21 (9 – ст. ст.) ноември 1880 г. роден в село Жеравна, Котленско Септември 1887 г. Юрдан Стефанов Йовков е записан в първо отделение на „Горньото училище” в Жеравна Септември 1893 г. тъй като в Жеравна няма трети прогимназиален клас, Йовков постъпва в Русенската мъжка гимназия Учебната 1894–1895 г. не посещава учебни занятия, а прекарва годината в с. Чифуткьой (дн. с. Йовково, Добруджа), където трябва да помага на баща си в стопанството Учебната 1895–1896 г. учи в Жеравна, където е откриттрети клас Учебната 1896–1897 г.Йовков се записва в четвърти клас на Котленското четвъртокласно (осемкласно) училище Септември 1897 г. Йовков постъпва в Първа държавна мъжка гимназия в София, където учи до юни 1900г. 1 септември 1900 г. за първи път е назначен за учител в село Чифлик Мусубей (дн. с. Долен извор), Генералтошевска околия, където работи до лятото на 1901 г. Февруари 1902 г. Йовков постъпва в Школата за запасни подпоручици в с. Княжево, край София 26 октомври 1902 г. първата публикация на Йовков – стихотворението „Под тежкия кръст”, в. „Съзнание”, V, № 9, 26 окт. 1902 г. 20 декември 1903 г. Йовков е произведен в чин подпоручик Февруари 1904 г. подпоручикът от запаса Йордан Йовков завършва своята редовна служба в 24. полк в Бургас и се уволнява от армията 1 септември 1904 г. отново започва работа като учителс. Чифлик Мусубей, Добруджа 1 септември 1906 г. встъпва в длъжност учител в с. Саръджа (дн. с. Росица), Добричка околия 1 октомври 1907 г. назначен за учител в с. Каралии (дн. с. Красен), Генералтошевска околия Септември 1909 г. в с. Каралии е открита прогимназия, на която Йовков е директор до есента на 1912 г., когато е мобилизиран в Балканската война Юни 1910 г. писателят публикува първата си белетристична творба „Овчарова жалба” (сп. „Просвета”, V, 1910, № 6, с. 122-123), чието подзаглавие „Старопланинска легенда” по-късно дава името на сборника му „Старопланински легенди” (1927 г.) 20 септември 1912 г. подпоручик Йордан Йовков е мобилизиран. На тази дата пристига в 41. пехотен полк в Бургас 9-10 октомври 1912 г. първото сражение, в което участва писателят, край с. Кайпа, Одринско 12 ноември 1912 г. на позициите при с. Еникьой, Чаталджанско, Йовков заболява и е изпратен на лечение в 1-ва полска дивизионна болница 4 декември 1912 г. заедно с още трима офицери оздравелият подпоручик Йовков се завръща в полка си, който е разположен в с. Вели Меша, Чорленско 17 май 1913 г. в Лондон е подписан мирен договор, с който се слага край на Балканската война. Краят на войната заварва Йовков около град Дойран и Гевгели 18 юни 1913 г. само два дни след началото на Междусъюзническата война в тежки сражения с гърците подпоручик Йовков е ранен близо до Смол 2 август 1913 г. писателят е произведен в чин поручик
Края на август 1913 г. Йовков е демобилизиран Ноември1913 г. белетристът публикува първия си военен разказ „Утрото на паметния ден” в сп. „Народ и армия” Лятото на 1915 г. писателят е библиотекар и редактор на сп. „Вътрешен преглед” към Министерството на вътрешните работи и народното здраве 11 септември 1915 г. Йовков е мобилизиран и назначен за младши офицер в новосформираната 9. погранична дружина със седалище Даутлъ Юни 1916 г. Йовковите военни разкази са отличени с литературната премия „Иван Вазов” 10 юли 1916 г. писателят е командирован редакцията на “Военни известия” 14 ноември 1916 г. Щабът на действащата армия издава на помощник-редактора на в. “Военни известия” поручик Йордан Йовков Открит лист, за да посети Добруджанския фронт 1916–1917 г.Йовков живее в дома на писателя Димитър Подвързачов на бул. „Фердинанд” № 138 (днес бул. “Христо Ботев”) и работи в редакцията на сп. „Отечество”
Пролетта на 1917 г. излиза от печат първата книга на Йордан Йовков – „Разкази”, т. 1, изд. „Книга”, София. Изданието включва военни разкази, писани между 1914 и 1917 г. 1917 г. като № 2 от поредицата „Походна войнишка библиотека”, издание на Щаба на действащата армия, излиза книгата на Йовков „Разкази” 1 януари 1918 г. „за изслужено време” писателят е повишен „по запаса” от чин „поручик” в „капитан Есента на 1918 г. Йовков е командирован в Добрич като военен писател. Понакуцва, понеже е ранен в петата. На гара Гебедже, Провадийско, се среща с бртат си Коста Стефанов, на когото съобщава, че е тръгнал за Добрич, за да се жени 9 октомври 1918 г. капитан Йордан Йовков е демобилизиран с писмо на редакцията поради завършване на войната
1918 г. излиза вторият том с Йовкови военни разкази – Разкази, т. 2., изд. “Книга”
15 декември 1918 г. в Добрич става венчавката на Йовков с Деспина Колева в „голямата стая” на нейната родна къща (от 1968 г. превърната в къща музей „Йордан Йовков” – Добрич, ул. „Майор Векилски” № 18) Март на 1919 г. Йовков минава тайно границата край село Баладжа (дн. с. Стожер), за да избяга от Добрич във Варна, където се установявана улица “Линия” № 20, сега ул. “Георги Живков” № 11. Тук писателят работи във Варненската мъжка гимназия Юни 1919 г. Йовков е отличен с наградата на БАН от фонд “Напредък” за книгите си с военни творби “Разкази. Т. 1” и “Разкази. Т. 2”. 11 октомври 1919 г. във Варна ражда първото и единствено дете на Йордан и Деспина Йовкови – Елка Йовкова Януари 1920 г. излиза повестта “Жетварят” в книгоиздателство “Образование” в София 20 септември 1920 г. Йовков е назначен за “редовен сътрудник по печата при легацията в Букурещ, считано от деня на заемането на длъжността” 24 септември 1920 г. писателят подписва акт за встъпване в длъжност като редовен сътрудник по печата в Българската легация в Букурещ, която се намира на ул. “Василе Ласкар” 30 септември 1921 г. със Заповед № 642, подписана от Стоян Омарчевски, управляващ Министерството на външните работи и на изповеданията, министър на народното просвещение, Йовков е уволнен от Българската легация в Букурещ “по съкращение на службите” 15 декември 1921 г. със Заповед № 720 министър-председателят и министър на външните работи и на изповеданията Александър Стамболийски отменя Заповед № 642 от 30 септември относно уволнението на Йовков 30 март 1922 със Заповед № 107 на Александър Стамболийски Йовков е назначен от 1 април същата година за “секретар при Консулството в Одеса, като се оставя на занятие при легацията в Букурещ” 30 юли 1923 г. новият министър на външните работи Христо Калфов премества секретаря на Българското генерално консулство в Одеса Йордан Йовков на същата длъжност при Почетното консулство в Триест, като се оставя на занятие при Българската легация в Букурещ. 2 август 1924 г. министърът на външните работи Христо Калфов привежда секретаря при Българската легация в Букурещ Йовков за преводач при Министерството (Консулското отделение)
3 април 1925 г. министър Христо Калфов отменя Заповед № 175 от 2.08.1924 г. относно преместването на Йовков за преводач при Министерството и го преназначава за III секретар при Българското генерално консулство в Солун, като остане и занапред на занятие при Българската легация в Букурещ 30 април 1925 г.министър Христо Калфов преназначава от 1 май III секретар при Българското генерално консулство в Солун Йовков, оставен на занятие при Българската легация в Букурещ, за драгоман (преводач) при същата легация Лятото на 1926 г. излиза сборникът с разкази на Йордан Йовков „Последна радост”, изд. “Хемус”, София Пролетта-лятото на 1927 г. отпечатан е сборникът с десет разказа-легенди „Старопланински легенди”, изд. “Хемус”, София Юни 1927 г. за сборника “Старопланински легенди” Йовков е награден с литературно отличие от фонд “Напредък” на БАН 21 септември 1927 г. писателятподава заявление до българския пълномощен министър в Букурещ за приемане на оставката му като драгоман на Българската легация 19 октомври 1927 г. оставката на Йовков е приета 19 ноември 1927 г. в София писателяте назначен за преводач към Министерството на външните работи и на изповеданията 1927 г. Йовков получава поощрение наФонд за поощрение на родната литература и изкуство за сборника „Последна радост” и за разкази, публикувани в сп. „Златорог” и сп. „Българска мисъл”. Наградата се присъжда за 1926 г. 28 февруари 1928 г. писателят е уволнен от длъжността преводач при Консулското отделение при министерството, тъй като преминава на друга длъжност – сътрудник в редакцията на вестник „Ла Бюлгари” Пролетта на 1928 г.излиза от печат Йовковият сборник с разкази „Вечери в Антимовския хан”, изд. “Ж. Маринов”, София 1928 г. отпечатана е книгата „Земляци” [Разказ], Държ. печ., София.
Излиза първият том от тритомника „Разкази”: Разкази. [В 3 т.]. Т. 1., изд. “Хемус”, София Йовков получава поощрение на Фонд за поощрение на родната литература и изкуство за сборника „Старопланински легенди”. Наградата се присъжда за 1927 г. Февруари 1929 г. излизат „Разкази” [В 3 т.]. Т. 2., изд. “Хемус”, София 19 март 1929 г. премиера на драмата „Албена” на сцената на Народния театър 20 май 1929 г. Българската академия на науките решава да удостои Йордан Йовков с Кирило-Методиевата награда от фонд “Берлинов” Януари 1930 г. излиза от печат комедията „Милионерът”, изд. “Хемус”, София 4 февруари 1930 г. комедията „Милионерът” е поставена на сцената на Народния театър в София Септември 1930 г. в книгоиздателство “Хемус” излиза второто, преработено издание на повестта „Жетварят” 1930 г.в книга е отпечатана драмата „Албена”, изд. “Хемус”, София 17 септември 1932 г. на сцената на Народния театър е поставена драмата на Йовков “Боряна” 1932 г. драмата “Боряна” излиза в отделна книга, изд. “Хемус”, София.
Отпечатани са “Разкази”. [В 3 т.]. Т. 3., изд. “Хемус”, София Пролетта на 1934 г.романът “Чифликът край границата” е издаден в отделна книга, изд. “Хемус”, София
Феврурари 1935 г. излиза сборникът разкази „Женско сърце”, изд. “Хемус”, София 29 май 1935 г. Йордан Йовков печели литературната награда на Софийска община за своя роман „Чифликът край границата” 31 октомври 1935 г. министърът на външните работи и на изповеданията Георги Кьосеиванов назначава Йордан Йовков, считано от 1 ноември 1935 г., за хонорован сътрудник на вестник „Нови дни” 31 декември 1935 г. уволнява се целият персонал на вестник „Нови дни”, в това число и хонорованият сътрудник Йордан Йовков, считано от 1 януари 1936 г. 1935–1936 г. на сцената на Народния театър се играе Йовковата пиеса “Обикновен човек” 17 февруари 1936 г. министър Г. Кьосеиванов назначава Йовков за помощник-редактор в Дирекцията на печата при министерството Ноември 1936 г. излиза книгата с разкази „Ако можеха да говорят”, изд. “Хемус”, София 1936 г. самостоятелно издание на драмата „Обикновен човек”, изд. “Хемус”, София
19 септември 1937 г. Йовков отива на лечение в Хисаря 7 октомври 1937 г. съпругата на писателя Деспина Йовкова пристига в Хисаря, притеснена от влошаващото се здравословно състояние на Йовков 11 октомври 1937 г. писателят е настанен в Католическата болница в Пловдив 15 октомври 1937 г. Йордан Йовков умира в Католическата болница в Пловдив в 15 часа 17 октомври 1937 г. тленните останки на писателя са посрещнати в София 18 октомври 1937 г. Йовков е погребан в София 23 ноември 1937 г. по случай 40 дни от смъртта на писателя е издаден “Йовков лист”. Ред. Светослав Минков, изд. “Хемус”, София 1937 г.излиза сборник, посветен на белетриста – “Йордан Йовков. 1884–1937. Спомени, статии и бележки за живота и творчеството му”. Под ред. на Светослав Минков, изд. “Хемус”, София 1938 г. в незавършен вид е издаден романът “Приключенията на Гороломов”. Книгата съдържа само десетте глави, публикувани приживе от писателя.
Отпечатан е сборник, посветен на белетриста – “Йордан Йовков. 1884–1937. Литературен сборник”. Под ред. на Михаил Арнаудов, изд. “Факел”, София