Животъ, знание и свобода

Сэвремениятъ свытъ страда отъ дезорганизиране. Защо? - Защото въ разбиранията на съвременниты хора за живота ныма единство, което да ги сплотява. Изобщо, всички хора уреждатъ живота си тъй, както разбиратъ. Каквото и да говорятъ, както и да се изявяватъ външно, вэтрешно всыки постэпва, както разбира. Колкото и каквото да се проповыдва на вълка, все вълкъ си остава. Той си знае своето. Колкото и каквото да се проповыдва на овцата, въ разбиранията си тя пакъ овца си остава. Въ ныкои отношения мнозина даватъ овцата за примыръ. Наистина, по характеръ тя е мека, ныма грубия характеръ на вълка, но е нечиста. Дето живые, тамъ оставя нечистотииты си. Азъ взимамъ вълка и овцата като два типа въ живота. Ныкои хора иматъ разбирания и характеръ като тия на вълка, а други - като на овцата. Отрицателната чърта на вълка е грубостьта, а на овцата - нечистотата. Положителната чърта на овцата е щедростьта: тя дава млыкото, вълната си, а поныкога и децата си. Вълкътъ, обаче, не е щедъръ. Добрата чърта на вълка е, че не дава мысто на паразити въ себе си. Паразититы се страхуватъ отъ вълка. Ако направите кожухъ отъ вълча кожа, никакви паразити ныма да влызатъ въ него. Енергията на вълка е потрыбна за природата. Ако вълкътъ не быше полезенъ, природата не би го търпыла, той не би сэществувалъ. Веднъжъ сэществува, той има известно предназначение, както за природата, така и за човышкия животъ. Каменарьтъ, който троши камъниты, железарьтъ, който кове желызото, земедылецътъ, който оре земята, се нуждаятъ отъ енергията на вълка. Тази енергия е необходима навсыкэде, дето трыбва да се пробива пэть. И обратно: тамъ, дето силиты трыбва да се организиратъ, е необходима енергията на овцата.

Съвременниятъ свытъ се нуждае отъ организиране. За тази организация е нужно начало. Хората наричатъ това начало Богъ. Като атрибути, присэщи на това начало сэ: животъ, знание и свобода. Значи, животътъ, знанието и свободата излизатъ отъ това вычно Начало, отъ Бога. Човыкъ може да добие животъ, знание и свобода само отъ Бога - отъ никое друго сэщество не може да добие тызи ныща. Всичкиты погрышки на хората се заключаватъ въ това, че търсятъ живота, знанието и свободата тамъ, дето ты не сэществуватъ. Вследствие на това, въ тыхъ се заражда вэтрешно недоволство. Вэтрешното недоволство е признакъ на това, че хората не вървятъ по правия пэть. Ныкой казва, че е недоволенъ отъ живота. - Той е недоволенъ отъ живота, защото го ныма въ себе си. Другъ е недоволенъ отъ знанието, защото го ныма въ себе си. Трети пъкъ е недоволенъ отъ свободата, защото я ныма въ себе си. Ако има въ себе си живота, знанието и свободата, които изтичатъ отъ Бога, той щыше да бэде напълно доволенъ.

Като се говори за недоволство, мнозина се натъкватъ на мисъльта, че доволниятъ човыкъ ныма потикъ за работа. Не, тази мисъль е по-грышна. Животътъ започва съ доволството. Трыбва човыкъ да е доволенъ отъ всичко, което му е дадено, за да ныма какво да го смущава. При това положение той ще има една строго опредылена цель, къмъ която ще се стреми. Каква ще бэде тази цель? Каква е цельта на художника? - Да рисува. Ако той не може да рисува, да копира природата, какъвъ художникъ ще излызе отъ него? Каква е цельта на техниката? - Да мисли, докато изнамыри такава форма, която съответствува на принципа, който иска да впрегне на работа. Ако вие не можете да впрегнете великиты притципи на живота, на знанието и на свободата на работа, какъвъ смисълъ ще има вашиятъ животъ? Безъ това разбиране на живота, за знанието и за свободата, колкото и да се стремите къмъ тыхъ, ты ще бэдатъ ныщо външно за васъ - дреха, накитъ, съ които можете само да се представите, безъ да внесатъ въ васъ ныкакво вэтрешно, дълбоко съдържание и смисълъ. Въ същность, животътъ има външна страна, но тази негова страна не представя още истинския животъ. Истинкиятъ животъ е ныщо постоянно, установено, което не се подава на никаква промына. Въ каквато форма и да се постави, голыма или малка, животътъ не се измыня, той остава единъ и сэщъ. Съвременниты хора искатъ да измынятъ живота си, вследствие на което ныкой мисли, че е успылъ да направи това и казва, че измынилъ живота си. Това е криво разбиране. Животътъ никога не се измыня. Когато казвате, че искате да измыните живота, това подразбира, че търсите такава форма, въ която може той да се прояви. Ако не намырите форма, съотвента на неговиты изисквания той ще се прояви, както знае.

Щомъ се говори за живота, въ връзка съ него се повдига въпросътъ за човыка. Що е човыкъ? - Човыкътъ е сэщество, което мисли. Това е общъ изводъ. Съ други думи казано: всыка мисъль, приложена въ живота, е изразъ на човыка. Ако не може да прояви своя животъ, своето знание и своята свобода, човыкъ се намира още въ зародиша, въ зачатието на своята форма.

Христосъ казва: “Ако Отецъ ми е съ васъ, вие ще правите дыла, каквито и Той прави”. Следователно, вие нищо не можете да направите, ако Богъ не е съ васъ. Не мислете, че можете да заставите Бога да дойде при васъ. Не, вашата задача е само да не противодействувате на Бога - нищо повече. Какво правите вие? Отъ една страна му противодействувате, а отъ друга - искате да Му покажете начинъ, пэть, какъ да се прояви въ васъ. Това е човышка работа. Всичката философия на живота се заключава въ следното: Не противодействувайте на Бога, когато се проявява въ живота, въ знанието и въ свободата. - Какъ се проявява това противодействие? - Който не люби, той противодействува на Бога. Който противодействува, той се излага на вэтрешна борба, отъ която излиза победенъ. Когато слабиятъ воюва съ силния, той всыкога остава победенъ, стъпканъ. Ако невежиятъ се бори съ знаещия, той всыкога ще бэде стъпканъ. Ако робътъ се бори съ свободния, той сэщо така ще бэде стъпканъ. Когато ныкой ви тъпче, трыбва да намырите причината за това. Като размишлявате и наблюдавате себе си, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нымате стремежъ къмъ свободата. Свободата обича истината, знанието - мэдростьта, а животътъ - любовьта. Ако нымате любовь въ себе си, животътъ въ васъ не може да се развива; ако нымате обичь къмъ мэдростьта, знанието въ васъ не може да се развива; ако нымате любовь къмъ истината, вашата свобода не може да се прояви. Този е единствениятъ методъ да проявите живота, знанието и свободата.

Сега всички трыбва да се стремите къмъ изработване на вэтрешни методи за работа. Всички очакватъ да дойде ныкой отвънъ, да ги научи на ныщо. Учительтъ може да предаде ныкакъвъ урокъ на ученициты си, но ако ты не приложатъ това, което имъ е предадено, знанието ще остане неразбрано за тыхъ. За учителя, или за професора е ясно това, което преподава, но ако ученициты му не учатъ и не прилагатъ, това знание ще остане безпредметно. Ты ныма да се домогнатъ до онова, което имъ е потрыбво въ живота. Мнозина мислятъ, че ще дойде день, когато ще се освободятъ отъ ограниченията въ живота, ще влызатъ въ Царството Божие, дето царува радость, миръ и веселие. Вырно е това, но работа се изисква отъ всички. Затова, именно, азъ ви давамъ методъ, който може да ви помогне за постигане на вашиты идеали. Щомъ приложите този методъ, още днесъ можете да влызете въ Царството Божие, още днесъ Богъ, светииты, ангелиты, добриты хора могатъ да посетятъ дома ви. Кога ще дойде това ныщо за другиты хора, не е важно. За васъ може да дойде още днесъ. Какво искате: да дойде Царството Божие за всички хора изведнъжъ, или да дойде първо за васъ? Едно трыбва да знаете: Царството Божие е дошло отдавна за свыта, за Цылото, защото Богъ живые въ Цылото. За чиститы, обаче, частно за човыка, Царството Божие още не е дошло. Като части, хората трыбва да се обединятъ въ едно цыло, да се организиратъ, за да разбератъ великия законъ на живота.

Мнозина подържатъ идеята, че Богъ е непостижимъ, че не обръща внимание на тыхъ, като малки величини въ живота. Питамъ: Защо вие обръщате внимание на малкия си пръсть? - Защото е часть отъ рэката ви, а тя - часть отъ цылото тыло. Ако този пръсть се отдыли отъ рэката ви, и да искате, не можете да му обърнете внимание. Следователно, докато сте часть отъ Бога, Той всыкога ще ви обръща внимание. Щомъ сте часть отъ Бога, вие всыкога ще бэдете на работа. Затова е казано: “Ние сме съработници съ Бога”. Който е съзналъ тази истина, той никога не може да противодействува на Божията работа, на Божия планъ. И като свърши работата, която му е опредылена, човыкъ може да си почине. Въ почивката само той е свободенъ.

И тъй, животъ, знание и свобода - за физическия животъ. Любовь, мэдрость, истина - за духовния животъ на човыка. Всички хора говорятъ за любовьта, като основа на живота и къмъ нея се стремятъ. Майката обича детето си. Защо? - Защото има ныкаква връзка къмъ детето си. За знанието ли го обича? - Не. Детето се ражда невежо, не знае да говори, постепенно се учи да приказва. Такова, каквото е детето майката го обича. Често въ хората се заражда желание да бэдатъ силни, учени, богати, независими, равни на Бога. Ако постигнатъ всичко това, ще излызе, че Богъ е несъвършенъ. Ты едва ли не мислятъ, че всичко могатъ да постигнатъ. Едно трыбва да се знае: детето символизира онова начало въ човыка, което се стреми къмъ развитие, къмъ усъвършенствуване. Тази е причината, заради която майката обича детето си. Тази е причината, заради която Богъ обича човыка. Майката вижда въ детето си ония сили, способности, които Богъ е вложилъ въ него и се радва, че единъ день то ще се повдигне, ще израстне. Тя казва: Каквато съмъ азъ, такова ще стане и моето дете. Започва да прави опити съ него, - единъ, два, три, петь, десеть, докато единъ день види, че детето започва да проявява живота, знанието и свободата по сэщия начинъ, както тя ги проявява. Докато е при майка си, детето се развива свободно, безъ да се спира върху въпроса, дали тя го обича, или не. То не се съмнява въ обичьта на майка си и затова расте. Който може да се усъмни въ любовьта и, то се спъва и престава да се развива.

Сэщото може да се каже и за васъ. Който моментъ се усъмните въ любовьта на Бога, вашето развитие спира. Ако слуша майка си, детето ще постигне всичко, каквото тя желае. Щомъ постигне това, което майката желае, то ще постигне и своиты желания. Това е законъ. Следователно, ако и вие работите за постигането на Божииты желания, ще постигнете и своиты. Който разбере този законъ, той трыбва да го приложи, да види неговиты резултати. За тази цель впрегнете страданията, недоразуменията, лошиты мисли, чувства и постэпки на работа! Впрегнете всички вълци, мечки, тигри въ васъ на работа! Не ги избивайте, но работа имъ дайте! Вие сте пуснали вашиты вълци и овце на свобода, да правятъ, каквото искатъ. Вълциты, поради своята грубость и жестокость, сэ унищожили часть отъ живота. Овцеты, поради своята нечистотия, сэ изцапали всички мыста, дето кракътъ имъ е стэпалъ. За да не ставатъ тия ныща, впрегнете и вълциты, и овцеты на работа!

Кой е най-голымиятъ вълкъ въ човыка? - Недоволството. Коя е най-голымата овца въ човыка? - Доволството. Вълкътъ е недоволството, а овцата - доволството. Азъ взимамъ вълка и овцата като образи, върху които да размишлявате. Тъй щото, дойде ли при васъ недоволството - вълкътъ, впрегнете го на работа. Дойде ли недоволството - овцата, впрегнете я на работа. Само по този начинъ ще изпълните волята Божия и ще придобиете три ныща, необходими за васъ: животъ, знание и свобода.

Изпыйте пысеньта “Богъ е Любовь”.

4. Беседа отъ Учителя, държана на 15 августъ, 1934 г. 5 ч. с. Витоша. - (Яворови присои).

Противоречия и възможности.

Въ човышкото естество сэществуватъ три голыми противоречия и три голыми възможности, отъ които произтичатъ всички нещастия и блага за човыка. Отъ противоречията произтичатъ всички страдания, а отъ възможноститы - всички блага. Това е една философия, за предаването на която сэ нужни не само день-два, но най-малко хиляди години. Тызи хиляди години сэ необходими за предаването само на една лекция отъ цылата философия. Представете си тогава, колко години сэ необходими за цылата философия! За да си представи човыкъ, каква е тази философия, ныкои учени я сравняватъ съ вычностьта. Какво ныщо е вычностьта? За да си съставите понятие за вычностьта, ще приведа аналогията, съ която си е послужилъ единъ отъ древниты мэдреци. Той казва: За да имате понятие за вычностьта, представете си една голыма земя съ 400 хиляди мили дължина, 400 хиляди мили широчина и толкова дебелина. Тази земя е ныщо подобно на голымъ островъ, на който всыка година прелита една птица; тя взима по една малка частица отъ нея и я занася на друго мысто. Колкото време се употрыби, за да се пренесе земята на това мысто, толкова време трае първата секунда на вычностьта.

Често вие се натъквате на известни противоречия, но не знаете тыхния произходъ. Сэщо така изживявате известно недоволство, скръбь, умраза, но отде сэ дошли тия чувства, тия състояния, не знаете. Напримыръ, вие не знаете, че умразата е отъ висока култура. Защо? - Защото сэществата отъ низка култура, каквато е, напримыръ, глистея, не познаватъ това чувство. Да мразишъ, да завиждашъ, за това се изисква доста висока култура. Само умниятъ човыкъ е способенъ да мрази, да завижда, да върши престэпления. За да се направи едно престэпление, поныкога човыкъ мисли години, планува, решава, докато най-после го извърши. Умъ се иска за престэпленията. Колко време е мислилъ човыкъ, докато направи ножа! Да се направи единъ ножъ, съ такава форма, каквато днесъ има, това съставя цыла епоха въ развитието на човычеството. Който пръвъ е измислилъ ножа, той е ималъ предъ видъ благото, спасението на човычеството. Наистина, ножътъ и до днесъ е благо за човыка, но сэщевременно той е и негово нещастие, защото го заробва. Отъ една страна ножътъ може да спаси човыка, а отъ друга - да го зароби. Тази работа прилича на спасителя на единъ търговецъ, който дошълъ ужъ да го спасява, а го насилилъ и взелъ париты му. Това се разправя въ единъ анекдотъ. Двама разбойници нападнали единъ търговецъ, съ цель да го обератъ. Въ това време дошълъ трети, съ желание да освободи търговеца отъ разбойнициты. Той изпэдилъ разбойнициты и завелъ търговеца у дома си, като му казалъ: Сега ще ми дадешъ всичко, каквото имашъ въ себе си и ще благодаришъ, че те избавихъ отъ рэцеты на разбойнициты. - Какво добро направилъ той на търговеца? И той постэпилъ като двамата разбойници. Ако търговецътъ се быше противопоставилъ да му даде париты, които ималъ въ джоба си, и той щыше да постэпи като разбойнициты.

Казвамъ: характерътъ на хората се познава при изпитанията въ живота. Много родители, напримыръ, се радватъ на малкиты си деца, считатъ, че ты сэ ангелчета. Дайте на едно отъ тия ангелчета една ябълка и после му я поискайте назадъ, ще видите, доколко това дете е ангелче. Казвате за ныкой човыкъ, че е светия. Дайте на този човыкъ една кэща и следъ време се опитайте да му я вземете. Този светия веднага ще каже: Защо взимате кэщата ми? Нали за Бога я дадохте? Това не е светийство. Ныма защо да задържа той кэщата на Бога. Богъ не се нуждае отъ никакви кэщи. Истинскиятъ светия ще каже: Заповыдай, братко, вземи кэщата си. Азъ и безъ кэща мога да живыя. Изобщо, въ даването човыкъ се изпитва. Ныкой даде ныщо, или направи ныкакво добро и после казва: Много дадохъ, излъгахъ се. - Това показва, че ти си съгрешилъ. Когато човыкъ дава повече или по-малко, отколкото трыбва, и въ двата случая грыши. Той трыбва да дава точно, колкото е опредылено. Когато прави добро, човыкъ никога не трыбва да съжалява, но всыкога съ радость да си спомня, че е направилъ ныкакво добро. Ближниятъ, на когото е направилъ доброто, сэщо така съ радость трыбва да си спомня за направеното добро. Истинско добро е това, което предизвиква радость въ Бога, въ ближния ти и въ самия тебе. Ако при всыко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна радость, то не е направено, както трыбва.

Въ 7 гл. Отъ Деянията на Апостолиты се говори за историята на еврейския народъ, за живота и изпитанията на Иосифа. Отъ цылата глава се вижда, какви сэ били тогавашниты евреи. Яковъ ималъ 12 сина, единъ отъ които билъ Иосифъ. Той сънувалъ два съня, които разказалъ на баща си и на братята си, съ което събудилъ тыхната зависть: ты го предали на търговци, които отивали за Египетъ, а следъ това напръскали дрехата му съ кръвь отъ животно, да докажатъ на баща си, че Иосифъ билъ изяденъ отъ звыръ. Съ това ты дали добъръ урокъ на Иосифа, да разбере, какъ може 11 братя да му се покланятъ, какъ може баща да му се покланя. Иосифъ вэтрешно проявилъ щестлавие. Не е трыбвало да разказва той сънищата си нито на братята си, нито на баща си. Сънища сэ това, ты не сэ ныщо реално. Обаче, братята му завидыли, какъ е възможно да дойде день, когато ты да му се покланятъ. Отъ втория сънь пъкъ баща му се докачилъ и казалъ: Нима ти ще ни станешъ господарь, че ще трыбва и азъ, и майка ти, и братята ти да ти се покланяме?

Днесъ всичико хора правятъ сэщата грышка, като тази на Иосифа и на 12-ты отци на Израиля, неговиты братя. Иосифъ ималъ известни слабости, за които трыбвало да отиде въ Египетъ, а после да лежи две години въ затворъ. Когато билъ въ дома на Фараона, невидимиятъ свытъ го поставилъ на изпитъ, да се опита цыломэдрието му. Той избыгалъ отъ изкушението, но вината му се заключавала въ това, че не събудилъ въ жената възвишени и благородни чувства, а лоши, низки чувства. Това показва, че и въ него имало ныщо криво. Кривото се заключавало въ това, че не билъ много уменъ. Може ли да се нарече уменъ човыкъ онзи, който, като срещне своя приятель, започне да му отваря каситы си, библиотекиты си, да показва, колко богатства, колко знания има? Съ богатствата, съ знанията си, той излага своя приятель на изкушение. Следователно, не излагайте приятеля си на изкушение съ вашиты богатства и знания.

Това, което Иосифъ преживы, трыбваше да стане. Така се изпитва всыки човыкъ. Хиляди години трыбаше да минатъ, за да се разбере, защо, именно, Иосифъ е пострадалъ отъ братята си и отъ Фараона. Хиляди години още имате да учите! Дълго време още птицата ще отива и ще се връща, ще пренася зрънце по зрънце земята, докато отъ старата земя се създаде нова.

Казвате: Не можаха ли тия ныща да се избегнатъ? - Всичко, което е станало, трыбваше да стане. Ако не быха станали тия ныща, нымаша какво да четете и да учите. Тъй щото, по-добре е, че всички тия ныща сэ станали, макаръ и съ своиты противоречия, отколкото да не быха ставали. Това, което Иосифъ не можа да довърши, други дойдоха следъ него и го свършиха. Съ това, което стана, се разкриха грыховеты и слабоститы на Иосифа и на братята му. Като отидоха при Иосифа да купуватъ храна, той ги постави на изпитъ - задържа при себе си най-малкия си братъ, Вениаминъ, а останалиты пусна да си отидатъ. Ты започнаха да плачатъ, да се разкайватъ и да говорятъ помежду си: Каква напасть ни сполетя! Ние продадохме брата си, но ето, днесъ иде възмездие за нашето престэпление. - Колко години трыбаше да минатъ, докато ты съзнаятъ въ себе си престэплението, което сэ извършили по отношение на брата си! Едва тогава ты се изповыдаха предъ баща си за стореното отъ тыхъ на Иосифа. Тогава и Иосифъ имъ разказа своиты изпитания и погрышки. И най-после заключи: Отсега нататъкъ всички ще вървимъ по Божииты пэтища и ныма повече да грышимъ. Следователно, всыки човыкъ, всыки народъ, който не върши волята Божия, е осэденъ на голыми страдания.

Питамъ: ако днесъ, три хиляди години отъ времето на Йосифа, ви дадатъ задача като неговата, какъ ще я решите? Или, ако следъ изминаването на две хиляди години следъ Христа, ви дадатъ задача като Неговата, какъ ще я решите? Много отъ съвременниты хритияни, като се натъкнатъ на ныкое малко страдание, едва го понасятъ. Страданията сэ за героиты. Който не страда, той не може да бэде герой. Първото страдание, което се дава на човыка, показва, че въ него има условия да стане герой. Страданията повдигатъ човыка, правятъ го силенъ, мощенъ, великъ. Ако не страда, човыкъ нищо не може да постигне. Когато ныкой страда, Божественото въ него му нашепва: Не се смущавай, отъ тебе човыкъ ще стане. Страданията сэ скэпоценни камъни, които украсяватъ човыка. Който види тия камъни върху човыка, той изпитва въ себе си желание да ги обсеби, да ги открадне. Болката, която човыкъ изпитва при страданието, се дължи не толкова на това, че страда, колкото на факта, че се чувствува разпънатъ: отъ една страна го теглятъ отвънъ, да му взематъ скэпоценния камъкъ - страданието, отъ друга страна той тегли, да задържи тази скэпоценность за себе си. Който не разбира смисъла и цената на страданието, той казва: Защо ми се даде това страдание?

Мнозина смысватъ страданието съ мэчението и съ труда. Страданията представятъ обвивкиты на Божествениты ценности, които въ бэдеще ще красятъ главиты ви. Ако страданията не сэществуваха, хората щыха за винаги да останатъ голи, сухи кости, отъ които нищо не можеше да излызе. Ако можеше безъ страдания, нито Христосъ, нито апостолиты, нито мэченициты биха страдали. Страданията сэ сэществували и преди Христа, и въ Негово време, а сэществуватъ и днесъ. Който върви въ пэтя на разумниты страдания, той върви въ Божествения пэть. Да мисли човыкъ, че може и безъ страдания, това значи да е взелъ крива посока въ живота. Едно трыбва да знаете: следъ всыко страдание, следъ всыка скръбь иде радость, съответна на скръбьта. Колкото голыма е била скръбьта, толкова голыма ще бэде и радостьта. Радостьта иде всыкога, следъ като човыкъ занесе страданието на неговото мысто. Какво значи да занесе човыкъ страданието на неговото мысто? Да занесешъ страданието на мыстото му, това значи да го изтърпишъ до край. Щомъ изтърпишъ страданието до край, ти придобивашъ онази скэпоценность, която се съдържа въ него. Щомъ придобиешъ тази скэпоценность, радостьта иде вече като естествено последствие на придобивката. Тази е философията на страданието. Всичко друго, вънъ отъ страданията и радоститы, е преходно, временно. Ныкога и страданията ще престанатъ, но днесъ, при сегашното развитие на хората, ты сэ необходими.

Сега всички трыбва да бэдете герои. Като ви дойде ныкое страдание, не бързайте да го хвърлите на земята, но кажете: Безъ страдания на земята не може. Пыешъ ли, носи страданието. Работишъ ли, носи страданието. Имашъ да давашъ, носи страданието. Обиратъ те, носи страданието. Мэчатъ те, носи страданието. Каквото и да става съ тебе, носи страданието и напредъ върви!

Ныкой се оплаква, че пострадалъ много. - Отъ какво пострадалъ? Борилъ се съ котка, а тя оставила следи по лицето му. Или се борилъ съ куче, което сэщо така оставило следи по лицето му. Може да се е борилъ и съ лъвъ, който оставилъ следиты си по тылото, по дрехиты му. Най-после човыкъ може да се бори и съ дявола. Какво оставя дяволътъ? Той оставя своята чернота. Като излызе отъ борбата си съ дявола, човыкъ почернява, погрознява и започва да съжалява, че е влызълъ въ борба съ него. Каквото и да прави, човыкъ трыбва да се бори съ дявола. Той е голымъ майсторъ въ борбата. Всички се отвръщаватъ отъ дявола, а въпрыки това всыки день дружатъ съ него. Тукъ ще го видите да чука чаша за здраве съ ныкои добри хора. Тамъ ще го видите, че влызълъ въ съдружие съ ныкой богатъ търговецъ. Всички се радватъ на веселостьта му, на сладкодумието му, на доброжелателството му - не го познаватъ хората. Защо? - Защото ты си го представятъ особенъ, не като човыка, вследствие на което попадатъ въ неговиты примки. Следъ като създаде редъ неприятности, той ще дойде да ви съжалява, че сте пострадали много, че сэ ви излъгали и казва: Да быхъ дошълъ при васъ, нымаше да пострадате така. Като разберете единъ день, че дяволътъ ви е създалъ всички нещастия, вие се връщате пакъ къмъ старата философия и казвате: Защо стана така? - Защото другояче не можа да стане. За подобни случаи, турциты казватъ: ”Или си отваряй очиты, или ще ти ги отворятъ”! Съ други думи казано: Или разбирай, какъ ставатъ ныщата, или ще те накаратъ да разберешъ.

Съвременниты хора сэ дошли до положение, да работятъ главно за себе си. Добро е това, но то съставя една трета отъ цылата работа. Други сэ отишли по-нагоре, ты работятъ освенъ за себе си, още и за ближниты си. Това съставя две трети отъ цылата работа. Най-после човыкъ трыбва да работи и за Бога, да завърши цылия крэгъ на работа. Значи, човыкъ трыбва да работи въ три направления: за себе си, за ближния си и за Бога. Или, обратно: за Бога, за ближния сии за себе си. Отдето и да започне работата, резултатътъ ще бэде единъ и сэщъ. Всыки трыбва да държи въ съзнанието, въ ума си мисъльта за тызи три работи - да работи едновременно за себе си, за ближния си и за Бога. Ако работи изключително за себе си, човыкъ се намира въ областьта на свещения егоизъмъ, отдето идатъ всички страдания и нещастия. Свещениятъ егоизъмъ не носи нищо добро за човычеството. Досега хората сэ работили за себе си повече, отколкото трыбва. Едва сега ты започватъ, да работятъ за ближниты си.

Време е вече хората да започнатъ работа за Бога. Като работятъ за себе си, мнозина мислятъ, че работятъ за Бога. Какво значи да се работи за Бога. Хиляди години трыбва да се разправя на хората, какво значи работа за Господа. За да работи за Господа, първо човыкъ трыбва да отиде при Него, да Го проучава, да види, какъ Той работи. Не можете да работите за Бога, докато сами не видите, какъ Той работи. Щомъ започнете да работите като Бога, вие работите вече за Него. Докато дойдете до тази работа, дълго време трыбва да учите, какъ Богъ работи. Тъй щото, когато работите за Бога, ще се учите отъ Него, какъ Той работи. Като работите за ближния си, ще се учите отъ него, какъ той работи. Като работите за себе си, сэщо така ще се учите отъ себе си. По този въпросъ вие сте специалисти, по-голыми авторитети отъ васъ не сэществуватъ. Що се отнася до работата за себе си, всички сте генерали. Щомъ дойде работата за ближния и за Бога, тамъ сте обикновени войници. Засега бихъ желалаъ да станете генерали въ работата си за ближния. Колкото се отнася до работа за Господа, това е въпросъ на близко или далечно бэдеще - отъ васъ зависи.

И тъй, за когото и да работите - за себе си, за ближния си или за Бога, поставете любовьта за основа на всыка работа! Страданието е работа, радостьта - почивка. Следователно, дойде ли страданието на гости въ дома ви, поканете го любезно, усмихнете му се и кажете: Много те очаквахъ, много плакахъ за тебе, но заслужава да се плаче. Какво ви струва да се усмихнете на страданието? Ныкой ви обралъ. Трыбва ли да страдате за това? Като срещнете този, който ви обралъ, усмихнете му се и кажете: Заповыдай и другъ пэть. Ако имахъ повече, още бихъ ти далъ. - Това значи герой!

Сега, нека всыки отъ васъ си избере поне по едно ныщо за приложение отъ това, което говорихъ тази сутринь. Много ныща има за приложение, и то най-разнообразни. Нека всыки си избере ныщо, но ще внимавате да не се яви между васъ вэтрешно недоволство. Това недоволство може да се дължи на обстоятелството, че ныкой задигналъ най-хубавиты дрехи, а за другиты не останали такива. Другъ пъкъ задигналъ единъ скэпоцененъ пръстенъ, или златенъ часовникъ, или златно перо за писане, или сребърна лъжица, чаша, или ныкакъвъ скэпъ приборъ за ядене. Нека всыки си избере това, което му е нужно, а не това, на което всички се нахвърлятъ. Ако ви трыбва лъжица, вземете я; ако ви трыбва пръстенъ, вземете го; ако ви трыбва огърлица, вземете я. Всыки да си вземе това, което за дадения случай му е необходимо. Който иска да се жени, той непременно трыбва да има огърлица. Безъ огърлица човыкъ не може да се жени. Когато посаждатъ жито въ земята, става годяването му. Когато започне вършитбата, хорото се върти. И най-после, когато житото се смели и приготви на хлыбъ, щастието иде. Значи, тогава невыстата, младата булка влиза въ устата на хората, които започватъ да я дъвчатъ.

Следователно, когато житото страда, вие се смыете, радвате се. Тази е първата усмивка, която човыкъ е направилъ. Като слушате да ви се говори така, вие казвате, че ви залъгватъ. Какво значи залъгването? Залъгване е, когато ви обещаватъ ныщо, а не го даватъ. Щомъ ви дадатъ обещаното, това вече не е залъгване, то е ныщо реално. Човыкъ търси любовьта и, ако не я намыри, казва, че го залъгватъ. Щомъ намыри любовьта, той е доволенъ вече, защото се е домогналъ до ныщо реално. Залъгването е методъ. Докато заставятъ детето да отиде на училище, залъгватъ го, даватъ му това-онова. Щомъ влызе въ училището, започватъ вече да го учатъ. И презъ периода на ученичеството, ученикътъ пакъ се залъгва. Съ какво? - Съ хубави бележки, съ награди, съ свидетелства. Всички тия ныща сэ все залъгалки. Хубави сэ залъгалкиты, но най-добро отъ всичко е знанието, което човыкъ придобива. Истинско знание е това, което човыкъ всыкога може да употрыби, както за свое благо, така и за благото на другиты. Всичко друго, което не може да се използува за свое и за общо благо, не е знание.

Въ прочетената глава, въ лицето на мэченика Стефана виждаме герой, когото убиватъ съ камъни, но той прощава, като се обръща къмъ Бога съ думиты: “Господи, прости имъ, ты не знаятъ, какво правятъ”. Стефанъ разбираше смисъла на страданието. Той гледаше на страданието като на скэпоценность. Ако хвърлятъ камъкъ върху ныкой обикновенъ човыкъ, той ще каже: Убиха ме! Мене ли намыриха да убиватъ съ камъни? - Ныкога ще ви биятъ съ малки камъни, а ныкога - съ голыми. Съ каквито камъни да ви биятъ, вие трыбва да имате предъ видъ философията на страданията и геройски да понесете всичко. Когато влизате въ ныкоя градина съ плодове, вие отивате при една ябълка, откэсвате най-голымата, най-зрылата и красива ябълка и казвате: Отлична е тази ябълка. Защо не постэпвате по сэщия начинъ и когато ви замырятъ съ ныкой голымъ камъкъ? Вземете този камъкъ въ рэката си, стиснете го, превърнете го въ скэпоценность и го дайте на онзи, който ви е ударилъ съ него. По този начинъ вие ще победите. Какъ постэпвате днесъ, когато ныкой ви е ударилъ съ камъкъ? Навеждате се, взимате камъка и го хвърляте върху неприятеля си. И той се навежда, взима още единъ камъкъ и ви удря съ него. Така се започва престрелка, хвърляне на камъни отъ дветы страни, както децата си играятъ съ топки.

Казвамъ: бэдете герои да носите страданията си. Вие викате къмъ Христа, молите се да ви посети. Но ако Христосъ дойде при васъ, едва ли ще Го изтърпите единъ день. Ще Му кажете: Господи, можешъ вече да си отидешъ, защото, откакъ дойде при насъ, голыми нещастия ни сполетыха. Защо сте недоволни отъ Христа? - Защото, когато дойде въ домоветы ви и намыри пълни шишета, Той ще каже: Изпразнете това шише, изпразнете онова шише! Като не знаете, какво по-нататъкъ ще прави Той съ празниты шишета, вие казвате: Откакъ дойде Христосъ въ дома ни, оголыхме, кэщата ни се изпразни. Обаче, Христосъ прилага единъ великъ методъ: старото излива, а ново, чисто налива. Нали и вие постэпвате така? Когато при васъ дойде ныкой ученикъ, давате му една хубава книга. Когато гладенъ човыкъ дойде при васъ, давате му отъ най-хубавия хлыбъ, съ който и вие се храните. Когато жаденъ човыкъ дойде при васъ, давате му отъ най-хубавата вода, която и вие пиете. И най-после, когато приятельтъ ви дойде при васъ, давате му най-хубавата мисъль, която държите за себе си. Какво приятелство е това, ако вие не можете да имате помежду си най-хубави мисли и чувства? Истинскиятъ животъ седи въ чистотата. Много лоши мисли и чувства могатъ да минатъ покрай васъ, но вие не трыбва да ги пущате да влизатъ вэтре. Това е геройство. Срыщате мечки, вълци - не се възмущавайте отъ тыхъ. Има три вида мечки: външни, вэтрешни и Божествени мечки. Сэщо така има и Божестени коне. Напримыръ, пророкъ Илия се възнесе на небето съ огнена колесница, съ три Божествени коня. Това сэ отвлычени работи, които не сэ за всички хора. Ты сэ само за възрастниты. Голымиты, дълбокиты книги сэ за учениты хора, а за васъ сэ малкиты книги, букварчетата.
Често съвременниты хора задаватъ въпроса: Не може ли Христосъ да не страда? - Азъ не се занимавамъ съ този въпросъ, защото зная, че Онзи, Êîéòî å ñúçäàëú ñâûòà, å ïðåäâèäèëú âñè÷êî. Òîé наредилъ ныщата разумно. Следователно, страданията на Христа са разумни и на мысто. Който намира, че е могло да се избегнатъ страданията на Христа, нека той направи опитъ, да създаде новъ свытъ, споредъ неговиты разбирания. Ако наблюдавате вашия вэтрешенъ свытъ, ще видите, че и тамъ е предвидено да страда Христосъ. Когато грышите, Христосъ страда въ васъ. Апостолъ Павелъ казва, че Христосъ е разпънатъ втори пэть. Какво значи това? Това подразбира, че докато грышатъ, хората все още продължаватъ да разпъватъ Христа въ себе си. Хората се възмущаватъ отъ евреиты, че преди две хиляди години разпнали Христа, но въпрыки това ты и до днесъ още продължаватъ да Го разпъватъ въ себе си. Ныкои пъкъ се съмняватъ, наистина ли Христосъ е билъ разпнатъ. За да се освободи отъ съмнението въ себе си, човыкъ трыбва правилно да мисли.

Сега азъ ви съветвамъ да не се лакомите за голыми ныща, но всыки да си вземе по едно букварче и да започне да учи. Какво трыбва да бэде това букварче? - Букварче на щастието. Всички търсятъ щастието и ще го намырятъ въ това букварче. Въ днешната беседа има едно букварче на щастието. Намырете го, вземете го и започнете да учите. Другиты ныща отъ беседата оставете за после. Започнете да изучавате азбуката на щастието. Кога може да бэде човыкъ щастливъ? - Човыкъ може да бэде щастливъ, когато езикътъ му не е много дълъгъ. Човыкъ може да бэде щастливъ, когато не се сърди, не се кара, не се гныви. Човыкъ може да бэде щастливъ, когато не е ревнивъ. Щастливъ е онзи, който се влюбва само за день и половина. Защо? - Защото влюбването е външната страна на любовьта. Влюбването е дреха на любовьта, която всыки день може да се смыня.

Едно трыбва да знаете: който истински иска да бэде щастливъ, той трыбва да се държи здраво за любовьта. Любовьта е сэщественото въ живота. Тя носи животъ. При любовьта човыкъ расте и се развива, а при влюбването се смалява. Като се влюби, човыкъ губи отъ теглото си и тежи два пэти по-малко, отколкото преди влюбването. Щомъ се влюби, следъ единъ день и половина той вече се е стопилъ, олекналъ е. Който се топи и смалява, той се е влюбилъ; който расте и се увеличава, той люби. Изкуство е човыкъ да се влюбва. По-голымо изкуство е човыкъ да люби. Единъ търговецъ се влюбилъ въ една княжеска дъщеря и, за да разположи княза къмъ себе си, поканилъ го единъ день на обядъ. Като се свръшилъ обыдътъ търговецътъ казалъ: Втори пэть ныма да помисля да давамъ обыдъ на княза. Защо? Прескэпо му струвалъ този обыдъ. Търговецътъ казалъ: Ако дамъ още единъ обыдъ на княза, нищо ныма да остане отъ мене. Всичкото ми имане ще отиде. И себе си да продамъ, нищо ныма да постигна. Такова ныщо е влюбването.

Не желайте ныща, които заробватъ! Ако едно желание може да ви допринесе ныщо, има смисълъ да го подхранвате. Но ако едно желание може да ви лиши отъ свободата, отъ най-ценното въ живота, защо ви е то? Затова, правете разлика между желанията си. Наблюдавайте, кои желания даватъ свобода, кои заробватъ и кои ограничаватъ. Свободниятъ човыкъ самъ се ограничава. Това е негово право. Който не е свободенъ, той пъкъ се заробва и, като се зароби, трыбва да дойдатъ други да го освобождаватъ. Значи, свободниятъ самъ се ограничава, самъ се освобождава. Който не е свободенъ, други го заробватъ, други го освобождаватъ. Затова, казвамъ: Ограничавайте се, безъ да се заробвате! Това е ваше право. Въ това седи силата на човыка. Това е законътъ на любовьта.

“Проявената Любовь на Духа, проявената Мэдрость на Духа, проявената Истина на Духа, носятъ пълния животъ на Бога, на Единния, Вычния Богъ на живота.”

3. Беседа отъ Учителя, държана на 12 августъ, 1934 г, 5 ч. с. Витоша. - (Яворови присои).