Качеството на електронното обучение ергономичен подход за оценяването му

В съвременното информационно общество, базирано на знанията и на интелекта, обучението играе основополагаща роля за професионалната подготовка на всеки индивид. Бързото развитие на информационните и комуникационни технологии изцяло промени образователния контекст и провокира към търсенето на пътища за постигане на по-добро качество в обучението. Традиционното обучение, предполагащо еднопосочно прехвърляне на знания от преподавател към студент (отгоре надолу) вече не е достатъчно за качественото обучение, студентите трябва да се подготвят за автономно учене през целия живот чрез сътрудничество и взаимодействие с преподавателя. Навлизането на електронните технологии предоставя много и разнообразни възможности в посока електронно обучение, което вече една бързо развираща се реалност.

Обучението в университета (като дейност, обединяваща труда на преподаватели и студенти), и особено електронното обучение, като всяка дейност на Човека подлежи на оптимизиране, а това налага неговото перманентно изследване и оценяване. Ергономията, по своята същност, е онова научно направление насочено към непрекъснато подобряване на дейността на Човека, чрез отчитане на целия периметър на “човешкия фактор”, както в чисто индивидуален план (всеки Човек е неповторим индивид със своята физика, психика, анатомия и т.н), така и в организационен план на дейността, с оглед постигане на предварително зададените цели (на дейността). Критериите, по които се прави ергономична оценка на всяка дейност са: добри и високи резултати в труда; запазване на здравето на всеки работещ; осигуряване на условия, в които човек се чувства удовлетворен. [1]

Тези “ергономични” критерии се развиват и конкретизират в последното десетилетие от направлението “usability”[8] и “usability engineering”. [6,7] Областта, за която първоначално се отнасят е оценяване на използваемостта на софтуерни продукти [10]. Постепенно, критериите на това направление доказано се прилагат за оценяване на други продукти, системи, услуги – дейности.[3] Същността на направлението “usability” се заключава в това: качеството на всеки продукт, система или услуга да се оценява от самите потребители по обобщените критерии: ефективност, ефикасност, удовлетворение. Смисълът и съдържанието на тези критерии, в контекста човеко-компютърно взаимодействие, са разписани в международни, европейски и вече български стандарти (ISO DIS 9241; EN 9241 151; BDS EN 9241 151).

Навлизането на електронното обучение силно повишава мотивацията на обучаваните за участие в учебния процес, като занятията стават по-експериментални и атрактивни. Възпитават се нови ценности, умения, компетентности. Стимулира се творчеството, вземат се оригинални решения и се подобрява се комуникацията на всички нива, включително и уменията за ползване на информационно-компютърни технологии.[4, 5]
В настоящата публикация се представя подход за изследване и оценяване качеството на електронното обучение във висшите училища по обобщените ергономични критерии: ефективност, ефикасност, удовлетворение. [9 ]
Задачи на Ергономичното изследване на качеството на електронното обучение (КЕО):

• 
  Дефиниране на понятията КЕО, ефективност и ефикасност от позициите на ергономията;
  
• 
  Разработване на адекватна за ергономичния подход методика, за набавяне на необходимата информация, при определяне и измерване на КЕО
  
• 
  Разработване на указания (технически и технологични), за прилагане на методиката за изследване качеството на обучението.
  

Практиката показва, че е възможно с помощта обективни или субективни изследвания (измервания) да се получат данни, свързани с всеки от компонентите на ергономичното качеството на всяка човешка дейност, в това число и в обучението. [2,9] Например за удовлетвореността могат да се вадят заключения и от обективни измервания относно поведението - демонстрирано самочувствие, активност в учебни и извън учебни дейности в съответната на обучението област, а могат да се преценят ефективността и ефикасността въз основа на субективни мнения, които изказват обучаваните, относно работата и резултатите си.

Целта на ергономичното изследване качеството на електронното обучение бе дефинирана по-горе. Тази голяма цел се изследва, като се структурира чрез подцели:

• 
  повишаване качеството на фундаменталната -теоретична подготовка,
  
• 
  повишаване качеството на специалната подготовка,
  
• 
  повишаване качеството на профилиращата подготовка,
  
• 
  повишаване качеството на практическата подготовка.
  

С метода на ергономичната контролна карта се оценяват множество единични, частни или комплексни ергономични фактори и показатели с помощта на въпроси, отговорите на които включват използване на многостепенни оценъчни скали. [1,2, 9] Всеки фактор, показател или компонент има собствен коефициент на тежест, който е съставна част от комплексната ергономична оценка на ЕОКЕО. Стойността на коефициента на тежест се определя по експертен метод в зависимост от степента на влияние на фактора и структурно определеното му мястото в йерархичния модел на ЕОКЕО. В обобщен вид комплексната ЕОКЕО е:

където Е – ЕОКЕО; О_еф; О_ек; О_у – ергономични оценки на: ефективността; ефикасността; удовлетворението от обучението; _еф; _ек; _у – коефициенти на тежест за ефективността; ефикасността; удовлетворението от обучението.

Всяка от оценките на основните критерии (ефективност, ефикасност, удовлетворение) е също резултат от йерархична система оценки на специфичните за компонента ергономични фактори и показатели. Това изисква задълбочен анализ на влиянието на всеки изследван фактор /показател и на тежестта му в структурния модел на ЕОКЕО, както и в математичния модел за обработка на експерименталните резултати. Самото разработване на Ергономичната контролна карта е продължителен и отговорен процес, изискващ многократни проверки, корекции и оптимизиране с оглед получаване на максимално достоверна ергономична оценка на качеството на електронното обучение.

Подходът за Ергономичното изследване качеството на електронното обучение съдържа следните предимства:

- изследваните аспекти на ергономичното качество на електронното обучение, са съществена и основна част от цялостната оценка на качеството на обучението.

- успехът от навлизането на електронното обучение, изразяващ се в повишаване ефективността и ефикасността на обучението и удовлетвореността на потребителите –студенти, могат да се ползват за оценка на качеството на обучението в конкретен университет.

- оценката на ефективността и ефикасността на електронното обучение и удовлетвореността на потребителите- студенти е база за сравнение на качеството на обучение с други университети.

- качеството на електронното обучение може да се дефинира, документира и провери и това може да е съществен момент от плана за качество на всеки университет.

• 
  темпове на навлизане на информационните технологии и електронното обучение (като процент от общото време за обучение);
  
• 
  наличие и облекчен достъп до електронни платформи за разработване на учебни материали (лекционни записки, презентации, симулации, тестове и др.)
  
• 
  оптимизиране на обема и сложността на учебното съдържание, повишаване на актуалността, проблемността чрез електронно обучение;
  
• 
  предоставяне на достъп до специализирани бази данни, сайтове, ползване на актуален софтуер за разработване на учебни и научни проекти, дипломни работи;
  
• 
  модернизиране на материалната база със съвременна техника за създаване на ефективни учебни лаборатории, аудитории.
  

1. 
   Караманска, Д., (2006), Инженерна психология и ергономия, ISBN 10: 954-89-54-74-5, С.
   
2. 
   Караманска, Д., И. Йошовска, (2007), Ергономично изследване и оценка на технологично обезпечаване на инженерно обучение, Scientific Proceeding of the Scientific-technical Union of Mechanical Engineering, Vol.2(97) p255-258, V International Scientific Conference “Management and Engineering’07” Sozopol, June, ISSN 1310-3946.
   
3. 
   Караманска, Д., (2007), Техническа използваемост на продуктите и системите, С., ISBN 978-954-9870-33-6.
   
4. 
   Караманска, Д., Т. Станкева, П. Карамански, (2004) Обучение в условията на компютърна информационна среда – предпочитания и реалности, Международна научно- практическа конференция “Преподаване, учене и контрол във висшето образование, стр.461-467, МВБУ, Правец, 2004, юни, ISBN 954-9432-02-5.
   
5. 
   Караманска, Д., П.Караманскаи, (2005), Тенденции за развитие на компютърното обучение във висшето образование, сп. “Управление и устойчиво развитие”, (Management & Sustainable Development, vol. 13 ), 3-4 2005, година7, с.307-311, ISSN 1311-4506
   
6. 
   Faulkner, X., (2000), Usability engineering, Pal grave, ISBN )-33377321-7.
   
7. 
   Gould, J, (2000), “How to Design Usable System” in Grudging, Buxton and Greenberg (eds) Readings in HCI, Morgan Kaufman, San Francisco.
   
8. 
   Jordan, P., (1998), An introduction to Usability, Taylor and Francis, London.
   
9. 
   Karamanska D., I. Yoshovska, (2012), Ergonomic research for the Quality of the Engineering Training, 9^th International Congress MTM, Symposium “Industrial Design Engineering & Ergonomics 2012”, Volume 2, p. 27-30, ISSN 1310-3946.
   
10. 
    Pressman, R., (2004), Software Engineering: A Practitioner’s Approach, 2edition, McGraw Hill, Hemel Hempstead.