Жертвата на авраам п-р Дейвид Гейтс



Дата12.10.2017
Размер343.34 Kb.
#32164
ЖЕРТВАТА НА АВРААМ

П-р Дейвид Гейтс
Любимите ми книги са Библията и „Християнско служене”. Току-що научих, че един от евангелистите в Африка поставил Африка с главата надолу. Неотдавна го бяха пратили в село, където са се случили едно или две кръщения за последните 20 години. Той имал при себе си само Библията и „Християнско служене” и кръстил около 20 хиляди души. Той каза: „Това са наистина две книги, които воюват” (или нещо подобно). Аз съм напълно съгласен с него.

Нека да поканим присъствието на Святия Дух и, ако се присъедините към мен, да склоним глави и да започнем.

Небесни Татко, толкова сме Ти благодарни да бъдем тук, на това прекрасно място, да бъдем в Твоето присъствие и да имаме увереност в това, че където са събрани двама или трима (а ние сме много повече днес), то и Ти присъстваш там чрез Святия Си Дух. Изпълни ни със Святия Дух. Отвори ума и сърцето ни, говори ни, научи ни, приготви ни и най-важното – приведи ни в пълно съгласие с Твоята воля, за да умрем за себе си и да се радваме да живеем за Тебе. В името на Исус Христос молим. Амин!

Свикнал съм след моето отсъствие да давам отчет за нещата, които Бог прави по целия свят, защото наблюдението на Божията работа носи огромно въодушевление и всичко, което е необходимо на света, е да види как Бог работи. Не че аз или вие полагаме някакви велики усилия. Когато хората видят Бог, всичко наоколо внезапно се променя. Ако ние позволяваме на Бог да живее в нас и да действа чрез нас, не трябва да правим нищо, за да привличаме хората. „Когато бъда възнесен, ще привлека всички при Себе Си”, каза Исус. И всеки път, когато Бог бъде възвисен в нашия живот, Той е способен да привлече хората. Сам по Себе Си.

Хората търсят отговори на много въпроси и ще ви кажа, че няма никакви отговори. Светът не им предлага никакви отговори. Повече пари, повече власт, повече влияние, повече развлечения, повече пътешествия, повече вино, жени, песни. Избирайте! Но тези неща не дават никакви отговори. Всичко, което дават, е пустота. И внезапно, когато настъпи кризата и защитното покривало над тях се раздере, хората гледат и казват: „Така не може да продължава дълго! Трябва да има някакви отговори!” Някои извършват самоубийство, защото не могат да намерят тези отговори. И това е тъжната част. А добрата част е, че такива отговори има. Ако познаваме Исус Христос и знаем, че Той скоро ще се завърне, като адвентисти от седмия ден ние имаме мисия в този свят и имаме отговори. И най-странното е, че колкото по-малки възможности имаме, толкова по-могъщо е нашето свидетелство. Ако всичко, което имате, е Исус Христос, то вие вероятно имате най-великото свидетелство в света. Колкото повече се надяваме на човешките възможности и съображения, толкова по-малко влияние оказваме.

Бих искал накратко да ви кажа какво прави Бог. Първото, което прави, е, че кризата носи нови възможности в този свят – такива, каквито по-рано не е имало. Кризата, депресията, рецесията – това е раят за богатите хора. Този, който има много пари, започва да купува света. Това е, което те на практика правят. Създават кризи, за да изкупуват всички банки и всички хора. Това, което струва долар, се купува за копейка. Това е изключително за себе си, за егоистите. Но Бог може да използва и другата страна на това. Мечът има две страни. Когато дойде кризата, това е времето за Божия народ да се задвижи, защото в него наистина има неограничени възможности. Виждам, как това се случва повсеместно. Виждам как Бог действа в тази ситуация. Само един пример.

Има самолет, за който постоянно мечтая. Едномоторен, за шест човека, просторен, 350 възела (това е примерно 500 км/ч.). Изглежда необичайно, но лети наоколо като малък куршум. Много икономичен, защото има само един мотор. Много безопасен, защото е турбина. Знаете ли защо турбината е безопасна? Защото движението вътре е кръгово, а цилиндровият двигател работи в една равнина. Има много движещи се части, резки спирания и резки възвратни движения. И, естествено, това се чупи при бутането и обтягането на детайлите. А турбината само се върти на вала и там почти няма какво да се счупи. Това е много проста технология, с висока точност за горивото, за топлинния контрол на климера. Всичко, което става вътре, е просто въртене на вала. Беше открито, че едномоторната турбина е 20 пъти по-безопасна от двумоторния самолет с цилиндров двигател. Изчисляват броя на авариите за определено време. И вътре в двигателя винаги има голямо налягане, така че можете да излетите много високо. Планините не са проблем за него. Произвеждат го в завода, принадлежащ на една фамилия и тя има сертификат за този модел. Трябва да чакате около седем години, за да се сдобиете с него. Записват ви в списъка, плащате парите предварително. Звъннах в компанията и разбрах – след плащането трябва да чакате седем години, за да получите този самолет. Сега, във времето на криза, можете да отидете, да платите и самолетите просто стоят и чакат. Собствениците са се отказали от тях. Те са си чакали реда 7 години и сега не са им нужни. И вие идвате, плащате и вземате самолет. Това е само една от възможностите, която можете да използвате за Божията работа. Това е идеален самолет за нашите нужди. Необходим е по един на всеки континент. Полетите над Австралия не са проста задача. Прелетът от Бристол (Англия) до Сидни (Австралия), не много голям участък до крайбрежието, е за час и половина с голям самолет. Ако летите оттам в Пърсън (Северна Каролина), Борбон (Филипините) – говоря за големи разстояния, и примерно летите обратно, ви е нужно нещо по-добро от развиващото 100 мили/час. Затова на всеки континент – в Африка също имаме наша зона за полети – пилотите ми пращат имейли. В Чанги, Камерун, Замбия, Танзания, Южна Африка, екваториална Гвинея. Те са навсякъде там. И вземат лицензи за филмово разпространение и за самолетоводене. Откриват училища и летят навсякъде на маломощни самолети, малко по-бързи от 120 мили/час. Понякога летят цяла нощ, опитвайки се да се доберат до някъде. После не могат да намерят гориво за самолета, за да продължат. Принуждават се да останат там няколко дни, докато се намери гориво. Затова на тях също е нужен такъв самолет. В Африка е нужен един, в Европа, Австралия, в Тихоокеанския регион един, в Азия един, в Южна и Северна Америка са нужни по един. Нещо от рода на 10 милиона долара. Когато сте на война, ви е нужно да превозвате войници. И сега това е възможно и достъпно.

А как е с телевизията? Аз работех в Северна Америка, но моите проекти бяха за всякъде, само не и за Северна Америка. Мислех, че на Северна Америка не й трябва никаква помощ. Те си имат Три Ай Би Ен, Хоуп Ченъл. За какво да им се помага? Но Бог ни показа, като ни подари едно подземно помещение непосредствено в двуетажен медиен център с площ 1000 кв.м. Ние искахме просто малко да се разширим. Бог ни даде и ние го открихме. „Боже, какво се каниш да направиш тук? Ако мислиш да направиш медиен център, това е повече отколкото ни трябва. Това не е просто офис. Струва ми се, че искаш да направим предаване за Северна Америка.” Решихме да го направим. Преди месец нашият испански пастор ми позвъни и каза: „В Тексас имаме толкова много испанци, но никакви възможности да се обърнем към тях. Трябва ни испанска телевизионна станция в Тексас.” Казах му: „Вижте, може да се продава нещо.” „Как ще го купим?” „Не зная. Това не е мой проблем. Само трябва да намерим някоя.” Той ми звънна и ми каза: „Дейвид, не се продава нищо. Но намерих компания, която има 60 телевизионни станции и всичките се дават на лизинг. Още сега можеш да започнеш сутрешното предаване.” Казах: „Дайте ми да поговоря с тях.” Попитах: „Какво имате?” Той ми отговори: „Това са маломощни телевизионни станции, но са разположени на най-добрите точки, на високи сгради, и покриват практически целите градове. Ще ти пратя схема.” И той ми прати схема за Далас. Тази станция покриваше целия град. Мислех, че маломощната станция служи само за съседите, а тя покрива целия град. Помолих: „Пратете ми схема за Остин (столица на щата Тексас).” Той ми изпрати карти за десетина градове и ме попита: „Кои искаш да вземеш?” Погледнах този списък и казах: „Боже, как мога, кое да зачеркна от това? Не ми давай Далас, не ми трябва Остин, не искам Корпус Кристи… Но там живеят хора и те трябва да научат за Бога. Направи това. Щом си ми дал списък и ми говориш чрез това, моят единствен отговор е: Дай ми всичко това.”

Естествено, знаех, че това ще струва скъпо, защото обслужването е пълно. Ти само даваш парите ежемесечно, а те водят спътника, снемат сигнала и транслират. Всичко това е техен проблем. А на вас ви остава само да спите здраво през нощта. Аз казах: „Дайте ми четири сега, още четири след месец и още четири следващия месец и т.н. Мислех, че изпитвам Бога. Поставих единия си крак във водата и, ако водата се оттегли, тогава ще поставя там и другия си крак.

Започнахме с Далас, Корпус Кристи, Сан Анжело и Сан Антонио. По този начин обхванахме 10-12 милиона човека. Подписах договор. В сметката си нямахме и 1000 долара. Но казах: „Боже, искам да се движа срещу банкрута колкото се може по-бързо. Защото ако банкрутирам, ще мога да се отпусна. Ще хвърля палтото си и ще кажа: „Сега вече няма нужда да работя толкова тежко и мога накрая да се порадвам на живота!” Но ако платиш, искам да продължа това дело.” И аз подписах договора и го изпратих.



Когато бях в Южна Америка, не зная как, но прихванах треска денге. Тропическата треска денге е почти като маларията. Продължава около 10 дни, едва ходите, главата е замаяна, костите въртят. Ужасно усещане! Внезапно в края на февруари легнах. И това момче от Тексас ми звъни: „Трябва да платите по сметката. 65 хиляди долара.” Преди това той звъннал на моята братовчедка. Тя завежда нашия офис. Не трябвало да говори за това. После се извини, но тогава не се замислила. Казала на момчето: „Нямаме никакви пари! Даже 1000 долара. Молим се за пари.” „Какъв бизнес е това, когато се молите за пари? Сякаш работите се вършат по този начин!” Тя казала: „Нямаме пари.” Той се изплашил и казал: „Искам незабавно да говоря с Дейвид.” „Той е в Боливия.” „Дайте ми телефона му.” Отговорих: „Ало?” „Здрасти! Тук е Хауърд.” „О, здрасти, Хауърд!” Той каза: „Днес трябва да заплатите.” Казах: „Да, зная. Аз съм в Боливия.” Той каза: „Говорих със сестра ти. Тя каза, че нямате пари. Дейвид, ние правим честен бизнес.” „Зная. Аз също честно подписах договора.” „Можете ли да платите днес?” Казах: „Слушай, аз се разболях от треска. Едва стоя на краката си. Ще дойда в щата след няколко дни. Може ли да се видим в понеделник?” Той каза: „Но ти нямаш пари!” „Хауърд, това е дреболия. Ние работим така. Днес нямаме нищо, а утре имаме достатъчно, за да се разплатим.” „Как така?” „Защото нашите дарения постъпват пилообразно (sawtooth ). Утре мога да платя. Възможно е дори днес. И не си е струвало моята сестра да говори за това. Трябвало е да прехвърли разговора на мене. Тя каза ли как работим?” „Не.” И той добави: „Добре. Съжалявам, че си се разболял. Ще поговорим в понеделник.” Но аз се чувствах крайно неспокойно. В понеделник сутринта прелетях до вкъщи. Окачих униформата. Беше ми се наложило да летя два дни и половина, 38 часа полет. Цялата джунгла и целия океан. Две нощи подред. Добрахме се до вкъщи. И в понеделник отидох. Помолихме се с една група и казах: „Боже, благодаря Ти, че си намерил пари, за да се разплатим.” След това телефонът звънна. „Хауърд е.” „Хауърд, ние още отваряме пликове. Даваш ли ни още 10-15 минути?” „Разбира се.” Оставих слушалката. Отпуснах се в креслото и казах: „Христина, когато приключиш с пликовете, ще видим какво се кани Бог да направи.” Тя каза: „Впрочем, Дейвид, жената на един от нашите спонсори утре отива на операция. Може би си струва да му позвъниш и да го подкрепиш.” „Разбира се, с радост ще му позвъня.” Не се чувствах особено щастлив, но можах да вдигна слушалката.” „Здравей, Бил!” „Кой е там?” „Чух, че жена ти отива на операция.” „А, здравей, Дейвид! Благодаря за обаждането! Да, тя утре е на операция.” „Обаждам ти се специално, за да ти съобщя, че се молим за нея. Благодарни сме, че ви има и се молим за вас. Искаме да знаете за това.” Поговорихме малко и той каза: „Впрочем, Дейвид, ти днес молил ли си се за нещо?” Казах: „Бил, ти ни познаваш. Ние винаги се молим за нещо. Но днес се молим за 65 хиляди, които трябва да платя буквално след няколко минути. А имаме в наличност само 4 хиляди.” Той каза: „Не зная дали ще можем да ти дадем толкова… Можем да ти дадем 60 хиляди и ако ти добавиш вашите 4 хиляди, ще можеш да платиш 65 хиляди.” Това беше чудо само по себе си и, естествено, аз се зарадвах. Казах: „Бил, даже не зная какво да кажа. Благодаря ти!” И чух гласа на жена му: „Бил с кого говориш?” „С Дейвид Гейтс.” „Какво му трябва?” „Казва, че ще се моли за теб.” „Ти предложи ли му някакви пари?” „Да.” „Колко?” „60 хиляди.” И чух как жена му извика: „Това е малко! Дай му 80 хиляди!” Той се върна на телефона. Бях доловил разговора им с крайчеца на ухото си. Той каза: „Моята жена не одобри предложението ми, Дейвид. Тя каза да изпратя 80 и ние ще изпратим 80. Утре сутринта ще ги получиш.” И те изпратиха парите – 80 хиляди. Станах, върнах се към телефона и звъннах на Хауърд: „Хауърд, трябва да свикнеш с начина, по който работим. В нашата мисия един ден няма нищо, а на другия имаме достатъчно, за да покрием всички разходи. Утре сутринта ще получиш чек за 65 хиляди.” „Какво, намерихте ли пари?” „О, да, не се изненадвай. Постоянно ще бъде така. Един ден нямаме да платим, но на следващия – всичко е наред.” Той каза: „Е, човече, не зная как твоята фирма преживява. Но аз се уча. Уча се. Искам да ти кажа още нещо. Нашият главен инженер, който инсталира цялата станция, е уверен, че на теб може да ти се вярва. Той е бил католически свещеник във Ватикана около 10 години. Оставил е службата си. Има документ, подписан от папата, че му се разрешава да остави службата си. Стана инженер и работи при нас много години. Тъкмо ми се обади по телефона. Звънна между нашите разговори днес.” Хауърд добави: „Надявам се да не се оскърбиш.” Попитах: „Защо трябва да се оскърбявам? Оскърбленията са лоши новини по правило.” Той отвърна: „Инженерът ми позвъни днес и ми каза: „Гледам тази станция на испански” – той разбира испански, – „която Дейвид Гейтс ни предложи да транслираме. Гледам я вече няколко седмици и искам да ти кажа: Това не е празна работа. Това е истина. Това е вярната истина.” Това го казва католически свещеник, който се е срещал с кардинали и е слушал всички тези човешки традиции! Той каза: „Това са добри хора, Хауърд. Това са добри хора.” Между първия звън, когато си уреждаше делата, и втория звън на Хауърд му е било дадено свидетелство за мен. Каза ми: „Ние се гордеем, че можем да те пускаме в ефир от нашата станция.”

Това е чудесно, нали? Сега виждате как Бог работи.

Естествено, аз му платих и казах: „Включете ни следващите 4 станции. Вече подписах документите.”

Така или иначе всичките 60 станции са достъпни за излизане в ефир.

17 март за нас е голям ден. Започваме да излъчваме в Ню Йорк от Емпайър Стейт Билдинг. Това ще покрие почти целия град. Едва мога да повярвам, че Бог ни е дал главния град на Северна Америка на открит телевизионен канал. Всичко, което трябваше да направим, беше да платим по сметка и толкова. Нищо повече. Те имат лиценз. Обслужват, правят всичко. Просто плащаме всеки месец. И достигаме хората в Ню Йорк, Далас, а скоро и в Маями, и в Чикаго – това е нашата следваща крачка. Аз просто не мога да повярвам какво прави Бог за нас.

Тогава се натъкнахме на малък проблем. За да транслираме в Ню Йорк… (Вие не сте против моята история, нали? Историите за това, какво прави Бог, вдъхновяват. И те ни дават инструкции от Божието Слово.)

В Ню Йорк не позволиха да поставим за транслация голяма сателитна чиния (антена) на покрива на Емпайър Стейт Билдинг. И трябваше да поставим малка чиния. А малката чиния означава друга честота на транслация. Замислих се как мога да присъединя на тази честота и Три Ай Би Ен, и Хоуп Ченъл, защото, както ми казаха, адвентистите имат от какво да избират и не е необходим още един ретранслатор. Но след като поговорих със Стивън Бор и с Дъг Бачелър, открих нещо. Хоуп Ченъл повече няма да излъчва, поне в Северна Америка, никакви проповеди по Откровение и Даниил относно звяра. Стивън Бор казал: „А какво ще правим по време на високия вик „Падна, падна великия Вавилон”? Какво ще правим тогава?” „Е, ще мислим за това” – такъв бил отговорът от Генералната конференция. След това Три Ай Би Ен също започнаха да снемат отделни проповеди. Те казваха: „Не можем да показваме това. Твърде предизвикателно е. Някой зрител може да бъде оскърбен.” Разбрах, че Три Ай Би Ен са взели позиция да не се изнасят някои проповеди. Даже Хоуп Ченъл няма да ги транслира. Само приятни неща ще минават. А къде е нашата твърда вест към света? Ние казваме: „Вавилон падна! Излезте от нея, люде Мои!” Ако искате да бъдете коректни спрямо политиката, не трябва да го правите. Но ако искате да говорите истината, Бог ще ви благослови и ще ви въздаде. Защото това е нашата вест. Ако се каните да провъзгласите „Бог е Любов”, то всеки има тази вест. Но ако искате да провъзгласите, че Исус скоро ще дойде и че Той има определени изисквания за Своя народ, то тогава?...

И така, аз установих, че Бог търси друга телевизионна мрежа, която е съгласна да се проповядва прямата истина. Казах на Бор и Бачелър: „Ние излизаме в ефир в САЩ след Три Ай Би Ен и Хоуп Ченъл. И добавяме още две станции – френско езична, започвайки от канала в Квебек, Канада, за целия регион там. Там говорят френски и нямат адвентни станции. Ние ще покрием тази нужда. Откриваме още една, наречена Мисионерска телевизия – най-пресните новини от целия свят, и гарантирам, че и вашата работа ще се излъчва там. И ще имаме вече 4 телевизионни станции заедно с Хоуп Ченъл и Три Ай Би Ен.”

Когато Стивън Бор чу това, каза: „Аз ще прехвърля всичките си програми на вашите станции.” Така каза и Дъг Бачелър: „Ще прехвърля всичките си програми на вашите станции.” И внезапно ми хрумна нещо. Попитах: „Защо решихте да дойдете при нас?” Той каза: „Ние плащаме ежемесечно 15 хиляди долара, за да транслират чрез Три Ай Би Ен.” „Какво, плащате ли?” „О, да, трябва да плащаме, за да ни излъчват там. Не разрешават и да молим за пари в ефир. Даже да си платим. Защото те имат своя програма за събиране на пари чрез мрежата.” Аз казах: „Искам да ви кажа, че чрез нашата мрежа няма да плащате нищо.” „О, не! Ще платим.” „Не! Няма да вземем пари от вас!” „Защо?” „Използвайте своите пари за придвижване на вашата мисия. Бог ще се погрижи за вас, ще се погрижи и за нас. Всеки от нас има своята манна, която Бог ни дава. Няма да взема храната, която Бог ви дава на вас. Използвайте своята храна за своето служене. Бог ще ни нахрани също и нас. Той има достатъчно за всички.” Те казаха: „О, каква философия!” И Стивън Бор, и Дъг Бачелър продават своята продукция. Казаха: „Но, Дейвид, как правиш всичко това безплатно?” Отговорих: „Това е само по-интересно. С най-малко проблеми. Никакви налози не трябва да се плащат. И ако това не ви убеждава, аз имам много повече пари от вас.” „Но как така?” „Защото Библията казва: „Давайте и ще ви се даде”. Ако продадете, ще получите само малко, всичко на всичко някакъв процент. Но ако дадете, ще получите обратно всичко.” Те ме изслушаха. Дадох им урок за друго мислене. „Давайте и ще ви се даде. Добра мярка, натъпкана, стърсена (Лука 6:38). Или продайте и ще ви се даде едва-едва.” Естествено, говорихме и за служенето. Исус никога не е продавал Своите проповеди и не е служил за пари. Ние не говорим сега за бизнес. Говорим за служене.

Всичко се случва много стремително и ние излизаме в ефир заедно с Три Ай Би Ен. На 16 март сме в ефир, а на 17 март трябва да ни дадат сигнал в Ню Йорк за присъединяване. Всичко върви едно след друго: клик, клик, клик – всяко в неговото време.

Вчера решихме неотложно да направим нещо в Австралия. Казахме: „Трябва ни медиен център. След това ще се пуснем чрез спътник.” Да, това отнема няколко години. Но не. Във Филипините излязохме в ефир буквално след 4 седмици. В момента, в който решихме, ни дадоха излизане в ефир. Във Филипините имахме възможност да подадем сигнал на спътник. След месец или 6 седмици ще можем да се появим в ефир и да покрием цялата територия в Австралия, Нова Зеландия, Азия и Китай, също и Индия. Можем да им предаваме нашата програма чрез Интернет, а те ще я пускат в ефир, докато намерим място, изход към спътник и своя станция. Един ден ще им кажем „благодаря”, ще изключим сигнала и сами ще транслираме сигнал на спътника. Това ще отнеме 6-8 месеца. Но сега можем да започнем предаването след около месец. Вчера решихме и всички се съгласиха с проекта. Излизаме в ефир чрез един от спътниците. Ще направим за това телевизионна станция.

Бог ни открива буквално цели нации. Както разказах днес сутринта, позвъниха ми и казаха: „Купете станциите и излизайте в ефир. Аз ще платя за тях.” Казах: „Боже, не съм готов да се занимавам и с Индонезия.” Но Бог ми отговори: „Хайде, момчета, действайте бързо, използвайте възможностите, докато вратите са отворени. Трябва да разберете, че така няма да продължава дълго.”

Харесва ли ви да измисляте сценарий? Ще ви покажа нещо. Ще нараснем изведнъж и врагът ще установи, че адвентната вест се носи по целия свят. Те започват да атакуват тази вест. Хората започват да се интересуват от това, което става. Започват да гледат нашите станции както никога дотогава. Започват да ни цитират по Си Ен Ен. Предават части от наши проповеди, наред с новините: „Те казаха това, те казаха онова. Ватиканът каза това, а адвентистите – еди-какво си.” И внезапно всичко прераства в огромно стълкновение между истината и заблудата. Ще започнат преследвания. Всички, които са се считали за членове на адвентен клуб, ще се разбягат на различни страни. А който остане тук, ще приеме сила от Святия Дух и „високият вик” ще се разнесе по целия свят и ще изпълни всяка църква, всяко дело, всяко село и град по цялата земя. И всеки ще направи своя избор. След това всичко ще приключи. След това ще започнат ужасни преследвания и някой от нас може да каже: „Ако знаех, че нещата ще се обърнат така, може би нямаше да постъпя така.” Но книгата „Великата борба” казва, че те не са можели да сдържат огъня, който е бил в костите им, и не са можели да не проповядват. Огънят в нашите кости е неудържим. Ние не можем да направим нищо, щом Бог ни дава пари и възможности. Нашият отговор е само „Да!”, не е ли така? Отговорът е „Да!”. Защо? Защото големият успех идва от работа. Как можем да кажем на това „не”?! Тогава ще кажем: „Ако знаехме, че ще стане така, може би нямаше да го правим.” Сестра Вайт казва: „Вие не можете да се борите с това. Божият Дух подтиква хората да се движат напред.” И когато всеки вземе своето решение, тогава ще започне времето на Якововата скръб. И всеки ще плати с кръвта си. Но Божията особена защита ще бъде над нас в това време.

Моята жена и аз се смяхме веднъж колко лесно Бог може да направи технологиите безполезни.



Това се случило в Пуерто Рико. Долетял вертолет. Чичото на моята братовчедка получил телефонно обаждане: „Мистър Ернандес, не излизайте от къщи. На вашия двор се крие престъпник. Останете вкъщи и затворете всички врати.” Той затворил, както му казали, и започнал да гледа през прозореца. Долетял полицейски вертолет и полицаи скочили на неговия двор. Слушал как крещели от вертолета: „Той е там!” Чичото погледнал натам, но имало само трева. Полицай от земята отговорил: „Там е само висока трева. Няма никого.” „Не! Там!” – те викали още по-силно по високоговорителя. Хората от земята казали: „Няма никого. Насочвате ни към пуст участък.” От вертолета отговорили: „Не, под тревата, на половин метър под земята.” Полицаите се огледали и видели тръба, водеща под земята. От вертолета можали да видят човек, скрит в тръбата, на половин метър под земята. Те го намериха и извадиха оттам.

И се питате: Възможно ли е изобщо някъде да се скриеш?” И отговаряте: „Не.” А след това: „Бог Който е измислил тези технологии, не може ли да ги излъже?” И как бързо Този, Който обитава в непристъпни места в Небесата, може да спусне сянката Си на някое място. Ще гледате и няма да виждате нищо, сякаш няма нищо там, където някой стои. Това се случи с мен буквално. Миналата година. Имах 7 хиляди евро и бях тръгнал на съвет във Венецуела. Не знаех новите правила. Новото правителство забранило да се носи чуждестранна валута. У когото намерят, я вземат. Това е проява на комунистическото движение във Венецуела, за да удържат хората от износ на пари. Те искат да задържат валутата вътре в страната, защото там живеят милиардери, които се занимават с валутни операции. Правителството иска да задържи парите в страната и забранява да се изнасят. И така, щастлив с моите 7 хиляди евро в джоба, дойдох на аерогарата и помислих: „Да летя ли или да пътувам с автобус? Ако летя, ще бъда там в 2 часа посред нощ. Може би ще бъде по-добре с автобус. Ще мога да поспя цялата нощ. Освен това е и по-евтино. Сутринта ще бъда на мястото. А в 2 часа посред нощ кой ще ме вземе от аерогарата?” Взех такси, стигнах до автогарата, седнах в автобуса, който прави рейс до моя Съюз. Пътувах цялата нощ и сутринта се прехвърлих на друг автобус, който продължаваше по-нататък. Седях точно зад шофьора. Имах куфар с всичките ми вещи, компютър. И просто пътувах, усмихвах се на целия свят, щастлив до небето. Изведнъж, както пътувахме, ни подгониха две полицейски коли и ни накараха да спрем. Аз съм свикнал на проверки на пропускателни пунктове, но не съм свикнал полицаи да спират автобуси. В автобуса влязоха полицейските войници и казаха на шофьора: „Трябва да проверим всеки пътник в автобуса.” Те стояха точно пред мен, а аз стоях и им се усмихвах . Те поговориха с шофьора, после с останалите и едва не ме настъпиха. Погледнаха наоколо и казаха: „Да тръгваме най-сетне.” Отидоха някъде 3 места зад мене и казаха: „Всички от това място нататък излезте от автобуса.” Аз си казах: „Те говорят на хората зад мене”, така че не излязох. Седях, усмихвах им се, макар че те не погледнаха към мен нито веднъж. Нито веднъж не се срещнахме с очи. Излязоха навън. Провериха всеки билет, всяка хартийка във всички пътници и казаха: „Всички обратно!” Отидоха при шофьора и му казаха: „Обискирахме всички. Всичко е наред. Можете да тръгвате.” Аз продължавах да седя и да им се усмихвам. Те гледаха просто през мен. Как мислите, не биха ли могли да забележат чужденец с куфар? Но те така и не ме видяха. След това излязоха. Казаха, че са обискирали всички. И когато стигнах в Съюза, разказах всичко, което се случи с мен. Те се хванаха за главата: „О, ако те бяха обискирали и бяха намерили 7-те хиляди, щяха да ги вземат. Такъв е новият закон.” И знаете ли какво правят с парите? Слагат си ги в джоба. Помислих си: „Бог толкова се грижи за 7-те хиляди евро, че положи ръката Си над тях. И полицаите дойдоха, обискираха всички и заминаха. Мене дори не ме забелязаха.”

И как мислите, какво биха направили с тези прекрасни прибори за следене? Нищо няма да видят. Ако Бог каже: „Те са невидими”, тези хора може да търсят и да търсят, да претърсват небесата, вертолети ще летят навсякъде… Не зная. Просто си казвам: „Няма от какво да се боим!”

Ние служим на велик Бог, Който държи със Словото Си цялата вселена. Той няма проблем да завърши делото Си на земята.

Бих искал сега заедно с мен да отворите Библиите си на книгата „Битие”. За да вършим Божията работа, трябва да знаем някои изисквания. Когато Бог желае да се свърши Неговата работа, Той призовава хора. После ги превежда през подготвителен процес. Книга Битие, глава 22, стих 1: „След тия събития Бог изпита (в някои преводи-„изкуши”) Авраам…” По-добре е да се каже „Бог изпита Авраам”, защото Бог не изкушава никого (Яков 1:13,14). Дяволът изкушава. Но Бог ни изпитва. И така, „Бог изпита Авраам и му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. 2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.”

Това беше истинско изпитание. На първо място, Авраам чака 100 години. Това беше първият му син, първият от Сара. Той имал друг от наложница и мислел, че ще постави своя управител като наследник на всичко. После му се появи син. Но и той не беше този син. И накрая получи обещания от Сара. И неговият Бог му казва: „Принеси го в жертва за всеизгаряне.” Преди всичко това го каза Вечният Бог. Неговият глас. Това е Този, Който каза: „Да не принесеш децата си в жертва на други богове!”, нали? И ето, казва му: „Принеси Ми в жертва сина си!” На Него?! По-скоро бихме казали на това: „Прощавай, но това видимо го казва Сатана, защото той говори това, което Бог забранява.” Но тук е важно да се разбере. Проблемът е, че Авраам познаваше Божия глас. Той го е слушал и следвал достатъчно дълго. И това не е просто глас, а Божият глас. Той го познавал. И не можел просто така да се освободи от това. От друга страна си е мислел: „Познавам Бога отдавна. Той ме кара да го направя, само за да ме изпита. И когато направя това, което Той иска, ще ми го върне обратно.” Защото Авраам познаваше Бога достатъчно добре. Затова реши да го направи. Стана рано сутринта (както е написано), „та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.” Какво направи Авраам чрез вяра? Той каза: „Този син е на моя Отец и аз съм длъжен да извърша служба.” Ще се върнем към това по-късно. Авраам действително познавал Бога – толкова добре, че е знаел: „Даже ако принеса сина си в жертва, ще го получа обратно.”

Това е, което Бог иска от нас днес. Това е най-трудният за схващане въпрос. Бог иска всички ресурси във вселената да се съберат, като води спестовната Си сметка. Той има злато. Вчера говорих на някои от вас какво се случи във Филипините. Има ли някой, който не е бил вчера? Нека да ви разкажа накратко за това. По време на Втората световна война японците занесли всичкото заграбено от тях злато във Филипините. И когато американците завладяха Филипините, японците решили да скрият златото много набързо. Закопали го заедно с брашно, ядрени и други вещества, така че ако някой поиска да го разкопае, да бъде убит. Заминали за дълго и после започнали да се връщат и да се опитват да намерят това злато. Казаха ни, че когато строили голямата аерогара на Манила зад града, когато правели полосата за излитане, изкопали няколко сандъка със злато, т.е. то било закопано навсякъде. Хората започнали да го търсят. Японците, които били тук през войната, започнали да остаряват и умират. Почти не останали. Но те разказали на децата си, които започнали да идват и да се опитват да намерят заграбеното злато. Зная, че няколко наши адвентисти започнали да копаят там. Те знаели приблизително разположението и, рискувайки да бъдат взривени или отровени, се опитвали да се доберат до него. Но съгласно филипинските закони, ако намериш нещо, си длъжен да го върнеш на държавата, а държавата ти оставя някакъв процент. Така че всичко това е полулегално. Всички се опитват да намерят златото, но гледат да не ги види някой. Това е достатъчно неспокойна работа за златотърсачите.

Чух следната история миналата седмица. Една млада жена (която не е богата) има всички документи за златото, което принадлежи на фамилията Маркос, който бил тогава президент. Това са тонове и тонове злато. Тя има всички документи и знае къде се намира златото. Сега преминава по законовите процедури, за да вземе официално златото обратно и да проследи то да се върне на законните притежатели. На документите, които тя притежава, стоят подписи на хора като американски сенатори, генерали, които си сътрудничат с тази фамилия. Те се опитват да доставят това злато. Тези официални документи съответстват на нейните пълномощия – тя познава всички собственици на това злато. Тя каза: „Всеки ще си получи парите обратно. Държа ситуацията под контрол. Бих искала да предам на вашите хора” – тя имаше предвид нашите хора, които й помагат в това, – бих искала да ви дам няколкостотин милиона долара. Това би трябвало да стане в края на февруари.”

Аз не зная дали ще се случи това или не. Защо споменах за него? Защото Бог има хиляди начини за поддръжка и един от тези хиляди е да запази златото на Маркос за края на освобождението на Филипините. Може да се купи център за здравето тук, защото за хората, които работят тук, не е проблем да споделят това, което имат. Това не са техни лични пари. Аз не плащам сметките. На Австралия са й нужни пари? Ето, моля, заповядайте! О, и на Южна Америка й трябват? Вземете! Защо? Защото в това последно време всеки разбира, че Бог плаща сметките по най-различни начини. Това не са наши пари, нали? Това е само един начин и ще се случи в края на месеца. Не го казвам, за да се порадваме, но възможно е и да получим злато. Кого го вълнува, как Бог върши това? Главното е, че Бог отговорно е планирал това да се случи, нали? Ние няма защо да се притесняваме. И ресурсите, които ще получим, трябва да използваме за извършване на Божието дело. Това е основната причина за нашето съществуване на тази земя. Толкова. Точка на това.

И така, Авраам разбрал – трябва да даде нещо, за да му бъде поверено управлението на същото. И Бог говори днес на Своите хора: „Дайте всичко, което притежавате, принесете го на олтара и кажете: „Боже, всичко това е Твое.” Това ни хвърля в пот. На Божия народ отвсякъде му потича пот от това. Председателят на конференцията ми каза, че няколко човека се оплакали, че в моите проповеди искам прекалено много. Аз му казах: „А чул ли си оплаквания от тези, които действително са положили всичко на олтара?” Той каза: „Не.” А това е, защото това е твърде радостно занимание. Единствените хора, които се оплакват, са тези, които се боят да направят така. Бог им казва: „Хайде, направи го! Направи го!” „Не, не, не мога!” Внезапно ги хваща сърцето и мъки и не знаят какво да правят, изпадат в стрес. Защо? Нали се борят с Бога? Мисля, че те не могат да не се оплакват. Те имат реални проблеми. Не защото Бог иска твърде много. Бог просто казва: „Желаете ли да управлявате това, което ви поверявам? Отначало ми покажете, че искате да ми дадете всичко, което имате.” „Не, не, не!” „Тогава минете настрана. Други ще го направят.” Виждате ли как Бог прави това? Първото, което Бог прави, е: „Дай всичко, което имаш и ще видя… Добре, значи мога да ти поверя и други неща, които съм приготвил за теб.” Виждате ли как се развива това? Ако ти се е удало да се оправиш с малко средства, ще ти бъдат поверени и големи пари или влияние, или време.

Първото, което Бог взел на Авраам, бил сина, който му бил дал. След това му казал: „Отиди и го принеси в жертва.” Но Авраам познавал Бога. И затова казал: „Ние ще се върнем.”

Те пристигнали. Авраам даже взел дърва за жертвоприношението. Стих 6: „И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака”, който тогава е бил на 20 години и вероятно не е бил слаб юноша, можел е да се справи със 100-годишен старец. Но той позволил на баща си да го върже, защото се бил научил от баща си да вярва на Бога каквото и да се случи. И даже всичко да изглежда, като че ли не може да бъде по-зле, винаги в края ще победиш. Затова той не си позволил да откаже на баща си и легнал. Стих 7: „Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12 И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.”

Авраам познаваше Бога. Синът му казва: „А откъде ще вземем агнето?” „Бог ще ни прати.” Той можеше да му каже: „Ти си този агнец, сине.” Но Авраам познаваше Бога много добре. Той казал: „Бог поиска от мен това, само за да види дали ще Го послушам. Ако Го послушам, Бог ще ни изпрати агне.” Има доказателство, че той е вярвал в това. Защото е казал на слугите си: „Ние двамата ще се върнем.”

Това е, което Бог прави за хората днес. Той старателно търси тези, на които може да повери приключването на делото. Можете ли да си представите да получите като знак на доверие силата на Святия Дух, когато говорите? Не мога да си представя как Илия на хълма казва: „Доведете ги!” – 50 войници с капитана. Илия казва: „Огън!” И… пфух! Идват още 50 човека и Илия казва: „Огън!” Пфух! Третия път капитанът паднал на лицето си и помолил: „Илия, Божий слуга, моля те, не ни изгаряй! Моля те! Ние ще почитаме Бога. Идваме с вас!” И Бог уважил тази молба.

Но представете си, че Бог ви поверява ето такава сила, че, когато кажете, да няма дъжд три и половина години! И Бог е готов да направи това отново. Той е готов да повери тази сила на Своите хора. Но може ли Той да ни повери, ако не направим всичко както трябва? Финанси за средствата, чрез които говорим: националната телевизионна мрежа, телевизия, радио, здравната реформа, училището, приюти, самолети, всичко, което ни е необходимо – считайте, че ги имате. Но ако има и най-малкото самомнение и любов към парите, това ще ви убие. Защото ние веднага падаме в капана поради любовта си към парите. Бог не иска Неговите хора да загинат. Но също така иска да ни даде неизброимите ресурси на Вселената. И първото, което Той прави е: „Искам да Ми дадеш всичко, което имаш, така че да не ти остане нищо.” Но народът казва: „Да, но това е тежко. Зная сърцето си. Но… Добре.” И те започват да го правят.

И вие гледате, че нямате нито колесници, нито коне (Исая 31:1), нито костюм, нито обувки (Матей.10:9), и вървите, държейки в ръка само малък вързоп. Пътеката става все по-тясна и по-тясна. Нозете започват да кървят и вие питате: „Боже, как това ще ни помогне да завършим работата?” След това Бог излива на вас силата на Святия Дух и всички ресурси и възможности – всичко едновременно. Този, който Му се е доверил напълно, ще бъде верен в Божието дело, ще върви в мир и ще завърши делото на евангелието. Всички останали ще стоят и ще наблюдават. Виждате ли какво прави Бог?

Можете ли да си представите, че Бог ще го направи по друг начин? Може ли Бог да повери на някого 10 милиарда, ако той не е в състояние да пожертва дори една десета част от това, връщайки десятъка? Разбира се, че не. Защото по-голямата част от това ще бъде задържана от него (или от нея). Затова Бог казва: „Всичко, всичко и само всичко!” Това е задължително изискване за стъпване на тази пътека. Веднага, щом изпълниш изискването и положиш всичко на олтара, изведнъж установяваш, че вече не носиш отговорност за своя живот. Бог отговаря за тебе. Той ще се погрижи за теб каквото и да се случи. След това Той ще се обърне към теб и ще каже: „Не искаш ли да получиш Австралийския континент?” „Боже, защо питаш?” „Аз мога да ти дам този континент и искам ти да го доведеш при Христа.” „Но, Боже, това ще изисква…” „Вярно.” „Тук е нужна сила!” „Вярно.” Тук са нужни пари!” „Парите не са проблем. Имам неограничено.” Ето към какво Бог призовава хората днес. Авраам премина изпитанието с чест, защото беше готов да отдаде цялото си бъдеще, само да не се пусне от Бога. Бог видя това и каза… (Секунда. Ще намеря това място. То ми е подчертано.) От стих 14: „И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}*; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.”

Това е, което Бог иска от нас. Той иска да се обърне към цялата вселена и да каже: „Виждате ли слугата Ми Авраам? Искам да му дам всичко. Защо? Защото той не пожали нищо заради Мен.”

Това е нашата позиция днес. Искам да отворя книгата „Християнско служене” и да прочета някои неща от любимата ми книга. Стр.222, „Небесната система за отчет”. Знаем ли небесната система за докладване? Има отзиви от доклади. Тук се казва, че съществува система за докладване и това е взето от „Деяния на апостолите”, стр.154. „На небесата се рапортува за всяко успешно усилие от наша страна, което разпръсква тъмнината и разпространява знания за Исуса Христа.

Представям си, как ангелът лети в небето: „Чухте ли? Дейвид подписа документи да се пуснат в ефир 4 станции в Тексас! Той няма никакви пари, но го направи!” И внезапно всичко това излиза в ефир: чик, чик, чик… Изведнъж сутринта човек се събужда и възкликва: „О, аз никога не съм виждал тази станция!”, защото през нощта ангелът е превключил неговия телевизор на този канал. Това се случва толкова често.

Вие сте слушали тази история, нали? Телевизорът на една дама в Боливия не приемал никакви програми (освен нашата) в продължение на 3 седмици. Тя пробвала: клик, клик, клик, клик… „Какво става с този сандък?” На всеки канал едно и също. След три седмици тя се обърна. Това е истина. След това телевизорът отново започнал да работи.

В Колумбия папагал вдигал такъв шум, когато превключвали на друг канал, че собственикът му казал: „Ще го убия този папагал! Оставете този канал, за да се укроти. Не мога да издържа!” Защото папагалът буквално подивявал. А когато превключвали на нашия канал, той се успокоявал, спокойно седял и гледал телевизора цял ден. И те не превключвали телевизора в продължение на около месец. Сега цялото това семейство са адвентисти.

Ако сте слушали всички тези истории колко изобретателни са ангелите, вие знаете, че ангели отиват и в планините, при недостъпни племена, където е било забранено на мисионери дори да се появят. Знаете, че в Африка, в мюсюлманска местност, се е появил ангел, раздавал късовълнови приемници и казвал: „Настройте на АWR – световното адвентно радио.” И той показвал как да ги настроят. Ангелът раздавал радиоприемници. Облечен изцяло в бяло, ходел от дом в дом, докато долу, под планината, стояла охрана и не пропускала никакви мисионери в тези области. Късите вълни минавали точно над главите на тази охрана. Ангелът раздавал тези безплатни приемници и казвал: „Настройте на вълната на световното адвентно радио.” Можете ли да спрете Бога?

Но забелязахте ли нещо? Бог винаги си сътрудничи с хората. Първо, някой трябва да пусне в ефир програмата на световното адвентно радио. Ангелите не подготвят предаването, те само раздават приемниците. И е странно как Бог прави това. Когато Божият народ с молитви се движи напред чрез вяра и послушание спрямо това, което Бог иска да правим, и използваме възможностите, тогава и ангелите започват да помагат да вършим тази работа. Можете ли да си представите колко се огорчават ангелите от това да стоят и да чакат, докато Божият народ започне да се движи? Защото тяхната работа, на първо място, напълно зависи от нашата работа. И това е много интересно. Веднага щом започнем да се движим! Казвам на Бога: „Когато платиш месечната сметка, започвам да разширявам делото следващия месец. Мене не ме вълнува откъде и как, това е Твой проблем. Ако не искаш това, не плащай сметката. Аз ще изляза от ефир и приключвам делото.” Защо Бог постоянно плаща тези сметки? Ох, това толкова обезкуражава, постоянно ни носи повече и повече работа…

Добре, ето още едно място, стр.138: „Бог изисква в Неговите слуги да владее дух, който бързо чувства потребност за душите, бързо намира какво да прави, бързо реагира на задълженията, които Бог им възлага.” Бързо, бързо, бързо… „Кога трябва да направя това?” „Вчера.” „Добре.” Това уморява, особено ако имате треска от денге. Това е примерно така: „Боже, едва ходя. Ходя бързо колкото мога.” И, разбира се, силите ви се връщат и разбирате, че силата е дар от Бога. Ако хвърчите нагоре по стълбата, помните ли, че при малария дори не можете да изпълзите? Енергията е подарък от Бога. Ако видите как детето се носи по моравата, скача по камъните и после изчезва, това е чудо. Но когато го правите на 50-60 години, това е истинско чудо. Ако приемаме здравната вест от Бога, това увеличава нашата енергия. И Бог иска да се движим напред бързо. Бързо! За някого това е като чужда дума, а за друг това е единственият известен начин на действие. Не знаем какво значи да действаме бавно. Налитаме на неприятности, защото действаме твърде бързо. Но, както казва сестра Вайт, по-добре е да се действа бързо и да се извърши грешка, отколкото да се действа твърде бавно. Проблемът на Божия народ не е, че действа твърде бързо и допуска грешки, а в това, че изобщо не действа. Затова ангелите се уморяват да чакат. Те стоят пред отворена за Божиите работници врата, държат я отворена, но никой не минава през нея. В крайна сметка я пускат и преминават на запасен вариант.

По-нататък в книгата: „Работата по възложените от Бога задължения е важна част от истинската религия.” С други думи, нужна е прилежна работа. „Хората трябва да улавят възможностите и да ги разглеждат като инструмент за изпълнение на Божията воля. Бързото и решително действие в нужното време ще донесе славна победа, докато бавенето и пренебрежението ще донесат провал и безчестие за Бога.” Бързо и решително действие в нужното време! Да се улови моментът! Позволете да ви попитам: Мислите ли, че покупката на телевизионна станция е удобна възможност? А може би покупката на телевизионна мрежа е удачна възможност? Или организиране на училище? Продава се и център на здравето. А въздушна база, летателна школа, приюти – това удачни възможности ли са? Хората обогатяват ли се с това? Мислите ли, че Бог ще се огорчи, ако действате бързо и използвате всички моменти, които ще доведат хората към спасение? Разбира се, че не. Ако сте Сатана, не бихте ли блокирали всички подобни възможности? Така че, щом имате възможност, тя със сигурност е от Бога. А щом е от Бог, ще имаме 100-процентово финансиране.

Това наистина е велико преимущество, да получиш на доверие 5 таланта. Такова преимущество е и да получите два таланта на доверие. Някой има един талант. Това също е преимущество. Защото са ти го поверили. Няма ли да е ужасно да чуеш: „Ти си неверен слуга”? И как чудесно ще бъде да чуеш: „Ти си добър и верен слуга. Прекрасна работа! Ти спаси толкова много хора! Едва мога да повярвам, че си доставил такава радост на Моето сърце. Влез в радостта на Господаря си!” Нямам търпение да чуя тези думи.

Заради Индонезия за нещастие Бог днес е усложнил моя живот. Сега съм длъжен да летя там, където не съм планирал. Длъжен съм да избера Неговия план и да реализирам всичко. Това ми носи болка, сложност, нямам време да се занимавам с това. И Австралия, и Филипините се нуждаят от поддръжка. „Боже, защо трябва да имам работа с Индонезия? Може би ще имаме още проблеми в Европа, защото започнахме работа и там. Зная, Ти правиш това, но ние изгубихме няколко от нашите работници. И директорът се уволни. Едва ни остава техника, за да останем в ефир. Боже, всеки от тези проекти е достатъчно сложен.” Бог казва: „Работи и в Индонезия.”

Но един ден, когато цялата тази болка, всички тези усилия си отидат, когато видите голямото море от хора с корони на главите, ще хвърлите бърз поглед на лицето на Исус и то ще сияе от радост, от тази радост, която Той притежаваше и на кръста. И Той ще каже: „Каква голяма радост!” След това Той ще ви забележи, ще се завтече към вас и ще каже: „Това е заради теб, защото ти се съгласи да помогнеш. Погледни тази радост! Това е благодарение на теб!” „О, Боже, нима си толкова радостен?” „Да, и ти допринесе за част от тази радост. Влез в радостта на Господаря си! Хайде! Виж, това е завинаги!”

Даже не можете да си представите колко висока чест е да чуете от Исус: „Благодаря ти!” Тъй като сме Му задължени за всичко, ще дойдем пред Него. А Той ще ни вдигне и ще каже: „Моля! И Аз ви благодаря, защото не всеки се съгласи да каже „да”. Надявах се да извърша велики неща в Австралия, но повечето от хората казаха „не”. На тебе ти благодаря, защото каза „да”. Очевидно вие дадохте всичко, което имахте – домовете си и всичко. Но това е само за спечелването на света. Вие казахте, че искате да бъдете със семейството си, но тръгнахме на поход, за да започнете ново дело. Пожертвахте домашния уют, тръгнахте и се върнахте. Очевидно вие пожертвахте нещо, за да изпратите мисионери зад граница. Погледнете урожая! Сега умножете всяка душа по вечността и какво ще получите? Вечност! Ако умножите милион души по вечност, ще получите милион вечности.” Виждате ли, не можете да оцените стойността на душата, защото тя ще пребивава вечно. Един спасен човек, умножен по вечност, ще ви даде безкрайност.

(Извинете, това място от книгата ще го пропуснем…) Тук се казва: „Исус беше прилежен, неуморим работник. Той очакваше много и затова получи много.” Колко много очаквате вие от Бога? Ако бъда честен, аз очаквам половин милион долара, за да платя за 60-те телевизионни станции в Северна Америка. Това е, което очаквам. Затова продължавам да подписвам документи. Защо? Защото чувствам, че Той толкова силно обича хората, че за Него половин милион са нищо. Как мислите? Действително, за Него това не е проблем. Особено, ако видите колко вече е заплатил за всяка станция. Затова искам да опитам и се каня да подпиша договорите, като продължавам да се надявам, че после ще банкрутирам и ще си почина от всичко това. Само че Бог няма да допусне това дело да изгори. Той продължава да работи и да дава, спасявайки от крах в последния момент. „Ох, аз не мога да Те спра, Боже. Продължавам все така да работя.” И Той отново дава сили, енергия, за да вървя нататък.

И тук, в книгата, се казва: „Споменът за това, което Бог е направил в миналото, ще бъде доказателство за Неговата подкрепа при всяка опасност. Ако някога се разочаровате, просто си спомнете какво Бог е направил за вас в миналото.”

Ако знаете какво Бог е направил за вас в миналото, това ще ви даде гаранция за успех в бъдещето. Може да кажете, че Той може и да не поиска вече да направи това за вас. Не, не. Това, което Бог е направил за вас в миналото, ще го прави и в бъдеще. Просто помнете, че играта се казва „Всичко или нищо”.

Искам да завърша с този текст: „Когато работим старателно за спасението на нашите приятели, Бог ще възнагради всичките ни усилия.” Всяко усилие! Не просто някои от тях, а всяко усилие. Всеки път, когато започвате програма, която ще послужи за спасението на хората, можете да я считате за успешна. Всяко усилие! Бог дава успех и възможности в зависимост от това, как ги използваме. Така е написано в „Патриарси и пророци”, стр.486: „Всички ресурси на Небето са на разположение на тези, които търсят да спасят погиващите.” Т.е., приятели, това е решено дело. Ако всички средства на Небето са на наше разположение, то това дело е вече решено. „Хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди ангели очакват да сътрудничат на членовете на нашите църкви при разпространението на тази светлина, която Бог щедро предлага, за да могат хората да се приготвят за Пришествието на Христос.”

Колко ангели? Хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди. Колко помощници бихте искали да имате за този проект? Дори няколко ангела биха били достатъчни, нали? Но какво да кажем за хиляди ангели?

„Цялото Небе е задействано и Божиите ангели очакват сътрудничество с тези, които разработват планове, чрез които душите, за които умря Христос, биха могли да чуят радостната вест за спасение.”

Бог очаква от нас да разработваме планове. Той очаква да се събираме както вчера, за да обсъждаме текущите проекти и да създаваме нови. „Но, Боже! Ти само ни кажи какво да правим и ще го направим.” „Не. Вие седнете, съберете всички хора, помолете за Моето присъствие и създавайте планове. Аз ще съм там с вас, за да ви ръководя и направлявам. Но ако вие дори не можете да се съберете да помислите за плановете, какво мога да направя тогава?”

И така, днес Бог ни моли да схванем следното:

1. За да получим всичко, трябва да отдадем всичко.

2. Всичките ресурси на Небето са на наше разположение.

3. Длъжни сме да ценим душите и да използваме моментите и ще получим още възможности.

4. Имаме съвсем малко време за работа. Тези семена, които ще бъдат посадени днес, ще донесат голям урожай утре.

5. Стремете се да чуете думите: „Добре, добри и верни слуго!” Това ще бъде вашата отплата за цялата вечност. Вие просто ще ходите и сиянието на тези думи няма да изчезне дори за милиони години, защото ще звънят в ушите ви. „Добра работа!” Сигурно няма да пречи и да имате магнетофон, за да го включвате и се наслаждавате на тези думи отново и отново. Примерно като този, който имам в джоба. Ще запишете тези думи: „Добре, Мой верен слуга!” Те ще звучат в слушалките отново и отново. Ще ги зациклите (да се повтарят) и ще се наслаждавате: „Добра работа! Добра работа!” И ще ходите с малки слушалки наоколо: „Добре, верен слуга! Добра работа!” И ще ви попитат: „На какво се усмихваш?” „Слушам думите на Христос.” „Но ти ги слушаш хиляди години. Свали слушалките най-сетне.” Представяте ли си каква радост ще бъде там? Само да получите усмивката на своя Спасител, Който се е застъпил за вас в съда. И Той е направил още повече – разрешава ви да влезете в Неговата радост. Какво ще означават тези жертви, които принасяме сега, в сравнение с тази радост и слава, които ще ни бъдат открити там? Нищо, нали?

Ще се появим на небесата и ще кажем: „От какво си се отказал на земята?” „Нека да помисля. Какво ли съм пожертвал? Дома от картон, в който живях, или може да е от кирпич, или от дърво. А и не съм го пожертвал. Просто го напуснах. Но ако го сравня с това, което имам сега, не съм пожертвал нищо.” „Ти какво си пожертвал?” „Аз бях хванат, хвърлен в затвора, бях ограбен, веднъж бях бит. Не мога да си спомня още какво. Но като цяло нищо не съм пожертвал.” „А ти какво отдаде?” „Моето семейство се отказа от мен, защото те бяха мюсюлмани и ме изгониха от къщи. И един ден бях убит. Изглежда, аз също нищо не съм жертвал.” Когато помислите от какво сте се отказали и се огледате около себе си, и сравните, това ще бъде като нищо. На голямото море ще бъдат всички тези хора, които ще попаднат там поради вашето решение тук, на земята. Дори да са само малка част, пак ще бъде великолепно. Но ако се появите там с мнозина, там ще има много щастливи хора. И когато видите усмивката на лицето на Христос, ще разберете, че сте Му донесли щастие, защото сте разпределили мъдро своите ресурси, вложили сте парите си там, където е сърцето ви. Вложили сте времето си, където е сърцето ви. Вложили сте енергията си. Усмивката на Христос ще ви бъде награда за цялата вечност и никога няма да престане да сияе за вас. Тя ще звъни в сърцето ви цяла вечност. Даже след милиони години ще помните гласа, който ви казва: „Добра работа!” И тези, които сте довели, ще държат ръцете ви.

Надявам се днешният ден да ви е донесъл въодушевление. Вдъхновявах ви да не се оглеждате назад и да направите пълно посвещение, да отдадете на това всичко. Всичко! Защото е останало само малко време още. Направете пълно посвещение и отидете да завоювате света. Може някой ден да погледнете и кажете: „О, Боже, виж само какви проблеми създадохме.” И Бог ще отговори: „Не се вълнувайте. Това е част от Моя план. Ще бъде така, защото Аз го реших.” Милиони хора – дори не си представяме какъв урожай ни чака. Някои казват – една трета от света. Аз мисля, че ще бъде една четвърт от света. Възможно е да не бъде нито едното, нито другото. Но урожаят ще бъде огромен. И когато съберат урожая, не е чудно, че враговете ще се вбесят от този успех. Славата ще изпълни цялата земя. И когато видят Христос, ще се влюбят в Него. Затова отразете в себе си характера на Христос. Покажете Бога със своето влияние, с времето си, което ще отдадете, и с всичко останало. И да се приготвим за дома! Идвате ли с мен? Тогава да тръгваме към дома! Бог да ви благослови!

Искам да попитам кой от вас би желал днес, просто вдигнете ръка. И кажете на Бога: „Боже, приеми ме в Твоето дело. Приемам такъв подход и желая да остана с Теб до края на дните си, докато дойдеш. Амин!” … Това е чудесно! Нека заедно да се преклоним в молитва:

Господи Исусе, Небесни Татко, Ти изпрати Святия Дух да бъде с нас днес. Сърцата ни бяха докоснати, когато размишлявахме за Авраам. Разбрахме с каква велика чест е бил удостоен (но това не Му се даде даром; той плати с пълно посвещение и послушание), за радостта, която получи, когато чу думите „Добра работа!”, прославяйки Те в небесата. Защото Авраам Ти беше послушен. Ние също искаме да Те прославим, Боже. Искаме да бъдем с бащите и майките, с народа. Искаме да занесем Твоята вест на целия свят, защото днес взехме това решение. Всичко, което имаме, и всичко, което сме, е Твое. Сега ние отдаваме на Тебе всичко и казваме: „Боже, това ни е нужно обратно. Дай ни средства. Дай ни възможности, за да покорим целия континент и всеки човек в Австралия. Целият Тихоокеански регион да чуе вестта за Твоето скорошно връщане и да Те обикне, решавайки да бъде готов за това. Господи Исусе, благодаря Ти, че живеем в това време. Благодаря Ти за думите на вдъхновение, за посвещението. Благодаря Ти за светите ангели, които толкова се радват, когато Твоят народ започне да действа. Дай ни охрана и защити всичко, което ни е нужно. Опази нашите деца по особен начин. Излей Духа Си на тях. Те са невинни и нямат понятие какво грози нашата земя. Ние искаме те също да бъдат изпълнени със Святия Дух, за да можеш да ги използваш като проповедници и свидетели. Благодаря Ти за възможностите за телевизионно излъчване, за училищата и медицинското служене. По цялата земя са ни необходими медицински центрове, за да дойдат хората, да почувстват и да приемат Твоята любов. По цялата земя са ни нужни телевизия и радио, така че в домовете и в колите да се чуе вестта за истината. По цялата земя са ни нужни хора, които биха намерили отговори на своите въпроси. Ти си ни дал тези отговори и сме Ти благодарни. Продължи да ни водиш и ни помогни да израстваме в познаването на Тебе. Продължи да ни освещаваш. Бъди и с другите членове на нашата църква навсякъде и с нашите лидери, които може би не разбират времето, в което живеят. Някои Ти се противят, но други са Ти се посветили напълно, за да помогнат на хората да завършат делото. Молим Те да излееш Своя Дух на тези, които са Ти се посветили в това. Подари им повече разбиране и успешна работа в навечерието на високия среднощен вик. Ние Те обичаме и благодарим за чудесния съботен ден. Молим в името на Исус Христос. Амин!









Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница