Живот основан на упование в Господа Иван танев Пловдив

Иван танев Пловдив

1936-2012
През февруари 2012 г. Иван Танев премина при Господа. Той допринесе изключително много за това слепите да имат Библията на брайл. Той постави началото, а ние от екипа на „Благодат продължихме да развиваме това дело. Затова сме го наричали баща на служението ни. Заедно с него изминахме дълъг път, но слепите вече имат не само Библията на брайл, но и на аудио.

Тук публикуваме неговото свидетелство за житейския му път и вярата му в Господа.

Живота има смисъл, когато е посветен на Господа. Независимо от това какво може да се случи ако упованието е в Бога има смисъл и допринася слава на създателя на всичко видимо и невидимо.

Иван Танев е един специален инструмент в Божията ръка и с живота си той е свидетел за силата на Бога. В следващите редове той споделя за борбите си и за живота си в Христа.

Изключително радостен съм, че мога да се срещна на живо със целия екип на „Благодат”. Ще споделя за себе си за моето минало свързано с по-сериозни и трудни моменти от живота ми. Има една поговорка, която казва: „В огледалото се вижда лицето, а от приказките сърцето”. Така ние с нашите изказвания можем да надникнем в сърцето на другия и да се опознаем.

Роден съм 1936 г. В едно малко село Козаре карнобатско. Тогава беше с около 500 жители, а сега почти не останаха хора. От тези 500 жители сто бяха вярващи.

Искам да ви разкажа за моето външно страдание. Вярващия отдава значение на невидимите неща. Аз се радвам, че съм израснал като вярващ и не познавам светския живот. Всички деца от село ходехме на неделно училище. После продължих с младежките събрания и така до днес. По време на игрите ако някой кажеше да се молим всички отивахме и се молехме. Живеех в една чудесна духовна атмосфера.

Дойде време да отида в казармата. Там беше много трудно.

Вероятно някой ще попита как така съм пострадал? Отговорът е, че никой не знае как и защо. При едно нощно обучение във морето избухна един снаряд в ръцете ми и изгубих зрението си и част от ръцете си. Само на едната ръка имам палец. Започна дълго лечение, което продължи близо около 2 години.

След завръщането ми в село младежите бяха тръгнали по градовете и там бяха останали малко хора. Кажи речи аз бях сам на 23 години борещ се със случилото се нещастие.

Имам приятел, който живее в Германия. Веднъж, когато е бил в България, се отбил в съюза на слепите в София и разговарял със заместник-председателя Желязко Пеев. По-късно той ми изпрати брайловата азбука. Научих я сам, а моят приятел после ми подари брайлова машина. По-късно с нея преписах части от Новия Завет на брайл.

Словото стана моята светлина в живота 1 Кор.10:1-10:

„Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, и в облака и в морето всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос), пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята. А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотстваме за злото, както и те похотстваха. Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят". Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите. Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.”

Тези, които роптаха Господ ги изтреби.

Питали са ме, как не роптая в това състояние. Благодаря на Бога, чрез Неговата сила, след като прочетох тези стихове не съм роптал. Продължих като още повече се задълбочих в словото и така Господ промени мислите мида не мисля за себе си, за моето бъдеще, но да мисля за нашето горно призвание. Когато мислим за духовните неща, които са трайни и вечни, ние не отдаваме голямо значение на временните неща. Това, че съм почти без ръце и без зрение Не ме отчая нито се предадох. Пак Божието слово стана живот за мен Филипяни 4: 7 „и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.” Моите мисли са в Христа, а не на това, което съм във физическото тяло.

Дойде момента, когато реших да чета списания написани на брайловата азбука – това е азбуката на слепите. За цял ден успях да прочета само имената на редакторите. По-късно, когато напреднах в четенето, прочетох в една статия от директора на рехабилитационния център в Пловдив за дейностите там. Побързах да му пиша като описах състоянието си. Много скоро той ми отговори като ми описа какви документи да подготвя и да отида такъв какъвто съм. Помислих си какво ще правя там? Я пак да му пиша, че може да не ме е разбрал. И отговорът беше: „Независимо от това какво ми пишеш много те моля ела.” И аз отидох в Пловдив на 2 май 1967 г.

Като изкарах курса по рехабилитация поисках да започна работа в предприятието на слепите "Успех". Назначаването ми на работа се оказа доста трудно осъществимо. Освен особеното ми физическо състояние, това че съм християнин още повече затрудняваше нещата. Наложи се да се срещна с една служителка от Министерството на труда и социалните грижи в София. Тя дойде в Пловдив и разговаря с директора. Той трябваше да се подчини и ме назначи на работа. Тогава секретарката му ми каза: Е Иване, ти имаш големи хора в министерството. А аз дори не я познавах. Това беше Божията намеса. Започнах работа на папките в „Успех”. Ходех и се връщах сам и си изпълнявах задълженията както трябва. Господ ми е бил помощник всякога и само на Него съм уповавал. Стажът ми е 32 години.

По някое време приятелите ми от църква се загрижиха за моето задомяване, но аз си мислех, че това е невъзможно. Все пак, в началото на новата 1970 година, когато всеки взема някакво решение, реших до месец март всяка неделя да постя и да се моля ако е Божията воля да ми намери другарка. Не търсех никакъв посредник. Казах си: Господи, ще постя и ще се моля да извършиш волята си. И ако наистина ти решиш ще ми дадеш другарка. Така дойде март и реших да отида на панаира в Стара Загора и си пожелах първата която срещна там, тя да бъде. По онова време се използваше всяко панаирно събитие, за да могат и младежите да се съберат на богослужение, защото се забраняваха събиранията на християните. Закъсняхме и нямаше място да влезем. Като свърши службата всеки се гласеше да отиде да играе и да прекара време заедно в общение. Появи се моята братовчедка и дойде при мен с приятелката си. Аз веднага си казах: Ето я! Тя ще е! Добре де, ама тя й вика: Хайде да ходим да играем. Младежите ни чакат, стига да стоим тук. Аз в себе си казах: Господи, аз съм поставил всичко пред Тебе и ако бъде тя ще е...

Тя е от Карнобат и в семейството й има вярващи. Панаирът свърши и си разотидохме. По-късно, не зная защо, тя ми писа едно писмо. Може би беше решила да ме изненада. Аз също й писах. През лятото се видяхме на село, а на връщане дойдоха с нас до Сливен. Така аз отгатнах, че тя има желание да имаме нещо по-сериозно. Здраво момиче, което има приятели. Аз знаех, че това е много труден въпрос и изобщо не настоявах, но ми се искаше да разбера какво мисли тя.

Кореспонденцията ни продължи, като й пишех с шаблон на обикновен шрифт. По-късно, когато се снабдих с пишеща машина, продължих да й пиша на нея.

През лятото тя беше отишла на почивка във Велинград, а аз с мои двама приятели отидох да я видя. Там имахме възможност за кратко да се отделим и да си поговорим. Тогава тя реши, че иска да се омъжи за мен. Оставаше проблемът с родителите.

При едно друго пътуване на връщане от морето бяхме се уговорили да ме чака на шосето заПловдив, но на срещата дойде сестра й. Каза ни, че родителите им ги няма и да отидем до тях и ако трябва да си я вземем. Отидохме у тях и си поговорихме. От моя страна без никаква хитрост, измама и без никакво насилие. Разчитах само на Господа. Тя в себе си била решила да дойде с нас до Пловдив. Така тръгнахме заедно. Тя отседна у моите приятели, а аз в общежитието на слепите, докато дойде времето за сватбата. Но през това време имаше изпитания. Сестра й и баща й дойдоха. Баща й я заплашил с нож и тя тръгнала с тях. Разбира се, че са прави хората отгледали здраво и право дете пък да вземе такъв човек за мъж. Аз отново разчитах на Господа. Тя се покори на баща си и отиде на гарата да се прибере. Като разбрал зет й за случилото се и че тя не иска да остане при родителите си той я върнал на гарата и тя пак дойде в Пловдив. Тогава вече подготвихме сватбата. Имахме няколко пастора и беше една хубава венчавка с едно благодатно време. После директорът на предприятието ми даде и жилище, в което се настанихме. Имаме една дъщеря, която е вече голяма.

Много от вярващите ни приятели идваха у дома, а също и някои от живеещите в комплекса на слепите.

Тогава атеизма беше в голямата си сила. Започнаха да ме привикват. Отначало доста се смутих. Като влязох при директора, той ме покани да седна срещу него. Щом седнах аз се почувствах господар на терена. Директорът ми каза? Иване, ще те питам много неща и само истината ще ми казваш. Разбира се, че ще говоря истината, така ме учи словото. По време на разговора още някой се обади в стаята. Беше от партията точно по религиозните въпроси. Господ ми даваше мъдрост как да отговарям.

За уповаващите в Господа няма посрамване.

Накратко искам да споделя с вас началото на печатането на Библията на брайл. Дойде промяната и с един брат говорихме да направим нещо да се помогне за отпечатването на Библията на брайл. Минаха седмици и месеци, но не се случи нищо. Аз пак се сетих за моя приятел от Германия и му писах. Той не ми отговори но от Библейското дружество в Германия ми писаха. Докато дойде времето да се срещна с техен представител, аз преписах една глава от Библията. Когато се срещнахме, те я взеха, за да видят какво могат да направят. След дълга кореспонденция от 1991 до 1994 г. Не се виждаше никакъв напредък. Трудности създаваше и стария превод, който имахме на български. Той беше на стария правопис. Това създаваше допълнителни усложнения. Когато се основа българското библейско дружество в София заедно с тях обединихме усилията си. Започнахме пак кореспонденция. Така се стигна до момента на отпечатването на евангелието от Матей в Германия. Бяхме избрали новия превод на Българското Библейско дружество от оригинала. Следващите книги на Новия Завет вече се отпечатаха в София. Сега продължава отпечатването на книгите от Стария завет. От 2001 година, служение „Благодат” продължи делото. Те разпространяват Библията и работят в сътрудничество с организацията на обединени библейски дружества и Българското Библейско дружество.

Бих искал да ви разкажа накратко и за моята съпруга, която Бог изцели от рак.

През 2005 г. Започнаха силни болки в стомаха. Все й Казваха гастрит, гастрит. Правиха й изследвания с най-модерните апарати и след една година се наложи да влезе в болница. Но пак нищо. Тя продължаваше да слабее. Поддържаха я на системи, защото не ядеше нищо. От 110 кг. стана на около 50. При едно от свижданията лекарите ни казаха, че трябва да я оперират, за да видят какво е положението, но затова е необходимо нашето съгласие. Когато й казахме тя се зарадва, че най-после ще й спрат болките. Дадохме съгласието си. Това беше в четвъртък и в събота вече я оперираха. В неделя отидохме да я видим. Тя беше весела, и както ми казаха, лицето й сияело. Откриха тумор в тънките черва, което е много трудно да се открие чрез изследвания. Изпратиха материал за изследване в София. Като върнаха резултатите и дъщеря ми отиде да попита какво е положението, доктора й казал да не го пита. Разбрахме, че се очаква да живее най-много 20-30 дни. Имало разсейки навсякъде в дробовете, в бъбреците. Невъзможно било да се направи нещо. Изписаха я с отворена рана. Тя пак не можеше да се храни. Документацията беше прехвърлена към онкологията. По-късно направихме изследване на кръвта и лекарката от онкологията гледала изследването, гледала и епикризата и казала ужас няма да я бъде. Но при вторите изследвания като попитахме как е. Тя ни каза, че Величка е добре. Но как така? Зачудихме се ние. Лекарката ни отговори, че Бог е започнал да действа и ще довърши започнатото. Тя ни Каза: „Няма да й правим нито химиотерапия нито лъчетерапия. Само ще я наблюдаваме с изследвания през определен период от време.”.

Така всеки следващ път тя беше по-добре и по-добре. Всички туморни клетки не че ги няма, но за учудване на медицината са калцирали. Така тя започна да се храни. Вече живее 3 години и половина, а й бяха дали само 20-30 дни. В момента е добре, но внимава как се храни, защото половината от червата й са изрязани, и това й създава проблеми. Въпреки това тя е жизнена и благодаряща на Господа. През цялото време беше спокойна и имаше мир. Божията ръка не се е скъсила и величието на Господа се изяви между много лекари.

Нека да бъдем всички с Господа независимо от това през какви изпитания минаваме, Той дава сили и свежест да ги преодоляваме.

Юда 20-21: „А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите на Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.”

Ние нямаме никакви заслуги, но живеем поради Божията милост. Назидавани във вярата, молещи се в духа, ходещи в Божията любов да очакваме Неговата милост за вечен живот. Блажени сме, че имаме тази надежда.