Жизнената сила” през погледа на органона консултант: Маргарита Горанова 29 октомври 2007, София въведение
Изтегляне 165.2 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ
- БИБЛИОГРАФИЯ 1.
|
ФИЛОСОФСКО ЕСЕ на ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВИЧ КОМАРОВ, VI курс по класическа хомеопатия, Хомеопатично Общество „ЖИЗНЕНАТА СИЛА” ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ОРГАНОНА Консултант: Маргарита Горанова 29 октомври 2007, София ВЪВЕДЕНИЕ Историята на хомеопатията такава, каквато я познаваме днес започва през 1790. Баща на хомеопатията е Самуел Ханеман. Ханеман се отказва от медицинската си практика, защото вижда че възможностите на тогавашната медицина са силно ограничени. По-късно, при превода на информация за лечебното действие на хининовата кора от Материя Медика на Кулен той решава да направи експеримент, защото не е бил съгласен, че лечебното действие на хинина се дължи на горчивия му вкус, както е твърдял Кулен. Експериментът с хининовата кора е бил през 1790, а през 1796 се появява и първото есе за хомеопатията (Hahnemann First Essay: 1796, "Essay Оn A New Principle For Ascertaining The Curative Powers Of Drugs", Hahnemann First Announces The Simile Principle). В „Науката хомеопатия” на Витулкас този първи експеримент е описан така: „Вземах експериментално два пъти дневно по 4 драхми добър хинин. Стъпалата ми, краищата на пръстите и др. в началото започнаха да изстиват. Станах отпуснат и сънлив. След това получих сърцебиене, пулсът ми стана твърд и малък, обхвана ме непоносима тревога, треперене, немощ във всички крайници, цялата ми глава пулсираше, бузите ми бяха зачервени, чувствах силна жажда и скоро всички тези симптоми, които са обичайна характеристика на периодичната треска се явиха един след друг, но без характерното зъзнене, треперене и вкочаняване. Накратко казано, появиха се даже тези симптоми, които се срещат редовно и са характерни като оглупяване, типичната ригидност на крайниците, но преди всичко усещането за неприятно изтръпване като че ли някъде в периоста, върху всяка кост на тялото. Този пароксизъм продължаваше 2-3 часа всеки път и наново се появяваше, ако повторя дозата, но иначе не. Спрях да взимам хинин и здравето ми се възвърна.”
Още в едни от първите афоризми на Органона Ханеман въвежда идеята за жизнената сила. Появата и в самото начало на Органона показва и нейното място в хомеопатията: тя е градивен камък на хомеопатичната философия и без нея последната не би била завършена и цялостна. ИЗЛОЖЕНИЕ Първият афоризъм, който представя идеята за жизнената сила, е § 7: “Тъй като една болест може да се познае само по нейните симптоми, когато не трябва да бъде отстранена явна възбуждаща или поддържаща причина (causa occasionalis), очевидно е, че само симптомите, заедно с всеки възможен миазъм и допълнителните обстоятелства, могат да ръководят избора на подходящото лечебно средство. (вж. § 5) И така, съвкупността от симптомите, външната картина, изразяваща вътрешната същност на болестта, т.е на разстроената жизнена сила, която може да бъде основната, дори единствената, означава по какъв начин болестта ни позволява да открием необходимото лекарство, единственото, което може да реши подходящия избор. Накратко, при всеки отделен случай на болест, съвкупността от симптоми трябва да бъде главната грижа на лекаря, единственият предмет на неговото внимание, единственото нещо, което трябва да се отстрани чрез неговата намеса за да лекува, т.е да превърне болестта в здраве.”
Например, имаме пациент с температура, главоболие, болки в костите, общо усещане за разбитост, съпроводено с тревожност, сънливост с невъзможност да спи, тежест в клепачите и ред други симптоми. Пациентът е имал тежка, стресираща седмица, трябвало е да говори с шефа си за увеличение на заплатата и е очаквал с нетърпение този разговор. За съжаление разговорът в края на седмицата не е имал очаквания изход. Освен това в петък през деня го е надухал студен вятър. И вечерта вече е болен. Това е един реален случай. Ако подходим към проблема конвенционално медицински ще потърсим диагноза, ще се опитаме да “затворим” пациента в кутийката на дадена нозологична единица, описана прилежно в някой от нашите медицински учебници, всичко това въз основа на прилежно снета анамнеза, status praesens, параклинични изследвания и т.н. След това ще му изпишем лечение под формата на химически медикаменти, чиято единствена цел ще е да подтиснат наличната симптоматика. Имаме температура, даваме антипиретик (температуропонижаващо средство), имаме болка - даваме някакъв аналгетик (болкоуспокояващо средство), имаме тревожност - може би някакъв слаб седатив. По този начин можем да постигнем бърз (което за пациента означава впечатляващ) и относително траен резултат. За да практикуваме по този начин не ни е необходима никаква идея за жизнената сила. Не температурата или болките в костите са болестта, те са част от болестта, но са външната и обвивка. Ако искаме да се съобразим с това, което ни казва жизнената сила, ние няма да ги подтискаме, защото знаем, че те са само „външната картина, изразяваща вътрешната същност на болестта, т.е на разстроената жизнена сила”. Трябва да подсилим жизнената сила, да и помогнем да се справи сама с това, което нарушава баланса в организма, и тогава тя няма да има повече нужда да се „оплаква”, че нещо с нея не е наред, т.е повече няма да произвежда симптоми, защото няма да има нужда от тях. И, ако подходим към проблема хомеопатично, то ще търсим това единствено лекарство, чиято картина е най-подобна на състоянието на пациента. Самото хомеопатично лекарство не лекува. То е единствено и само стимул спрямо „разстроената жизнена сила”. Ако тя е със запазени възможности да реагира на подобни стимули, ако подбраното лекарство отговаря на хомеопатичните принципи за подобието, минималната доза и т.н., можем да очакваме положителен резултат от нашето хомеопатично лечение. Този, който се справя с проблема обаче е самата жизнена сила, а не някой друг. Не антибиотик, който убивайки бактерията набедена за нашите беди, влошава състоянието на нашата имунна система още повече. Инфекцията, когато вече е налице може да доведе до още по-големи проблеми сама по себе си, понякога дори до фатален край. Това, което е важно обаче е, че няма как да се стигне до инфекция, ако няма една вече разстроена жизнена сила, т.е ако болестта не е вече налице някъде там в недрата на организма. Това е разбирането на хомеопатията и то е различно от това на конвенционалната медицина: болен е винаги целият човек, а не отделен негов орган или система и това е като резултат от една „разстроена жизнена сила”, която дава път за възникването – като следствие – на различни инфекции. Инфекцията е последствие на болестта, а не причина. Винаги е много интересно да видиш как говори жизнената сила! Трябва да дебнеш като Шерлок Холмс за какви ли не странни, редки и особени улики, т.е симптоми. Това, което е обичайно за болестта го оставям настрани именно, защото то е типично. А на нас ни трябва нещо много характерно, нещо което да направи болестната картина специфична, почти като болест с "индивидуалност". И след това да открием онова специфично лекарство, за което е установено при доказванията на лекарствата, че може да предизвика подобни симптоми при здрави хора. Искам да кажа, че и хомеопатът, също като лекаря се нуждае от максимум прецизно събрана и качествено анализирана информация за да направи своето предписание, но разликата е, че медицината търси общото, гони диагнозата, а хомеопатията също взема предвид диагнозата, ако я има, но не я поставя (обикновено) на първо място, а се интересува от по-различен характер симптоми. Например, от т.нар. СРО симптоми (PQRS) или странни, редки и особени симптоми. В споменатия случай такъв симптом беше, че при затваряне на очите пациентът вижда малки змийчета, или червейчета, много, много такива гадини. Кой лекар би обърнал внимание на подобен симптом? Но за хомеопата той е от първостепенно значение, той е знак от страна на тази разстроена жизнена сила, който е отразен в хомеопатичния реперториум (речник или индекс на хомеопатично значимите симптоми, натрупани при доказванията на лекарствата и от клиничния опит; в случая е използван Complete Repertorium) по следния начин: Vision, SNAKE before the vision (9) 1 arg, 1 arg-n, 1 cund, 2 gels, 1 ign, 1 irid, 1 kola, 1 phys, 1 viol-o Освен това е странно, че пациентът ни има температура, а не е жаден; това при условие, че обиковено е много жаден. Това също е знак, който трябва да вземем предвид, защото представлява промяна спрямо обичайното състояние и отразява как е разстроена в конкретния случай жизнената сила на пациента. Съответната рубрика е: Stomach, THIRSTLESSNESS chill, during (82) [..] 1 gels [..] Вземаме предвид също и тази много обичайна за това лекарство тежест в клепачите, защото тя е налице, а от всичко споменато до този момент като симптоми ние вече имаме идея за това какво може да помогне на пациента: Eye, HEAVINESS lids headache, during (5) 1 bell, 1 gels, 1 hydrc, 1 naja, 1 sep Виждаме, че тази кратка реперторизация посочва лекарството Gelsemium sempervirens като евентуален избор на лечение. В Materia Medica на Boericke за споменатите симптоми четем следното: Muscular weakness. [..] Influenza. [..] Eyes. Ptosis; eyelids heavy; patient can hardly open them. [..] Stomach. As a rule, the Gelsemium patient has no thirst. Т.е в картината на Гелземиум подчертано присъстват мускулна слабост, грип или гриподобни състояния, птоза на клепачите - те са толкова тежки, че пациентът едва успява да си държи очите отворени. И като правило липсва жажда.
Имаме причина - болестотворен агент. Имаме резултат - "разстроената жизнена сила". Имаме нейна реакция: появяват се симптоми, които взети като съвкупност (хомеопатична тоталност на симптомите) посочват болестта, разкриват я пред погледа на търсещия лечение (т.е хомеопатично лекарство) хомеопат. Ако намерим лекарството, пациентът ни оздравява. И не само е излекуван, но жизнената сила, борейки се с проблема е укрепнала, нямаме налице една отслабена имунна система, която е готова да се огъне още при следващия повей на студения зимен въздух. И когато възстановим хармонията и жизнената сила функционира нормално, стигаме до съдържанието на § 9 (който няма нужда от коментар според мен). Афоризъм § 9: „В състояние на здраве, одухотворената жизенена сила (dynamis), даваща живот на материалния човешки организъм, царува във висш суверинитет. Тя поддържа чувствата и нормалните функции на всички части на живия организъм в хармония, която ни кара да се удивляваме. По този начин разумният дух, който обитава организма, може свободно да използва този здрав жив инструмент за да постигне благородната цел на човешкото съществуване.” Какво представлява в крайна сметка обаче тази жизнена сила? Фактически, когато се стигне до този въпрос, както и до въпроса какво представляват хомеопатичните лекарства, темата излиза извън границите на медицина vs. хомеопатия и клони към материализъм vs. духовен светоглед. Това, което стимулира жизнената сила в хомеопатичното лекарство е от същия невидим, нематериален, т.е духовен порядък като нея. Иначе нямаше да я засегне. Как една химически погледното чисто и просто вода или aqua nuda може да предизвика каквито и да било симптоми при здрави хора? (Защото това е споменатият Gelsemium в разреждане 30СH (т.е 30 пъти 1:100); а какво ще кажете за 1М (1000 пъти 1:100), а за CM (100 000 пъти 1:100), защото това са ежедневно използвани потенции в хомеопатичната практика) Placebo ефект? Внушение? А защо предизвиканите симптоми са странно подобни, при все че са доста специфични, при повечето изпитатели? Защо, ако днес вие без да знаете нищо за China officinalis започнете да я доказвате, симптомите, които лекарството ще предизвика при Вас ще са подобни на симптомите, които е предизвикала в изпитващите още при самия Ханеман и неговите тогавашни ученици (говорим за 1790)? Просто внушение? Направете експеримент, ако се съмнявате! Всичко описано в Органона като философска и научна основа на хомеопатията е основано първоначално на 20 години експерименти! Опита с хининовата кора е през 1790, първото издание на Органона е 1810; и експериментите не са спрели и до днес. Това, че нещо е невидимо, че не е измеримо, точно както жизнената сила, не означава, че не съществува. Или се придържаме твърдо към материалистическия светоглед и защитаваме тезата, че този толкова разреден Gelsemium не би могъл да има никакъв (нито лечебен в клиничната практика, нито болестотворен при първоначалното изпитване) ефект, или приемаме, че може би има и друго обяснение освен "око да види, ръка да пипне". Смятам, че личният опит е най-добрия учител. Материализмът е просто "феномен на ужаса", ужас и дълбоко неосъзнат страх от бездната на НИЩОТО; спрямо такъв страх всички логични аргументи и философски разсъждения са безсилни, защото са над прага на съзнанието, а споменатия екзистенциален страх е под прага. Смятам, че и много от хомеопатите не обръщат внимание на това, че Ханеман подчертава, че става дума за „нематериална същност (жизнен принцип, жизнена сила)”, което означава, че е безсмислено да се опитваме да я докажем, отречем, изследваме или разбираме чрез инструментите, които ни дава една материалистично базирана наука. Повечето от експериментите с цел опровергаване на хомеопатията, например, са изначално компрометирани от този факт. Решението е да се следва вътрешната логика на хомеопатичната наука. Защото ако приемем, че всеки жив и разумен човек притежава подобна жизнена сила, която „му вдъхва живот в здраве и в болест”, то тогава той може да я проучва въз основа на собствени експерименти и личен опит. Афоризъм § 10: „Без жизнената сила материалният организъм е неспособен да чувства, да функционира или да се поддържа (бел. А). Само поради нематериалната същност (жизнен принцип, жизнена сила), която му вдъхва живот в здраве и в болест, той може да чувства и да поддържа жизнените си функции. А: Без жизнената сила тялото умира; и тогава, предадено изключително на силите на външния материален свят, то се разлага, връщайки се към химическите си съставни части.” И след като в този афоризъм Ханеман описва нематериалната природа на жизнената сила, макар и по един много обобщен начин (в сравнение с други източници), в следващия афоризъм, той подчертава, че това, което нарушава и разстройва жизнената сила, довеждайки я до състояния на болест е единствено и само динамично, т.е нематериално, духовно въздействие. Това, което я уврежда трябва да е със същата като нейната природа. Това, което я лекува - също. Но това е наистина трудно за разбиране и трудно може да намери място в съвременните учебници по медицина.. че не онкогенен вирус или карциногенни химикали (които, да, биха могли да са утежняващ и/или предразполагащ фактор), а силен стрес като неизразен дълбок гняв, сексуално насилие в детството, силно унижение и подобни неща могат да докарат пациента в лоното на смъртта чрез злокачествено раково заболяване, например. Т.е имаме невидимата и неизмерима, т.е непознаваема за обичайното ни съзнание жизнена сила, имаме увреждащ агент, който е също така динамичен, и имаме хомеопатични лекарства, които за "дневното" съзнание са просто aqua nuda. В такъв случай за какво изобщо ни е тази теория за жизнената сила? И Ханеман дава отговора: "Тъй като е невидима и познаваема единствено с ефектите си върху организма, тя може да се изрази и да разкрие своето нарушение само чрез патологични прояви в чувство и функция, т.е болестните симптоми." Имаме здрави хора, на които даваме този хомеопатичен Gelsemium. Идеята е да видим как той би могъл да разстрои жизнената им сила. Без да знаем как ги разболява, лекарството все пак предизвиква в тях комплекс от симптоми. След това имаме пациент с болест, чиято картина е подобна на тази, която е описана за това лекарство в Materia Medica и Реперториума. Даваме лекарството и без да знаем как, но предполагайки, че заради принципа на подобието (който е разгледан по-нататък в Органона) и заради това, че природата на увреденото (жизнената сила) и увреждащото (хомеопатичното лекарство) е от един и същ порядък, то ще действа. И то действа. Лекувайки чрез стимулиране на увредената жизнена сила. Афоризъм § 11: „Когато човек се разболее, първоначално само тази самоподдържаща се одухотворена жизнена сила (жизнен принцип), присъстваща навсякъде в организма, е нарушена от динамичното (бел. B) влияние на враждебния болестен агент. Единствено така нарушената жизнена сила донася на организма неприятните усещания и анормалните функции, които наричаме болест. Тъй като е невидима и познаваема единствено с ефектите си върху организма, тя може да се изрази и да разкрие своето нарушение само чрез патологични прояви в чувство и функция (единствените аспекти на организма, достъпни за сетивата на наблюдателя и лекаря), т.е болестните симптоми.” И все пак, въпросът, който възниква е какво е наистина значението на идеята за жизнената сила в практически план? Защото и лекарят се води от симптомите, а и колегата боаронски възпитаник също взема предвид именно симптомите, изписвайки 3-5-10-15 хомеопатични лекарства. Нишката сякаш се къса от една забележка под линия на Ханеман към афоризъм § 12: „Единствено патологично разстроената жизнена сила причинява болести (бел. А). Патологичните прояви, които достигат до нашите сетива, изразяват всички вътрешни промени, т.е цялото патологично смущение на dynamis: те разкриват цялата болест. Обратно, прекратяването чрез лечение на всички симптоми, т.е изчезването на всички доловими отклонения от здравето, естествено предполага, че жизненият принцип е възстановил своята цялост и поради това целият организъм си е възвърнал здравето. А: Как жизнената сила кара организма да произвежда симптоми, т.е как прави болестта? Такива въпроси нямат стойност за лекаря. Отговорите винаги ще останат скрити за него. Господарят и повелителят на света е открил за неговите сетива само това, което е необходимо и напълно достъчно, за да лекува болестите.” Това, което става ясно е, че всеки лечител, независимо дали е лекар, боаронски възпитаник или хомеопат използва симптомите като ключ за откриване на необходимите лекарства; или лекарство в последния случай. Разликата е как се използват тези симптоми. И въпросът е какво е мястото на идеята за жизнената сила в практиката на всеки един от тях. Ако съм лекар и изповядвам материалистически светоглед за мен не съществува никаква идея или теория за жизнената сила, такива неща не се изучават в медицинските университети. За мен важното е, че симптомите са налице. Ако симптомът е болка давам pain-killer, болката изчезва и резултатът за мен е излекуван пациент. Особеното тук е, че нещата много често не се разглеждат цялостно: ако имате дете, което има склонност към чести настинки или някакви алергични реакции и го лекувате по обичайния начин понякога резултатът е появата на астма. Обикновено се твърди, че двете заболявания нямат нищо общо и са две отделни болести. Ако изрежете тумор в една част на тялото и по-късно констатирате появата на вече злокачествено новообразование в по-важен орган, то няма как да наредите пъзела, ако нямате нещо, което да обединява отделните части в едно цяло. В този случай вие нямате идеята за жизнената сила, която е това цяло; не познавате закона на Херинг за посоката на излекуване и много често това, което е просто временна палиация или още по-лошо, подтискане на болестния процес, приемате за здраве и излекуване. Ако практикувате хомеопатия така, както това се прави от Боаронските възпитаници пак липсва идеята за цялото. Ще дадете Allium cepa за хремата, Belladonna за температурата, Pyrogenium за да не се стигне до септично състояние и т.н. Логиката е същата като при конвенционалната медицина, т.е симптом – лекарство, а не както е в хомеопатията болен човек – едно лекарство. В хомеопатията болестта се възприема като едно цяло, болен е винаги целият човек. В медицината се търси типичното (диагноза, нозология), в хомеопатията се работи със специфичното. Какъв е произходът на това търсено специфично? Източникът е жизнената сила. Тя е тази, която произвежда симптомите по един специфичен начин, хората не боледуват по един и същ начин. Подобен – да, еднакъв – не! Ключът е именно в подобието. И няма противоречие в думите на Ханеман. Наистина ние не можем да видим самата жизнена сила, не знаем как точно действа, но имаме резултата от нейното дейстие, когато е разстроена от даден динамичен болестотворен агент и това е наличната симптоматика. Трябва ни само превод на тази симптоматика. И този превод се прави чрез патогенезите на лекарствата, а речниците са Реперториумът и Материя Медика. Даваме лекарство на здрав човек. То го разболява. Не виждаме пряко жизнената сила, но виждаме последствието от нейната дейност. Записваме го. Идва болен човек. Болестта му се изразява в това, че неговата разстроена жизнена сила, произвежда симптоми. Сравняме картината от нашите „речници” с картината, която набюдаваме при пациента. Търсим подобие в картините. И лекуваме.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Тръгваме от идеята за жизнената сила и стигаме до поне три основни принципа в хомеопатията: 1. принцип на подобието, 2. принцип за единственото лекарство и 3. принцип за минималната доза. И при трите принципа основата е идеята за жизнената сила и тъй като това са принципи на хомеопатичната практика те показват и практическото приложение на тази идея. Няма значение, че тя е нематериална и следователно невидима за нашите сетива и обикновено познание. Начинът по който тя говори е произвеждането на симптоми. Но източникът на тези симптоми е ЕДИН и трябва да се взема в неговата тоталност, т.е цялостност, а не нещата да се третират поотделно на принципа симптом – лекарство. Нямаме ли обединяващата идея за жизнената сила, правим точно това. Опитът ни е научил, че можем да лекуваме чрез принципа на подобието. И в двата случая обединяващото звено между болест и здраве е идеята за жизнената сила: тя е която произвежда симптомите и при болест, естествена или изкуствена (доказване на лекарствата за създаване на „речници”), и при здраве. Освен това, ако едно единствено лекарство може да разболее жизнената сила и резултатът да е комплекс от симптоми защо същото това единствено лекарство да не може да помогне за справянето с всички симптоми при болния човек, стига да е изпълнен принципа на подобието? Защо е необходимо да следваме медицинската логика симптом-лекарство? Като изключим финансовата страна на въпроса.. И, тъй като ако имаме идеята за жизнената сила така, както ни е предадена от Ханеман в Органона, знаем, че това, което осигурява здравето опира в крайна сметка отново до същата тази жизнена силa и че единственото, което ни е необходимо е стимул в правилна посока, то ще разберем по-добре и идеята за минималната доза. Принципа на минималната доза не означава непременно еднократен прием, но означава да работиш нежно, с финес, като човек на изкуството, защото хомеопатията освен наука, в ежедневната практика е и изкуство. Изкуство, чиято есенция е предадена чрез първите два афоризма на Органона: §1. Най-високото и единствено призвание на лекаря е да прави болните хора здрави, което се нарича лекуване. §2. Най-големият идеал на лечението е бързото, меко и трайно възстановяване на здравето, или отстраняването и унищожаването на болестта във всичките й проявления по най-краткия, най-сигурен и най-безвреден начин, върху ясно разбираеми принципи. БИБЛИОГРАФИЯ 1. "Науката хомеопатия", Георгос Витулкас, изд. "Анхира", 2000, стр. 122-124; оригинал: "The Science of Homeopathy", George Vithoulkas, 1980 2. "Органон", Самуел Ханеман, 6 изд. Каталог: download -> literature download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” literature -> Какво представляват миазмите? Изтегляне 165.2 Kb. Сподели с приятели:
|