К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а



страница1/3
Дата24.08.2017
Размер0.51 Mb.
#28684
  1   2   3
Т У Н Д Ж Е Р Д Ж Ю Д Ж Е Н О Г Л У

К Ъ З Ъ Л Ъ Р М А К


(Kızılırmak)

Ч Е Р В Е Н А Р Е К А



(ЧЕРНА ОВЦА )


(Музикална трагедия)


Преводач:Нуртен Саатчъ, превод от турски

Забележка: Пиесата се играе без пауза .

На Хаяти Асълязъджъ...


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

ХЮСЕЙИН АГА (Глава на семейството, собственник на дома. Глава на номадския народ в долината). Около 65 годишен.

ХАТИДЖЕ Дъщеря му. Около 18 годишна.

ЗЕХРА Жена му. Около 20 годишна.

ШАБАН Иконом (управител). Около 35-40 годишен.

АЛИ АГА Богат собственник на земи . Около 60 годишен.

МЕХМЕТ Синът му. Около 25 годишен.

СЕЛИМ Овчар (Чобанин). Около 25 годишен.

ЧЕРНАТА ОВЦА Овца от стадото. Водеща овца

1-ви ВЪЗРАСТЕН Член от съвета на старейшините

2-ри ВЪЗРАСТЕН Член от съвета на старейшините

3-ти ВЪЗРАСТЕН Член от съвета на старейшините

1-ви МЪЖ

2-ри МЪЖ

ДЕТЕ

СТАДО (Дете, жена и мъже, главите и гърбовете им покрити с овчи козини, сякаш са приклекнали и приведени на четири крака. Някои от жените са забрадени.)

ДВЕ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА (Двама здрави и силни младежа, главите и гърбовете им са покрити с овчи козини, сякаш са приклекнали и приведени на четири крака.)

НАРОДА ОТ ДОЛИНАТА ( НАРОД ОТ НОМАДИ ), НАБЛЮДАТЕЛИ и др.

(Със същите дрехи от стадото)



ВРЕМЕ НА ДЕЙСТВИЕ : 1870-та година

МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕ : Анадол

СЕЗОН НА ДЕЙСТВИЕ : Края на първа пролет, началото на лятото.


Ливади (Пасбище)
(Стадото пасе...

Две ОВЧАРСКИ КУЧЕТА,наблюдават пасящото стадо от двете страни....

ОВЧАРЯТ СЕЛИМ, седнал обхващащ с поглед цялото стадо, замислен

От далече се чува шуртенето на течащата река Къзълърмак(Червената Река.)

Времете е затворено... притъмняло... Действащите лица сцената:)

ПЕСЕНТА НА КЪЗЪЛЪРМАК (ПЕСЕНТА НА ЧЕРВЕНАТА РЕКА) I
От небето, планините, от камъните

като светкавица слизаме!

От малката вода растейки

Отиваме до Къзълърмак!


След нас историята ни

Идваме с народните си песни!

Реката тече ли обратно?

Ще достигнем до морета и океани !

С прегради и бентове можем ли

лесно да спрем това течение?

Ако разбутаме речното легло

Ще спре ли течението?

(ОВЧАРЯТ СЕЛИМ изваждаки кавала си жално жално започна да свири

Святкат светкавици...... отдалече се чуват гръмотевици.
Стадото е в безпокойство.

Кучетата усетили безпокойството на стадото се услушват внимателно.....

ЧЕРНАТА ОВЦА, най отпред е лице в лице със СЕЛИМ.... Сякаш слуша звукът на кавала.....)

СЕЛИМ - (Оставя квала... не е усетил, че времето се е развалило. Обръща се към ЧЕРНАТА ОВЦА) Ти си една ЧЕРНА ОВЦА! В цялото голямо стадо ти си единствената черна овца. Трябва да ми помагаш.... Кажи черна овцо кажи! Кажи разрешението! Как ще изляза от това положение?

ЧЕРНАТА ОВЦА - Meeeee...

(ЧЕРНАТА ОВЦА:)

ПЕСЕНТА НА ЧЕРНАТА ОВЦА

Аз се казвам Черна овца!

Най трудната игра е да си различен!

Идва време и ми се накарват!

Изхвърлят ме от стадото ми!

Идва време и ме прокудват

Заради цветът ми ме отритват.

Идва време когато ме побиват

Изхвърлят ме от стадото ми!

Възроптавам срещу лъжата

Казвам каквото мисля

Гонят ме от девет села

Изхвърлят ме от стадото ми !


Не се от казвам от правотата

Не мога да съм безразличен

За да дотстигна до светлината

Не мога да си затварям

очите пред тъмнината.

Истински е моят път

Целта ми е човешкият произход

Зная ,че силата е в единството

Изхвърлят ме от стадото ми.


Винаги съм изпълнен с обич

Покорен слуга съм на угнетените

За утрешните справедливи дни

Връщам се към стадото си.
(Святкат светкавици......Сякаш грамотевиците са по наблизко.
СЕЛИМ - Сякаш ще вали черна овчице !

ЧЕРНАТА ОВЦА - Меее!




(СЕЛИМ се мъчи да подбере стадото.

Кучетата хриптейки се мъчат да помогнат на СЕЛИМ..)
СЕЛИМ - (Към стадото) Ще вали. Побързайте!
ЧЕРНАТА ОВЦА - Мееее...
(Черната овца се впуска в стадото. Сякаш помага на стадото да се посъберат......

Отначало святка светкавица , след това остра гръмотевица каточели пада върху тях. Стадото е вече много разтревожено.

Селим се мъче се да предотврати разпръсването на стадото, прави усилия да поведе стадото напред .

СЕЛИМ - Не се разпръсвайте ! Не се разпръсвайте ! Ще се утрепете!



Не се разделяйте!

(Кучетата се мъчат да докарат разделилите се от стадото.....

ЧЕРНАТА ОВЦА- Безпомощно се приближава към СЕЛИМ.....

СЕЛИМ изважда кавала си и започва да свири.

Святкат сеткавици ,гърмят грамотевици, започва леко да вали.

Чуло гласът на кавала стадото се е поуспокоило.... ... и стадото започва бавно бавно да се прибира.

С усилването на дъждът , животните в стадото все повече се приближават един към друг.

Като чели силният и въздействуващ звук на кавала допринася за събирането и сближаванеито на стадото.

Стадто въпреки дъждът, грамотевиците, светкавиците свивайки се , се е насъбрало на едно място.

Черната овца блеейки обикаля из стадото.

Сягаш стадото се е омагьосало.

СЕЛИМ свирейки с кавала си започва да върви.

Стадото под голяма дисциплина тръгва подир Селим.

КУЧЕТАТА и ЧЕРНАТА ОВЦА, заедно с приведените глави на СТАДОТО тръгват подир СЕЛИМ.

СТАДОТО върви въпреки светкавиците, гръмотевиците, мълниите.


Вътре в шатрата


(ХАТИДЖЕ преде вълна).

ЗЕХРА замислена с копнеж.... ЗЕХРА сякаш провокирана от дъждът, диша страстно..
ЗЕХРА - От сутринта седиш.

ХАТИДЖЕ- Какво да правя майко?

ЗЕХРА - Глупачка, колко пъти ти казах, няма да ми казваш майко. Колко години разлика имаме. Да има да има една две години....

ЗЕХРА - Аз станах жена на баща ти, а не майка на теб.

ХАТИДЖЕ - Друг път няма да ти кажа така, майко!

ЗЕХРА - Момиче на инат ли казваш така?

ХАТИДЖЕ - Изпусна се от езика ми!

ЗЕХРА - Казвай ми « како» . Кажи како!

ХАТИДЖЕ - Добре како...

ЗЕХРА - Ако чуя още веднъж , че си казала майко .... Заклевам се,че ще накарам баща ти да те набие ! Разбра ли ?



(Чува се звук на кавал....

ХАТИДЖЕ остава вълната от ръката си.

ЗЕХРА и ХАТИДЖЕ първо виждат СЕЛИМ и след това преминаването на СТАДОТО.

ЗЕХРА със страст поглежда СЕЛИМ. ХАТИДЖЕ го поглежда с обич.

ХАТИДЖЕ става от мястото си.
ЗЕХРА - (Зехра вижда че ХАТИДЖЕ е станала от мястото си. Раздразнително казва- « Гледай си работата» !

(ХАТИДЖЕ отново сяда на мястото си.)

ХАТИДЖЕ- Како !

ЗЕХРА - ( Мисълтта й е в СЕЛИМ) Какво има?

ХАТИДЖЕ - (Отказва се ) Нямя нищо.

ЗЕХРА - Има...Какво стана с прането ?

ХАТИДЖЕ - Не съм ги изпрала още...

ЗЕХРА - Какво чакаш още ?

ХАТИДЖЕ - Чакам да спре дъждът...

ЗЕХРА - Хайде! Не чакай!

( ХАТИДЖЕ забързано и припряно излиза. Тишина.

ЗЕХРА е замислена... Окото й попада на баката за прясно мляко... Сяда... С нетърпение поглежда към баката за прясно мляко... Изведнъж става на крак.)

Кошарата


(Стадото се настанява в кошарата...Кучетата са застанали пред вратата на кошарата...Вън дъждът продължава...Отвреме на време се чуват мълни и гръмотевици...
СЕЛИМ запалва дървата в примитивната камина, може би съблича кьепя (ямурлука) и ризата си, мъчи се да се подсуши...

СЕЛИМ се мъчи специално да подсуши косите си.

ЗЕХРА в ръцете си с баката за прясно мляко влиза в обора...Кучетата изобщо не лаят напротив умилкват се около ЗЕХРА...
Защото тя е младата съпруга на ХЮСЕЙИН АГА...

Бъдещето им е в нейни ръце...





ЗЕХРА cъс страст следи СЕЛИМ... Но СЕЛИМ не е забелязъл присъствието на ЗЕХРА...

ЧЕРНАТА ОВЦА поглежда разумно към ЗЕХРА И СЕЛИМ.



(ЗЕХРА:)

СТРАСТ
Облаците се снижават ниско

Приближават по двойки към мен

Ти откри тая тръпка в мен

Господи как ще се отзова на тоя огън

Боже мой каква е тази любов ,

Искам СЕЛИМ до мен!

Облаците идват развихрени към мен

Пронизват хладно гърдите ми

За мене лъжа за теб истина

Всевишният да отреди утрешния ден!

Боже мой каква е тая любов,

Искам СЕЛИМ до мен!

Облаци въру облаци

Облаци върху планините

Господи не всявай тъмни облаци върху СЕЛИМ!

Боже мой каква е тая любов,

Искам СЕЛИМ до мен!





(СЕЛИМ изведнъж усеща че е наблюдаван от някого...)
СЕЛИМ - Заповядай како...

ЗЕХРА - Селим ще взема мляко.

СЕЛИМ - Сега не е време како..

ЗЕХРА - Ядосваш ме...

СЕЛИМ - Защо?

ЗЕХРА - Не ми казвай «како» !

СЕЛИМ - Ти си жена на господарят ми...

ЗЕХРА - Не ми казвай « како» !


(СЕЛИМ свежда глава...Всичките овце, кучета и Черната овца следят развоя с интерес ...)
ЗЕХРА - Ще издоя мляко...(Вижда че СЕЛИМ е останал неподвижен) Хвани ми една овца!... Не чуваш ли какво ти казах!

Това стадо е мое.. СЕЛИМ длъжен си да направиш всичко каквото искам!


(СЕЛИМ не е безрачличен към жадуващя поглед на ЗЕХРА...

Известно време скришно поглежда към ЗЕХРА. След това се впуска в стадото.. Хваща една овца и я докарва в средата...ЗЕХРА преминава зад овцата...Придърпва баката...и ниско се навежда (нагъзва)...ЗЕХРА започва до дои овцата...и от време на време страсно поглежда към СЕЛИМ.)


СЕЛИМ - Държа како!

ЗЕХРА - (Вика с висок глас) Не ми казвай « каооо» !

СЕЛИМ - (Викането е наранило гордостта му. Рязко) Ами какво да ти кажа?

ЗЕХРА - Кажи ми Зехра!

СЕЛИМ - Ти си жената на господарят ми, не е подходящо да те назовавам с името ти.

ЗЕХРА - ( С треперещ глас) Пред всички... пак ми казвай како ... но когато сме сами .. наричай ме ЗЕХРА.



(ЗЕХРА повече не може да се стърпи, събаряйки баката за мляко се изправя.. Изправя се пред СЕЛИМ...Хваща СЕЛИМ и го разтърсва)
ЗЕХРА - (Като чели решена на всичко. Решителна) Очите ти не ме ли виждат? Погледни ме в лицето! В лицето! В лицето! Погледни!

Да не би да се страхуваш от мен? Кажи страхуваш ли се?



(Съскай ки през зъби)Не ме ли искаш? Не ме ли желаеш?

(Свлича ризата и показва гърдите си.)Ти се страхуваш от мен? Селим , или е вярно, това което хората говорят за теб?

СЕЛИМ- (С треперещ глас) Какво говорят ?

ЗЕХРА - (Предизвиквайки го.) Селим за тебе говорят, че не си мъж... "Не гледайте осанката му .. Всички говорят, че ти не се интересуваш от жени..."

СЕЛИМ - Лъжа! Който го е казал лъже...

ЗЕХРА- Докажи че е лъжа...

СЕЛИМ - Как?

ЗЕХРА - Аз те искам, аз те желая...Селим, да се оттеглим на това кьоше..

Събори ме там... (Започва да пълзи по СЕЛИМ.)

Качи се отгоре ми! Докажи че си мъж...

СЕЛИМ - ( СЕЛИМ отстъпвайки назад се спасява ) Ти си жена на Хюсейин Ага...

ЗЕХРА - Какво значение има?

СЕЛИМ - Но той е моят господар.. Избрал ме е за чобанин (пастир)...

ЗЕХРА- Глупак!

СЕЛИМ - Как мога да му направя такова нещо?

ЗЕХРА - Господарят ти вече наближава седемдесетте!...

СЕЛИМ - Но...

ЗЕХРА - Аз съм на двадесет и пет... И тъпаните трябва да думкат синхронно... Ти не ме разбираш! Аз изгараям по теб ,Селим!

СЕЛИМ - (Прекъсвайки я) Ти си жена на господарят ми!

ЗЕХРА - (Ядосвайки се... зашлевява шамар на СЕЛИМ. Излизайки взема баката за мляко.) Глупак!

(СЕЛИМ известно време мълчи... Поглежда стадото , кучетата... които гледат СЕЛИМ със заинтересован поглед... СЕЛИМ се приближава към ЧЕРНАТА ОВЦА..)


СЕЛИМ - (Към останалите.) Всеки да си гледа работата!

(Отдалечават се от другите заедно с ЧЕРНАТА ОВЦА...(Черната овца и СЕЛИМ като че ли се разтушват...)Ах Черна овчице , ах! Каква е тая работа черната ми овчица? Преди само отдалеко ме гледаше.. Сега вече напълно е безразсъдна... Аз пък съм влюбен в Хатидже... Аз търся пътища как да се сближа с Хатидже... А пък мащехата й иска да легне с мен... А пък и тая Зехра е хубава жена... Кой може да й устои Черна ми овчице... Кой мъж може да откаже на такава жена? Мислиш ли че не я искам? Не искам ли да я положа тук? Не искам ли да вляза топличко в нея? И да й докажа своята мъжественност? (Мълчи... Решителен) Махнете се, напуснете ме греховни мисли! Господи прости ми... умолявам те прави се, че не си чул казаното от мен... Каква наглост .. Това не е ли изневяра към моят работодател?

Утре в други ден , като научи това между мен и Хатидже, какво ще каже тази Зехра? Няма ли да иска да ни попречи?



(Към Черната овчица) Покажи ми изходът от това положенеие моя Черна овчице! Когато поискам Хатидже каква ще бъде реакцията на Зехра? Кажи ми, Черна Овчице... покажи ми изход от това!

ЧЕРНАТА ОВЦА- (Сякаш иска да каже, че няма какво да се направи) Meeeeeee!



(СЕЛИМ:)

МЪРТЪВ ВЪЗЕЛ

НЕВЪЗМОЖНОСТ

Ясна е борбата ,която водя

За да взема Хатидже

Като обичаш една хубавица

Може ли друга да я замени ?

Господи, помогни ми да отхвърля аз дявола в мен

Като обичаш една хубавица,

Как то с друга да я замениш ?

Желанията ми ме влудяват и се увеличават

Умът ми бяга,

Като въздишам по Хатидже

Пред мен е Зехрата.

.
Зехра ,Зехра махни се пред мен.

Изневяра се нарича това,

Аз ли не знам, как се заплаща стойността на

Изневярата ?

Господи помогни ми,

Угаси този огън в мен.

Обичта ми към Хатидже

Нека бъде достатъчна за мен.

(Хатидже безшумно влиза, в ръцете й прането за изпиране..

тя е разплакана )

СЕЛИМ - Нещо ли стана Хатидже ?

ХАТИДЖЕ - Не мога да търпя повече !Ё

СЕЛИМ - Зехра ли?

ХАТИДЖЕ - Кой друг може да бъде?

СЕЛИМ - Какво направи пак?

ХАТИДЖЕ - С основание или без основание ме обижда и ругае . Кара баща ми да ме бие.

СЕЛИМ - Не плачи! Потърпи още малко. Черна овчице , ще намерим някаквъв изход нали ?

ЧЕРНАТА ОВЦА - Мееее!

СЕЛИМ - Чули, погледни ! Даже и ЧЕРНАТА ОВЧИЦА каза ДА ...

ХАТИДЖЕ - Вземи ме, открадни ме, нека да избягаме от тук.

СЕЛИМ - Хатидже къде ще избягаме? Не мога да поема такава отговорност...Не ми иде от ръка нищо друго освен пастирсвото. Не искам да останеш в глад и немотия. Ти може да изтърпиш болки , но гладна не можеш да издържиш. Ако не мога да ти осигоря добър живот, тогава ще секне обичта ти към мен.

ХАТИДЖЕ - Селим обичта ми към теб няма да свърши. Съгласна съм на всичко, стига да бъда до теб.

СЕЛИМ -Хатидже ,ти си дъщеря на богаташ. Сега така говориш , но като се променят условията, тогава по друг начин ще мислиш....

ХАТИДЖЕ - Затова че съм богаташка дъщеря ли не ме искаш?

СЕЛИМ - Да. Баща ти няма на мен да те даде.

ХАТИДЖЕ - От къде знаеш , че няма да ме даде..?

СЕЛИМ - Няма да те даде.

ХАТИДЖЕ - Ще ме даде. Защото той ми е баща.... и няма да иска да се измъчкам и да страдам...Който първи ме поиска, на него ще ме даде....Чуваш ли ме ? Ще ме даде, за де не се измъчвам повече в ръцете на мащехата си...

СЕЛИМ - Ето , защото е майка ти , затова няма да те даде

ХАТИДЖЕ - Мащехата ми за да се освободи от мен ще направи така, че баща ми да ме даде...

СЕЛИМ - Ако я нямаше мащехата ти , може би щеше да стане...

ХАТИДЖЕ - Не разбирам Селим !

СЕЛИМ - Казах няма да иска, няма да иска !

ХАТИДЖЕ - Защо ?

СЕЛИМ - (Спирайки се) Не знам защо, но знам че няма да иска! За причината нито ти ме питай, нито пък аз да ти кажа.

ЧЕРНАТА ОВЦИЦА – Меееее!

СЕЛИМ - Виж! И тя казва че няма да иска ( че няма да се съгласи)

ХАТИДЖЕ - Но няма никаква причина!

СЕЛИМ - Няма ли ?

ХАТИДЖЕ - Няма! Освен това, тя иска колкото е по бързо да се оттърве от мен.

СЕЛИМ - Ти така си мислиш .

ХАТИДЖЕ - Но как, тя не иска ли да се оттърве от мен ?

СЕЛИМ - Иска. Но не по този начин.

ХАТИДЖЕ - Тогава? Може би Черната овцица знае... Питай я!

СЕЛИМ - Каква е причината Черна овчице ?

ЧЕРНАТА ОВЦА - Мееее.....Меееее..

СЕЛИМ - (малко след като се поразмисли) Хатидже е дъщеря на богаташ, аз съм беден овчар... Не е възможно да се съберат богаташка и бедняк.

ХАТИДЖЕ - Моят баща не е голям богаташ....Поне за сега...Ако беше много заможен каква му е работата при Али Ага ? Знаеш ли Черна Овчице , моят баща отиде в града за да иска Али Ага да просрочи заема му .....Селим, всичко това са оправдания. Или ти не ме ли искаш?

СЕЛИМ - ЧЕРНА ОВЧИЦЕ тази ХАТИДЖЕ се е побъркала. Как може да си мисля така ? Какви си ги измисля? Не знае ли че изгарям-умирам по нея?

Не знае ли ?

(СЕЛИМ прегръща ХАТИДЖЕ...ХАТИДЖЕ и тя преграща СЕЛИМ.....
(ХАТИДЖЕ:)

ЛЮБОВ МОЯ
Ти си море

Аз съм риба

Вземи си вода и тръгвай!
Ти си гора

Аз съм заек

Застреляли са ме , наранен съм

Можеш ли да ме приютиш?
Ти си ловец

Аз съм Елен

Нарани ме. Причини ми болка

Бягай от тук!
Аз съм река

Ти си лодка

Бурно е .

Можеш ли да потънеш.
Обич моя!

Може ли да превъзмогнеш всички пречки?

Вечна гора си,

Можеш ли да ме положиш и

да легнем във височините ?



(Чува се звук от подковите на копитата на един кон .... Хатидже тича към вратата на кошарата. Забързана прибира торбата с мръсното пране.)

СЕЛИМ - Кой е Хатидже ?

ХАТИДЖЕ - Икономът... Да се уговорим Селим. Аз съм дошла тук да те питам за мащехата си.

СЕЛИМ - Добре..



(Тъкмо Хатидже излиза и вътре влиза ШАБАН)

ШАБАН - Привет !

СЕЛИМ - Здравей !

(ХАТИДЖЕ излиза).

СЕЛИМ - (Непринудено и естественно) Какво ново иконом Шабан ?

ШАБАН - Довечера ще дойдат гости. Заколи две агнета.

СЕЛИМ - Кой ще дойде?

ШАБАН - Али Ага и синът му Мехмет... Но Хюсейин Ага иска да повикаме

целят народ от долината ( номади )... Ти въпреки всичко вземи мерки, ще е по добре ако заколиш три агнета. Знаеш, ако не стигне , господарят ще се ядоса.

СЕЛИМ - (Мъчи се да възрази ) Поначало имаме 4 агънца.

ШАБАН - (Рязко) Каквото ти казах това прави! Заколи трите!



(Стадото се размърдало обезпокоено... Кучетата хриптейки обикалят из стадото).

ШАБАН - Каква работа имаше тук?

СЕЛИМ - Тъкмо си тръгваше, попита за мащехата си.

ШАБАН - И аз повярвах.... Селим , гледай да не направиш някаква грешна работа.

СЕЛИМ - Аз не я поглеждам с грешни очи.

ШАБАН - Това не означава, че нма да я погледнеш. Вътре е много горещо.

Вън вали , ама летен дъжд. Дъждът като секне и слънцето като напече, земята (пръстта) за пет минути отново ще изсъхне. Даже ще се напука. Знаеш Селим на тукашната горещина не се издържа. Казват топлото тегли топлото. Тая горещи какво ли не напомня на човек ? И Хатидже е младо момиче. .. Ти си огън и тя барут , може ли огънят и барутът да бъдат на едно място?

СЕЛИМ - Агам аз грешка не бих направил. .. Бъди спокоен.



(Променя темата) Изглежда заема са го просрочили ...

ШАБАН - Ти от къде знаеш ?

СЕЛИМ - Шабан Ага , иначе Господарят Хюсейин ще гощава ли целият

народ от долината ?

ШАБАН - Просрочи се! (Излизайки) Не се бави! Ела да ми помогнеш!.. (Шабан излиза. След него СЕЛИМ...)

(СТАДО:)

ПЕСЕНТА НА СТАДОТО


Раждаме се ненаситни !

Въпреки всичко и ние живеем !

Като говорим мълчим !

Знаем, че така не върви !


Водят ни със сопи !

Укротяват ни с глад !

Замлъкваме без да можем да се замислим!

Знаем , че така не върви !


Ако кажем не може става им тясно !

Вмесват се със сопи и тояги!

Поделят присъщото на нас!

Знаем, че така не върви!


За да предотвратим препятствията

За да се доберем до помирение

Пътят е в сдружението !

Знаем , че така не върви !

СЕЛИМ - (СЕЛИМ към Черната овчица) Трябва да изберем 3 агнета!

Какво да направим? Кои да изберем ?



( Черната овчица гледа жално милно...)

СЕЛИМ - (СЕЛИМ разбира, че овцата е натъжена). Няма какво да се направи! Господарят ни така е заповядал...Помогни ми... Не стой така!



(СЕЛИМ поглежда кьм стадото... С очите си тьрси агнетата..Черната Овца и тя гледа към стадото..

Майката на едно от агънцата се мъчи да скрие своето агънце.....
СЕЛИМ вижда това. С ръцете си се мъчи да си пробие път из стадото и иска да вземе агънцето, което е при майка си.

Майката овца се противопоставя и възпира СЕЛИМ...Насила СЕЛИМ се мъчи да отдели агънцето от майката. Агънцето се противопоставя. СЕЛИМ влачи агънцето и другите овце се мъчат за възпрат СЕЛИМ. Двете кучета скачайки веднага укротяват стадото и отварят път на СЕЛИМ...

СЕЛИМ нарамва агнето и го занася вън...След малко се чува как СЕЛИМ казва "Хади на слука да ние" или Бисмиллях..

СЕЛИМ идва отново. Две агънца едното слабичко, другото закръглено се мъчат да се скрият зад майките си.

И двете агънца примират от страх.

СЕЛИМ ги вижда. Тръгва към тячх ,но другите овце се мъчат да го

възпрат и да му попречат.

И пак двете кучета влизат в действие... Отварят път ... СЕЛИМ напредвайки успява да се добере до по едричкото агне...Залавя го,взема го и тръгва да го остави при другото агне. В този момет агнето се противопоставя , гърчи се в скута на СЕЛИМ, изтиква СЕЛИМ... СЕЛИМ загубвайки равновесие пада на земята.. Всички овце на един глас започват да се смеят. Но това е един трагичен смях..

Агънцето ,което се е отскубнало от ръцете на СЕЛИМ този път побягва и отива най отзад в стадото. Когато агнето тича, овцето му правят път за да избяга.

СЕЛИМ отново е в действие. В един момент рязко секва смехът на овцете от стадото,вместо смехът се чуват скимтене и викове.

Когато СЕЛИМ с очи търси едричкото агне, възстановява се абсолютна тишина.

СЕЛИМ вижда слабичкото агне. .. Канейки се да тръгне и в последният момент се отказва и отново започва да търси едричкото агънце.Като не го вижда се ядосва. ЧЕРНАТА ОВЦА вижда че СЕЛИМ е ядосан. Виждайки това, не се стърпява и отива при СЕЛИМ. СЕЛИМ с помощта и на кучетата се добира до агнето. Агнето се е отдръпнало изцяло в кьошето.

Селим този път без да се напряга, с двете си ръце хваща агнето и го занася при другото агънце .Измъчените агънца са в очакване....Чува се как СЕЛИМ отново казва " Бисмиллях . На слука"

СЕЛИМ отново идва при овцете.

Овцете в безизходица се мъчат да възпрат СЕЛИМ.

СЕЛИМ нарамва слабичкото агънце.

Вървейки СЕЛИМ вижда ядът в очите на овцете.... Излиза.

След малко пак се чува " Бисмиллях. На слука"


Вън дъждът е спрял.

Изведнъж вътре се е озарило от слънцето.

Значи слънцето се е спасило от облаците.

Е това е летен дъжд,бързичко е спрял.

ЧЕРНАТА ОВЦА не знаейки кого да упрекне гледа всички с отбягващ поглед .

ОВЦЕТЕ разпръснати започват безгласно да пъшкат, да скимтят...

ЧЕРНАТА ОВЦА стои неподвижно на мястото си.



Двете кучета за всеки случай, за да не се случи нещо са пресекли пътя на стадото.

(ОВЦЕТЕ:)

ЕЛЕГИЯ ЗА ОВЦЕТЕ


Овца срещу овца се появява

Хвърлих отгоре тяхната им завивка

Неможах да те взема рожбо

Продадох те на кървави палачи..

Върти се в небето черна птица

Неприбира рожбата в гнездото си

Да вървим рожбо ,

Моето сърце е в Къзълърмак (Червената река)
Облаци в небето, сякаш зимно време

Приближава повей от твоята красота

Жално милно плаче

рожбата в своето легло..


Рожбо , мене ме вятър гони

Отсреща ме порони,

Доспа ми се на рожбата

Ела на ме повиеш..


Черна овцо, черна овцо!

Рожба проплака..

Блее по баири...

Плаче и блее

по своята рожба потирена ..


Кой низи тези слова?

Не се ли сменя тази орис?

Нека не мирише на сняг тази земя!


(Овцете сякаш са се наговорили обръщат гърбовете си към СЕЛИМ...)

СЕЛИМ - (Към черната овчица) Ти мислиш ли, че на мен не ми е мъчно?



(Към овцете) Вие мислите ли си, че на мен не ми е мъчно?

Условията са такива . Така се иска, какво мога да направя?




(Тишина... Но безвучно се стичат сълзи от очите на СЕЛИМ...)

Вътре в шатрата на Хюсейин Ага



(Слънцете препича....Времето е много, много горещо.

Първо ЗЕХРА, след нея вътре влиза ШАБАН.)
ЗЕХРА - За такива неща, може ли да се разговаря пред всички?

ШАБАН - Не съм говорил. Само казах, че имам да им говоря...

ЗЕХРА - Разказвай..

ШАБАН - Когато влязох в кошарата, в този момент Хатидже излизаше навън... Само това исках да ти кажа.. отишла в кошарата да те търси...Така каза...

ЗЕХРА - Че защо ме търси там?

ШАБАН - Незнам... Това трябва да попиташ Хатидже..

ЗЕХРА - И уж сме роднини... Не направих ли така, че да те вземат на работа?

ШАБАН - Да така е.

ЗЕХРА - Не те ли вземахме на работа защото им казах че си умен?

Ако днеска си сит дължиш го на мен.

Някой освен теб видя ли това?

ШАБАН - Само аз и Аллах (Господ) !

ЗЕХРА - Не казвай на никого!

ШАБАН - Няма да кажа ...

ЗЕХРА - Ама ще проговориш.

ШАБАН - Не няма. Всъщност те така си стояха... и бързичко се пооправиха...

ЗЕХРА - Огънят и барутът могат ли да бъдат един до друг?

ШАБАН - И аз така мисля и затова ти казах,,,

ЗЕХРА - Не остана спокойствие за мен.. Докачливо, мръсно е това момиче !

Най важното не ме обикна и това е.. Невъзприема... Все иска да види починалата си майка.. И затова иска или не иска все ме сравнява с майка си ... Ето ти безпокойство... Да бяхме задомили това момиче .

ШАБАН - Е нека я дадем на Селим и да свърши всичко...

ЗЕХРА - (Ядосана) Не може! За Селим не може!...

ШАБАН - Защо да не може! Правото да ти кажа, хем си подхождат един на друг...

ЗЕХРА - Не си подхождат! (Изведнъж.) Не видя ли Мехмет!

ШАБАН - Мехмет, синът на Али Ага ли?

ЗЕХРА - Да... За какво мислиш, че са поканени тази вечер?

ШАБАН - Защото просрочили заема... (Усмихва се ) Или?

ЗЕХРА - Мехмет е точно за Хатидже...

ШАБАН - Сега се разбра... Зехра от тебе трябва да го е страх човек... Да видим дали

той ще хареса Хатидже?

ЗЕХРА - Ще я хареса...

ШАБАН - Откъде знаеш?

ЗЕХРА - Отпреди беше видял момичето.. Хареса я...

Искам още един път да се видят...

ШАБАН - Ами Хатидже?

ЗЕХРА - Ще се съгласи. Щом баща й каже «ДА» какво може да каже тя?

ШАБАН - Не знам Зехра, може и да не го хареса...

ЗЕХРА - Ще го хареса...

ШАБАН - Не се ядосвай, но Мехмет с единият крак понакуцва..

ЗЕХРА - Туй да му е кусура... Хатидже ще намери ли по подходящ от Мехмет …

Висок, снажен със светъл тен... Освен това той не накуцва по рождение.. Говори се ,че е паднал от кон... Не забравяй , да ти кажа ли само при бедните накуцването се приема като кусур. При богатите е заслуга.
(Oт вън се чува гласът от подковите на приближаващите се коне. ЗЕХРА и ШАБАН поглеждат от вратата на шатрата)

ЗЕХРА - Тичай посрещни ги!



(ШАБАН отива...След малко идват заедно с ХЮСЕЙИН АГА)

ЗЕХРА - Добре дошъл Бей !

ХЮСЕЙИН АГА - Добре заварил ..

( ХЮСЕЙИН АГА минава и сяда. Уморен е. )
ХЮСЕЙИН - Приготовленията готови ли са ?

ЗЕХРА - Готови са.

ХЮСЕЙИН - Агнетата ?

ШАБАН - Селим заколи три агнета....

ХЮСЕЙИН - Добре.....Ако трябва още едно агне можем да заколим. Просрочи заема

ми… Почерпката трябва да бъде безупречна. ШАБАН ти иди следи за приготовленията...И Хатидже да дойде при теб.

ШАБАН - Добре агам....(Излиза)

ХЮСЕЙИН- Къде е Хатидже ?

ЗЕХРА - От къде да знам ?

ХЮСЕЙИН - Пак ли нещо стана ?

ЗЕХРА - Не. Няма нищо.....

ХЮСЕЙИН - Кажи де......

ЗЕХРА - Защо да ти кажа. След това мислиш, че се заяждам с нея...

ХЮСЕЙИН - Сега къде е ?

ЗЕХРА - Аз от къде да знам!

ХЮСЕЙИН - (Ядосва се ) Виж ЗЕХРА! Отново ме предизвикваш! Хатидже е вече

момиче за женене, а ти всеки път ме накарваш да я набия.

ЗЕХРА - Тя няма никаква вина така ли, все аз ли си измислям.

ХЮСЕЙИН - Не е така!...(Успокоява се ). Ама някои неща не трябва да ги виждаш.

Утре в други ден ще отлети от нас.....Ще се обиди и на теб и на мен и друг път вече, не ще ни каже майко, татко....

ЗЕХРА - Сега казва ли? Казвам й казвай ми «како», тя на инат ми вика майко.

ХЮСЕЙИН- Тя така по инерция....Поначало сте почти връстнички. Нека да не се

отдели с лоши спомени от нас. .. Изглежда, днес утре ще отлети от

гнездото си.

ЗЕХРА - Зашо си мислиш така ?

ХЮСЕЙИН- Али Ага прехвалва Мехмет....Цял ден го хвали.

ЗЕХРА - Ами ако Хатидже не иска ?

ХЮСЕЙИН- Защо да не иска ? Или знаеш нещо ?

ЗЕХРА - Ако не й е присърце, може да не иска.... може..

ХЮСЕЙИН- В моята къща, аз ако кажа «Да», може ли Хатидже да каже «Не»



(да откаже)

Tи криеш нещо под езика си....Кажи да видим какво стана днес ?

ЗЕХРА - Ти я попитай, "майка ти днес , като те изпрати за прането, какво стана " ?

ХЮСЕЙИН- Не увъртай жено, кажи какво е станало!

ЗЕХРА - (Вижда ,че ХАТИДЖЕ е дошла). Питай нея ! (Излиза)
ХАТИДЖЕ - Добре дошъл татко...

ХЮСЕЙИН- Добре заварил дъще...Защо ЗЕХРА пак ти се ядоса?

ХАТИДЖЕ - Не зная какво е причината татко...Както си стояхме..."Казала съм и майко

така каза !" , "Казала съм и како !"..."Криво съм погледнала "Право съм погледнала "... Все такива неща ... като търсиш причини все ще намериш.

ХЮСЕЙИН- Така не може да върви Хатидже… Един ден даже не минава без да се

дразните със ЗЕХРА... Още отначало и двете не се обикнахте. Особенно ти, изобщо не обикна ЗЕХРА...

ХАТИДЖЕ - Как да я обикна татко? Като имах такава добра родна майка, как да обикна друга? Майка ми да беше ме вземала със себе си в черната земя?
ХЮСЕЙИН- Аз ли исках майкати да умре? Ние ли вземахме душата й ? Дойде от пръстта и се върна в пръстта.... Какво можех да направя? Един мъж, не може все да остане вдовец ? Да кажем, че ти днес ще ме гледаш... Утре какво ще стане ?Момиче за женене си ...Като изхвръкнеш от гнездото си , значи моята работа е свършила (приключила)...

(ХЮСЕЙИН:)

БЕЗИЗХОДИЦА ( СТАРОСТТА НЕ Е РАДОСТ)


Защо са тези сълзи по миглите ми (по клепачите ми )

Те се не задържат смесват се с дъжда

Осеняват душата ми спомени ,

Залязващото слънце се спотайва в душата ми.





Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница