Жан Моне“ Център за високи постижения в изследването на европеизацията на държавите от Югоизточна Европа

„Жан Моне“ Център за високи постижения в изследването на европеизацията на държавите от Югоизточна Европа

Jean Monnet Center of Excellence for Teaching and Research on the Europeanization of the Countries of South-Eastern Europe

доц. дпн Калоян Симеонов

„С днешното предложение ние осигуряваме на гражданите и предприятията в държавите извън еврозоната същите условия, от които се ползват тези в еврозоната при извършване на презгранични плащания в евро.“

Валдис Домбровскис

И

зграждането на вътрешния пазар, в който участват всички държави членки на ЕС, винаги се е считало за едно от най-големите достижения на европейката интеграция. Друго важно достижение е въвеждането на единната европейска валута – еврото. Но то е законно платежно средство само в деветнайсет от всички настоящи двадесет и осем държави членки на Съюза.

Малко парадоксално, но се оказва, че второто достижение може в определени ситуации да вреди на първото. Използването на единната валута може да наруши плавното функциониране на единния пазар, особено ако правната регламентация създава разделителна линия за държавите в и извън еврозоната.

Такова е и усещането, когато днес се наблюдават таксите за презгранични преводи в евро и когато се сравнят таксите за тези преводи в еврозоната и за подобни преводи в страни извън еврозоната. Европейската комисия дава пример с такса за обикновен презграничен банков превод с държава извън еврозоната, където е възможно да бъде заплатена такса от 24 евро за превод между 10 и 1 000 евро! Държавата е България, но и в други държави членки извън еврозоната тези такси също не са ниски.

В тази връзка Европейската комисия отправи на 28 март 2018 г. законодателно предложение за изменение на регламент от 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността. След приемането на това предложение и въвеждането му в сила, таксите в посочения по-горе пример за презграничен превод следва да намалеят чувствително – по думите на Европейската комисия „до няколко евро или дори цента“. Както се аргументира институцията на ЕС при отправянето на това законодателно предложение, неговото въвеждане ще позволи презграничен превод в евро от България да бъде таксуван като вътрешен банков превод в български лева.¹

Посочените примери много приличат на друга емблематична промяна в единния пазар на Европейския съюз, но с една съществена отличителна черта. Наскоро бяха въведени правила, с които на практика бяха премахнати роуминг таксите за презгранични мобилните услуги в целия единен пазар. Това не стана лесно, тъй като имаше съпротива от мобилните оператори, които печелеха от предходните по-високи такси за роуминг. Отличителната черта е, че с регламента от 2009 г. бяха чувствително намалени таксите за презграничните плащания в евро, но предимно в еврозоната. Идеята е с приемането и въвеждането на новото предложение, тази отличителна черта да се премахне и всички такси за плащания в евро в ЕС да бъдат чувствително намалени в целия му вътрешен пазар.

Още през 2009 г. регламентът предоставя възможност за неговото прилагане и по отношение на национални валути, които са различни от еврото. За тази цел съответната държава извън еврозоната следва да уведоми формално Европейската комисия, като въпросното уведомление се публикува в Официалния вестник на ЕС. От тази възможност досега се е възползвала само Швеция, която е приравнила таксите за презгранични преводи в шведски крони към таксите за вътрешни преводи в тази национална валута.

И досега Швеция остава единствената държава членка извън еврозоната, която се възползва от подобна възможност. Което означава, че се наблюдава сериозно нарушение на функционирането на единния пазар, в който се начисляват различни такси за презгранични преводи в зависимост от това дали се правят в рамките на еврозоната или извън нея. При публикуването на законодателното предложение в края на март 2018 г. Европейската комисия представи любопитни данни за таксите при презгранични преводи в евро от страни извън еврозоната към други държави членки на ЕС.

От представените данни става ясно, че най-високи са таксите за презгранични преводи в евро от и към България. Което не е логично, имайки предвид че заради режима на валутен борд от две десетилетия страната ни прилага фиксиран курс на националната валута спрямо еврото. Въпреки, че върху размера на презграничните такси влияят и други фактори, високите такси за тези преводи остават необосновани.

Макар и значително по-ниски от тези в България, таксите за презгранични преводи в евро са много високи също така в Румъния, Обединеното кралство, Унгария, Хърватия и Чехия. В Дания тези такси са сравнително по-умерени, като единствено в Полша таксите за презгранични преводи в евро са на приемливи нива.

В случай на приемането на изменителния регламент, плащанията с евро ще станат значително по-евтини за всички презгранични платежни операции, в които е включена държава членка извън еврозоната, в т.ч. за:

• 
  презгранични банкови преводи от и към държава извън еврозоната;
  
• 
  изтегляне на средства от банкомат извън страната;
  
• 
  извършване на картово плащане в друга държава (различна от държавата, издала картата).
  

Разширяването на приложното поле на нулевите или ниски такси за презгранични преводи в евро ще бъде значително след приемането и въвеждането на предложените промени. По данни на Европейската комисия, ако понастоящем 360 млн. потребители се възползват от евтини такси, то след приемането на тези промени 150 млн. потребители ще могат допълнително да се възползват от по-ниските такси.

Разбира се, горните цифри могат в известен смисъл да се смятат за завишени, защото в тях основно перо са плащанията от и към Обединеното кралство, втората по-големина днес икономика в ЕС. При нейното напускане от ЕС, в случай че не се приемат специални правила за плащанията и за по-ниски такси в споразумението за оттегляне, то ефектът от предлаганите сега промени ще бъде значително по-малък за ЕС.

Ползите за потребителите и бизнеса в България от предложението на Европейската комисия, обаче, са безспорни. Накратко казано: крайно време беше да бъде направено подобно предложение.

Публична тайна е, че банките в страната печелят до голяма степен от таксите, които се налагат и тежат на потребителя и дребния бизнес. Любопитен факт е, че именно Българското председателство ще трябва да даде ход на преговорите по това досие в Съвета на ЕС.

С предложението на Европейската комисия се цели и още една промяна, освен вече описаната за намаляването на таксите при презграничните плащания в евро. Втората промяна е в осигуряването на по-голяма прозрачност на плащанията, които се осъществяват в различни валути, като информацията за таксите вече ще следва да съдържа и данни за разходите за конвертирането от една валута в друга. Тези нови правила ще се прилагат не само за еврото, но и за всички останали валути на държавите членки на ЕС. Целта е потребителите да бъдат подробно информирани за разходите за обмена на валута преди да е извършено съответното плащане, за да могат те да вземат информирано решение за сделките, които извършват и да избират най-изгодните за тях варианти.

За да могат тези важни промени да станат факт, те първо трябва да се приемат от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Много е вероятно това предложение да е приоритетно за Европейския парламент, особено в настоящата предизборна година, защото с подкрепата си за тези изменения, евродепутатите ще се опитат да покажат, че мислят за своите избиратели. Все още държавите членки на ЕС не са изразили своята позиция по предложението, но се очаква тя също да е положителна и Съвета на ЕС скоро да излезе с общ подход (съгласие) по него.

Най-важното вече е сторено – „изпуснат е духът от бутилката“. Предложението на Европейската комисия вече е на масата на преговорите и се очаква то да придобие голяма популярност, особено в държавите членки извън еврозоната. Като се има предвид, че за някои държави членки на ЕС извън еврозоната около 60% от търговията е със страните от тази зона, ефектът от предложените мерки може да бъде значителен за тях.

А защо не и България да даде пример на останалите държави извън еврозоната, като подобно на Швеция приложи регламента не само за еврото, но и за презграничните плащания в национална валута? Въпрос на политическа воля, но и на по-широк дебат в обществото.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Еразъм +“ на Европейския съюз.