Живеем в земята на Ботев

Есе
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира! „ – думи на един велик българин и революционер, думи, пазени дълбоко в сърцето на всеки един човек, чувстващ се горд да нарече България своя родина.

Христо Ботев – геният на една епоха. Писател, живял по време на робство, във времена на поквара и срам, когато България не е в разцвета на силите си, а развитието й е в застой, поради надвисналите над нея черни облаци на Османската империя. Мечтите на Ботев били съвсем прости – свобода, равенство и братство, но за жалост, трудно достижими. Той твори в епоха на национално робство, политически гнет и социална несправедливост. Епоха, свързана със спомена за безконечни мъки и страдания, за избити невинни души и неимоверно количество извършени неправди. Неслучайно мислим за Ботев като за един от най-великите и вдъхновяващи личности в българската история. Защо ли ? Отговорът е съвсем ясен. Защото този човек пожертва себе си и живота си, за да можем ние днес да живеем свободно един пълноценен живот в красивите земи на майка България, земи, които наричаме „земята на Ботев”.

Но достоен ли е днешният български народ да живее по тези земи, напоени с кръвта и сълзите на онези, пожертвали се в борбата за свобода ? Достойни ли сме ние да се наречем наследници на Ботев и да запазим името му чисто и неопетнено ? Достойно ли е ние, на които всичко е поднесено на тепсия, да погубваме онова, за което са дали живота си нашите предшественици, заради което са оставяли жените и невръстните си деца смелите бунтовници знаейки, че няма да се върнат пак при тях ?

Това е основният проблем на българския народ. Във времена на богатство, абсолютна и дори безгранична и неконтролируема свобода, беззаконие, алчност и егоизъм, забравяме кои сме, от къде идваме, за какво сме се борили и през какво се е налагало да преминем като цяло, за да можем всички ние като българи да се наречем свободни. И все пак разликата между свобода и слободия е огромна, но малцина го осъзнават.

Какво всъщност е свободата и какво значи тя за мен ? Свободата е усещане, което те кара да се чувстваш като пълноценно живеещ човек, радващ се на всеки миг от битието. Свобода е да бъдеш равноправен с всички други, да имаш правото да изразяваш мнението си спокойно. Свобода е да не се срамуваш от себе си и от своето потекло, да живееш морално, без предразсъдъци, защото човекът с добро сърце, чиста съвест, бистър ум, с редица знания и умения, с идеали и мечти за по-добро бъдеще, може да се нарече свободен. И най-вече свободата е да чувстваш, че съдбата ти не е предопределена и ти си този, който решава по какъв начин ще живее.

За съжаление Ботев твърде рано разбира дълбоката същност на своето време и изпитва неимоверни страдания от онова, което наблюдава около себе си. Още в първите му стихотворения прозвучават тонове на отчаяние, на разочарование от света. Е, в интерес на истината и аз се чувствам по същия начин виждайки как линее нашето поколение. Душата ми тъгува при мисълта, че народът ни е безразличен към ставащото в страната ни, а самият факт, че стремежът към по-добър живот се е изпарил, ме убива. Но не добър от материална гледна точка, защото от липса на материални блага не можем да се оплачем. Говоря за онова духовно извисяване, което ни е познато от историята, по-конкретно от Априлското въстание. Иска ми се и днес да виждам тази задружност и сплотеност на българите. Тази пламенна страст в очите им, породена от мечтата за свободна България. Този хъс и любовта към родината, бликаща от сърцата им. За жалост в момента това е меко казано трудно постижимо, тъй като голяма част от българския народ предпочита да напусне отечеството и да търси щастието другаде.

През последните години много млади българи емигрират с надеждата, че в чужбина ще намерят условията за по-хармоничен и спокоен живот. Такъв пример откриваме и в поезията на Ботев. В своите творби той описва страданията си, мъките на един млад родолюбец, който напуска родината поради робството, поради невъзможността за благоприятен живот на територията на тогавашна България. Нужно ли е обаче тези хора, избрали да търсят щастието извън пределите на страната ни, да бъдат обвинявани за това ?

Всеки ден отечеството ни е потъпквано и то не от кого да е, а именно от хората, на които ние, българите, сме предоставили властта. Ежедневно се оставяме да бъдем манипулирани, лъгани, подкупвани и какво ли още не. Тъжното в случая е, че мнозина предпочитат да избягат от България, да се отърват от цялото това напрежение и страдание, без да се интересуват, че именно тази, потънала в срам и позор, малка по плош страна, е същата онази, за която дейци като Ботев и Левски са пожервали живота си. И тук идва време да си зададем въпроса – нима е било напразно ?

Ако Ботев можеше да види как живее българският народ днес, щеше ли да бъде доволен ? Щеше ли да се усмихне, че ние, неговите наследници, следваме примера му и се борим да запазим милото си отечество такова, за каквото се е борил той ? Не, нямаше да го направи, защото днес народът ни е по-разединен от всякога, а не беше ли точно братството една от мечтите на Ботев ?