Женска носия Двупрестилчена носия



Дата21.06.2018
Размер33 Kb.
#75522
Женска носия
Двупрестилчена носия
Основните елементи на женската двупрестилчена носия са долната риза – бирчанка – с богата бродерия около шията, двете завързани престилки – едната отпред, другата – отзад, и дългия пояс. Престилките обикновено са шарени, най-често с червени райета и линии от фигури. Докато предната престилка е направена от едно или две парчета плат и е достатъчно голяма да покрие предната част на тялото, задната е доста по-голяма и е или свободно събрана на кръста или пада надолу на прави или ветрилообразни гънки. Различните местни варианти на задната престилка като “окрел”, “кирлянка”, “завеска” са едноцветни – черни или тъмносини, с цветни геометрични фигури от бродерия по долния ръб и по рядко по страничните. Поясът изпъстрен с шарени орнаменти е толкова дълъг, че може да се опаше няколко пъти около кръста.
Еднопрестилчена носия
Еднопрестилчената носия има значително опростена композиция и външен вид – с дълга долна риза и една престилка, тясна или широка достатъчно, за да покрие предната част на тялото. Тя се е срещала само в някои части на Родопите.
Сукманена носия
Сукманената носия, една типична, широко разпространено и непроменено женско облекло, получава името си от горната дреха – сукманът, направен от черен или тъмносин плат или от бял памучен материал, коноп или лен, с кройка на туника, затворен отпред и покриващ долната риза. Сукманът е с или без ръкави, с бродерия или с красиви апликации по полата, пазвата и ръкавите. Във варианта без ръкави тези елементи се намират на “опашките” – ленти, прикрепени към рамената и спускащи се свободно по гърба. Тъмният плат на безръкавата дреха контрастира с богато украсената с орнаменти тясна престилка. Коланът се закопчава с катарама.

Тази носия се е срещала в централните, предимно планински райони на страната – Стара планина, Средна гора, Витоша, централните части на Родопите, Странджа, Розовата долина, Тракия и черноморското крайбрежие. Заради някои много практични свои части като долната риза, безръкавата дреха и престилката, сукманът се е използвал дори през първите десетилетия на XX век. През средата на века е бил заменен от други нов вид дрехи.


Саена носия
Основните елементи на саeната носия са отново долната риза и горната дреха – сая – е направена от бял, син, черен, зелен или чер плат на райета. Тя е дълга и отворена до кръста, с къси или дълги ръкави, с бродерия по пазвата и ръкавите. Основни елементи на тази носия са също коланът и престилката, умерено украсена с плетени или бродирани шарки. Тази носия се е срещала главно в южните части на страната – долините на Марица, Струма и Места и в Родопите.

Мъжка носия
Белодрешна носия
Белодрешната носия се състои от подобна на туника риза, панталони от бял плат с прави гамаши, беневреци, или с широки къси димии, украсени с червено, синьо, черно и понякога дори бяло по шевовете и ръбовете. Външният вид на носията се определя от горната дреха – къса, спускаща се под кръста или по-дълга до колената, отворена отпред, с или без ръкави, украсена с различни цветове. Към белодрешната носия има и шарен пояс с линейни орнаменти по цялата си дължина или само отпред. Той е достатъчно дълъг, за да може да се опаше няколко пъти около кръста. Това облекло, което в миналото се е срещало почти навсякъде в българските земи, е било използвано най-много в западните части на страната.

Чернодрешна носия
Типичната чернодрешна носия, която през Възраждането е била правена на ръка от занаятчии или е била произвеждана в манифактури. Тя е наследила от белодрешната носия ризата, пояса, калпака и цървулите. Формата й зависи от тъмните панталоните (или с естествения цвят на вълната – черен, или сини), с бяла горна част и постепенно стесняващи се надолу, украсени с черни или тъмносини ширити. С цел да се заздравят шевовете и подгъвите, ширитите са се превърнали в богати и сложни орнаменти около джобовете и по долните ръбове. Жилетката, направена от същия материал, стига до кръста. Тя е с права кройка, отворена отпред, с или без ръкави и също украсена с ширити.

Ако сравним разпространението на двата вида мъжки носии през времето, ще установим, че те не са местни варианти на едно и също облекло, а два етапа в развитието на мъжката национална носия. Белодрешното облекло, разпространено в цялата страна, постепенно е било изместено от чернодрешното, първоначално в източните и южни части, а по-късно и в западните. За тази промяна съдим по наличието на носии като шопската, комбиниращи елементи от двата вида облекло.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница