Йорданка Ангелова Благоева



Дата12.06.2017
Размер259.6 Kb.
#23386
ДО: СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД



  1. Йорданка Ангелова Благоева

ЕГН – 8507146432,

със съгласието на своя баща и законен

представител

Ангел Маринов Благоев


ЕГН - 5611106485

  1. Анна Асенова Емилова

ЕГН – 8406116475

  1. Методи Александров Асенов

ЕГН – 8311116549

  1. Марко Ангелов Благоев

ЕГН – 8107176509

  1. Иван Славчев Илиев

ЕГН – 8301266623

  1. Славка Методиева Асенова

ЕГН – 8209056492

  1. Симона Борисова Иванова

ЕГН – 8304136572

  1. Снежана Трайчова Димитрова

ЕГН – 8804036432,

със съгласието на своя баща и законен

представител

Трайчо Асенов Димитров


ЕГН – 6510296500,

  1. Димитър Александров Павлов

ЕГН – 8511296480

със съгласието на своя баща и

законен представител

Александър Антонов Павлов


ЕГН - 6801096584

  1. Васил Радев Борисов

ЕГН – 8309286441

  1. Роза Емилова Михайлова

ЕГН – 8305256650

  1. Асен Русев Георгиев

ЕГН – 8411286641

  1. Кирил Георгиев Христов

ЕГН – 8201257166

  1. Зигфрид Кирилов Борисов

ЕГН – 8405206565

  1. Янко Василев Методиев

ЕГН – 8404166621

  1. Рени Коцева Марчева

ЕГН – 8708207139

със съгласието на своята майка

и законен представител

Марийка Симеонова Марчева


ЕГН - 6403236530

  1. Симеон Коцев Марчев

ЕГН – 8708206467

със съгласието на своята майка

и законен представител

Марийка Симеонова Марчева


ЕГН – 6403236530

  1. Христо Валериев Иванов

ЕГН – 8410086546

  1. Александър Емилов Михайлов

ЕГН – 8502206605

  1. Недялко Сашов Михайлов

ЕГН – 8604086420

със съгласието на своя баща и

законен представител

Сашо Руменов Михайлов


ЕГН - 6305146509

  1. Асен Емилов Куртев

ЕГН – 8602106446

със съгласието на своята майка и

законен представител

Фанка Ангелова Куртева


ЕГН – 640144030

  1. Атанас Емилов Михайлов

ЕГН – 8708286420

със съгласието на своя баща и

законен представител

Емил Руменов Михайлов


ЕГН – 6110076522

  1. Димка Трайкова Траянова

ЕГН – 8608166695

със съгласието на своята майка и законен

представител

Мария Янкова Траянова


ЕГН – 6806256812

  1. Румен Трайчев Асенов

ЕГН – 8606146560

със съгласието на своя баща и законен

представител

Трайчо Руменов Асенов


ЕГН – 6902046483

  1. Лиляна Костадинова Кочева

ЕГН – 8709206564

със съгласието на своята майка и

законен представител

Настия Трайчева Христова


ЕГН – 6704276837

  1. Румен Найденов Ангелов

ЕГН – 8402116642

  1. Васил Димов Кардашев

ЕГН – 8711236425

със съгласието на своята майка и

законен представител

Сийка Огнянова Петрова


ЕГН – 6602146532

  1. Трайчо Гюров Иванов

ЕГН – 8404016560,

Ищци - въззивници,

против

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО,

СТОЛИЧНА ОБЩИНА,

75-ТО СОУ СЪС СПТУ “ТОДОР КАБЛЕШКОВ”



ответници - въззиваеми

_________



По въззивно производство на Софийски Градски съд

_________



СТАНОВИЩЕ

НА ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНТЪР ЗА ПРАВАТА НА РОМИТЕ - БУДАПЕЩА

_________

Международен правен екип:
ПАТРИЦИЯ А. БРЕНЪМ

ДЖОН БОРКОВСКИ

КЕЙТ БЕНЕС

МАРИ ДЖОНСЪН

ТОМАС ЕДМЪН

НИШЕЛ ДЖОНСЪН БИЛИПС


                             


Хоган и Хартсън LLP

555 Thirteenth Street, N.W.

Washington, D.C. 20004

(202) 637-8686

(202) 637-5910




СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

АРГУМЕНТи

    I. Умишлената расова сегрегация, създадена от правителството, е противозаконна и причинява съществена вреда на пострадалите

    II. Расовата класификация и преднамерената сегрегация са вредни в същността си, но расовия признак трябва да се има предвид с цел да се създаде разнообразна общност от учащи се, тъй като това подобрява качеството на образованието на всички

    III. Научните проучвания подкрепят изводите на съдилищата на Съединените щати относно това, че расовата сегрегация в училищата вреди на децата и че в училищата, където тя отсъства, децата получават по-добро образование и имат повече предимства

Заключение

ВЪВЕДЕНИЕ

Европейският център за правата на ромите (ЕЦПР) предоставя настоящето становище със сгласието на всички ищци. ЕЦПР е международна неправителственна правозащитна организация, бореща се с расизма и дискриминацията спрямо ромите. ЕЦПР се стреми да подсили защитата на човешките правата на ромите по отношение на достъпа им до адекватно образование, което ще зачита тяхното достойнство и ще им позволи да се развиват и преуспяват в съвременния свят.

Правото на равна законова защита е основно човешко право, гарантирано от Конституцията на Република България и прието от международното право и западните държави. Правителството на Република България вече се е възприело с този принцип по отношение на ромското население посредством участието си в Декадата на ромското приобщаване. Съгласно Националния план на действие по Декадата, България планира "да осигури законови гаранции за равноправно интегриране и институционални механизми за адекватно интегриране на деца от ромски произход."1

Чл. 7 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН гласи: "Всички хора са равни пред закона и имат право, без никакво различие, на равна законова защита." Чл. 26 предвижда, че "всеки човек има право на образование", както и че "обазованието трябва да бъде насочено към пълно развитие на човешката личност и към уважение на правата на човека и основните свободи. Образованието трябва да съдейства за взаимното разбиране, търпимост и дружбата между всички народи, расови или религиозни групи […]." Чл. 13 от Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН предвижда: " Те [държавите - страни по този пакт] приемат освен това, че образованието трябва да дава възможност на всички лица да играят полезна роля в едно свободно общество, да насърчава разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи и всички расови, етнически и религиозни групи". Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свoбоди също така забранява всякаква дискриминация (чл. 14): "Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак."


Конституцията на САЩ по подобен начин гарантира равната законова защита на всички лица. Не винаги, обаче, правата на всички хора, включително на расови, етнически и езикови малцинства, на равна законова защита са били зачитани в САЩ. И това е една от големите трагедии в историята на Съединените щати.

Пострадалите от дискриминация в Съединените щати често са били принуждавани да търсят защита от съдилищата в страната. Това становище има за цел да подчертае принципите, развити от тези съдилища през последния половин век, довели до пълно гарантиране на всички граждани на Съединените щати, и в частност на расови, етнически и езикови малцинства, на равна законова защита, като по този начин да могат да получат образование, с което да преуспяват в едно модерно общество.




АРГУМЕНТи



  1. Умишлената расова сегрегация, създадена от правителството, е незаконна и нанася съществена вреда на потърпевшите.

Съединените щати имат дълга история на дискриминация на чернокожото си население. Като се започне от създаването на колониите в Съединените щати, когато стотици хиляди африканци са насилствено докарани там като роби. Тази практика продължава в много от щатите до гражданска война в САЩ през 60-те години на 18-ти век. След нея Съединените щати приемат Четиринадесетата поправка на Конституцията си, която е създадена с цел да гарантира със закон равнопоставеността на чернокожите граждани при упражняване на правото им на защита2. Независимо от това, Южните щати не се подчиняват на тази морална и законова разпоредба и близо един век съдилищата отказват да прилагат поправката, както и да приемат нейното недвусмислено предназначение. Много от щатите заместват робството не с равенство, а със системата на сегрегация, наложена от правителството на съответния щат. Местните и щатските органи на управление създават различни видове услуги за бялото население и услуги за чернокожи, като това включва и различни държавни училища.3 През 1896 г. Върховният съд на САЩ приема решение, с което забавя процеса на постигане на истинско равенство, и постановява, че предоставянето на услуги според расовата принадлежност, когато тези услуги са еднакви, не нарушава равнопоставеността, гарантирана от Конституцията.4 Най-накрая, през 1954 г. Върховният съд признава, че законно разделените образователни услуги неизменно нарушават равнопоставеността, независимо от това, че качеството на предоставяните услуги е еднакво за представителите на всяка раса . В един от казусите в американската история, станал символ – делото Браун срещу Борда на Образованието, Върховният съд потвърждава, че този тип разделяне на образователните услуги представлява “ неравенство в същността си”:

Това влияние [на сегрегацията] е по-голямо, когато притежава подкрепата на закона; политиката на разделяне според расата обикновено се разбира като определяне на дадена [малцинствена] група като по-низша.Това чувство за малоценност се отразява на мотивацията на детето да се учи. Поради това, разделянето, подкрепяно от закона, е с тенденция да забавя образователното и умствено развитие на децата от тези [малцинствени] групи и да ги лишава от ползи, които биха имали в една расово интегрирана училищна система.5
Дори преди случая Браун, Върховният съд е установил, че ако нематериалните възможности, такива като, например, възможността за получаване на образование, обучението по дадена професия, споделяне на различни гледни точки със съученици, не са същите в училищата за тъмнокожи, сравнени с училищата за бели ученици, в такъв случай се нарушава закона за равнопоставеността, независимо от това, че материалната база в тях е технически еднаква.6

Чернокожите ученици, подали тези оплаквания нямали нужда да доказват, че са ощетени от условията на дискриминация като представят по-ниските си резултати в училище. Като се покаже целенасочената дискриминация, тежестта на доказване се прехвърля върху органите, ръководещи училищата, за да обосноват създаването и управлението на расово обособени училища. Това принуждава федералните съдилища в цялата страна да приемат два факта: първо, че сегрегацията има за цел да разделя и да заклейми; и второ, това не би се случило никога или рядко при наличието на равни условия.

По-нататък по случая Браун, Върховният съд постановява щатските и местни власти да прекратят официалната политика на разделяне на ученици според расата им и да се въведе система за прием на ученици в държавните училища не на расова основа, като за тази цел да се промени “скоростта на въвеждането на тези оздравителни мерки”.7 Много щатски и местни органи не приемат нареждането на Върховния съд да се сложи край на сегрегацията в държавните училища. Първоначално, оказалите съпротива не предприемат никакви действия и не променят принципа на сегрегация в училищата. По-нататък, те премахват законите, изискващи сегрегация, но на практика расовата сегрегация в училищата остава. В някои райони всички държавни училища са били затворени, като на тяхно място се отварят частни училища, действащи на принципа на сегрегацията и които технически не се ръководят от правителството.8 Други стартират система, при която учениците имат право да избират училището, в което искат да учат, но всъщност учениците пак посещават училища, основани на принципа на сегрегацията.9

В отговор на съпротивата на някои местни органи на управление, Върховният съд постановява, че правото на защита на чернокожите ученици изисква от щатските и местните власти да предприемат реални стъпки за прекратяването не само на законите, поощряващи сегрегацията, но и да прекратят самата сегрегация и вредата, която тя нанася на децата.10 Щатските и местните власти е трябвало да поемат отговорността да изготвят план, който да създаде единна десегрегирана училищна система. Също така, Върховният съд постановява, че в случай на невъзможност от страна на училищата да бъдат расово интегрирани поради продължаващата сегрегация в отделни жилищни райони, то щатските и местни власти трябва да предоставят възможности за компенсиране на вредите, нанесени на чернокожите ученици от посещаването им на училища, които продължават да бъдат изолирани на расова основа. Тази стъпка се оказва от основно значение по пътя към извоюването на равни права за чернокожите ученици, тъй като признава вредата, която не може де се компенсира единствено чрез елиминирането на сегрегацията, а също е необходимо да се прекрати некачественото обучение, което получават чернокожите ученици в резултат на дискриминация.Върховният съд постановява, че равните права на чернокожите ученици изискват оздравителни мерки, които да подобрят условията на обучение в училищата им, включително предоставянето на квалифицирани преподаватели, помощен персонал, извънучебна дейност, поддръжка на сградата, както и изграждането на нови съоръжения.11 Тъй като щетите нанесени в училище съвсем ясно преминават от сегрегация към дискриминация, не е необходимо за учениците, които са станали жертва на дискриминация, да доказват причинно-следствената връзка между дискриминацията и вредите, понесени от всеки един от тях. Върховният съд подчертава особеното значение на езиковите умения за успешното образование. Тези мерки включват оздравителни образователни програми — предимно езикови програми, които дават възможност на жертвите на сегрегация да подобрят реализацията си в американското общество като цяло.12 Върховният съд също постановява американските образователни органи да предоставят обучение по английски език на ученици, говорещи друг език, с цел постигане на равенство в образованието. 13


II. Расовата класификация и преднамерената сегрегация са вредни в същността си, но расовия признак трябва да се има предвид с цел да се създаде разнообразна общност от учащи се, тъй като това подобрява качеството на образованието на всички.

Училищата основаващи се на сегрегацията, както и тези които не се основават на нея, имат различни послания към учащите се от малцинствата. Това са послания, които оформят техните очаквания за бъдещето. * * * Ако обучение, базирано на сегрегация, съдържа “символично послание” относно това, какво трябва те да очакват от живота, то занижените им очаквания за успех не са изненадващи. Противно на това, другите училища могат да съдържат различно послание - посланието, че много неща в живота са вече възможни и, че съществува връзка между поведението на един човек и последствията от това му поведение.14

Отчасти поради признаването на вредата, причинена от умишленото разделение от страна на правителството на учениците по расови и етнически признаци или поради техния произход, както и поради продължителната борба на съдилищата с трудния процес на премахване на психологическите, моралните и образователни щети, нанесени от сегрегацията в държавата, американската юриспруденция е развила основен принцип, според който всяка правителствена класификация, базирана на расов признак независимо в коя част на обществената дейност, е предмет на строг контрол и съдебно преследване в случай на такова разделяне. Всички расови класификации, наложени от правителството в момента, биха били оправдани много по-трудно, в сравнение с останалите видове класификации.15 Правителството може да третира хората по различен начин поради тяхната раса единствено по основателни причини и единствено по начини, предприети след задълбочено обмисляне, така, че за да се постигнат дадени цели, потенциалните вреди трябва да бъдат сведени до минимум.16 Всеки вид расово групиране или класифициране предизвиква опасения, че е мотивирано от дискриминиращи подбуди.17

Единствената основателна причина за признаване на расови различия в образованието е с цел постигане на разнообразие на раси и етноси в състава на учениците, което ще доведе до подобряване на образованието на всички ученици. Но независимо от благоприятния ефект тази дейност, насочена към расовото признаване, тя трябва да се подложи на стриктен контрол. Наскоро по случая Грютър срещу Болинджър Върховният съд прие, че постигането на разнообразен състав на учениците е от огромен интерес за правителството, което трябва да се постарае да го постигне, отчасти защото така подпомага образователните институции при осъществяването на роля им да подготвят учениците като граждани.18



Докато заключенията на Върховния съд по случая Грютър са направени в контекста на процедура по допускане за обучение в университет, обосновката на съда е валидна предимно при образованието на малки деца. Образованието е “основата на това, да бъдеш достоен гражданин.”19 Държавните училища са от жизнено важна роля за това, децата да се научат как да бъдат полезни като членове на плуралистично общество, в което гражданите имат своя глас в управлението. Според Върховния съд районните училища, които обучават много малки деца, могат “да приемат, че […] с цел учениците да се подготвят да живеят в плуралистично общество […] всяко едно училище трябва да има предварително определено съотношение между [чернокожи] и бели ученици, като се има предвид пропорцията в региона като цяло.”20

Голяма част от подготовката на учениците като граждани включва това, те да се научат на критическо мислене и преценка на различаващите се гледни точки. За да просперират в общество, съставено от многобройни раси, учениците трябва да се научат как да уважават и да общуват с хора, които имат гледни точки, различни от техните. Разнообразието в училищата за малки деца им помага да развият това критическо мислене, като им предоставя възможността да чуят и оценят различни гледни точки още от най-ранна възраст. Тъй като “процесът на образоване на нашите млади хора в държавните училища не се ограничава единствено до учебниците, програмата и класа, училищата трябва да обучават, като дават за пример споделените ценности на цивилизования обществен ред.”21 Расовата изолация, която е създадена и поддържана от ръководството в държавните училища, съответно, трябва да се приеме като накърняване на правата на засегнатите от нея и вредата - за очевидна.




    III. Научните проучвания подкрепят изводите на съдилищата на Съединените щати относно това, че расовата сегрегация в училищата вреди на децата и че в училищата, където тя отсъства, децата получават по-добро образование и имат повече предимства.

В Съединените щати до голяма степен поради случая Браун срещу Борда на Образованието е проведено обширно проучване, доказващо положителното дългосрочно влияние върху ученици от малцинствени групи при обучението им в училища, където сегрегацията отсъства (по-голямата част от проучването разглежда това влияние върху чернокожите ученици). Тези изследвания потвърждават вредното влияние на наложената от правителството сегрегация, която е идентифицирана в случая Браун. Също така, те илюстрират конкретната полза от училищната интеграция върху постиженията в обучението на тези ученици.



Подобрени постижения и възможности в обучението.

Проучвания на малки ученици в Съединените щати показват, че интегрираните училища оказват положително влияние върху прогреса в обучението на ученици от малцинствата.22 В частност, “ученици от малцинствата, които посещават училища, интегрирани в по-голяма степен, имат напредък в обучението и по-високи резултати на тестовете.”23 Деца, които посещават училища с еднороден състав, не са облагодетелствани като тези деца, които получават своето образование в интегрирани училища, където те придобиват умения от основно значение за бъдещия си успех, както при по-нататъшно обучение, така и в професията им.

Изследванията разкриват, че деца от малцинствени групи, учещи в интегрирани училища, имат по-широка мрежа от социални контакти и по-голям достъп до ресурси като напътствия за избор на колеж и контакти, които да подпомогнат бъдещото развитие на кариерата им.24 Също така, ползата от етническото разнообразие в класните стаи не се ограничава единствено с учениците от малцинствата. “Последните изследвания показват, че при гимназистите присъствието на разнообразна образователна среда повишава уменията на учениците за критическо мислене.”25 Според други публикувани изследвания “липсата на сегрегация в училищата може да повлияе на количеството и вида на образованието след гимназията, които получават [чернокожите] американци, както и на техните постижения в годините след гимназията и шансовете има да имат успех” в образованието си или в потенциалните възможности за работа в годините след гимназията.26 Също така, изследванията показват, че в училищата без сегрегация се наблюдава намаляване на броя на отпадналите от училище сред учениците от малцинствените групи.27

Развитие на професионалния стремеж и резултатите от това.

Резултатът от интегрираното обучение е дългосрочен и широко мащабен и е показал, че оказва влияние върху професионалните стремежи на учениците от малцинствата.28 Според едно от изследванията “опитът, получен от интегрираните училища, играе важна роля при очакванията […] докато при учениците, които не са получили такъв опит от началното и средното училище, е по-малко вероятно да имат положителни очаквания свързани с професионалното им развитие.”29 По-ограничените очаквания на учениците в сегрегирани училища могат да се дължат от части на ориентирането на учениците от малцинствата към “по-стеснен избор от традиционни професии, които не са престижни.”30 Ученици, които посещават интегрирани училища вярват, че имат по-голям избор от професии на свое разположение и вярват, че могат успеят в тези професии.31

Като допълнение на това, проучванията доказват, че ученици, които посещават интегрирани училища имат по-голям шанс да работят на места с разнообразен етнически състав.32 Един от анализите върху влиянието на училищната интеграция върху етническия състав на работното място “показва, че участниците в проучването, които са посещавали интегрирани училища имат по-голям шанс от съучениците си от сегрегираните училища (училища само за чернокожи или само за латиноамериканци) да бъдат назначени в интегрирани компании или да работят в интегрирани екипи.”33

Положително влияние върху отношението към различните раси.

Училището играе важна роля в оформянето на гледните точки на децата относно расата и етническата принадлежност. Проучванията показват, че интензивното общуване между расите, особено в годините на формиране през ранното детство, служи като предпоставка за по-добро отношение към другите раси на по-късен етап от живота.34 Всички деца, които посещават интегрирани училища са облагодетелствани от това положително отношение.

Проучванията показват, че общуването между расите в такава среда може да намали расовите предразсъдъци.35 Когато учениците споделят своя опит от обучението си с ученици от различна раса и етническа принадлежност, те се чувстват по-добре с тях. Етническото разнообразие в класната стая стимулира приятелството между расите 36 и “може да има силен положителен ефект върху развитието на учениците и повишаването на чуствителността им спрямо расовите проблеми и расовите взаимоотношения в обществото като цяло”.37

Поради всички тези причини, изложени по-горе, намаляването на расовата изолираност в училищата е от основно значение при вземането на мерки от страна на съдилищата, действащи срещу незаконната расова сегрегация. За да се подобрят резултатите на учениците, както и да се подобри отношението към другите раси, жизнено важно е да се прекрати съществуването на расово изолирани училища. Училища с висока концентрация на бедност, създадени често на основата на сегрегацията, се сблъскват с много по-големи предизвикателства в образованието в сравнение с интегрираните училища.38 Слабите постижения, свъзани с определена раса и с бедността, продължават да изискват полагането на усилия, за да се постигне “ефективно участие на членовете на всички расови и етнически групи в общественния живот на нашата държава.”39 Според закона “Нито едно пренебрегнато дете” от 2001 година Конгресът на Съединените щати признава сериозността на проблема, като изисква училищата да следят и да правят обществено достояние постиженията на специфични групи, включително и на деца от малцинствени групи.40 Конгресът заявява, че училищата трябва да сложат край на “разликата в училищните постижения между децата с високи и низки способности, и особено на разликата в постиженията между ученици от малцинствени групи и останалите ученици.”41


заключение


Може би няма нация в света, която да е постигнала перфекно равенство и справедливост в третирането на лица от всички раси, етноси и националности.

В Съединените щати, страната с тежка история в това отношение, е постигнат забелижителен прогрес за последните 50 години по отношение на принципа, който като определя правителственното разделяне на хора по расов признак за нарушение на закона, презумира нанасянето на вреди на пострадалите, които трябва да бъдат възстановени чрез интегриране и повишаване на образователните възможности, предоставящи на всички деца възможността за пълноценно участие в гражданското общество.

С настоящето ние се обръщаме към уважаемия съд с молба да приеме гореописаните принципи и да предостави съдебна защита на ромските деца от 75-то СОУ “Тодор Каблешков”.

С УВАЖЕНИЕ

ПАТРИЦИЯ А. БРЕНЪМ

ДЖОН БОРКОВСКИ

КЕЙТ БЕНЕС

МАРИ ДЖОНСЪН

ТОМАС ЕДМЪН



НИШЕЛ ДЖОНСЪН БИЛИПС


1 Националният план на действие на Република България е намерен на www.romadecade.org.

2Четиринадесетата поправка на Конституцията на САЩ в частност гласи следното: “Нито един щат не може да създава или прилага закон, който може да накърни привилегиите или имунитета на гражданите на САЩ, нито един щат няма правото да лишава от живот, свобода или собственост без да се съобрази със закона, нито да отказва на никого правото на защита чрез закона.” Конституция на САЩ, 14 поправка, § 1.

3 В Съединените щати отговорностите на правителството се разпределят между националното правителство и правителствата на петдесетте щата. Образованието се предоставя и се ръководи от местните и щатските органи на управление без директен надзор от страна на националното правителство.

4 Plessy v. Ferguson, 163 U.S. стр. 537 (1896).

5 Brown v. Board of Education, 347 U.S. стр. 483, 494 (1954).

6 McLaurin v. Oklahoma, 339 U.S. стр. 637 (1950).

7 Brown v. Board of Education, 349 U.S. стр. 294, 300 (1955).

8 Griffin v. County School Board of Prince Edward County, 377 U.S. стр. 218, 234 (1964).

9 Green v. New Kent County, 391 U.S. стр. 430, 439 (1968).

10 Пак там

11 Swann v. Charlotte-Mecklenburg Board of Education, 402 U.S. 1, 18 (1971).

12 Milliken v. Bradley, 433 U.S. стр. 267 (1977).

13 Lau v. Nichols, 414 U.S. стр. 563, 568 (1974).

14 Rita E. Mahard & Robert L. Crain, Проучване на постиженията на малцинствата в училищата без сегрегация, Последствията от Училищата без сегрегация 122 (C. Rossell and W. Hawley, 1983) (изпуснат цитат).

15 McLaughlin v. Florida, 379 U.S. стр. 184, 194 (1964).

16 Adarand Constructors, Inc. v. Peña, 515 U.S. стр. 200, 227 (1995).

17 Johnson v. California, 125 S. Ct. стр. 1141, 1146 (2005).

18 Grutter v. Bollinger, 539 U.S. стр. 306, 331 (2003).

19 Brown, 347 U.S. стр. 493.

20 Swann v. Charlotte-Mecklenburg Board of Education, 402 U.S. 1, 16 (1971).

21 Bethel School District No. 403 v. Fraser, 478 U.S. стр. 675, 683 (1986)

22Виж Janet Ward Schofield, Увеличаване на ползите от разнообразието но състава на учениците: Уроците от изследването на училищната интеграция, в Предизвикателство към разнообразието: Доказателства от влиянието на предприетите действия 100 (Harv. Educ. Pub. Group, 2001).

23Michael Kurlaender & John T. Yun: Дали разнообразието в образованието е от жизнено важен интерес? Доказателство от Луисвил, в Предизвикателство към разнообразието: Доказателства от влиянието на предприетите действия 116(Harv. Educ. Pub. Group, 2001), (цитатите са пропуснати). Виж също Sabrina Zirkel & Nancy Cantor, 50 Години след Браун срещу Борда на образованието: Обещанията и Предизвикателствата на мултикултурното образование, 60 J. Soc. Issues 7 (2004) (проучване, показващо ползите от “етнически разнообразна среда на обучение, включващо: по-голямо интелектуално натоварване, по-активно мислене, интелектуално израстване и развиване на уменията при обучението на всички ученици”); Mahard & Crain (1983), supra n. 14, стр. 104, 106, 121.

24 Виж също Amy S. Wells & Robert L. Crain: Теория на продължителността и дълготрайното влияние на училищната интеграция, 64 Rev. Educ. Res., стр. 531, 534 (1994).

25 Kurlaender & Yun (2001), supra n. 23, стр. 116 (цитатите са пропуснати).

26 Janet Ward Schofield, Преглед на проучване, свързано с влиянието на интегрираните училища върху ученици от началното и средното училища в Наръчник по проучванията на мултикултурното образование, стр. 597, 605, 606 (J. A. Banks & C. A. McGee Banks eds., 1995) (описание на резултатите на J. H. Braddock and M.P. Dawkins както и други доказателства от обществените науки), (цитатите са пропуснати).

27 Пак там, стр. 604-605; Schofield (2001), supra n. 22, стр. 100.

28 Виж Wells & Crain (1994), supra n. 24, стр. 536-541; Marvin P. Dawkins & Jomills H. Braddock II, Значението на интегрирането: Расовия състав в училищата и включването на афро-американците в американското общество, 63 J. Negro Educ. 394, 401-403 (1994); Janet Ward Schofield (2001), supra n. 22, стр. 100 (според това изследване, ползите от интегрираното обучение за афро-американците са свързани с техните професионални стремежи, планиране на кариерата им, постиженията им и професионалния им избор).

29 Wells & Crain (1994), supra n. 24, стр. 538 (заключения на Марвин Доукинс).

30 Пак там (цитиран Марвин Доукинс).

31 Jomills H. Braddock II & James M. McPartland, Обществено Психологически процеси, които са свързани с расовата сегрегация: Връзката между липсата на сегрегация в училищата и на работното място, 19 J. Black Stud, стр. 267, 269 (1989).

32 Dawkins & Braddock (1994), supra n. 28, стр. 402-403.

33 Пак там на стр. 403.

34 Виж например, Christopher G. Ellison & Daniel A. Powers, Хипотезата за контакта и расовото отношение сред чернокожите американци, 75 Soc. Sci. Q., стр. 385, 397 (1994) (периода на контакт между расите в ранна детска възраст предопределя приятелствата на възрастните чернокожи); Wells & Crain (1994), supra n. 24, стр. 534 (излагането на контакт с различни раси в училище намалява вероятността от расова изолация и дава възможността на чернокожите за достъп до мрежа от информация и спонсорство).

35 Peter B. Wood & Nancy Sonleitner, Ефектът от контакта на детето с различни раси в отношението му като възрастен към предразсъдъците към чернокожите, 20 Int. J. Intercultural Rel. 1, стр. 14-15 (1996) (смята, че “контакта на детето с различни раси води до истински и траен положителен ефект в зряла възраст, като се отхвърлят отрицателните расови стереотипи и се влияе директно върху самите предразсъдъци.”).

36 Robert E. Slavin, Обучение на принципа на отношения на сътрудничеството и интеграцията, в Cooperative Learning 87 (Longman Publishing, 1983) (“когато учениците работят в етнически смесени групи, те си създават приятелства с деца от различни раси.”); Janet Ward Schofield, Белите и чернокожите в училище: Доверие, напрежение или толерантност? Стр. 176-81 (1982) (проучването разкрива, че дейностите на сътрудничество между деца от различни раси развива отношенията приятелство между чернокожите и белите ученици, тъй като създава физическа близост и чувство за групова идентичност).

37 Zirkel & Cantor (2004), supra n. 23, стр.7.

38Виж Thomas Smith & Beth Pinkerton, Социалния контекст на образованието, в Състоянието на образованието 1997 (Rebecca Pratt et al. eds., 1997).

39 Grutter, 539 U.S. 332; виж Съвета на големите градски училища, Да победим неравенството IV: Анализ на представянето на учениците и техните постижения според национално оценяване на резултатите във всеки един град през учебната 2002-2003 година (2004).

40 Виж 20 U.S.C. § 6311(b)(2)(C).

41 Пак там § 6301.


Каталог: cms -> upload
cms -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
cms -> Мароко-екзотика от „1001 нощи” 11-16. 10. 2010
cms -> Организиране и ръководене на организирана престъпна група за извършване на измами и по
cms -> Мотиви към присъда №125 постановена на 19. 07. 2012 г по нохд №123/2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово
cms -> Съвет на европейския съюз
upload -> Програма за интензивно поведенческо лечение на аутизма


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница