този етап. Преди дни две рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на страната, което е допълнителен атестат за доверието в нея. В подобна среда на относителна стабилност и доверие е много по-лесно да се предприемат мерки за ускоряване на подготовката на членство в еврозоната.

На второ място, към момента някои от основните реформи на ЕС в икономическата, фискална, финансова, социална и политическа област са концентрирани в еврозоната. Вярно е, че някои инициативи са отворени за участие и за държавите членки на ЕС, които още не са приели единната европейска валута, но повечето от тях са насочени и се развиват единствено от държавите членки на еврозоната. Последната икономическа и финансова криза показа, че архитектурата на Икономическия и паричен съюз на ЕС все още не е завършена, което наложи и толкова много реформи да се осъществят и планират на този етап, включително тези за изграждане на икономически, фискален, финансов и политически съюз за държавите от еврозоната. България би следвало сега да се опита да ускори своите собствени реформи за присъединяване към еврозоната, за да може да участва и в нейното по-нататъшно развитие. Към тези аргументи може да се добави и още един – ако си позволим по-дълго да прилагаме изчаквателна стратегия, за да видим в каква посока ще поемат промените в еврозоната, може да се окаже, че тя се е отдалечила прекалено много и по този начин да направим задачата за приемане на еврото като законно платежно средство в страната още по-трудно осъществима и сложна.

На трето място, самото ускоряване на стъпките за присъединяване към еврозоната би следвало да доведе и до стимулиране на реформите в страната. Това би трябвало да се осъществи по две основни линии. Изпълнението на критериите и постигането на реална конвергенция с еврозоната ще изисква предприемането на конкретни икономически и социални реформи, включително в такива сфери като повишаване на конкурентоспособността, енергетиката, пенсионната реформа, образованието, здравеопазването и други. Въпреки, че в критериите за членство в еврозоната не се прави директна препратка към конкретни политики, много е вероятно подготовката за членство в еврозоната да стимулира поне в определена степен и действията в областта на правосъдието и вътрешните работи. Най-малкото защото не е много вероятно държава членка на ЕС, в която се прилага механизъм за сътрудничество и проверка, да може да има доверието на останалите държави. А когато искаш да споделяш обща парична единица и общи политики с други държави, както вече стана дума, тяхното доверие винаги е от ключово значение.

Ускоряването на реформите при подготовката за членство в еврозоната може да се осъществи и по още една линия. С последния пакет от законодателни предложения и дискусионни документи, които Европейската комисия публикува на 6 декември 2017 г. и които имат за цел да задълбочат Икономическия и паричен съюз на ЕС, се предлага един сравнително нов подход към държавите членки на ЕС, които биха се стремили към присъединяване към еврозоната. Този нов подход би следвало допълнително да подпомага страните кандидатки за еврозоната и да се реализира на два етапа.

Първият от тях е за периода 2018-2020 г., като в рамките на тези няколко години би следвало да се увеличат финансовите средства за наскоро създадената европейска Програма за подкрепа на структурните реформи. С увеличаването на тези средства би следвало да се разшири и нейният мандат, като тя да може да окаже техническа подкрепа за иницииране на реформи, които да доведат до по-стабилно сближаване с еврозоната, включително в областта на публичните финанси, бизнес средата, финансовия сектор, пазара на труда и други. За подобни цели биха могли да се използват включително средствата за техническа помощ в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове.

Вторият етап е обвързан със следващата Многогодишна финансова рамка, която се очаква да е за периода 2021-2027 г. Европейската комисия възнамерява да предложи нов специален финансов механизъм за държавите членки извън еврозоната, които ще се стремят да приемат единната европейска валута. Този механизъм също би следвало да е насочен към осъществяване на политики и провеждане на реформи, които да доближават страните като България до присъединяване към еврозоната.

На четвърто място, оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС е също важен момент за равносметка на стратегията за присъединяване на България към еврозоната. Референдумът в Обединеното кралство и началото на преговорите за оттегляне от ЕС, известни още като Брекзит, на пръв поглед не би трябвало да имат съществено значение за стратегията на България за приемане на еврото. Но това не е съвсем вярно. След напускането на втората по големина икономика от ЕС, която притежава и най-развития финансов център в Европа, икономиката на държавите членки извън еврозоната ще съставляват малко над една десета от цялата икономика на ЕС. Или с други думи, държавите членки извън еврозоната ще се превърнат в истинско малцинство, а техният глас най-вероятно ще се чува все по-малко. Това ще се отнася не само за реформите и промяната на политиките в еврозоната, което би било логично, но също и за правилата и стандартите, които следва да се прилагат за целия вътрешен пазар на ЕС.

Не на последно място от стратегическа гледна точка, предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. също би следвало да се използва за по-активно лобиране за присъединяването на България към еврозоната. Българското председателство няма пряка връзка с подготовката за присъединяване към еврозоната. Напротив, през тези шест месеца страната ще трябва да изпълнява ролята на медиатор и на честен брокер между останалите държави членки на ЕС, да ги представлява при преговорите и отношенията с Европейския парламент и други. Но това е и периодът, в който висшите политици от страната са във фокуса на вниманието, осъществяват совалки и срещи на най-високо ниво, почти ежедневно, с високопоставените представители на останалите държави членки и на институциите на ЕС. По тази причина, именно това е моментът, в който трябва да ги убедим, че България е готова да се присъедини към еврозоната. Разбира се, затова ще трябва да имаме и едно успешно Председателство, с което да повишим доверието на европейските ни партньори, че можем да се справяме с подобни предизвикателни задачи. Ако не съумеем като председателстващи Съюза, трудно бихме могли да убедим, че ще можем да проведем промени, за да приемем и единната европейска валута.

Към всички тези структурни и политически аргументи се добавя и още един. Напоследък дойде малко неочаквана подкрепа от Европейската комисия за подготовката на страната за присъединяване към еврозоната. На първо място, председателят на Европейската комисия в своята реч за състоянието на Съюза, на 13 септември 2017 г. се обяви твърдо за по-скорошно приемане в еврозоната на държави като България и Румъния. В документа за размисъл за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз на Комисията също се съдържаха предложения, които да стимулират държавите извън еврозоната да се присъединят към нея. В пакета за реформиране на Икономическия и паричен съюз, който Комисията публикува в началото на декември 2017 г., някои от тези идеи, включително оказването на по-сериозна предприсъединителна техническа и финансова подкрепа за страните, които се стремят да приемат еврото, придобиха още по-ясни измерения. Други високопоставени служители на Европейската комисия, в т.ч. и комисари като Валдис Домбровскис (който освен това е и заместник-председател на ЕК) и Пиер Московиси, също се изказаха положително за възможно разширяване на еврозоната, но при изпълнение на критериите за това. Подкрепа за скорошно присъединяване на страната към механизма ERM II и към еврозоната се получи включително и от Кристалина Георгиева, която в момента е изпълнителен директор на Световната банка.

И все пак, ако искаме България скоро да се присъедини към еврозоната, стратегията ни не трябва да е в събирането на положителни изказвания, макар и от лидери на институции на ЕС и международни финансови институции. Стратегията на очакването на по-добри времена за присъединяване към еврозоната, която бе приложена първоначално заради световната икономическа и финансова криза, а след това и заради кризата с обявяването в несъстоятелност на четвъртата по големина банка в страната, също следва да бъде изоставена.

Сега е време да се премине към по-сериозни действия за убеждаване на тези, които нямат достатъчно доверие в българската кандидатура за еврозоната. Но не убеждение с думи, а с конкретни реформи. Обществото в България също трябва да се убеди в необходимостта от предприемането на тези стъпки.