СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДАМИЯ
ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ
Селекционно-генетични проучвания при тютюн Бърлей
ЙОВКО КИРИЛОВ ДЮЛГЕРСКИ
Автореферат
на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “Доктор”
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ 6.1 „РАСТИНИЕВЪДСТВО” ПО
НАУЧНА СПЕЦИАЛНОСТ „СЕЛЕКЦИЯ И СЕМЕПРОИЗВОДСТВО НА КУЛТУРНИТЕ РАСТЕНИЯ”
Научен ръководител:
доц. д-р Георги Станкев
Научен консултант:
доц. д-р Невенка Ганушева
Пловдив
2011
СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДАМИЯ
ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ
Селекционно-генетични проучвания при тютюн Бърлей
ЙОВКО КИРИЛОВ ДЮЛГЕРСКИ
Автореферат
на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “Доктор”
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ 6.1 „РАСТИНИЕВЪДСТВО” ПО
НАУЧНА СПЕЦИАЛНОСТ „СЕЛЕКЦИЯ И СЕМЕПРОИЗВОДСТВО НА КУЛТУРНИТЕ РАСТЕНИЯ”
Научен ръководител:
доц. д-р Георги Миланов Станкев
Научен консултант:
доц. д-р Невенка Димиторова Ганушева
Официални рецензенти:
проф. д.с.н. Дияна Лилова Светлева
доц. д-р Димитър Диманов Димитров
Пловдив
2011
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от научно жури на разширен специализиран съвет при отдел “Селекция и семепроизводство” при Института по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково.
Изследванията са проведени в Института по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково.
Дисертационният труд е написан на 172 машинописни страници, в които са включени 11 фигури, 86 таблици, 11 снимки и списък с литература от 321 заглавия, от които 178 на латиница.
Защитата на дисертационния труд ще се състои на………….2011 г. от……часа в Института по тютюна и тютюневите изделия на заседание на научното жури определено със заповед № РД-16-37 от 15.08.2011 г. на Председателя на Селскостопанска академия.
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в библиотеката на Института по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково.
Сорт Бърлей 1344
1. АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
В България тютюнът има важно значение за икономиката на страната. България е традиционен производител на ориенталски тютюни. Освен тях се отглеждат и едролистни тютюни – сортовите групи (типове) Виржиния и Бърлей. България се нарежда на едно от последните места по добив при тютюн Бърлей. Kачествотo на добиваната у нас суровина значително отстъпва на тази в традиционните страни производителки. Внедрените към настоящия момент в производството сортове Бърлей не отговарят на съвременните изисквания, нито на селскостопанските производители, нито на цигарената промишленост. Липсата на висококачествени сортове е една от причините за неудовлетворителното състояние на производството на едролистни тютюни в нашата страна, което пречи да се наложим, като конкурентен производител на международния пазар.
Това показва, че трябва да се води усилена селекционно-изследователска работа, за подобряване на сортовия състав при тютюн Бърлей и за създаването и внедряването на нови високоефективни сортове.
2. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Цел на изследването е:
Комплексна оценка на биологични, стопански и химически показатели на наши и интродуцирани сортове, консолидирани линии, хибриди и дихаплоидни линии тютюн Бърлей и създаване на нови сортове за условията на България.
За постигане на тази цел трябва да бъдат изпълнени следните задачи:
1. Морфологична характеристика и анализ на някои количествени признаци при тютюн Бърлей относно: динамика на растеж; височина на растенията; брой и размери на листата; дължина на вегетационен период; добив и процент на класите; химически състав на получената суровина.
2. Определяне на корелационните зависимости между изследваните показатели и относителният им дял за формиране на добива; Проучване на хетерозиса и трангресията при тютюн Бърлей и възможностите за тяхното практическо използване.
3. Хибридиологичен анализ за установяване наследяемостта на признаците и установяване характера и степента на генните взаймодействия.
4. Установяване на взаимодействието генотип-среда и ролята на случайни фактори при селекцията на тютюна. Определяне на стабилността на добива и качеството на тютюн Бърлей.
3. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Експерименталната работа е проведена в периода от 2003 до 2008г. на опитното поле на ИТТИ – Марково. Сравнителното изпитване на вариантите е от 2003 до 2005г. по блоков метод в 4 повторения с големина на реколтната парцела 30 m2 на обща площ от 4.5 dка. Измервани са по 50 растения от вариант.
На проучване са подложени пет селекционирани от нас консолидирани линии – сорт Бърлей 1344, Линия 1362, Линия 1390, Линия 1231, Линия 1334, четири интродуцирани сортове – Тенеси 86, Тенеси 90, Ку 908 и NC, 3 три хибридни коминации в F1 – Хибрид 1471 А, Хибрид 1475 и Хибрид 1478 и две дихаплоидни линии – Дихаплоид 1435 и Дихаплоид 1465, получени по методите на андрогенеза in vitro. За контрола e използван сорт Бърлей 1317. За всички варианти са направени следните наблюдения и измервания: Височина на растенията – на 50 -ти, 70-ти и 90-ти ден от разсаждането на тютюна на полето; Брой листа – на 50, 70 и 90 ден от разсаждането на тютюна; Дължина и ширина на 7-8 и 13-14 лист. Определени са: Дължина на вегетационния период; Стопански показатели: добив на получения сух тютюн; процент на класите; средна цена и общ доход от декар; Технологична оценка и физични показатели; Химически показатели: - никотин, %;- разтворими захари /въглехидрати/,%; общ азот, %; белтъци, %; пепели, %; амоняк ,% хлор, %
За математическа обработка на данните са приложени:
-Еднофакторен и двуфакторен дисперсионен анализ; Вариационен анализ (Мокрева и Мургова, 1988; Mokreva and Murgova 1997). Преценена е доказаноста на разликите между изпитваните варианити в опита както помежду им така и по отношение на използвания, като контрола сорт Бърлей 1317. Според размера на разликите опитните варианти са класифицирани в седем ранга, като контролният сорт е класифициран като ІV ранг. При сравняване на резултатите помежду им, вариантите са подредени последователно: селекционирани линии, интродуцирани сортове, хибридни комбинации в F1 и дихаплоидни линии. За установяване наличие на разлики между вариантите е използван и многоранговия тест на Duncan.
Изследваните генотипи са оценени по добив и стабилности качество и стабилност, прилагайки параметъра на Kang (1993) - Yield Stability
През периода 2004-2008 г се извърши също:
-Корелационен анализ (Dewey, 1951);
-Генетичен анализ (Маther, 1949; Duran and Odell, 1974;). Проучени са степен на доминиране (d/a), проявите на хетерозис (НР) и трансгресии (Tr), брой на гените контролиращи съответния признак, доминантни(D) и епистатни (E) генни взаимодействия, наследяемост(Н2) и коефициенти за ефективност на отбора (Рр) на отбрани кръстоски. За целта е направен хибридологичен анализ по метода на Соболев (1976).
-Установено е влиянието на условията на средата, генотипа и взаимодействието между тях, както и на случайни фактори (агротехника и сушене) върху фенотипното проявление на проучваните биологични, стопански и химически показатели.
За осъществяване на тези анализи са измервани по 300 растения от вариант.
4. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
4.1. Взаимодействие генотип-среда.
В таблица №1 са показани резултатите от двуфакторен дисперсионен анализ на данните за височина на растенията, които показват, че най-силно влияние върху фенотипното изменение на признака височина на растенията оказва генотипът – 44%. На второ място са фактори от случаен характер – това са главно различните агротехнически мероприятия проведени през вегетацията. Влиянието на фактора година и взаимодействието година по сорт оказват слабо влияние върху проявлението на признака. При изследваните от нас образци се установява, че височината на растенията е генетически детерминиран признак, слабо изменящ се от климатичните условия.
Таблица №1
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните за височина на растенията
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
9209,534
|
2
|
4604,767
|
81,01952
|
6,93*
|
3,000849
|
Сорт
|
67352,91
|
14
|
4810,922
|
84,64675
|
44,07***
|
1,697407
|
Година х сорт
|
10434,62
|
28
|
372,6648
|
6,556927
|
5,59*
|
1,482775
|
Случайно
|
99745,92
|
1755
|
56,83528
|
|
43,41***
|
|
Всичко
|
186743
|
1799
|
|
|
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Получените резултати са в унисон с направения корелационен анализ на изучаваните показатели с условията на средата (Таблица №14). Наблюдава се слаба положителна корелация между височината на растенията и количеството на валежите, т.е с увеличаване на количеството на валежите се увеличава и височината на растенията. Незначителна, но отрицателна корелация се наблюдава между височината на растенията и температурната сума.
Резултатите от двуфакторният анализ по отношение на признака брой листа са в голяма степен сходни с тези на височината на растенията (Таблица №2). Въздействието на генотипа и в този случай е решаващо. На второ място са фактори от случаен характер. Влиянието на фактора година и взаимодействието година по сорт оказват сравнително слабо въздействие върху експресията на признака, което е указание, че за проявлението на показателя брой листа, основната роля играе генотипа, а факторите на средата са с второстепенно значение.
Таблица №2
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните за брой листа
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
357,49
|
2
|
178,745
|
115,1194
|
6,03*
|
3,000849
|
Сорт
|
627,85
|
14
|
44,84643
|
28,88301
|
45,87***
|
1,697407
|
Година х сорт
|
246,56
|
28
|
8,805714
|
5,671255
|
9,23**
|
1,482775
|
Случайно
|
2724,975
|
1755
|
1,552692
|
|
38,87***
|
|
Всичко
|
3956,875
|
1799
|
|
|
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Слаба положителна корелация се наблюдава между броя на листата и количеството на валежите, както и между броя на листата и температурата (Таблица №14).
Таблица №3
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните за дължина на 7-8 лист
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
438,5059
|
2
|
219,2529
|
64,81317
|
9,88**
|
3,000849
|
Сорт
|
15738,95
|
14
|
1124,211
|
332,327
|
67,63***
|
1,697407
|
Година х сорт
|
1156,289
|
28
|
41,29604
|
12,20749
|
14,97**
|
1,482775
|
Случайно
|
5936,894
|
1755
|
3,382846
|
|
7,52*
|
|
Всичко
|
23270,64
|
1799
|
|
|
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Относно признака дължина на 7-8 лист се наблюдава значително преобладаване на влиянието на генотипа над другите фактори – над 67 % (Таблица №3). Ролята на факторите на средата се проявяват отново главно чрез взаимодействието на годината по сорта. В този случай проявлението на случайни фактори като агротехниката и други е незначително.
Таблица №4
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните за ширина на 7-8 лист
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
170,3464
|
2
|
85,17321
|
36,78046
|
2,45
|
3,000849
|
Сорт
|
2153,4
|
14
|
153,8143
|
66,42184
|
50,96***
|
1,697407
|
Година х сорт
|
568,6709
|
28
|
20,30968
|
8,770355
|
8,17*
|
1,482775
|
Случайно
|
4064,086
|
1755
|
2,315719
|
|
38,42***
|
|
Всичко
|
6956,504
|
1799
|
|
|
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
И при признака ширина на 7-8 лист проявлението на генотипа върху фенотипната експресия на признака е решаващо – над 50 % (Таблица №4). В този случай обаче случайните фактори оказват по-съществено влияние.
Таблица №5
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните за дължина на 13-14 лист
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
699,9123
|
2
|
349,9562
|
114,3518
|
2,5
|
3,000849
|
Сорт
|
20258,34
|
14
|
1447,024
|
472,8302
|
73,45***
|
1,697407
|
Година х сорт
|
1252,661
|
28
|
44,73789
|
14,61857
|
4,54*
|
1,482775
|
Случайно
|
5370,908
|
1755
|
3,060346
|
|
19,474**
|
|
Всичко
|
27581,82
|
1799
|
|
|
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Както при признака дължина на 7-8 лист, така и при дължината на 13-14лист се наблюдава значително преобладаване на тежестта на генотипа над другите фактори – близо 60 % (Таблица №5). На второ място са случайните фактори и с по-слабо значение на ролята на факторите на средата и се проявяват отново главно чрез взаимодействието на годината по сорта.
Таблица №6
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните за ширина на 13-14 лист
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
181,6526
|
2
|
90,82629
|
57,48419
|
2,94
|
3,000849
|
Сорт
|
2546,392
|
14
|
181,8851
|
115,1156
|
51,18***
|
1,697407
|
Година х сорт
|
682,7693
|
28
|
24,38462
|
15,43309
|
11,04**
|
1,482775
|
Случайно
|
2772,939
|
1755
|
1,580022
|
|
34,84***
|
|
Всичко
|
6183,753
|
1799
|
|
|
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Резултатите за показателя ширина на 13-14 лист са идентични с тези за ширината на 7-8 лист (Таблица №6). Върху проявлението на ширината на листата агротехническите мероприятия оказват по-голямо влияние т.е. дължината на листа е генетически по-стабилен показател, отколкото ширината.
Данните от направения корелационен анализ показват, че климатичните влияят незначително върху размерите на листата на тютюн тип Бърлей (Таблица №14).
Таблица №7
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните от добива на декар
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
3349,478
|
2
|
1674,739
|
3,510261
|
2,12
|
3,063207
|
Сорт
|
74121,31
|
14
|
5294,379
|
11,09704
|
46,81***
|
1,765688
|
Година х сорт
|
16473,69
|
28
|
588,346
|
1,233176
|
10,4*
|
1,559838
|
Случайно
|
64408,25
|
135
|
477,0981
|
|
40,67***
|
|
Всичко
|
158352,7
|
179
|
|
|
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Най-силно влияние върху добива проявява генотипът – почти 47% (Таблица №7). На второ място са фактори от случаен характер – това са главно различните агротехнически мероприятия проведени през вегетацията. Слабото влияние на факторите на средата се проявява чрез взаимодействието година по сорт. Това означава, че добивът е генетически стабилен признак, слабо изменящ се от климатичните условия, но съществено повлиян от агротехническите мероприятия.
Таблица №8
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните от процента на І класа
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
41,74444
|
2
|
20,87222
|
0,809873
|
1,48
|
3,063207
|
Сорт
|
4874,244
|
14
|
348,1603
|
13,50913
|
55,78***
|
1,765688
|
Година х сорт
|
343,0889
|
28
|
12,25317
|
0,475441
|
4,93*
|
1,559838
|
Случайно
|
3479,25
|
135
|
25,77222
|
|
37,82***
|
|
Всичко
|
8738,328
|
179
|
|
|
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Както при добива, така и при процента на първа класа, решаващо значение за проявление на признака има генотипът и то още в по-голяма степен – над 55 % (Таблица №14). На второ място са фактори от случаен характер – главно различните агротехнически мероприятия проведени през вегетацията. Влиянието на факторите на средата е незначително. Наблюдава се положителна корелация между добива и количеството на валежите (Таблица № 14).
В резултат на изследването се установи определящото значение на генотипа пред агроекологичните фактори за формирането на стопанските показатели: добив и процент на класите, а климатичните условия играят по-слаба роля.
Таблица № 9
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните от дължината на вегетационния период
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
738,1333
|
14
|
52,72381
|
74,30872
|
43,41488***
|
2,06354
|
Сорт
|
26,8
|
2
|
13,4
|
18,88591
|
54,05369***
|
3,340389
|
Случайно
|
19,86667
|
28
|
0,709524
|
|
2,531431
|
|
Всичко
|
784,8
|
44
|
|
|
100
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Резултатите получени относно дължината на вегетационния период не се различават съществено от тези получени при другите признаци (Таблица № 9). За проявлението на този признак основно значение има генотипът – над 50 %. На второ място се нарежда факторите на средата също с висок процент на участие – над 43 %. Това показва, че дължината на вегетационния период е генетически детерминиран, но силно влияещ се от условията на околната среда признак.
Наблюдава се положителна корелация между дължината на вегетационния период и количеството на валежите (Таблица № 14). Корелацията с температурата е по-слабо изявена и е отрицателна.
Климатичните условия оказват по-слабо влияние върху проучените от нас признаци при образци тютюн Бърлей с изключение на признака дължина на вегетационния период
Таблица № 10
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните за процента на никотин
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
0,282813
|
2
|
0,141407
|
0,460045
|
32,25261***
|
3,340389
|
Сорт
|
10,12635
|
14
|
0,72331
|
2,35318
|
29,487264**
|
2,06354
|
Случайно
|
8,60652
|
28
|
0,307376
|
|
38,26012***
|
|
Всичко
|
19,01568
|
44
|
|
|
100
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Резултатите от дисперсионния анализ на данните за химическия състав на изследваните сортове, съществено се различават от тези получени при биологичните и стопанските и качества. Относно експресията на съдържанието на никотин на първо място се нареждат фактори от случаен характер, като агротехника и сушене (Таблица №10). На второ място е влиянието на околната среда. Проявлението на генoтипа е около 30 %, което затруднява създаването на високоникотинови сортове. Наблюдава се отрицателна корелация между съдържанието на никотин и количеството на валежите. Слаба положителна корелация се наблюдава между съдържанието на никотин и температурната сума. Tова се отнася и до съдържанието на захари (Таблица № 15).
Таблица № 11
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните за процента на захари
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
0,023284
|
2
|
0,011642
|
0,460045
|
38,1225***
|
3,340389
|
Сорт
|
1,153164
|
14
|
0,082369
|
2,35318
|
21,07263**
|
2,06354
|
Случайно
|
0,994316
|
28
|
0,035511
|
|
40,80486***
|
|
Всичко
|
2,170764
|
44
|
|
|
100
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Относно детерминирането на съдържанието на разтворими захари факторите от случаен характер, оказват решаващо влияние (Таблица № 11). Влиянието на генотипа е по-ниско, което показва, че детерминирането на признака съдържание на захари силно се влияе от природните и агротехнически условия.
Таблица № 12
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните за процента на общ азот
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
0,983739
|
2
|
0,491869
|
3,10177
|
23,32905**
|
3,340389
|
Сорт
|
1,650355
|
14
|
0,117882
|
0,743377
|
23,90591**
|
2,06354
|
Случайно
|
4,440155
|
28
|
0,158577
|
|
52,76504***
|
|
Всичко
|
7,074249
|
44
|
|
|
100
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Относно детерминирането на съдържанието на общ азот на първо място се нареждат фактори от случаен характер. Влиянието на околната среда и генотипа е с по-малко значение (Таблица № 12). Корелативната връзка със съдържанието на общ азот е отрицателна с валежите и положителна с температурата (Таблица № 15).
Таблица № 13
Двуфакторен дисперсионен анализ на данните за процента на пепели
Източник на вариране
|
Сума на квадратите
|
Степен на свобода
|
Варианс
|
F
|
Сила на влияние на фактора
|
F crit
|
Година
|
126,3271
|
2
|
63,16356
|
0,955425
|
29,06841**
|
3,340389
|
Сорт
|
976,9698
|
14
|
69,78356
|
1,05556
|
30,275912**
|
2,06354
|
Случайно
|
1851,093
|
28
|
66,11046
|
|
40,65568***
|
|
Всичко
|
2954,39
|
44
|
|
|
100
|
|
* p≤0.05; ** p≤0.01;*** p≤0.001
Както при изследваните досега показатели, и при съдържанието на пепели с най-голямо значение са фактори от случаен характер (Таблица № 13). С почти равна сила на влияние са факторите генотип и среда. Значими корелации между влиянието на околната среда и съдържание на пепели не се наблюдават (Таблица № 15).
Таблица № 14
Корелации между климатичните условия и биологичните и стопански показатели
|
Височи-на
|
Брой листа
|
Дължи-
на 7-8
лист
|
Шири-
на 7-8
лист
|
Дължин-а 13-14
лист
|
Ширина
13-14
лист
|
Вегетац.
период
|
Добив
|
% на първа класа
|
Валежи
|
,205
|
,128
|
,173
|
,134
|
,105
|
,177
|
,655(**)
|
,388(*)
|
,006
|
Температура
|
,051
|
,107
|
,167
|
,124
|
-,098
|
-,068
|
-,352(*)
|
,080
|
-,010
|
Резултатите получени относно химическите показатели контрастират с тези на биологичните качества на изпитваните варианти и показват, че факторите на средата оказват също така съществено значение за цялостната качествена характеристика на сортовете от тютюн Бърлей.
Таблица № 15
Корелации между климатичните условия и химичните показатели
|
Никотин
|
Захари
|
Общ азот
|
Пепели
|
Амоняк
|
Хлор
|
Белтъци
|
Валежи
|
-,403 (*)
|
-,366 (*)
|
-,339 (*)
|
-,016
|
,384 (*)
|
,320 (*)
|
,045
|
Темпера
тура
|
,200
|
,162
|
,252
|
,014
|
-,183
|
-,118
|
-,041
|
Сподели с приятели: |