Житейски истории: Семейство Наташа и Авни Рашид от село Пъдарско



Дата18.06.2018
Размер33.44 Kb.




Житейски истории: Семейство Наташа и Авни Рашид от село Пъдарско


Автор: Милка Димитрова, БНР
Село Пъдарско е някъде по средата между градовете Пловдив и Карлово, сред плодородна земя, която ражда всичко. Малките едноетажни къщички са подредени като войници една до друга. В тихото и спокойно селце почти наполовина съжителстват българи и роми и делят житейски грижи и радости. Семейство Наташа и Авни Рашид са едни от тях. Тя е ромка, той български турчин. Двете религии в семейството обаче не са пречка за обичта и разбирателството между тях вече 12 години.

Какво ги събира? Любовта естествено. Сигурно няма човек, който да не се влюби в Наташа Рашид само заради смеха й – звучен, приятен, искрен. Вероятно това е и една от причините преди 12 години съпругът й Авни да спре погледа си върху нея. През 1997 година Наташа завършва училище в град Брезово, до Пловдив. През лятото буквално на полето в съседно село на Пъдарско, където отива да заработи малко пари при прибиране на реколтата, тя среща Авни Рашид. След година и половина решават да станат семейство. Само че нещата не тръгват лесно от началото. Фамилията на Авни от град Крумовград се обявява против смесения брак на техния син мюсюлманин с ромка, която изповяда християнската вяра. Наташа разказва за трудния път до приемането й от семейството на Авни:

„Той не ги послуша – допълва тя. – Ако ги беше послушал, аз просто щях да си опропастя живота. След три месеца моите родители ни направиха сватба. Поканихме родителите на Авни, но те не дойдоха. Беше ми много обидно и тъжно заради него. На сватбата всички се веселихме, играехме, а той беше сам – нито приятели, нито роднини. Когато разбраха, че ще имам дете, родителите му изпаднаха в ужас, защото все си мислеха, че синът им ще се върне при тях. Синът ни Джем се роди жив и здрав, а те дори не ни поздравиха. Когато навърши две годинки, моята свекърва, която беше преди това в Турция, си дойде окончателно в България и тогава ни поканиха да отидем на гости в техния край. Чак тогава ни приеха.”

След тази тъжна в началото история събитията в семейство Рашид стават все по-радостни. След известно време се ражда и дъщерята Мерием, малка красавица с живи очи, която омагьосва всеки, който я види. През 2004 г. Наташа и Авни успяват да си купят малка къща в Пъдарско, която блести от чистота и излъчва уют. Който в Пъдарско иска да работи, работа целогодишно има за всички. В съседното село Стрелци под аренда се обработват големи масиви земя, които се засяват със зеленчуци – лук, зеле, домати, фасул. Когато узреят, зеленчуците се берат, чистят, белят и подготвят в чувалчета за продан. Само да ти се работи на полето. Там работи и Авни Рашид, който понякога няма време дори за семейството от многобройните задължения. „Няма българи и роми, има мързеливи и трудолюбиви хора”, повтаря Наташа думите на мъжа си. Почти всички в селото работят, за тях криза няма. Ако не на полето, то в различни фирми в съседни селища, някои от които в индустриалната зона на близкия град Раковски. Наташа засега се е посветила само на семейството, за да замести твърде заетия Авни. На село се живее добре и спокойно, смята тя. Повечето от децата в ромската махала на Пъдарско учат. Вече има 30 души със средно образование, двама са висшистите. Е, лошо е, че децата от първи до четвърти клас ходят на училище в съседни села, тъй като началните паралелки в Пъдарско са закрити, защото няма достатъчно деца. В училището в Пъдарско учат само децата от пети до осми клас заедно със съученици от околни села. Ромите в селото си имат една болка и тя е липса на добри пътища. Наташа Авни казва:

„Обещават ни всеки път, когато някой дойде на власт, било общински кмет или кмет на селото, че ще оправят улиците. Асфалт има точно до българската махала, оттам нататък вече няма. Ето, началната степен на училището е закрита, децата учат в съседни села, а родителите носят децата си на гръб, за да отидат на спирката, без да намокрят обувките си и да ги изцапат с кал.”

Гордостта на семейство Рашид е синът им Джем. Той е един от националните посланици на инициативата „Европейска година за борба с бедността и социалното изключване” заедно с певци, артисти, представители на неправителствени организации, на хората с увреждания. Джем Рашид се нарежда сред тях, след като спечелва второ място в националния конкурс „Живот без дискриминация”. Четвъртокласникът е нарекъл своето съчинение „Различни, но равни”, то предизвиква овациите на журито. Лична покана да бъде едно от лицата на инициативата получава от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Наташа казва:

„Чрез Джем се сбъдва една моя детска мечта. Аз много исках да стана медицинска сестра да помагам на хората. Тази кампания ”Борба с бедността” ми хареса страшно много. Аз от дете мечтая да има организация, която да помага на бедни, на деца, изпаднали в нужда. Така, както майка Тереза.”

Как в семейство Рашид съчетават двете религии? „Празнуваме всички празници – и ромски, и мюсюлмански”, казва Наташа Рашид. Само радост да има в сърцата ни, останалото се нарежда!”




group 78


Каталог: employment social -> 2010againstpoverty -> export -> sites -> default -> downloads -> Topic of the month
downloads -> Програма за Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване, е Министерството на труда и социалната политика
Topic of the month -> Бездомност и проблемът на бездомните в България
downloads -> Агенция за регионално икономическо развитие – стара загора
downloads -> Социална Европа в подкрепа на своите граждани в периода 1-3 юни 2010 г в София ще се проведе събитие, част от кампанията на ес „Знаеш ли какво може да направи за теб социална Европа?”


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница