Женският образ в будистка традиция на Индия и Тибет

на дисертационния труд на тема

представен от Людмила Миланова Класанова, редовен докторант в СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, Катедра „Класически Изток“ по научното направление 2.1. Филология (Индийска и тибетска литература и култура) за присъждане на научната и образователна степен „доктор“

от проф. д-р Милена Димитрова Братоева, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, Катедра „Класически Изток“

Темата за различните проявления и въплъщения на женската енергия, за нейния съзидателен и разрушителен потенциал, както и за функционирането й като инструмент за постигане на трансцедентно познание и на съвършена духовна себереализация е във фокуса на едни от най-древните и основополагащи религиозни традиции, философски учения и духовни практики, възникнали и утвърдили се в индийската култура. Емблематичен пример в това отношение е будизмът, в който тази тема е разгърната в цялата й многопластовост, противоречивост и сложност.

Дисертационният труд на Людмила Класанова разглежда систематично и задълбочено един от най-важните аспекти на тази тема – генезиса и развитието на женския образ в будистката традиция в Индия, където тя се заражда и съзрява, и в Тибет, където впоследствие преживява забележителен възход. Трудът, който е с впечатляващия обем от общо 402 страници, от които 297 основен научен текст, се състои от Увод, четири глави, Заключение и две Приложения. Той е много добре структуриран както на макро, така и на микро ниво, което допринася в максимална степен за постигането на основните цели и задачи на изследването, така както те са формулирани в Увода (с. 5-6). Изследването на Класанова, резултат от дългогодишния й и последователен интерес към темата, стъпва върху детайлно познаване на основните научни подходи към нея, както и на специализираната литература, което е видно от заглавията, включени в списъка на използваната литература (общо 186). Отличното познаване на проблематиката и на нейното научно интерпретиране е позволило на докторантката да подбере такъв ракурс на собственото й изследване, който да му гарантира актуалност, приносен характер и теоретично-прагматична приложимост. Към това трябва да добавим и факта,че то стъпва върху богат корпус от оригинални литературни текстове (сутри, тантри, биографии, молитви и прочие) и визуален материал (скулптури, миниатюри, тханки, стенописи и прочие), което е безспорно достойнство на изследването на Класанова.

Уводът на дисертационния труд е стегнат и достатъчно информативен. В него докторантката очертава прецизно координатната схема на своя труд (обект и предмет на изследване, цели и задачи, методология). Тук бих искала да откроя специално сполучливия избор на съпоставителната перспектива, в която е описан и анализиран женския образ в индийския и тибетски будизъм, с което се повишава обективността на предложената интерпретация и надеждността на направените изводи. За това допринася съществено и комплексното разглеждане на женския образ в диахронен план – от Тхеравада през Махаяна и Ваджраяна до съвременните му форми. Като позитивно качество на разработката бих посочила и паралелното разглеждане на женския образ в двете му проявления в индо-тибетския будизъм – божествено (богини от пантеона на индийския и тибетски будизъм) и историческо (реално съществували жени в историята на будизма в Индия и Тибет).

В първата глава на дисертационния труд докторантката проследява генезиса на женския образ в ранния будизъм, описвайки и анализирайки женските образи от легендарната биографията на Буда (Маядеви, Гаутами, Яшодхара и Суджата), както и божествените женски фигури якшини и майтхуна. Изложението в тази част от изследването е особено значимо в концептуално отношение, защото разкрива същината на будистката идея за женското начало, която до голяма степен предопределя основните тенденции и дори колизии в по-нататъшното развитие на женския образ в индо-тибетския будизъм чак до съвременността. Освен че демонстрира отлично познаване на историята, текстовете и иконографията от разглеждания период, Класанова съумява да извлече и синтезира ключовите моменти в процеса на формиране на изначалната будистка представа за жената, както и с вещина да открои пресечните й точки с базисни ритуално-религиозни концепции и практики, най-вече на хиндуисткия тантризъм. Особена стойност в този ред на мисли имат частите, посветени на майтхуна и якшини.

Тук искам да подчертая изключително точния етимологичен и семантичен анализ на името/имената на различните божествени фигури, направен от Класанова, защото в санскритското, респективно тибетско название на конкретната богиня е закодирана до голяма степен нейната ключова функция. Това важи не само за тази първа глава от дисертацията, а е последователно прилаган подход в цялото изследване, който освен всичко друго свидетелства за много добрия лингвистичен бекграунд на докторантката. В подкрепа на това ми заключение говорят и преводите от санскрит и тибетски на основни религиозно-философски понятия и най-вече преводите от тибетски на поредица от молитви и стихове (Приложение I).

Впечатлението за хармонично съчетаване на ерудиция и аналитичност се потвърждават и от изложението във втората глава на дисертацията, фокусирана върху развитието на женския образ в махаянския будизъм. Акцентът в нея, напълно обосновано, е поставен върху образите на Праджняпарамита и Тара, които представляват своеобразна квинтесенция на будисткото разбиране за жената като въплъщение на трансформативния потенциал на съвършената мъдрост и състраданието. В тази връзка ще подчертая, че приемам изцяло заключенията на дисертантката по отношение на двете богини, а именно: „Праджняпарамита…. основополага будистката идея за женското начало, като въплъщение на мъдростта. Богинята е канонизирана в сърцевината на махаянския пантеон като фигура с първостепенно значение, поради това, че въплъщава трансцеденталната мъдрост и носи името „майка на всички Буди“……След Праджняпарамита като проявление на съвършената мъдрост, в будизма на Индия се появява Тара като израз на състраданието, породено от тази мъдрост.“ (с. 147) За мен тази глава е ядрото на изследването, защото до голяма степен махаянската гледна точка за проявленията на женската енергия се превръща в свързващо звено между идеите на ранния (тхеравада) будизъм и Ваджраяна.

Своята пълнота и завършеност изложението в тази част на изследването придобива посредством описанието на т. нар. второстепенни махаянски богини (Сарасвати, Маричи, Кунда, Васудхара и прочие), които както отбелязва и Класанова функционират предимно като въплъщения на Тара. Макар и твърде условно, определянето им като второстепенни, предложено от докторантката, е сполучливо и отразява адекватно спецификата на тяхното функциониране. Безспорен принос на Класанова представлява предложената от нея класификация на тези второстепенни богини в Махаяна, допълнена от класификация на второстепенните богини във Ваджраяна. Класифицирането на второстепенните будистки богини се явява от своя страна компонент от общата класификация на женските образи в индо-тибетския будизъм, изработена от докторантката, която оценявам еднозначно като един от най-съществените резултати в разработката.

Третата глава представлява описание и анализ на централните и второстепенни богини в тантрическия будизъм в Индия и Тибет, които експлицират за пореден път уменията на докторантката да анализира критически, да съпоставя и да извлича най-ценното в изобилието от текстови и иконографски материал. С вещина и логическа последователност Класанова очертава и разяснява различната перспектива, в която са проектирани женските образи във Ваджраяна, което от своя страна определя функционалната им различност по отношение на махаянските женски божествени превъплъщения. Както подчертава тя, за разлика от последните тантрическите богини често се проявяват като гневливи и свирепи персонификации на негативните емоции, които могат и следва да бъдат трансформирани във върховна мъдрост и просветление. Докторантката описва прецизно механизмите, по които се случва промяната в статута на женския образ в будизма през тантрическия период от неговото развитие. Тя се концентрира в анализа си върху уникалната фигура на дакини и нейното върховно въплъщение Ваджрайогини. Класанова се спира подробно и на една от важните особености на тибетския будизъм, в който е склонен да възприема всяка жена като потенциална дакини, която притежава капацитета да постигне съвършеното познание и просветление.

Последната четвърта глава е посветена на развитието на женския образ в будистките традиции на Индия и Тибет в съвременния свят. Безспорно това е един от най-иновативните сегменти на дисертационния труд, в който след краткия исторически обзор на ролята на жената в духовния живот на двете култури, се дискутират актуални и проблематични аспекти на женската реализация в тях в съвременните условия, произтичащи преди всичко от двоякото отношение към жените, които се възприемат от една страна като препятствие по пътя към духовното съвършенство на мъжа, а от друга – „като богиня и дакини, с които мъжете трябва да се свържат, за да постигнат просветление“ (с. 278) Докторантката се спира достатъчно изчерпателно и на появата на специфични концептуални и прагматични нюанси в будистката доктрина за жената, предпоставени от разпространението на тибетския будизъм в т. нар. западни култури. Убедително звучат примерите, с които Класанова аргументира и илюстрира тезата си за един от най-пагубните парадокси в развитието на будизма днес, а именно „жени, които търсят подкрепа от будистки учители, са въвлечени в психологическо и емоционално страдание, което противоречи на изконната цел на Дхарма.“ (с. 280) Приемам напълно заключителното й твърдение, че всички тези противоречия и парадокси имат своя зародиш в специфика на самата будистка доктрина, тоест проблемът е концептуален и е заложен още в раждането на Буда и развитието на учението му. Доколкото тя посочва, че проблемът не само че не е разрешен, но и че се задълбочава в условията на нарастващата популярност на тантрическия будизъм на Запад, съм изкушена да я попитам дали според нея съществува начин за неговото разрешаване и ако да, какъв.

Изводите и обобщенията, формулирани в заключителната част на дисертационния труд, имат подчертана културологична стойност и показват еднозначно, че докторантката е изпълнила поставените изследователски цели и задачи.

Адмирации заслужава сполучливият подбор на ключовата дума, която обобщава по най-адекватен начин „най-важната роля на женския образ в съответните етапи“, а именно:

1. Ранен будизъм – майчина любов

2. Махаяна – мъдрост

3. Ваджраяна – процветление

4. Съвременност – свобода (с.294)

Най-накрая, но не на последно място бих искала да акцентирам върху таблиците с класификацията на някои от образите и тяхната символика в Приложение II, които, както посочва и авторката, нямат аналог в други издания. Освен всичко друго те са и поредното доказателство за трайния и задълбочен интерес на докторантката към изследваната в труда проблематика. Друго такова доказателство са и петте й публикации по темата на дисертацията.

В заключение ще отбележа, че работата е написан на много добър език и показва уменията на докторантката да борави свободно с терминологичния инструментариум.

Авторефератът отговаря по съдържание на дисертационния труд и отразява коректно приносните му моменти.

Като цяло трудът на Людмила Класанова съответства напълно на критериите за докторска дисертация.