Жорж Нурижан Латински сентенции и мъдри мисли

Вместо предговор

В тия мисли човечеството съзира себе си, обгорено от житейски изпитания, възвисявайки се към редките добродетели и увековечени истини.

Всяко приобщаване с тия бисери на човешкия дух ни кара да чувствуваме обаянието и култа към великите истини, вечните съпътници на човека в неговия житейски друм. Във всяка една мисъл може да се намери зародиша на нещо възвишено и значимо, действително облъхано от творчески жар, а най-вече в нея е внедрена самобитното вглеждане на действителността, отзивчиво към човешките изпитания и минало през горнилото на житейския опит.

Който иска да осмисли и облагороди живота си, нека проникне в потаеното величие на тия приблизително хиляда бисери на мисълта, за да почувствува своя истински духовен облик.

Жорж Нурижан

A
_a cuspide corona_ (а куспиде корона) — корона от копието, т. е. слава от военни подвизи.

_a posteriori_ (а постериори) — по опит, според последствията. Употребява се за разсъжденията, които изхождат от последствията и отиват към причините.

_a priori_ (а приори) — предварително, от по-напред, от по-раншно.

_a verbis ad verbe_ (а вербис ад вербера) — от думи на удари.

_ab absurdo_ (аб абсурдо) — според безсмислието (метод за показване на математическите науки).

_ab alio axspectes, alteri quod feceris_ (аб алио експектес алтери квод фецерис) — трябва да очакваш от другия това, което му направиш.

_ab antiqo_ (аб антикво) — от древно време, от памти века.

_ab hoc et ab hac_ (аб хок ет аб хак) — от тук и от там, т. е. без ред, както дойде.

_ab imo pectore_ (аб имо пекторе) — от дълбочината на сърдцето си или искрено, чистосърдечно.

_ab initio_ (аб иницио) — от начало.

_ab intestat_ (аб интестат) — без завещание.

_ab irato_ (аб ирато) — от разгневеност, в момент на гнев (напр.: взимат решение аб ирато).

_ab origine_ (аб оригине) — от началото (напр.: започвам аб оригине). аЬ ovo (аб ово) — от яйцето, т. е от самото начало. аЬ ovo usque ad mala (аб ово ускве ад мала) — от яйцето дори до ябълките, сиреч от начало до край. аЬ sit omen (аб сит омен) — далеч от мен зла умисъл. аЬ urbe condita (аб урбе кондита) — от основаването на града (Рим). Леточислението на римляните започнало от основаването на гр. Рим, т. е. от 753 г. пр. Хр.

_absque argento amnia vana_ (абскве аргенто омниа вана) — без пари всичко е напразно.

_abundat dulcibus vitiis_ (абундат дулцибус вициис) — той изобилствува с приятни пороци.

_abusus non tollit usum_ (абузус нон толит узум) — възможното злоупотребление не може да бъде повод против надлежното употребление, т. е. ако с нещо може да се злоупотребява, това не значи, че същото нещо не требва да се употребява.

_abussus abyssum invocat_ (абисус абисум инвокат) — бездната бездна зове. Фигуративен израз из един от Давидовите псалми, за да се изтъкне, че едно бедствие, една грешка повлича друга.

_accusare nemo se debet nisi coram Deo_ (акузаре немо се дебет низи корам део) — никой не е длъжен да обвинява себе си, освен пред Бога.

_acti labores jucundi_ (акти лаборес юкунди) — завършените работи са приятни.

_acta est fabula_ (акта ест фабула) — пиесата е изиграна. С тези думи, в древния театър, се съобщавало за свършването на представлението. Тия думи произнесъл на смъртното си легло император Август.

_ad aperturam libri_ (ад апертурам либри) — при случайно отваряне на книгата: малцина могат да превеждат древните автори ад апертурам либри.

_ad augusta per angusta_ (ад аугуста пер ангуста) — към великите неща се отива по тесни пътища.

_ad calendas graecas_ (ад календас грекас) — на гръцките календи, т. е. никога (защото гърците нямали календи). Куково лято.

_ad duo festinans neutrum bene peregeris_ (ад дуо фестинанс неутрум бене перегерис) — който бърза да свърши наведнаж две работи, не сполучва ни в една.

_ad extremum_ (ад екстремум) — до крайност.

_ad gloriam_ (ад глориам) — за слава.

_ad gustum_ (ад густум) — по вкуса си.

_ad hoc_ (ад хок) — затова, нарочно за това, специално.

_ad hominem_ (ад хоминем) — до човека, т. е. до неговите интереси и страсти.

_ad honores_ (ад хонорес) — за почестта, т. е. безплатно.

_ad huc sub judice lis est_ (ад хук суб юдице лис ест) — делото е още в ръцете на съдията, т. е. въпросът не е още решен.

_ad impossibilia nemo tenetur_ (ад импосибилиа немо тенетур) — никой не е длъжен да върши неща невъзможни.

_ad infinitum_ (ад инфинитум) — до безкрайност, до безконечност.

_ad interim_ (ад интерим) — временно.

_ad libitum_ (ад либитум) — по избор, произволно, както е угодно.

_ad litteram_ (ад летерам) — буквално, дословно, дума по дума.

_ad majorem dei gloriam_ (ад майорем де глориам) — за по голямо прославяне на Бога. Девиз на монасите от йезуитския орден — чиито издания често пъти носят началните букви Д. М. Д. О.

_ad perpetuam rei memoriam_ (ад перпетуам рей мемориам) — за увековечаване спомена за нещо (поставя се понякога върху възпоменателни паметници, медали и пр.)

_ad poenitendum properat, cito qui iudicat_ (ад пеницендум преперат цито кви юдикат) — скоро се разкайва този, който бързо съди.

_ad normam_ (ад нормам) — според нормата, по правилото.

_ad rem_ (ад рем) — на предмета, т. е. точно и ясно (напр.: отговарям ад рем).

_ad valorem_ (ад валорем) — според стойността.

_ad vitam aeternam_ (ад витам етернам) — за вечен живот, т. е. за винаги.

_ad usum_ (ад узум) — според употреблението, според случая.

_adulatio vitiorum altrix_ (адулацио вициорум алтрикс) — ласкателството е кърмачка на пороците.

_adversa magnos probant_ (адверса магнос пробант) — несгодите изпитват силния.

_aequo animo_ (еквуо анимо) — без вълнение, равнодушно, със спокоен дух.

_aequam memento rebus in arduis servare mentem_ (еквам мементо ребус ин ардуис серваре метем) — помни, че трябва да пазиш равновесие в нещастието.

_aeternum vale_ (етернум вале) — вечно сбогом; прощавай, сбогом.

_aeguat omnes cinis impares nascimur pares morimur_ (екват омнес цинис импарес насцимур парес моримур) — пепелта изравнява всички ни; неравни се раждаме, равни умираме.

_age quod agis_ (аге квод агис) — прави, каквото правиш, т. е. внимавай какво вършиш.

_alea jacta est_ (алеа якта ест) — жребият е хвърлен. Тези думи казал Юлий Цезар, когато преминал с войските си р. Рубикон, при все че римските закони запрещавали на римските пълководци да минават тази река с войските си, на път за Рим.

_alia tentanda via est_ (алиа тентанда виа ест) — трябва да се опита друг способ.

_aliena oprimum frui insania_ (алиена опцимум фруи инсаниа) — добре е да се ползува човека от лудостта на другите.

_aliena vitia reprehendi quisque mavult, quam sua_ (алиена вициа репрехенди квисквуе мавулт квуам суа) — всякой предпочита да се бичуват чуждите пороци, а не собствените му.

_alienum nobis nostrum plus aliis placet_ (алиенум нобис нострум плус алиис плацет) — чуждото нам, нашето пък на другите повече харесва.

_aliter de aliis ac de nobis judicamus_ (алитер де алиис ак де нобис юдикамус) — различно съдиме за другите и за себе си.

_alteri vivas oportet si vis tibi vivere_ (алтери вивас опортет си вие тиби вивере) — трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.

_alta candunt odiis, parva axtolluntur amore_ (алта кадунт одиис парва ексюлунтур аморе) — великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.

_alter ego_ (алтер его) — другото аз; много близък приятел; като същи заместник на едного, ако и друголичен.

_alterumr alterius auxilio eget_ (алтерум алтериус ауксилио егет) — единия има нужда от помощта на другия.

_amare et sapere vix deo conceditur_ (амаре ет сапере викс део концедитур) — да люби и да е мъдър едва ли е дадено и на един Бог.

_amare iuveni fructis est, crimen seni_ (амаре ювени фруктис ест кримен сени) — за юношата любовта е наслада, за стареца — престъпление.

_amicus humeni generic_ (амикус хумани генерис) — приятел на човешкия род, т. е. ничий приятел.

_agnosco veteris vestigial fiammae_ (агноско ветерис весгигия фиаме) — в един стих на Виргилий — човек винаги си спомня за първата любов.

_amici vitia si feras, facis tua_ (амици вициа си ферас фацис туа) — ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.

_amicos res secundae parant, adversae probant_ (амикос рес секунде парант адверсе пробант) — човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в злополука.

_amicus animae dimidium_ (амикус аниме димидиум) — приятелят е половината ни душа.

_amicus certus in re incerta cernitur_ (амикус цертус ин ре инцерта цернитур) — в нещастието се познава верния приятел.

_amicus Plato, sed magis amica veritas_ (амикус Плато сед магис амика веритас) — приятел (ми е) Платон, но повече ми е приятел истината.

_amor misceri cum timore non potest_ (амор мисцери кум тиморе нон потест) — любовта не може да се смесва със страха.

_amor vincit omnia_ (амор винцит омниа) — любовта всичко надвива.

_annosus stultus non diu, diu fuit_ (анозус стултус нон диу, диу фуит) — глупавият старец не е дълго живял, а дълго е съществувал.

_ante mare undae_ (анте маре унде) — преди морето водите, т. е. причината предшествува следствието.

_anguis in herba_ (ангуис ин херба) — змия в тревата (т. е. не се доверявай и на най-привлекателната вънкашност).

_an divea, omnes quaerimus, nemo an bonus_ (ан диве омнес кверимус немо ан бонус) — всички питаме — дали е богат, никой — дали е добър.

_annuzio vobis gaudium magnum_ (анунцио вобис гаудиум магнум) — известявам ви най-голяма (радостна) вест.

_Apage, Satana!_ (Апаге, Сатана) — махни се, Сатана! (Еванг.).

_aquila non capit muscas_ (аквила нон капит мускас) — орелът не хваща мухи. Който не се занимава с дреболии.

_argumentum ad hominem_ (аргументум ад хоминем) — доказателство (приложено) върху човек, т. е. с бой вместо с убеждение.

_ars longa, vita brevis_ (арс лонга вита бревис) — изкуството (е) дълго, животът кратък.

_asinus ad lyram_ (азинус ад лирам) — осел на лирата, т. е. за човек, който върши нещо несръчно, глупаво.

_asinus asinum fricat_ (азинус азинум фрикат) — магаре-магаре тамари (взаимни оправдания).

_aspicere oportet, quicquid nolis perdere_ (аспицере опортет квиквид нолие пердере) — трябва да пазиш това, което не искаш да изгубиш.

_audaces fortuna juvat_ (аудацес фортуна юват) — щастието се усмихва на смелите, казал Плиний, когато е отивал на Везувий — изригващ и видял лодкарят обхванат от панически страх.

_audax et cautus_ (аудак ет каутус) — смел и осторожен.

_audi elteram partem_ (ауди алтерам партем) — вслушай се в двете страни, преди да дадеш заключението си.

_audi, vide, tace, si vis manere in pace_ (ауди, виде, таце си вис манере ин паце) — слушай, гледай и мълчи, ако искаш да живееш в мир.

_aura sacra fames_ (аура сакра фамес) — проклетата жажда (алчност) за злато.

_aures mediocritas_ (ауреа медиокритас) — златна средина (за умереност).

_aures habent et non audiunt_ (аурес хабент ет нон аудиунт) — имаш уши и не чуят.

_aut Ceasar, aut nihil_ (аут Цезар аут нихил) — или Цезар, или нищо. Девиз приписван на Цезар Борджия и който може да служи на всички славолюбиви люде.

_aut vincere, aut mori_ (аут винцере аут мори) — или да победиш, или да умреш.

_avarus ipse miseriae causa est suae_ (аварус ипсе мизерие кауза ест суе) — скъперникът сам е виновен за своето нещастие.

_avarus nec sibi carus_ (аварус нек сиби карус) — скъперникът и на себе си не е мил.

_ave, Ceaser, morituri te salutant_ (аве, Цезар, моритури те салутант) — здравей, Цезаре, отиващите да умрат те приветствуват! (Думи произнасяни от гладиаторите, когато минавали пред императорската трибуна, преди сражението в цирка).
> B
_basis virtutum constantia_ (базис виртутум констанциа) — постоянството е основата на добродетелите.

_beati monoculi in tera caecorum_ (беаги моноколи ин тера цекорум) — блажени ония, които имат едно око на земята на слепците.

_beati pauperes spiriti_ (беати пауперес спирити) — блажен ниши духом (Еванг. Мат. V. 3.)

_beati possidentes_ (беати посидентес) — блажени (са) притежаващи (те); честити ония, които имат. Честити богатите! (израз въведен от Бисмарк: когато искаш да спечелиш нещо, или да завоюваш земя — заеми я по-напред, да се видят противниците пред свършения факт).

_beatum vitam in animi securitate ponimus_ (беатум витам ин аними секуритате понимус) — щастливият живот виждаме в душевното спокойствие.

_beatus non qui habet, quae cupit, sed qui non cupit, quae non habet_ (беатус нон кви хабет, кве купит сед кви нон купит кве нон хабет) — честит е не онзи, който има това, що желае, а онзи, който не желае това — което няма.

_bella matribus detensita_ (бела матрибус детензита) — войните са омразни на майките (израз на Хораций, Оди, I. 124. 29).

_bellua multorum capitum_ (белуа мулторум капитум) — така Хораций нарича народа: звяр с много глави.

_bellum omnium contra omnis_ (белум омниум контра омнис) — война на всички против всички.

_bene facit, qui ex aliorum erroribus sibi exemplum sumat_ (бене фацит кви екс алиорум ерорибус сиби екземплум сумат) — добре прави онзи, който взима поука от грешките на другите.

_bene vixit is, qui potuis, quum voluit, mori_ (бене виксит ис кви потуит квуум волуит мори) — добре е живял тоя, който е можал да умре, когато е поискал това.

_bipede implume_ (бипеде имплуме) — човекът.

_bis dat qui cito dat_ (бис дат кви цито дат) — двойно дава, който навреме дава.

_bis vincit, qui ce vincit in victoria_ (бис винцит кви се винцит ин викториа) — дваж побеждава, който победи себе си в победа.

_bona fide_ (бона фиде) — с пълно доверие, чистосърдечно.

_bona opinio hominum tutior pecunia est_ (бона опинио хоминум туциор пекуниа ест) — доброто мнение на хората е по сигурно от парите.

_boni nullo emolumento impelentur in fraudem improbi saepe parvo_ (бони нуло емолументо импелентур ин фраудем импроби сепе парво) — сентенция на Цезар: добрите люде, колкото и да ги възнаграждаваш не могат да направят зло, лошият човек за най-малко може да го извърши.

_boni pastoris est tondere pecus, non deglubere_ (бони пасторис ест тондере пекус нон деглубере) — добрият овчар стриже овцете, но не ги дере.

_bono iustitiae proxima est severitas_ (боно юстицие проксима ест северитас) — за добрия строгостта е най-близо до справедливостта.

_bonum vinum laetificat cor hominis_ (бонум винум летификат кор хоминис) — доброто вино весели сърцето на човека.

_canes timidi vehementius_ (канес тимиди вехеменциус) — страхливите кучета лаят най-високо.

_carere patria intolerabile est_ (карере патриа интолерабиле ест) — непоносимо е да се лишиш от отечеството си.

_carmina non dant panem_ (кармина нон дант панем) — поезията не храни.

_carpe diem_ (карпе дием) — използвай деня. Думи на Хораций, който препоръчва да се използува всеки ден от живота, понеже последният е кратък.

_castigat ridendo mores_ (кастигат ридендо морес) — поправя нравите чрез смеха. Девиз на комедията.

_casus belli_ (казус бели) — случай за война, т. е. повод за война. Употребява се, когато се говори за дела, които могат да предизвикат неприятелски действия между два народа.

_casus foederis_ (казус федерис) — случай на съюз, т. е. повод да се приложи съюзен договор.

_cautio juridicatum solvi_ (кауцио юридикатум солви) — гаранция, поръчителство, че ще се заплати присъденото (съдебни разноски и др.).

_cave illum simper, qui tibi imposuit semel_ (каве илум сампер кви тиби импозуит семел) — пази се винаги от тоя, който веднаж те е излъгал.

_caveant consules!_ (кавеат консулес) — нека внимават консулите! Чрез тези думи римският сенат, в критически моменти, подканвал консулите да посочват диктатор; сега прен. отговорните върховни властници да пазят, да внимават за държавата.

_cedant arma togae_ (цедант арма тоге) — нека оръжията да отстъпят пред тогата, т. е. да от стъпи военната власт пред гражданската.

_certa amittimus, dum in certa petimus_ (церта амицимус дум ин церта пецимус) — често губиме сигурното, докато търсиме несигурното.

_certum est, quia impossibile est_ (цертум ест, квиа импосибиле ест) — сигурно (положително е, защото е невъзможно) невъзможно се разбира със средствата, които разполага човекът. Девиз на християнската религия.

_circulus vitiosus_ (циркулус вициозус) — омагьосан кръг; умозаключение, при което се представя като доказателство именно онова, което трябва да се докаже.

_clara pacta, boni amici_ (клара пакта бони амици) — ясни условия — добри приятели.

_cogito, ergo sum_ (когито, ерго сум) — мисля, следователно съществувам — мисъл на големия френски философ Декарт.

_compos sui_ (компос суи) — господар на себе си.

_communio est mater rixarum_ (комунио ест матер риксарум) — общото е майката на раздорите.

_conatus sese conservandi primum et unicum virtutis est fondamentum_ (конатус сесе консерванди примум ет уникум виртутис ест фондаментум) — стремежът към самохранението е първата и единствена основа на добродетелта (Спиноза).

_concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur_ (конкордия парве рес крескунт, дискордиа максиме дилабунтур) — със съгласие малките работи стават голями, а без съгласие голямите работи стават малки.

_condictio indebiti_ (кондикцио индебити) — съискване искане на недължимо.

_conditio sine qua non_ (кондицио сине ква нон) — условие, без което не може, т. е. необходимо, неизбежно условие.

_confessio conscientiae vox est_ (конфесио консциенцие вокс ест) — признанието е глас на съвестта.

_consilio melius vincas, quam iracundia_ (консилис мелиус винкас квам иракундиа) — с разум се побеждава по-лесно, отколкото с гнев.

_consuetudinis magna vis est_ (консуетудинис магна вис ест) — голяма е силата на навика (Цицерон).

_consuetudo est altera natura_ (консуетудо ест алтера натура) — навикът е втора природа.

_consultor homini tempus utilissimus_ (консултор хомини темпус утилисимус) — времето е най-полезният съветник за човека.

_contentus abundant_ (контентус абундат) — доволният има всичко в изобилие.

_contra factum non dadur argumentum_ (контра фактум нон дадур аргументум) — не съществува аргументация срещу даден факт.

_contra impudentem stulta est nimia ingenuitas_ (контра импуденцем стулта ест нимиа ингенуитас) — прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост.

_contraria contrariis curantur_ (контрариа контрариис курантур) — противни неща се лекуват с противни средства.

_cornix cornici numquam oculos effodit_ (корникс корници нумквуам окулос ефодит) — гарван гарвану око не вади.

_corpus delicti_ (корпус деликти) — тялото на престъплението, т. е. предметът, който доказва съществуването на престъплението, било че той е послужил за неговото извършване, било че е резултат от него.

_credo quia absurdum_ (кредо квиа абсурдум) — вярвам, защото е абсурдно. Парадокс, който се приписва на Тертулиан в подкрепа на религиозната вяра.

_crudelis est in re adversa obiurgatio_ (круделис ест ин ре адверса обиургацио) — да кориш някого в нещастие е жестоко.

_cui nusquam domus est, sine sepulcro est mortuus_ (кви нусквуам домус ест сине сепулкро ест мортуус) — който няма нийде подслон, е мъртвец без гроб.

_cui prodest scelus, in fecit_ (кви продест сцелус ин фецит) — онзи извърши престъплението на когото му бе изгодно (Сенека).

_cuique suum_ (куикве суум) — всякиму своето.

_cujus regio, ejus religio_ (куиус регко еиус религио) — от каквато страна е, от нейната вяра е, т. е. човек изповядва вярата на отечеството си (латинска поговорка).

_cuivis artifici in arte credendum est sua_ (куивис артифици ин арте кредендум ест суа) — трябва да верваме на всяки майстор в неговото изкуство.

_cum grano salis_ (кум грано салис) — с едно зърно от сол, т. е. с малко повече благоразумие, на шега (Плиний стария).

_cupido atque ira consultores pessimi_ (купидо аткве ира консулторес песими) — страстта и гневът са най-лошите съветници.

_cupido dominandi cunctis affectibus flagrantior est_ (купидо доминанди кунктис афектибус флагранциор ест) — жаждата за власт е най-ненаситната от всички други страсти.

_curenti calamo_ (куренти каламо) — с течеще перо, т. е. бързо и без много размишления.

_curriculum vitae_ (курикулум вите) — животописен очърт.

_Davus sum, non Oedipus_ (Давус сум нон Едипус) аз съм Давий (слугата), а не Едип мъдрецът, който обяснил загадката за Свинкса), мисъл на Теренций която с известна ирония е искал да подчертае: азъ съм невежа, а никакъв учен — ти знаеш по-добре от мен!

_dediscit animo sero, quod dedicit diu_ (дедесцит анимо серо, квод дедецит диу) — късно душата отвиква от това, на което е навикнала дълго време.

_deductio ad absurdum_ (дедукцио ад абсурдум) — заключение от нелепо съпоставяне на понятия.

_de facto_ (де факто) — в същност, в действителност, фактически.

_de jure_ (де юре) — по право, по закона, формално.

_de gustus et coloribus non disputandum_ (де гусгибус ет колорибус нон диспутандум) — за вкусовете и цветовете не се спори.

_de hoc satis_ (де хок сатис) — до тук достатъчно.

_delenda Carthago_ (деленда картаго) — трябва да се разруши Картаген. — Думи, с които Катон Старият завършвал всичките си речи, по какъвто повод и да говорел.

_deliberaudum est diu, quod statuendum est semel_ (делиберандум ест диу квод статуендум ест семел) — дълго трябва да се обмисля, понеже веднъж трябва да се реши.

_deliberando discitur sapientia_ (делиберандо дисцитур сапиенциа) — мъдростта се учи чрез мислене.

_de minimis non curat Praetor_ (де минимис нон курат претор) — на малките неща не трябва да се отдава голямо значение.

_de mortibus, nihil nisi bene_ (де мортибус нихил низи бене) — за умрелите не трябва да се говори нищо, освен добро.

_de nihilo nihilum, in nihilum nie posse reverti_ (де нихило нихилум ин нихилум ние посе реверти) — нищо не ражда от нищо, нищо не може да се върне в нищо.

_desideria pia_ (дезидериа пиа) — хубави желания, които обикновено остават неизпълнени.

_despicere oportet, quicquid possis perdere_ (деспицири опортет квиквид посис пердере) — трябва да презираш това, което не можеш да изгубиш.

_de te fabula narrator_ (де те фабула наратур) — за теб се разказва в баснята (подметане, когато някой не разбира).

_Deus est qui regit omnia_ (деус ест кви регит омниа) — има един Бог, който управлява всичко.

_dictum factum_ (диктум фактум) — речено-сторено.

_didecere glere feminae in mendacium_ (дидецере флере фемине ин мендациум) — някои жени са се научили да плачат, за да лъжат.

_dies quod donat, timeas; cito raptum venit_ (диес квод донат тимеас цито раптум венит) — бои се от подаръците на деня; бърже той идва да ти ги отнеме.

_defficile est crimen non prodere vultu_ (дифициле ест кримен нон продере вулту) — мъчно е да не издадеш престъплението си с израз на лицето.

_difficile satiram non_ (дифициле сатирам нон скрибере) — мъчно е да не пише човек сатири.

_discordia fit carior concordia_ (дискордиа фит кариор конкордиа) — понякога свадата заякчава сговора.