Женските ритуали в Англия – Правилото на Комплимента и Контракомплимента



Дата14.01.2018
Размер23.98 Kb.
#46430
Женските ритуали в Англия – Правилото на Комплимента и Контракомплимента
Кейт Фокс

Превод за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов
Разговорът между две англичанки започва с комплимент. Всяка среща в която има някакъв социален момент не може да заобиколи това правило.

Подслушвала съм разговори в кафенета, пъбове, ресторанти, нощни клубове, театри, по време на спортни състезания и концерти, в търговски центрове, автобуси, влакове, детски площадки, университетски лафки и на още десетки места. Класическата версия на ритуала се сервира в пълен размер във всяка дамска компания. Когато има мъж наоколо обаче, жените прибягват до по-стегната версия на ритуала, което не им пречи често да отскачат до дамската тоалетна, за да дозавършат на спокойствие размяната на комлименти (да - и там ги последвах).


Този ритуал не е просто едно любезничене !
Напротив, има отчетливи порядки в него, които могат да се наречат най-общо „Правилото на Комплимента и Контракомплимента”. Встъплението в разговора диктува два варианта – директен комплимент („Ах, колко ти отива новата прическа !”) или комбинация от комплимент + самокритика („Косата ти изглежда разкошно. Де да имах подобна, моята е пълна скука”). Правилният отговор на тези два варианта винаги трябва да съдържа омаловажителна самооценка + връщане на топката („Стига бе, косата ми е ужасна и толкова лесно се къдри. Иска ми се да можех да поддържам къса прическа като твоята, но нямам подходящата фигура за това, а и твоят тип скули така добре отива на такава коса”). Следва нова самокритична оценка от другата страна, придружена с комплимент и така „пинг-понга” набира пълна сила. Социалните точки в него се бележат най-вече със степента на духовитост на разменените ниски самооценки. По-опитните в дисциплината англичанки са превърнали омаловажаването си в чиста форма на изкуство, в което, с наслада, се състезават една с друга.
В течение на разговора, първоначалните теми
(фигура, обувки, дрехи, бедра и т.н.) могат безопасно да прескочат към следващото „по-високо ниво” – професионални постижения, фитнес навици, социални епизоди, нови флиртове, деца, таланти и т.н. Формулата обаче си остава същата – никога да не се приема направен комплимент и всяка самокритика да получи в отговор контра самокритика. Единственият проблем периодически изскача, когато направеният комплимент е толкова очеваден и необорим, че отричането му би прозвучало меко казано, глупаво. В този случай се смутолевя едно бързо „Ами ... ъъъ ... благодаря”, което веднага бива последвано от опит за смяна на темата или от нов залп самокритика.
Когато запитвах събеседничките си-англичанки
защо не могат да реагират нормално на хубави думи, казани по техен адрес и в тяхно присъствие, те обикновено започваха да оборват смисъла на казаното или пък да ми отговарят със спасителен контракомплимент. Това изобщо не ми помагаше, напротив, доказваше единствено превръщането на правилото в стереотип на мислене. Опитах се да перифразирам въпроса с по-общи думи, но мъглявите отговори продължаваха. Накрая бях принудена директно да ги питам как биха възприели ситуация, при която отсрещната страна просто приеме направения комплимент и не им го върне под някаква форма. Преобладаващите отговори бяха, че това не би се изтълкувало като добронамерен жест или казано иначе – би било доста нелюбезно или направо арогантно, почти толкова лошо, „колкото да се похвалиш за нещо”. Още по-типично английски отговор бе това, че невръщането на комплимента означава, че въпросният човек „се възприема твърде насериозно”. А една от интервюираните жени съвсем делово коментира: „Е, поне ще знам със сигурност, че тази жена не е англичанка.”
Статията е публикувана в БГ БЕН на 04.11.2010


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница