Животът на Исус



страница1/79
Дата14.01.2018
Размер8.86 Mb.
#46158
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   79

Животът на Исус



Елън Уайт

СЪДЪРЖАНИЕ:


Животът на Исус 1

Тази глава е основана на Лука 2:1-20. 13

Тази глава е основана на Лука 2:21-38 16

Тази глава е основана на Матей 2 гл. 19

Тази глава е основана на Лука 2:39,40 23

Тази глава е основана на Лука 2:41-51. 27

Тази глава е основана на Лука 1:5-23,57-80, 3:1-18; Матей 3:1-12; Марко 1:1-8. 34

Тази глава е основана на Матей 3:13-17; Марко 1:9-11; Лука 3:21,22. 41

Тази глава е основана на Матей 4:1-11; Марко 1:12,13; Лука 4:1-13. 43

Тази глава е основана на Матей 4:5-11; Марко 1:12,13; Лука 4:5-13. 48

Тази глава е основана на Йоан 1:19-51. 52

Тази глава е основана на Йоан 2:1-11 58

Тази глава е основана на Йоан 2:12-22. 63

Тази глава е основана на Йоан 3:1-17 68

Тази глава е основана на Йоан 3:22-36. 73

Тази глава е основана на Йоан 4:1-42. 75

Тази глава е основана на Йоан 4:43-54. 81

Тази глава е основана на Йоан 5 гл. 83

Тази глава е основана на Матей 11:1-11, 14:1-11; Марко 6:17-28; Лука 7:19-28. 91

Тази глава е основана на Лука 4:16-30. 100

Тази глава е основана на Матей 4:18-22; Марко 1:16-20; Лука 5:1-11. 104

Тази глава е основана на Матей 8:2-4, 9:1-8,32-34; Марко 1:40-45, 2:1-12; Лука 5:12-28. 112

Тази глава е основана на Матей 9:9-17; Марко 2:14-22; Лука 5:27-39. 117

Тази глава е основана на Марко 3:13-19; Лука 6:12-16. 127

Тази глава е основана на Матей 5 гл., 6 гл., 7 гл. 131

Тази глава е основана на Матей 8:5-13; Лука 7:1-17. 140

Тази глава е основана на Матей 12:22-50; Марко 3:20-35. 143

Тази глава е основана на Матей 11:28-30. 146

Тази глава е основана на Матей 8:23-34; Марко 4:35-41, 5:1-20; Лука 8:22-39. 149

Тази глава е основана на Матей 9:18-26; Марко 5:21-43; Лука 8:40-56. 154

Тази глава е основана на Матей 10; Марко 6:7-11; Лука 9:1-6. 156

Тази глава е основана на Матей 14:1,2,12,13; Марко 6:30-32; Лука 9:7-10. 162

Тази глава е основана на Матей 14:13-21; Марко 6:32-44; Лука 9:10-17; Йоан 6:1-13. 164

Тази глава е основана на Матей 14:22-33; Марко 6:45-52; Йоан 6:14-21. 168

Тази глава е основана на Йоан 6:22-71. 172

Тази глава е основана на Матей 15:1-20; Марко 7:1-23. 178

Тази глава е основана на Матей 15:21-28; Марко 7:24-36. 181

Тази глава е основана на Матей 15:29-39, 16:1-12; Марко 7:31-37, 8:1-21. 183

Тази глава е основана на Матей 16:13-28; Марко 8:27-38; Лука 9:18-27. 187

Тази глава е основана на Матей 17:1-8; Марко 9:2-8; Лука 9:28-36. 192

Тази глава е основана на Матей 17:9-21; Марко 9:9-29; Лука 9:37-45. 194

Тази глава е основана на Матей 17:22-27, 18:1-20; Марко 9:30-50; Лука 9:46-48. 197

Тази глава е основана на Йоан 7:1-15,37-39. 203

Тази глава е основана на Йоан 7:16-36,40-53, 8:1-11. 207

Тази глава е основана на Йоан 8:12-59, 9 гл. 211

Тази глава е основана на Йоан 10:1-30. 218

Тази глава е основана на Лука 9:51-56, 10:1-24. 221

Тази глава е основана на Лука 10:25-37. 227

Тази глава е основана на Лука 17:20-22. 230

Тази глава е основана на Матей 19:13-15; Марко 10:13-16; Лука 18:15-17. 233

Тази глава е основана на Матей 19:16-22; Марко 10:17-22; Лука 18:18-23. 235

Тази глава е основана на Лука 10:38-42; Йоан 11:1-44. 238

Тази глава е основана на Йоан 11:47-54. 244

Тази глава е основана на Матей 20:20-28; Марко 10:32-45; Лука 18:31-34. 247

Тази глава е основана на Лука 19:1-10. 250

Тази глава е основана на Матей 26:6-13; Марко 14:3-11; Лука 7:36-50; Йоан 11:55-57, 12:1-11. 252

Тази глава е основана на Матей 21:1-11; Марко 11:1-10; Лука 19:29-44; Йоан 12:12-19. 258

Тази глава е основана на Марко 11:11-14,20,21; Матей 21:17-19. 263

Тази глава е основана на Матей 21:12-16,23-46; Марко 11:15-19,27-33, 12:1-12; Лука 19:45-48, 20:1-19 267

Тази глава е основана на Матей 22:15-46; Марко 12:13-40; Лука 20:20-47. 22:15-46 12:13-40 20:20-47 273

Тази глава е основана на Матей 23 гл.; Марко 12:41-44; Лука 20:45-47, 21:1-4. 277

Тази глава е основана на Йоан 12:20-43. 283

Тази глава е основана на Матей 24 гл.; Марко 13 гл.; Лука 21:5-38. 287

Тази глава е основана на Матей 25:31-46. 292

Тази глава е основана на Лука 22:7-18,24; Йоан 13:1-17. 295

Тази глава е основана на Матей 26:20-29; Марко 14:17-25; Лука 22:14-23; Йоан 13:18-30. 300

Тази глава е основана на Йоан 13:31-38, 14-17 гл. 305

Тази глава е основана на Матей 26:36-56; Марко 14:32-50; Лука 22:39-53; Йоан 18:1-12. 315

Тази глава е основана на Матей 26:57-75, 27:1; Марко 14:53-72, 15:1; Лука 22:54-71; Йоан 18:13-27 321

Тази глава е основана на Матей 27:2,11-31; Марко 15:1-20; Лука 23:1-25; Йоан 18:28-40, 19:1-16. 334

Тази глава е основана на Матей 27:31-53; Марко 15:20-38; Лука 23:26-46; Йоан 19:16-30. 344

Тази глава е основана на Матей 27:31-53; Марко 15:20-38; Лука 23:26-46; Йоан 19:16-30. 353

Тази глава е основана на Матей 28:2-4,11-15. 363

Тази глава е основана на Матей 28:1,5-8; Марко 16:1-8; Лука 24:1-12; Йоан 20:1-18. 367

Тази глава е основана на Лука 24:13-33. 370

Тази глава е основана на Лука 24:33-48; Йоан 20:19-29. 372

Тази глава е основана на Йоан 21:1-22. 375

Тази глава е основана на Йоан 21:1-22. 380

Тази глава е основана на Лука 24:50-53; Деян. 1:9-12. 386

Предговор
Повечето от хората, независимо от раса или социално положение, копнеят за нещо по-добро от това, което в момента притежават. Сам Бог е вкоренил в нашето естество желанието да не се задоволяваме със съществуващите условия и придобивки, били те лоши или по-добри. Бог желае да търсим най-доброто и да го намерим.

Това търсене често бива изопачавано. Ние се опитваме да задоволим желанията си чрез удоволствия, пари, удобства, слава, власт. Но в края на краищата тези неща се оказват суета, която оставя душата празна и незадоволена.

Божието намерение е сърдечната жажда да доведе човека при Този, Който единствен може да го задоволи съвършено! Той иска да намерим Исус Христос, Сина на вечния Бог. “Защото бе угодно на Отца в Него (Христос) да обитава цялата пълнота”, “защото в Него обитава телесно пълнотата на Божеството”.

За живота на Христос са написани много книги. Някои от тях са превъзходни, изпълнени с информация, хронология, история, обичаи, събития. Те обясняват редица неща от учението и многостранния живот на Исус от Назарет. Но въпреки това “и половината” не е била разказана.

Тази книга не представлява съгласуване на евангелията, нито дори дава точния хронологичен ред на важните събития от живота на Христос. Вместо това тя представя Божията любов така, както е разкрита в лицето на Неговия Син, и Божествената красота на Христовия живот, в който всички могат да участват. Тя не се стреми да задоволи любопитството, или да обори критиката.

Книгата представя Христос като Единствения, Който може да задоволи всеки копнеж. Еврейският пророк Агей Го назовава “Желанието на всички народи” и ние също можем да Го назовем “Желанието на всички векове”.

Исус привличаше учениците към Себе Си чрез добротата на Своя характера. Чрез личното Си присъствие сред тях, чрез съчувственото Си докосване до всичките им трудности и нужди, и чрез постоянното общение с учениците Той преобразяваше характерите им. Насочваше ги от земното към небесното, от егоизъм към саможертва, от свитост на сърцето поради невежество и предразсъдък към широта на знанието и дълбока любов към хората от всички народи и раси. Тази книга представя благословения Изкупител в такава светлина, че да помогне на читателя да се срещне с Него лице с лице, сърце със сърце и да намери в Него, както и учениците направиха в древността, Исус, Могъщия, Който спасява “докрай” и преобразява по Своя Божествен образ всички, които чрез Него идват при Бога. Но как невъзможно е да се опише Неговия живот! Това е като опит да се изобрази истинската дъга или да се предаде с думи най-нежната музика.

Авторката на книгата представя в нова красота живота на Исус. Извадила е много нови скъпоценности от мината. Нова и славна светлина изгрява от познатите текстове, за чиято дълбочина читателят не е предполагал. Исус Христос е разкрит като Пълнота на Божеството, Спасител на грешниците, Слънце на правдата, милостиви Първосвещеник, Лекар на човешките болести и страдания, състрадателен Приятел, постоянен Спътник, Княз от Давидовия род, щит за Неговия народ, Княз на мира, идващия Цар, вечен Баща, кулминация от сбъдването на желанията и надеждите на всички векове.

Тази книга се дава на света с молитвата Бог чрез Духа Си да направи думите й живот за всички вас, чиито копнежи и желания още не са задоволени, за да могат да познаят “Него и силата на Неговото възкресение и участието в Неговите страдания”. Накрая през вечността, отдясно Му да споделят “пълнотата от радост” и “вечните блаженства”, което ще бъде наградата и наследството за онези, за които Той е всичко - “най-възвишен сред десетки хиляди”, “винаги изпълнен с любов”!

От американските издатели



1.Бог с нас
И ще Го нарекат Емануил (което значи Бог с нас).”

“Светлината от познаването на Божията слава” се вижда “в лицето на Исус Христос”. От вечността Господ Исус Христос бе едно с Отец; Той бе “образ на Бога”, образ на величието и мощта Му, “излъчване на Неговата слава”. Той дойде в нашия свят, за да изяви тази слава. Той дойде да разкрие на помрачената от греха земя светлината на Божията любов - да бъде “Бог с нас”. Затова за Него бе пророкувано: “И ще Го нарекат Емануил.”

Идвайки да обитава между нас, Исус трябваше да разкрие Бога и на хора, и на ангели. Той бе Словото Божие - Божията мисъл, достъпна за нашите сетива. В молитвата за учениците Си Той каза: “Изявих им Твоето име” - “милостив и изпълнен с благодат, дълготърпелив и изобилстващ с доброта и истина” - “за да бъде любовта, с която Ме възлюби, в тях и Аз в тях”. Но това откровение не бе дадено само за децата Му, родени тук на земята. Нашият малък свят е учебникът за вселената. Божията чудна, благодатна цел, тайната на изкупи­телната любов, е темата, в която “ангели желаят да погледнат” и тя ще бъде за тях предмет за изучаване през безкрайни векове. И изкупените, и непадналите същества ще намерят в кръста на Христос своята наука и песен. Ще се разкрие, че славата, грееща от лицето на Исус, е славата на саможертвената любов. В светлината на Голгота ще се види, че законът на себеотрицателната любов е закон на живота и за земята, и за небето; че любовта, която “не търси своето”, има своя източник в Божието сърце; и че в кроткия и смирен Исус е разкрит характерът на Този, Който обитава в непристъпна за човека светлина.

В началото Бог се разкри във всички дела на сътворението. Христос бе Този, Който разпростря небесата и положи основите на земята. Неговата ръка окачи световете в космоса и извая полските цветя. “Ти, Който със силата Си утвър­ждаваш планините.” “Негово е морето, дори Той го е направил” (Пс. 65:6, 95:5). Бог изпълни земята с красота и въздуха с песни. И върху всичко по земята, във въздуха и в небесата Той написа вестта за любовта на Отец.

Сега грехът е помрачил съвършеното творение на Бога, върху което все още стои Неговият почерк. И до днес всички сътворени същества изявяват славата на превъзходството Му. Нищо освен егоистичното човешко сърце не живее за себе си - няма птица, която да пронизва въздуха, нито животно, което се движи по земята и което да не служи на някой друг живот. Всеки лист в гората, всяка тревичка на земята имат своята служба. Във всяко дърво, храст и лист прелива този елемент на живот, без който нито човек, нито животно могат да живеят, а човекът и животното на свой ред служат за живота и на дървото, и на храста, и на листа. Цветята разлистват своята хубост, излъчват аромата си, благосла­вяйки света. Слънцето пръска светлината си, за да радва хиляди светове. Океанът, източник на всички потоци и извори, получава водите си отвсякъде, но ги приема, за да дава. Влагата, която се издига от недрата му, пада като дъжд на земята, за да покълва и напъпва всичко по нея.

Славните ангели намират радост в даването - те отдават любов и неуморна грижа за падналите и нечестивите. Небесни същества умоляват човешките сърца, носят на този тъмен свят светлина от небесните дворове. Чрез нежна и търпелива служба те действат върху човешкия дух, за да доведат грешните до приятелство с Христос, което е по-близко, отколкото те осъзнават.

Но като оставим настрана тези по-малки представители, ние виждаме Бога в Исус. Гледайки Исус, откриваме, че славата на нашия Бог е да дава. “От Себе Си нищо не върша - каза Христос, - живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отца.” “Аз не търся слава за Себе Си, но славата на Онзи, Който Ме е изпратил” ( 8:28 6:57 8:50 7:18 Йоан 8:28, 6:57, 8:50, 7:18). С тези думи е изразен великият принцип, който е закон на живота за всемира. Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да дава. Така в небесните дворове чрез Неговата служба за всички сътворени същества се влива живот от Отца чрез възлюбения Син. Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко. И така, чрез Христос се затваря цикълът на благотворителността, отразяващ характера на великия Дарител, законът на живота.

Този закон бе нарушен в самото небе. Грехът води началото си от егоизма. Луцифер, осеняващият херувим, пожела да бъде пръв в небето. Искаше да добие власт над небесните същества, да ги откъсне от Създателя им и да спечели тяхното уважение. С тази цел той представи Бога фалшиво, приписвайки Му желание за себевъздигане. Постара се да прехвърли своите зли качества на обичащия Създател. Така измами ангелите, така измами и хората. Доведе ги до съмнение в Божието слово и до недоверие в добротата Му. Понеже Бог е Бог на справедливост и на страшно величие, Сатана Го представи като жесток и непрощаващ. Така увлече хората да се присъединят към него в бунт срещу Бога и нощта на окаяността падна над света.

Земята потъна в тъмнина от фалшиво разбиране за Бога. Лукавата власт на Сатана трябваше да бъде съкрушена, за да се разсее тъмнината и светът отново да се върне при Бога. Това не можеше да се извърши чрез сила. Насилието противоречи на принципите на Божието управление. Бог желае служба само от любов; а любовта не се налага със заповед; тя не се печели със сила или власт. Само любовта пробужда любов. Да познаваш Бога, означава да Го обичаш; Него­вият характер трябваше да бъде разкрит в контраст с характера на Сатана. Това дело можеше да извърши само едно Същество в цялата вселена. Само Този, който познаваше висотата и дълбочината на Божията любов, можеше да я изяви. Сред тъмната нощ на света трябваше да изгрее Слънцето на правдата “с изцеление в крилата Си” (Малахия 4:2).

Планът за нашето изкупление не бе съставен след грехопадението на Адам, а преди него. Той бе откровение “на тайната, която е била замълчана от вечни времена” (Римл. 16:25). Това бе разкриване на принципите, които от вечни времена бяха в основата на Божия трон. От началото Бог и Христос знаеха за отстъплението на Сатана и за грехопадението на човека, подмамен от лукавата сила на отстъпника. Бог не нареди да съществува грехът, но го предвидя и взе мерки за да посрещне това ужасно събитие. Толкова голяма бе любовта Му към света, че се закле да даде “Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).

Луцифер бе казал: “Ще възвиша престола си над Божиите звезди; Ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:13, 14). Но Христос, “като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” (Филип. 2:6, 7).

Това бе доброволна жертва. Исус можеше да остане при Отец Си. Можеше да задържи небесната слава и службата на ангелите. Но Той избра да върне скиптъра в ръцете на Отец, като слезе от трона на вселената, за да занесе светлина на тези, които са в тъмнина, и живот на погиващите.

Преди почти две хиляди години в небето се чу с тайнствена важност глас от Божия трон: “Ето, ида!” “Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло... Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да извърша Твоята воля, о, Боже” (Евр. 10:5-7). С тези думи се извести изпълнението на намере­нието, скрито от вечни векове. Исус бе готов да посети нашия свят и да се въплъти в човешко тяло. Той каза: “Приготвил си Ми тяло.” Ако се бе появил със славата, която имаше при Отец преди създаването на света, ние не бихме издържали светли­ната на при­съствието Му. За да можем да Го гледаме и да не умрем, изявлението на славата Му бе закрито. Неговата Божественост бе забулена с човешко естество - неви­димата слава във видимия човешки образ.

Тази велика цел биваше представяна чрез сянкови образи и символи. Горящият храст, в който Христос се яви на Мойсей, откриваше Бога. Символът, избран да представи Божеството, бе нисък храст без външна привлекателност. Но той съдър­жаше Безкрайния. Всемилостивият Бог обви славата Си в един най-скромен символ, за да може Мойсей да Го види и да остане жив. Също и чрез облачния стълб през деня и огнения стълб нощем Бог общуваше с Израил, разкривайки на хората волята Си и придавайки им Своята благодат. Божията слава бе засенчена и величието Му - покрито, за да могат да го видят слабите очи на смъртните човеци. Христос трябваше да дойде в “нашето унищожено тяло” (Филип. 3:21), “в подобие на човек”. В очите на света Той не притежаваше красота, за да Го пожелаят. Но въпреки това бе въплътеният Бог, светлината на небето и земята. Славата на величието бе забулена и скрита, за да може да се приближи до скърбящите, изкушавани хора.

Бог нареди на Мойсей за Израил: “И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях” (Изх. 25:8). И Той обитаваше в светилището сред Своя народ. През цялото уморително скитане на израилтяните из пустинята симво­лът на присъствието Му бе с тях. Христос разположи Своята скиния* сред нашия човешки лагер. Опъна Своята шатра до човешките шатри, за да обитава между нас и да ни запознае със своя Божествен характер и живот. “И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14).

Понеже Исус дойде да обитава сред нас, ние знаем, че Бог познава нашите изпитания и съчувства на скърбите ни. Всеки син и дъщеря на Адам могат да разберат, че нашият Създател е приятел на грешниците. Защото във всяко учение на благодат, във всяко обещание за радост, във всяко дело на любов и Божествено привличане, изявено в живота на Спасителя на земята, ние виж­даме “Бог с нас”.

Сатана представи Божия закон на любовта като закон на егоизма. Той заяви, че е невъзможно да се подчиняваме на Божиите предписания. Грехопадението на нашите първи родители и окаянството, което дойде в резултат от него, той приписа на Създателя, като подведе хората да смятат Бога за автор на греха, страданието и смъртта. Исус трябваше да развенчае тази измама. Като един от нас Той трябваше да ни даде пример за послушание. Затова прие нашето естество и премина през нашия живот. “Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си” (Евр. 2:17). Ако трябваше да понесем нещо, което Исус не е понесъл, тогава точно в тази точка Сатана би представил Божията сила като недостатъчна за нас. Затова Исус бе “във всичко изкушен като нас” (Евр. 4:15). Той издържа всяко изпитание, на което сме подложени ние, не упражни за своя полза сила, която не ни е предо­ставена безплатно. Срещна се с изкуше­нието като човек и победи чрез силата, дадена му от Бога. Той каза: “Драго ми е, Боже Мой, да изпълнявам Твоята воля; да, законът Ти е дълбоко в сърцето Ми” (Пс. 40:8). Като обикаляше да върши добро и лекуваше всички поразени от Сатана, Той ясно разкри на хората характера на Божия закон и естеството на службата Си. Неговият живот свидетелства, че е възможно и ние да бъдем послушни на Божия закон.

Христос влезе в контакт с човечеството чрез Своето човешко естество. Като Бог Той се хвана за Божия трон. Като човешки Син ни даде пример за послуша­ние, а като Божи Син ни дава сила за послушание. Христос бе Този, който говори на Мойсей на планината Хорив: “АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ... Така кажи на чадата Израилеви: “Оня, Който Съм, ме изпрати при вас” (Изх. 3:14). Това бе обещание за освобождението на Израил. Затова, когато дойде в човешки образ, Той заяви, че е “АЗ СЪМ”. Детето от Витлеем, кроткият и смирен Спасител, е Бог, “явен в плът” (1Тимотей 3:16). А на нас ни казва: “АЗ СЪМ добрият Пастир.” “АЗ СЪМ Пътят, и Истината, и Животът.” “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Йоан 10:11, 6:51, 14:6; Матей 28:18). “АЗ СЪМ гарант за всяко обещание. АЗ СЪМ, не бой се. “Бог с нас” - е сигурността за освобождението ни от греха, уверение за силата ни да се подчиняваме на небесния закон.

Като се унижи да приеме човешко естество, Христос разкри характер, про­тиво­положен на Сатана. Но Той слезе дори по-ниско по пътеката на смире­нието. “Като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филип. 2:8). Както първосвещеникът сваля своите великолепни святи одежди и служи с бяла ленена дреха на обикновен свещеник, така и Христос прие образ на слуга и принесе жертва, като самият Той бе и Свещеникът, и Жертвата. “Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония, на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир” (Исая 53:5).

Христос понесе това, което ние заслужаваме, за да може с нас да се постъпи така, както Той заслужава. Той бе осъден за нашите грехове, в които няма никакъв дял, за да може ние да бъдем оправдани чрез Неговата правда, в която ние нямаме никакъв дял. Той понесе смъртта, която принадлежеше на нас, за да можем ние да получим живота, който бе Негов. “С Неговите рани ние се изкупихме.”

Чрез Своя живот и чрез смъртта си Христос придоби дори нещо повече от това да възстанови разрушеното от греха. Целта на Сатана бе да раздели вечно Бога и човека, но чрез Христос ние се свързваме с Бога още по-тясно, откол­кото, ако никога не бяхме съгрешили. Приемайки нашето естество, Спа­си­телят се свърза с човека с връзка, която никога не може да се разкъса. Той е свързан с нас през вечните векове. “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син” (Йоан 3:16). Той Го даде не само за да понесе нашите грехове и да умре като наша жертва за нас. Даде Го на падналото човечество, за да ни увери в неиз­менното Си намерение за мир, Бог даде единородния Си Син да стане член на човешкото семейство и завинаги да запази човешкото си естество. Това е обещанието, че Бог ще изпълни Своето Слово. “Защото ни се роди дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му.” Бог прие човешко естество в лицето на Своя Син и занесе това естество в най-висшето небе. “Човешкият Син” споделя трона на всемира. “Човешкият Син” ще бъде наричан “Чудесен, Съвет­ник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6). “АЗ СЪМ” е Помирителят между Бога и човека, положил ръка и на двамата. Този, Който е “свят, невинен, непорочен, отделен от грешните, не се срамува да ни нарече Свои братя” (Евр. 7:26, 2:11). Земното и небесното семейство се свързаха чрез Христос. Прославеният Христос е наш брат. Небето е съхранено в човечеството, а човекът е обгърнат в обятията на Безкрйната любов.

За Своя народ Бог казва: “Ще бъдат като камъни на корона, блестящи над земята Му. Защото колко велика е благостта Му и колко голяма красотата Му” (Захария 9:16, 17). Ликуването на изкушените ще бъдат вечно свидетелство за Божията милост. В бъдните векове “Той ще показва... премногото богатства на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса”, “тъй щото на небесните началства и власти да стане позната... многообразната премъдрост на Бога според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашия Господ” (Еф. 2:7, 3:10, 11).

Чрез изкупителното дело на Христос бе оправдано Божието управление. Всемогъщият бе изявен като Бог на любовта. Обвиненията на Сатана бяха отхвърлени и характерът му - разобличен. Никога вече нямаше да възникне бунт. Никога вече грехът няма да влезе във всемира. Всички ще са в безопасност за вечни векове. Чрез саможертвената си любов земните и небесните обитатели се свързват със своя Творец в неразделно единство.

Делото на изкуплението ще бъде завършено. Там, където изобилстваше грях, Божията благодат изобилстваше още повече. Самата земя - мястото, което Сатана твърдеше, че е Негово, ще бъде не само изкупена, но и възвисена. Нашият малък свят, попаднал под проклятието на греха, бе единственото тъмно петно в Неговото славно творение. Но той ще бъде издигнат над другите светове в Неговата вселена. Тук, където Божият Син опъна Своя шатър, където Царят на славата живя, страда и умря - тук, сред хората ще бъде Божията скиния “и Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негов народ, и Сам Бог ще бъде с тях и те ще бъдат Негови люде, и Самият Бог ще бъде с тях, техен Бог”. В безкрайни векове изкупените ще живеят в светлината на Господа и ще Го хвалят за неизразимо скъпия Му дар.



2.Избраният народ
Повече от хиляда години еврейският народ бе чакал идването на Спасителя. Това събитие бе основа на най-светлите надежди на евреите. В песни и пророчества, в ритуалите на храма и в домашните молитви те включваха Него­вото име. Но когато дойде, не Го познаха. Възлюбеният на небето бе за тях “като корен от суха земя, нямаше благообразие, нито приличие” и не видяха в Него красота, за да Го пожелаят. “У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха” ( 53:2 1:11 Исая 53:2; Йоан 1:11).

Но Бог бе избрал Израил. Той го бе призовал да опази сред хората знанието за Неговия закон, да опази символите и пророчествата, които сочеха към Спасителя. Желанието Му бе Израил да бъде извор на спасение за света. Това, което Авраам бе в своята земя, Йосиф - в Египет и Даниил - във вавилонския дворец, това трябваше да бъдат и евреите сред другите народи - да разкриват Бога.

Като призова Авраам, Господ му каза: “...ще те благословя; и ще бъдеш за благословение;... и в тебе ще се благословят всички земни племена” ( Бит.;12:2,3 Бит. 12:2, 3). Същото обещание бе повторено чрез пророците. Дори след като Израил бе опустошен от война и пленничество, обещанието бе: “И останалите от Яков ще бъдат всред много племена като роса от Господа, като леки дъждове на тревата, които не чакат човека, нито се бавят за човешките чада” ( Михей; 5:7 Михей 5:7). Чрез Исая Бог заяви за храма в Ерусалим: “Защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките племена” ( 56:7 Исая 56:7).

Но израилтяните устремиха надеждите си към светско величие. От времето, когато влязоха в ханаанската земя, те отстъпиха от Божиите заповеди и послед­ваха езичниците. Напразно Бог ги предупреждаваше чрез пророците Си. На­праз­но страдаха, наказани с езическото робство. След всяка реформация след­ваше още по-ниско падение.

Ако израилтяните бяха верни на Бога, Той щеше да изпълни Своята цел чрез тях - да ги възвиси като народ, достоен за уважение. Ако бяха послушни, Той би ги издигнал “по-високо от всичките народи, които е направил за похвала, за именитост и за слава... “. “Всички народи по земята - каза Мойсей - ще видят, че ти си наречен на Господнето име и ще се убоят от тебе.” Като чуят тези думи, народите ще кажат: “Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ” ( 26:19 28:10 4:6 Второзак. 26:19, 28:10, 4:6). Но поради тяхната невярност Божието намерение можеше да се изпълни само чрез продължителни беди и унижения.

Израилтяните бяха подчинени на Вавилон и разпръснати по земите на езичниците. В нещастията си мнозина подновиха своята вярност към завета. Като закачиха арфите си на вървите и плачеха за святия храм, останал пуст, светлината на исти­ната изгря чрез тях и знанието за Бога се разнесе между народите. Ези­ческите жертвени системи представляваха извращение на системата, наредена от Бога. Мнозина, които искрено спазваха езическите ритуали, научиха от евреите какво е значението на Божествено постановената служба и чрез вяра прегърнаха обеща­нието за Изкупител.

Много от изгнаниците бяха преследвани. Немалко от тях загубиха живота си, защото отказаха да осквернят съботата и да съблюдават езическите праз­ници. Когато идолопоклонниците биваха подбуждани да смажат истината, Господ довеждаше слугите си лице в лице с царе и управители, за да могат и те, и народът им да получат светлина. Отново и отново най-великите монарси бяха водени да възвестяват върховенството на Бога, на Когото се покланяха техните еврейски пленници.

Чрез вавилонското робство израилтяните бяха успешно излекувани от по­кло­нението на идоли. През следващите векове те страдаха от по­тисничеството на езическите неприятели, докато не се затвърди убеж­дението, че успехът им зависи от изпълнението на Божия закон. Но за мнозин­ството от евреите послушанието не бе подбудено от любов. Мотивите им бяха егоис­тични. Те отдаваха външна служба на Бога само за придобиване на нацио­нално величие. Не станаха светли­на­та за света, но се изключиха от света, за да избягнат изкушението от идоло­поклонство. В наставленията, дадени от Мой­сей, Бог бе поставил ограничения за връзката им с езичниците, но те бяха изтълкувани фалшиво. Вместо да ги пред­пазят да не приемат езическия начин на живот, те станаха разделителна стена между Израил и другите народи. Евреите виждаха в Ерусалим своята надежда и наистина ревнуваха да не би Господ да се смили и над езичниците.

След завръщането от Вавилон започна да се обръща особено внимание на религиозните наставления. По цялата страна бяха издигнати синагоги, където свещеници и книжници обясняваха закона. Бяха създадени и училища, в които наред с изкуства и науки се проповядваха принципите на правдата. Но тези институции се поквариха. През време на пленничеството много от евреите бяха приели езически идеи и обичаи и сега ги включиха в религиозната си служба. В много неща се съобразяваха с обичаите на идолопоклонството.

Като отстъпиха от Бога, евреите в голяма степен загубиха смисъла на обредната служба. А тази служба бе установена от Христос. Във всяка своя част тя бе символ за Него и бе изпълнена с живот и духовна красота. Но евреите загубиха духовния живец на церемониите си и се отклониха към мъртва формал­ност. Уповаваха се насамите жертви и наредби вместо на Този, Когото те символизираха. За да запълнят мястото на онова, което бяха изгубили, свеще­ниците и равините умно­жаваха изиск­ва­нията си и колкото по-сурови ги правеха, толкова по-малко се изявяваше Божията любов. Измерваха своята святост с количеството на цере­мониите, докато сърцата им се изпълваха с гордост и лицемерие.

Невъзможно бе да се пази законът с всичките му дребни и обременителни предписания. Тези, които желаеха да служат на Бога и се опитваха да спазват предписанията на равините, пъшкаха под тежко бреме. Не можеха да намерят покой, укорявани от тревожната си съвест. Така Сатана работеше, за да обез­куражи народа, да потъпче представата му за характера на Бога и да предизвика презрение към вярата на Израил. Той се надяваше да потвърди своето обви­нение, изявено в небесния бунт, че Божиите изисквания са несправедливи и неизпълними. “Дори Израил - заяви той - не опази закона.”

Макар че евреите жадуваха за идването на Месия, те нямаха истинска представа за мисията Му. Не търсеха изкупление от греха, а освобождение от римляните. Гледаха на идващия Месия като на завоевател, който ще строши властта на подтисника и ще издигне Израил до световно господство. Така бе подготвен пътят за отхвърлянето на Спасителя.

По времето, когато се роди Христос, народът стенеше под управлението на господари чужденци, измъчван от вътрешни борби. На евреите бе позволено да поддържат формално самостоятелно управление, но нищо не можеше да при­крие робството, под което се намираха, нито да ги утеши за ограничаването на властта им. Римляните предявяваха правото да назначават и отстраняват пър­во­свещеника и този пост често бе придобиван чрез мошеничества, подкупи и дори убийства. Така свещеничеството ставаше все по-покварено. Въпреки това свеще­ниците прите­жаваха голяма власт и я използваха за егоистични и корист­ни цели. Народът бе подложен на техните безмилостни изисквания, а от римля­ните бе натоварен с тежки данъци. Това състояние на нещата предиз­викваше широко недоволство сред народа. Често се вдигаха народни въстания. Алчност и жестокост, недоверие и духовно безразличие разяждаха сърцето на нацията.

Омразата към римляните, както и националната и духовна гордост станаха причина евреите да се придържат още по-строго към установените от тях форми на поклонение. Свещениците се опитваха да поддържат репутация на святост чрез стриктно съблюдаване на религиозните церемонии. Народът, живеещ сред мрак и робство, и управниците, които се уповаваха на силата си, копнееха да дойде Този, Който ще победи неприятелите им и ще възстанови Израилевото царство. Те изучаваха пророчествата, но без духовен поглед върху тях. Така отминаха онези текстове в Писанията, които говореха за смирението на Христос при първото Му идване и тълкуваха фалшиво мес­тата, описващи славата на Второто Му пришествие. Гордост помрачаваше погледа им. Те тълкуваха пророчествата според себелюбивите си желания.



3.“А когато се изпълни времето”
А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си..., за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” ( 4:4,5 Гал. 4:4, 5).

Идването на Спасителя бе предсказано в Едем. Когато Адам и Ева чуха за пръв път това обещание, започнаха да очакват скорошното му изпълнение. Те посрещнаха с радост своя първороден син, надявайки се, че може би той е Освободителят. Но изпълнението на обещанието се бавеше. Тези, които първи го получиха, умряха, без да Го дочакат. От дните на Енох това обещание бе повтаряно от патриарси и пророци. То поддържаше жива надеждата за Него­вото явление, но Той все не идваше. Пророчеството на Даниил откри времето на идването Му, но не всички тълкуваха вестта правилно. Минаваха век след век, гласовете на пророците замлъкнаха. Ръката на поробителя тежеше върху Израил и мнозина бяха готви да възкликнат: “Дните минават, а никое видение не се сбъдва” ( Езекиил;12:22 Езекиил 12:22).

Но както звездите в огромните орбити на начертания си път, така и Божиите намерения нито избързват, нито се отлагат. Чрез символите на голямата тъм­нина и димящата пещ Бог бе открил на Авраам робството на Израил в Египет. Той бе заявил, че времето за пребиваването на евреите там ще бъде четири­стотин години. “И подир това - каза Той - ще излязат с голям имот” ( Бит.;15:14 Бит. 15:14). Срещу тези думи напразно воюва цялата власт на гордата фараонова империя. Точно “в същия ден”, посочен в Божието обещание, “всичките войн­ства Гос­подни излязоха от Египетската земя” ( Изх.;12:41 Изх. 12:41). Така в небесния съвет бе определен и часът за идването на Христос. Когато големият часовник на времето посочи точния час, Исус се роди във Витлеем.

“Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син.” Провидението бе насочило движенията на народите, вълната на човешкия импулс и влияние, за да узрее светът за идването на Избавителя. Народите бяха обединени под едно управление. Един език се говореше навсякъде и бе признат за официален. Евреите от всички земи, където бяха разпръснати, се събираха в Ерусалим за годишните празници. Като се връщаха в местата, където живееха, те можеха да разнасят вестта за идването на Месия.

По това време езическите системи губеха влиянието си над народа. Хората бяха уморени от празна показност и басни. Копнееха за религия, която да задоволи сърцето. Но макар да изглеждаше, че светлината на истината се е отдръпнала от хората, имаше много, които търсеха светлината, изпълнени с тревога и скръб. Те жадуваха да се запознаят с живия Бог и да получат уверение за живот след смъртта.

Тъй като евреите се бяха отклонили от Бога, вярата им бе помръкнала и надеждата им едва мъждукаше, осветлявайки бъдещето неясно. Думите на пророците оставаха неразбрани. За множеството от народа смъртта бе ужасна тайна, пълна с несигурност и мрак. Не само плачът на майките от Витлеем, но и ви­кът, откъснат от сърцето на човечеството, бе пренесен през вековете от про­ро­ка, гласа в Рама, - “плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си и не искаше да се утеши, защото ги няма вече” ( 2:18 Матей 2:18). В “мястото на смъртната сянка” хората нямаха утеха. Те мечтаеха да видят Освободител, когато тъмни­ната щеше да бъде разпръсната и тайната на бъдещето - разкрита.

Извън еврейския народ имаше хора, които предсказаха появяването на един Божествен учител. Тези хора бяха търсачи на истината и на тях бе даден Духът на Боговдъхновението. Такива учители се появяваха един след друг като звезди в тъмното небе. Пророческите им думи запалваха надежда в сърцата на хиляди в езическия свят.

От стотици години Писанията бяха преведени на гръцки, който тогава се говореше по цялата Римска империя. Евреите бяха разпръснати навсякъде и тяхното очакване идването на Месия се споделяше в известна степен и от езичниците. Сред ония, които евреите наричаха езичници, имаше хора, които разбираха пророчествата в Писанията за Месия по-добре от израилевите учи­те­ли. Имаше такива, които се надяваха Той да дойде като освободител от греха. Философите се стараеха да проникнат в тайната на еврейското богослужение. Но гордостта на евреите пречеше да се разпространи поверената им светлина. Като се стараеха да поддържат разделение между себе си и другите народи, те не желаеха да предадат знанията за значението на символичната служба, които все още притежаваха. Истинският тълкувател трябваше да дойде. Този, който бе представен чрез символите, трябваше да обясни значението им.

Чрез природата, чрез образи и символи, чрез патриарсите и пророците Бог бе говорил на света. Но на хората трябваше да се дадат уроци на човешки език. Вестителят на завета трябваше да говори. Трябваше да се чуе гласът Му в собствения Му храм. Христос трябваше да дойде и да изговори думи, които да бъдат ясно разбрани. Той, авторът на Истината, трябваше да отдели Истината от плявата на човешките прибавки, които я обезсилваха. Принципите на Божие­то управление и планът на изкуплението трябваше да се посочат ясно. Уроците на Стария завет трябваше да бъдат прогласени пред хората в пълнота.

Сред евреите още имаше верни души, потомци на оня свят род, чрез който бе запазено знанието за Бога. Те още се надяваха да се изпълни обещанието, дадено на бащите им. Укрепваха вярата си, като пребъдваха в уверението, дадено на Мойсей: “Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене” ( 3:22 Деян. 3:22). Отново и отново четяха как Той ще “седне да съди земята”, как островите ще “очакват Неговата поука”, как езичниците ще “дойдат при светли­ната Ти и царете при бляскавата Ти зора” ( 42:4 60:3 Исая 42:4, 60:3).

Думите на умиращия Яков ги изпълваха с надежда: “Не ще липсва скиптър от Юда, нито управителев жезъл отсред нозете му, докле дойде Сило” ( Бит.;49:10 Бит. 49:10). Западащата сила на Израил свидетелстваше, че скоро предстои идването на Месия. Пророчеството на Даниил рисуваше славата на Неговото царуване над една империя, която ще покори всички земни царства и според думите на пророка “ще пребъде вечно” ( Даниил; 2:44 Даниил 2:44). Докато малцина разбираха есте­ството на Христовата мисия, широко бе разпространено очакването на един могъщ княз, който ще установи своето царство в Израил и който ще дойде като освободител на народите.

Времето се изпълни. Човечеството, деградирало от векове на престъпление, копнееше за идването на Изкупителя. Сатана бе работил, за да създаде бездна - дълбока и непроходима, между небето и земята. Чрез измамите си той бе затвърдил хората в греха. Целта му бе да изчерпи Божието дълготърпение и да угаси любовта Му към човека, за да остане светът под сатанинското му управ­ление.

Сатана се опитваше да скрие от хората знанието за Бога, да отклони вни­манието им от Божия храм и да установи свое собствено царство. Неговата борба за върхо­венство изглеждаше почти напълно успешна. Истина е, че във всяко поколение Бог е имал Свои работници. Дори сред езичниците имаше хора, чрез които Христос действаше, за да издигне народа от греха и дегра­дацията. Но тези хора бяха презирани и мразени. Много от тях понесоха насилствена смърт. Тъмната сянка, която Сатана бе хвърлил върху света, се сгъстяваше все повече.

Чрез езичеството Сатана бе отклонил от векове хората от Бога, но големия си триумф спечели, когато изврати вярата на Израил. Като служеха и се покланяха на собствените си представи, езичниците изгубиха знанието за Бога и изпадаха все повече и повече в поквара. Така стана и с Израил. Принципът, че човек може сам да се спаси чрез собствените си дела, стоеше в основата на всяка езическа религия, но той стана принцип и на еврейската религия. Сатана го присади в нея. И където се спазваше, хората нямаха бариера против греха.

Вестта за спасението се предава на човеци чрез човеци. Но евреите се опитаха да придобият монопол върху истината, която е вечен живот. Те бяха складирали живата манна и тя се развали. Религията, която се опитваха да запазят само за себе си, стана престъпление. Те ограбиха Бога, отнемайки Неговата слава и измамиха света с фалшиво евангелие. Отказаха да се посветят на Бога за спасе­нието на света и станаха служители на Сатана за унищожаването на този свят.

Народът, който Бог бе призовал да бъде стълб и основа на истината, стана представител на Сатана. Вършеше делата, които той желаеше да върши, като представяше фалшиво Божия характер и стана причина светът да вижда в Бога тиранин. Самите свещеници, които служеха в храма, престанаха да разбират значението на своята служба. Те вече не виждаха същността на символите. Представяйки жертвоприношенията, те бяха като актьори, играещи в пиеса. Постановленията, които Бог бе дал, заслепиха ума и закоравиха сърцата им. Бог вече нищо не можеше да стори за хората чрез тях. Цялата система трябваше да бъде отстранена.

Измамата на греха бе достигнала върха си. Всички средства за покваряване на човешките души бяха пуснати в действие. Като гледаше света, Божият Син видя страдание и нищета. Той съжаляваше, че хората бяха станали жертва на сатанинската жестокост. Гледаше със съчувствие покварените, убиваните и погубените. Те си бяха избрали управител, който ги бе привързал с вериги към колесницата си като пленници. Объркани и измамени, те се движеха в мрачна процесия към вечна гибел, към смъртта, в която няма надежда за живот, към нощ, след която не иде зора. Сатанинските представители бяха въплътени в човеци. Телата на човешки същества, създадени да бъдат храм, в който да обитава Бог, бяха станали обиталище на демони. Чувствата, нервите, страстите и органите на човека бяха впрегнати от свръхестествени сили за задоволяване на най-отвратителни похоти. Върху човешките лица бе белязан самия печат на демоните. Лицата им отразяваха легиона от злините, от които бяха обхванати. Такава бе гледката, която се откри пред погледа на Изкупителя на света. Каква картина видяха очите на Безкрайната Чистота!

Грехът бе станал наука, а порокът - и осветена част от религията. Бунтът бе пуснал дълбоки корени в сърцата и враждебността на човека към Небето бе станала още по-буйна. На вселената бе показано, че без Бога човечеството не можеше да си помогне. Нов елемент на живот и сила трябваше да му бъде даден от Този, Който сътвори света.

С напрегнат интерес непадналите светове наблюдаваха как Йехова ще се вдигне и ще помете земните обитатели. И ако Бог бе направил това, Сатана бе готов да проведе плана си, за да си осигури предаността на небесните същества. Той бе заявил, че принципите на Божието управление правят прощението невъз­можно. Ако светът бъдеше унищожен, Сатана щеше да твърди, че обвине­нията му са оправдани. Готов бе да хвърли вината върху Бога и да разпространи своя бунт сред горните светове. Но вместо да унищожи света, Бог изпрати Своя Син, за да го спаси. Макар че поквара и непокорство можеха да се видят дори в най-отдале­чените краища на света, намерен бе начин за възстановяване. В самата криза, когато Сатана бе готов да отпразнува победата си, Божият Син дойде с вестта за Божествена благодат. Във всяка епоха, във всеки час Божията любов бе насочена към падналата в грях раса. Въпреки извращенията на хората Бог продължи да дава сигналите за милост. И когато се изпълни времето, Божеството се прослави, като изля върху света поток от целителна благодат, която никога нямаше да бъде оттеглена, докато не се изпълни планът на спасението.

Когато Сатана ликуваше, че бе успял да заличи Божия образ в човека, Исус дойде да възстанови в човека образа на Създателя му. Само Христос можеше да оформи отново характера, развален от греха. Той дойде да изгони демоните, които бяха подчинили волята. Дойде да ни вдигне от прахта, да възстанови отново опорочения характер по образа на Своя Божествен характер и да го направи красив със собствената Си слава.


4.“Роди ви се Спасител”


Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   79




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница