Живи статуи пресъздадоха в центъра на Русе автентичната атмосфера от края на 18 век на парижкия квартал Монмартър

Артистичният квартал "Монмартър" в края на 18 и началото на 19 век е изпълнен с виковете на колоритни търговци, предлагащи всевъзможни странни услуги и забравени вече занаяти. Жената, която пали фенерите, шивачката на юргани, продавачът на отрова за плъхове са само част от тях.

Кристинел Дадал, артистичен консултант в театър „Маска”: Желанието за живот, желанието за оцеляване на всяка цена е чувство, което никога не изчезва. Точно заради това пред тази прекрасна публика, ние представяме това отчаяно желание за живот, за оцеляване.

За първи път театър „Маска” представи спектакъла „Виковете на Париж” пред българска публика.

Орлин Дяков, директор на Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе: За мен е изключително полезно, че толкова много хора гледат такъв уличен театър, защото по такъв начин ние възпитаваме нашата публика, която обичайки този театър, се надяваме, че ще влезе и в салона.

След артистите от „Маска” на „сцената” пред Паметника на свободата се появи германското дуо „StreetBike Theatre”. Флориан Фохман и русенката Вилия Моновска пресъздадоха спектакъла си „Магията на огъня”, с който сложиха горещ финал на Международния фестивал „Живи статуи”.

„За пръв път снимал от високо, това много малко хора го знаят, на балон се качвал и правил снимки. А Жул Верн много пъти се вдъхновявал от неговите особени опити с балони, даже той всъщност за първи път с изкуствена светлина снима катакомбите на Париж. Това на никой до тогава не му е дошло на ума. Това е било фурорът да откриеш тази част от Париж, която никой не я виждал всъщност.“

Повече за бележитите портрети на Феликс Надар ще научите в предаването „Хоризонт до обед“ днес.
Снимка – без текст


www.bnr.bg, 21.06.2018 г.

http://bnr.bg/shumen/post/100986260/sakrovishte-ot-luvara-blesti-vav-veliki-preslav
Съкровище от Лувъра блести във Велики Преслав
В продължение на месец и половина от 21 юни музеят във Велики Преслав ще показва експонати от френския Лувър. В трезора на преславския музей са експонирани медальони с изображения на Богородица и Архангел, сребърни гривни и кръст с 9-редов надпис на кирилица. Кръстът е бил намерен край Кюстендил и по някакъв начин се е озовал в колекцията на Лувъра, стана ясно при откриване на изложбата.

Кметът на Велики Преслав д-р Александър Горчев представи експонатите седмица преди френската столица да покаже на света Преславското златно съкровище като част от средновековното българско злато. При откриване на изложбата в Париж на 30 юни там ще бъдат преславският градоначалник и директорът на местния музей Пламен Славов.

Думите са произнесени през 1857 г. от Надар (Гаспар-Феликс Турнашон, 1820-1910 г.), благодарение на когото днес можем да видим как са изглеждали част от гениалните творци на XIX в. Портретите му на Сара Бернар, Жул Верн, Жорж Санд и десетки други прочути имена остават непоклатима класика на фотографското изкуство.

От 21 юни до 27 август в Националната галерия в бившия княжески дворец в София може да се видят 40 от снимките, направени преди повече от век и половина. Изложбата "Бележитите портрети на Надар" е част от фестивала "Фотофабрика" и се осъществява от музея Jeu de Paume в сътрудничество с Медиатеката за архитектура и културно наследтво и министерството на културата – Франция. Откриването е от 18 часа на 21 юни, след което експозицията ще бъде отворена за публиката.

Скоро след като фотографията прохожда, Надар я използва, за да увековечи в ателие на таванския етаж (за да има достатъчно светлина) на ул. "Сен-Лазар" свои приятели, сред които Теофил Готие, Гюстав Доре, Шарл Бодлер... По-късно пред обектива му се изреждат представители на бохемските среди и прочути писатели, поети, художници, актьори.

Надар има амбицията да направи собствен Пантеон на творците като изпреварва времето си с усета на психолог, който осъзнава, че добрият портрет изисква близост с модела и никакви декори и добавки, които да отвличат вниманието от човека - най-важното в кадъра.

"Брилянтен, бунтар, смелчага със социални идеали, Надар е първият фотограф, противопоставил се на общественото мнение, развил до крайност идеите си (аерофотография) и вкусовете си (портретът като жанр сам по себе си въпреки успеха на визитната картичка, която позволява на Дисдери да забогатее), пише за него Пиер Боном. "Най-добре снима тези, които познава отблизо. Почти винаги без декор, моделите му са усамотени. Бил е обсебен от лицата им. Отнасящ се с уважение, стеснителен, не се е опитвал да ги преследва или да ги накара да признаят невъзможното. Отгатвал е лицата на око. Никога не е прибягвал до корекции на снимките си. Бележитите му портрети представляват Пантеон на епохата му. По случай публична изложба през 1859г. критиката отбелязва "Фотографът винаги има право да бъде художник". Става дума за Феликс Надар, истинският, този, който има морална интелигентност на моделите си и усещането за светлина."