Женската сексуалност франсоаз Долто

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ....................................................................... 5

Глава1

ДО СТАРОСТТА............................................................... 19

Бременност..........................................................................19

Раждане..............................................................................24

Първо орално-анално детство.........................................25

Първи хетеросексуални влечения...................................28

Второ детство..............................................................37

Ситуацията в двойка като сублимирана диалектика

надиадата................................................................................44

Кукли.................................................................................47

Структуриране на личността............................................50

Навлизане в едиповия комплекс - край на третата

година.....................................................................................55

Опасност от удължаването на ситуацията в

двойка. Комплекс за мъжественост......................... 66

Предедипова ситуация в тройка.....................................68

Женски едипов комплекс. Страх от изнасилване.....69

Начало на стадия на разрешаване на едиповия

комплекс: ситуация в тройка, където всеки приема

желанието на пола си...........................................................72

Разрешаване на едиповия комплекс..............................74

Пубертет.............................................................76

Първична сцена................................................................77

Изтласкване в пубертета..............................................80

Соматични и психични трудности през пубертета.... 82

Здравото, следипово пубертетно изтласкване............84

Ролята на бащата в момента на разрешаването на

едиповия комплекс...........................................................86

Патологичното следпубертетно изтласкване -резултат на невъзможното формиране на едиповия

комплекс................................................................................ 87

Мастурбацията у девойката със здрава либидна

еволюция..................................................................................90

Дефлорация и първи полов акт......................................91

Майчинската функция в сексуалната еволюция........93

Менопауза, старост...........................................................95

Глава II

СЕМЕЙНИ И СОЦИАЛНИ ИНТЕРФЕРЕНЦИИ

В РАЗВИТИЕТО НА ЛИБИДОТО................................... 99

Удължаване на едиповата ситуация.............................99

Клинични резултати от неразрешаването на едиповия комплекс; съвместимост на хомосексуалност ихетеросексуалностужената..................................,..........104

Емоционални срещи; ролята им в еволюцията на жената; брак..........................................................................108

Майчинство и ролята му в сексуалната еволюция на жената................................................................................112

Глава III

ЖЕНСКИ ЕРОТИЗЪМ, СТРУКТУРИРАНЕТО МУ

В ДЕТСТВОТО, ПРОЯВЛЕНИЯТА МУ

УЗРЯЛАТАЖЕНА.............................................................117

Предгениталните условия за еротично инвестиране

на гениталните пътища на момичето и достъпът му

до установяването на едиповия комплекс; едипов

комплекс и разрешаването му...........................................117

Ерогенната либидна представа за тялото и

половия орган у момичето; естетическото и

етическото символизиране като неин резултат.............131

Ерогенни генитални усещания у жената; оргазъм... 143

Фригидност..................................................................153

Еротична или любовна генитална незадоволеност

и изтласкване.........................................................................157

Вторична фригидност...................................................... 166

Женски мазохизъм..........................................................168

Вагинизъм.........................................................................170

Глава IV

РАЗЛИЧНИ НАРЦИСТИЧНИ УСЛОВИЯ

ЗА ОБЕКТНОТО ОТНОШЕНИЕ У ЖЕНАТА

И МЪЖА. фАЛИЧЕСКА СИМВОЛИКА....................173

Либидото е фалическо.....................................................190

Едипов комплекс, кастрационен страх, подчинаване на ендогенния закон на желанието, отказване от кръвосмешението, генитално значение на падането

на зъбите, правило на четирите „Г"................................195

Рискът за жената и фалическата диалектика............215

Образова диалектика на срещата, тяло и сърце, желание и любов..................................................................225

Глава V

Гениталната разлика между мъжете и жените в субективната им представа за възстановена цялост след половия акт...................................................................259

Характеристикина гениталната любов у жената..... 274

Щом нито мъжкият член, нито оргазмът се търсят заради самите тях, какъв е тогава специфично женският начин на генитално задоволяване?...................278

Траурът по живия плод на любовта, символизирай от детето: събуждане на кастрацията и на страха от нея, потопяване в инстинкта към смъртта.....................280

Означимо ли е желанието на жената за самата нея?.............................................................................284

ВЪВЕДЕНИЕ

Според психоанализата развитието на сексуалността из­цяло се обляга на съществуването и-структурата на либидото. Фройд описва различни стадии на либидната организация в психофизиологичното развитие на човеш­кото същество. В ранните стадии сексуалността не об­служва плодовитостта на вида, а само я подготвя чрез субективното, органично и характерово структуриране на човешкото същество, чийто все още незрял репродук­тивен апарат е генитално еднополов.

Що се отнася до вълненията и желанията му обаче, човешкото същество е дълбоко двуполово. Обикнове­но на термина женско се придава пасивният смисъл на приемането, а на термина мъжко - активният смисъл на предаването, значения, които двете понятия дължат на биологичната си организация. Но ако сексуалните нагони са или с активна, или с пасивна доминанта, либидото - в психоаналитичния смисъл на думата - е ви­наги активно.

Половата зрелост през пубертета е либидният стимул, който определя телесния аспект, мъжки или женски, на сексуалността. Генитално локалиризаната поява на спер­мата у момчето и на менструацията у момичето потвър­ждава в собствените им очи физиологичната роля, отре­дена на всеки от тях в сексуалните отношения.

От физиологичното юношество нататък нещата се развиват сякаш либидото, за да осигури запазването на

вида, се стреми да се осъществи чрез сексуално допълва­щи се индивиди.

Неосъзнатият критерий на стремежа и доближаване­то до избраното същество изглежда винаги е очакваната плодовитост - плодът неизменно, е ако не съзнателно желан, то несъзнателно въвлечен в срещата между мъжа и жената.

Разглеждайки аномалиите в телесно-еротичното и характерово-емоционалното сексуално поведение на съвре­менниците си, Фройд открива, че,всяка аномалия в ор­ганичното генитално поведение (субективно оправдана или не), всяко любовно поведение може да се разбере чрез изучаване на дълбокото несъзнавано. В него се на­мират динамично действащи противоположни предста­ви, заложени във въображаемите умствени схеми на су­бекта, в забранените му желани». Изучаването им чрез метода на свободното асоцииране показва, че те са участ­вали в структурирането на личността, датиращо от пред-гениталния инфантилен период. Така Фройд открива възловата роля на едиповия комплекс и на следствието му - страха от кастрация, този специфично човешки енер­гетичен кръстопът на императивната сила, наречена от него либидо, която спомага за съхраняването на вида, както и ролята на другите сили, способстващи за запаз­ването на човешкото същество като участник в социал­ния живот на дадена група.

Фройд е обозначил с термина разрешаване на едипо­вия комплекс промяната в организацията на личността, настъпваща в резултат на превъзмогването на тези кон­фликти. Комплексът разделя предгениталните етапи на либидото от гениталния стадий и социалната му и кул­турна еволюция. Фройд описва едиповия комплекс у момчето като конфликтен енергетичен кръстопът, дос­тигнат от либидото, което е противоречиво свързано с

представи за телесен контакт, последователно и различ­но еротизирани по отношение на двете родителски лич­ности. Например момчето е подложено на риск от дез­организация, която би била ендогенна заплаха за лич­ността или пола му, ако в представите му се извърши осъществяване на гениталните му желания към майка му. То трябва да се откаже от всякакво еротично жела­ние към нея и, по благоразумна аналогия, към сестрите си, които във въображението си свързва с нея.

Преди комплекса, по време на предгениталните ета­пи на либидото, последното е въображаемо насочено към родителските обекти, към личността им и пола им.

В момента на преодоляването на комплекса идва ред на емоционалната драма със заплахата от кастрация, която, макар и ендогенна, се изживява като произлязла от бащата със съгласието на майката. - След разрешаването на едиповия комплекс активно­то либидо, вече откъснато от обекта на пенисното си желание (майката), и пасивното либидо, откъснато от аналното си желание (бащата) се завръщат в личността на момчето. Бащата символично им е отговорил, белязвайки сина със знака на своя закон, знак, който има стойност на символична кастрация, освобождаваща непоно­сим страх, и на постепенен достъп, извън въображаеми- те вълшебства, до могъществото на мъжа в обществото. Либидото се завръща в субекта с гениталната си същ­ност, като пенисът и инцестните желания остават на за-ден план. То нарцистично се пренася върху обществена-та личност на субекта, върху културното му развитие. Оралните и анални сублимации на момчето се органи­зират с оглед откъсването от семейството. То се отъждес­твява със собствения си баща, превърнал се в дееротизиран ментор на неговата борбеност и изобретателност; приспособява се към законите на общността, които уп­равляват поведението на възрастовата му група.

Настъпването на пубертета пробужда останалия без предназначение пол и предизвиква личността на момче­то да използва ендогенно пробудените си еректилни сили пак за сексуални завоевания, но този път нарочно избра­ни вън от семейната група и особено желани, тъй като насърчават свойството, подбуждащо мъжа да се надска-ча, да проявява борбеност и да поема стимулиращия еро­тичен риск на гениталната си функция. .Причинител на желанието му е такъв обект, който, извън телесните си граници и благодарение на еректилното привличане, което изпитва към него, му дава представа за собстве­ния му пол.

фактът, че мъжките полови органи са функционално външни, както и анатомично външни спрямо коремна­та кухина, връзката между еротизацията на обекта и ге­ниталната органична възбуда, предизвиквана от него, целият този мъжки сексуален „стил" обяснява защо имен­но чрез изучаването на развитието на момчето Фройд е определил като момент на гениталната организация възрастта на съдбовния конфликт между мъжките ен­догенни тенденции - на агресивност и борбеност - и мъжките сексуални тенденции.

Така че най-напред бе извършено психоаналитичното изучаване на мъжката сексуалност и на аномалиите й. Бисексуалността, наблюдавана в развитието на момче­тата, се среща навсякъде - в биологията, в социология­та; тя бе обявена за отговорна за аномалиите във възраст­та на половата зрелост в мъжкото и женското поведе-ние на животните, а оттам и на човека. Освен това, тръгвайки от изучаването на органичните нервни възбу­ди, Фройд предугажда, че неврозите се дължат на хими­чески фактори. Хормонално доказана бисексуалност бе открита и в развитието на момичетата: не-пенисната ха­рактеристика на женския пол, разочарованието, изпит-

вано от момичетата в детството при откриването на не­изгодното за тях различие на половите форми, предиз­викващо гордостта на привилегированото момче, са на­карали Фройд да мисли, че женската сексуалност се из­гражда депресивно върху основата на това разочарова­ние, несъмнено особено живо изживявано в условията на социални борби за равенство на половете в края на XIX век.

Ролята на бащата в сексуалността, организираща се по време на едшювия комплекс, е навявала Фройд и на мисълта, че бащата като реално същество има изклю­чително или почти изключително структуриращо зна­чение за човешкия индивид, мъжки или женски. От дру­га страна настъпването на пубертета при момичетата -като че ли предизвиква още по-голямо изтласкване от вече установеното и едва преодоляно изтласкване на пенисната амбиция през третата година. Но схващането за силата на изтласкването се съчетава зле с друго едно наблюдение на Фройд, засягащо, да я наречем, „елас­тичната" моралност на жените, за която той с право смя­та, че се дължи на не толкова солиден Свръхаз и оттам на една по-лабилна психична структура.

Освен това според тогавашните изследвания върху хистерията това аномално ексхибиционистично отреагирване на сексуалната тревожност изглежда запазена жен­ска марка, доколкото хистерията у мъжете получава об­ществен излаз във вербални политически възбуди или борческо-героични постъпки с демонстративен характер, поради което остава клинично неустановена.

Целомъдрието на буржоазния свят от края на викторианската епоха - до голяма степен лицемерно - налага във възпитанието на момичетата стил, по силата на който нежният пол в заможните семейства е длъжен да живее със сведени очи. Поради широко разпространеното ма-локръвие девойките изглеждат трогателни, а детински-

те глезотии трябва да ги направят прелъстителки. Впро­чем това възпитание започва едва след раздялата със селските бавачки, които са много по-свободни в чувст­вата си и стимулиращи за либидото във възрастта на предгениталната сексуалност.

При такива обществени условия потискането, на кое­то е подложено добре възпитаното момиче по време на едиповия комплекс, е още по-травмиращо - то попада на терен, станал нестабилен поради отсъствието на първия обект на отъждествяване (бавачката или бавач-ките), несъчетан с бащата. Интроекцията на този първи обект подтиква момиченцето да бъде активно, сръчно в ръцете и дръзко в приказките както в семейството си, така и сред прислугата. Но средата му в късното детст­во, родителите и възпитателите му, осигуряват закрила само ако напълно се отрече от първото си отъждествя­ване.

Към това следва да се прибавят и глупавите четива, в които не е трябвало да има и следа от сексуалност, за да се опази девствената чистота на девойчето, четива, кои­то, заедно със закъснението на емоционалната зрелост и невежеството, нажежават вълнението от неосъщест­вими ангелски фантазми. Така процъфтява фалшивата мистика.

Какво чудно тогава, че в социалния контекст, в който се извършват психоаналитичните наблюдения, женска­та сексуалност е обявена за инфантилна и клиторна, а бракът, за който повечето от жените нямат никаква под­готовка (те дори не биват осведомявани за менструация­та и я изживяват като срамно бедствие), само преподписва отричането на пола им, онемял благодарение на съгла­суваните усилия на баща и майка, действащи така по морални съображения и за по-удобно.

Някои жени впрочем, по различни причини, между които обучението, дадено им от съпруга или любовни-

ка, чудесно „проговарят" в генитално отношение, но точно те не са изучавани от психоаналитиците. А и те бързо „влизат на хората в устата", когато сексуалност­та им засияе в обществото, лъчиста и привлекателна. Достатъчно е да цитираме мотивите за присъдата в неморалност, издадена над флобер за романа му „Ма­дам Бовари". Така че ако една жена е щастлива в лю­бовта, тя трябва да демонстрира студенина, за да из­глежда „порядъчна". Ако полът й говори красноречи­во, тя трябва да мълчи за онова, което изпитва във връз­ка с него.

Ето кои са според мен биологическите и социологичес­ки причини, които са усложнили изучаването на женско­то сексуално поведение.

След двете последни войни обществото се промени и навсякъде в Европа жените получиха равни граждански права с мъжете; децата от заможните и средните класи са хранени естествено или изкуствено от собствените си майки и са отглеждани от собствените си родители; ли­тературните и научни познания са достъпни за момиче­тата, както и за момчетата; въпреки това трудностите в изучаването остават.

Фройдисткото понятие либидо означава „количестве­но променливата сила, позволяваща да се измерят про­цесите и промените в областта на сексуалната възбуда". Да не забравяме тази дефиниция. Но въпросната сила, опосредствана от нагони (а знаем, че на органично рав­нище нагоните съвпадат с някои химически явления), може да бъде изучавана само в обективизацията й, т.е. в начините, по които се изразява от субекта на желанието спрямо обекта на нагона. Психоанализата се занимава с клинично наблюдаемото либидо, наблюдаемо ако не пряко, то чрез изучаването на несъзнаваните му дина­мики.

Но говорим ли за изучаване, говорим за наблюдаващ и наблюдаван. От друга страна, за да се извърши, изуча­ването трябва да се опосредства чрез определен език -държане, мимики, думи - идващ от наблюдавания; език, който, за да бъде чут, приет и разбран, следва да срещне - прекалено добре знаем това - наблюдаващ, несъзна­телно въвлечен и съзнателно приел да бъде въвлечен в онова, което възприема. Ние, психоаналитиците, прекрас­но знаем как затруднява свидетелството ни това усло­вие, колко грешки, дължащи се на собствените ни струк­тури, проекции, съпротиви, вредят на работата ни. Така например може да се теоретизира след, но никога по време на наблюдението и съпротивата спрямо този прин­цип е една от най-трудните за преодоляване, тъй като теорията предпазва от рисковете на вживяването.

Друг препъни-камък: за психоаналитика наблюдава­ният може да бъде обект в либидния смисъл на думата, т.е. той може да търси в него някогашна своя допълва­ща представа или да разпознае настоящия си нарцисизъм.

Когато изучаваният обект - пациентка, по време на психоанализа или жена в живота - е наблюдаван от жена, пък била тя и психоаналитичка, ще рече запозната с из­броените трудности, последните изглежда са още по-го­леми, отколкото за психоаналитика. Главно заради май­чинските й черти, които могат по екзогенен път да дове­дат до междупреносна регресия, спъваща ендогенната работа.

Обстоятелството, че психоаналитичната терапевтика отдавна и резултатно се практикува от жени, с нищо не променя горното, тъй като ако е надарена с женски те­лесни характеристики, личността на психоаналитика позволява на пациентите и от двата пола да приложат стил на пренос на регресивните позиции на либидото, улеснен от пасивното и майчинско значение на психо-

аналитика. С други думи фактът, че психоанализата се практикува с успех от жени се дължи на по-малката съпротива, оказвана от пациентите при свободното асо­цииране. На нас ни плащат, за да знаем, че при психо­анализата субектът се лекува сам и че ние сме там - в качеството си на обществена личност, методично анга­жирана в този междучовешки контакт - само като присъс­твие: образна подкрепа, нарцистичен или обектов компаньон, жива и договорена измама в часовете, предназ­начени за сеансите на междучовещки контакт, в които само времето може да се заплати и се заплаща. Присъст­вието на внимателно пасивния - и понякога словесно активен - психоаналитик осигурява на анализирания пос­редничеството, позволяващо му да изясни нагоните си и единствено тях, а не да осъществи органично-психична връзка между себе си и психоаналитика.

Анализираният, този, който извършва своята психо­анализа, е малко или повече спънат в работата си от на­лагащата се личност на психоаналитика, от неосъзнати­те мотиви, които му се струва, че долавя, от диференци­раните проекции, които личността му понася по-лесно или по-трудно. Именно в това нерядко се корени причи­ната пациентите да избират психоаналитици жени и по­неже в тази професия - както във всяка друга - същест­вува търсене и предлагане, в това е и причината за тех­ния успех. Субектът, решен да предприеме психоанали­за, понякога е по-малко подозрителен към жените. Също както, ако ще срещаме някое животно в оградено поле, бихме предпочели да е крава, а не бик, анализираният предпочита странната личност, която се нарича психо­аналитик и седи зад него, да е жена, а не мъж. Без да броим факта, че за една жена е по-лесно да стои часове наред физически неподвижна, внимателна и възприем­чива. . . ,

Аз лично бих искала в тази книга да запозная читате­лите със свидетелството на една жена за жените. Под общото заглавие .„Гениталното либидо и женската му съдба" ще се опитам, очиствайки думата съдба от фа­талното й, магическо или детерминистично звучене, да говоря като жена, майка и психоаналитичка с повече от двайсетгодишна практика и да изложа наблюденията си над развитието на сексуалността у момичетата, като цитирам само чертите, срещани у мнозинството от тях.

Наблюденията ми, свързани с любовните и еротични прояви у жените, идват не само от класическите психо­анализи на жени, но и от изключително изобилната кли­нична документация - с която разполагам поради фак­та, че приемам много родители, - отнасяща се за деца и юноши със смущения в психосоциалното си развитие. В такива случаи винаги се срещам и с двамата родители -отначало заедно, после поотделно, - често и с бабата и дядото. Винаги съставям възможно най-задълбочена анамнеза и когато няколко деца в едно семейство имат невротични смущения, често съветвам и родителите да се подложат на психотерапия. Така откривам - апостериори и защото детето е вече на път да оздравее, - че родителите без да знаят са живели с невротични симп­томи, и научавам, с леко насочване на разговора, какво става в сексуалния живот на жените, независимо дали присъстващите разбират или не разбират това. Ще раз­кажа в тази книга преживявания, събирани през двайсет и две годишната ми практика, и ще споделя с читателя някои от размислите ми на жена, вдадена в работата и наблюденията си, които потвърждават или отричат тео­ретичните хипотези.

Колкото до теоретичните постановки, до които при­бягвам понякога, бих приканила читателя да ги разглеж­да само като разумна научна осигуровка. Тя ми помага

да обознача някои процеси на освобождаване в поведе­нието, наблюдавано по време на трудната еволюция на психоанализата, или да определя кризисните моменти и трудностите на някои подрастващи деца с оглед на евен­туалните бъдещи поражения, както и да им помогна чрез психотерапия по-лесно да ги превъзмогнат. Когато тео-ретизирането ми позволява едновременно да разбера процеса на деструктуриране и да оправдая от аналитич­на гледна точка контрапреносното поведение (последва­но от либидна реорганизация на базата на възстанове­ния нарцисизъм на лекувания обект), аз го смятам за валидно до доказване на противното, съзнавайки, че кри­терият за валидност (повече отколкото критерия за цен­ност) винаги е спорен.

Що се отнася до либидото като теоретично понятие, ще се опитам да го изследвам чрез начините, по които се обективира, следвайки метода, завещан ни от Фройд и развит по-късно на базата на концептуалните му принцишгот психоаналитиците от двата пола. И тъй като тук ще говоря за генитално либидо, налага се да опитам -отвъд фактите - да структурирам масата от данни с по­мощта на икономическата теория на обектното либидо.

От зората на психоанализата насам са правени много изследвания, насочени към изясняване на първите обект­ни отношения. Някои продължителни психоанализи на възрастни субекти са показали появата в преноса на ре­лационни модуси, датиращи от времето на дуалните, канибалски и разкъсващи отношения, свързвали детето с майката. Мелани Клайн хвърли много светлина върху ранните обектни отношения, които се преоткриват в пси­хозите, където нарцистичното либидо, както и силата на гениталните физиологични нагони, са сведени до нивото на еротично изразяване на кърмачето*.