Как бързо и лесно да се научим да говорим пред

НАУЧИМ ДА ГОВОРИМ ПРЕД

ПУБЛИКА

РИТОРИКАТА - ораторско изкуство, зародило се още в древна Гърция. Наред с епоса, лириката, драмата, музиката, ваятелството и архитектурата, риториката е смятана за творческо изкуство.

Първата теория на риторикта е разработена през V в.пр.н.е. от сицилийските гърци в Сиракуза.Най-ярък представетел е Горгий.Той запознава атиняните с теорията на риториката, която по-късно бива доразвита в школата на Софистите.

Изократ поставил поставил основите на първата истинка школа , в която учениците се учели да пишат и да произнасят речи, като получавали и общо образование.

Майстор на академичните беседи-диалози бил атинския философ Сократ (469-399 г.пр.н.е.),той развивал своето философско учение под формата на диалози.

Сократовия ученик Платон (427-347 г.пр.н.е.) започва борбата между философията и риториката.

За най-голям оратор в древна Гърция се смята Демостен(384-322 г.пр.н.е.), за него риториката е станала професия.Бил е учител по риторика, политически оратор и държавник.От речите на Демостен се учили не едно поколение оратори в Гърция, а по-късно и в Рим . От речите му е вземал пример един от най-известните римски оратори – Цицерон.

Цицерон е първият представител на римската ораторска школа.Вярва във важността на добрия образец, старае се да покаже идеала на съвършен оратор в своите произведения, но неуспешно.По време на империята ораторското изкуство преживява упадък .

Широко развитие и разпространение има по време на буржоазните революции в Западна Европа,революционните събития в Северноамериканските съединени щати, пролетарските оратори в комунистическите държави..

През 1912 г. Американския автор Дейл Карнеги (1888-1955) започва курсове по публично слово или по-скоро курсове по успешно говорене.Те предлагат на обикновените хора от бизнеса или в друга професия, желаещи да се изразяват по-лесно и по-уверено в собствената си среда.Курсовете на Карнеги се разпространяват в целия свят, а идеите му се признават от голяма част от учениците му.Зада облекчи преподавателската си работа обобщава идеите си в брошурата:”Как да говорим пред публика : практически курс за бизнесмени”(1926).По-късно написва учебник за курсовете си ”Как да говорим пред публика и да влияем на бизнес партньорите си ”.Преведен е на десетки езици, преработван е четери пъти от самия Дейл Карнеги, като четвъртото преработено издание на книгата е издадено въз основа на личните записки и бележки на съпругата му Дороти Карнеги.

Книгата има пет основни части:

-Основи на говаренето пред публика

Ние ще разгледаме подробно всяка една от тях.И ще се постараем да се научем бързо и лесно да говорим пред публика.

В първата част ще разгледаме основните принципи на говоренето пред публика,както и как трябва да се подготвим за да заработят тези принципи.На по-голямата част от хората им се случва да ги поканят,да станат и да говорят.Изведнъж се притесняват,не могат да се концентрират, страхуват се,че немогат да мислят.Искат да придобият увереност и самообладание, да се научат да подреждат мислите си логично да говорят ясно и убедително пред обществени групи.

Автора ни предлага четери основни принципа които трябва да следва ме.Първо трябва да се възползваме от опита на другите,защото никой не се е родил „велик оратор”.След това се опитайте да се съсредоточите върху въпроса – какво означават за вас самоувереността и умението да говорите по-успешно?

-3-

Желанието за успех трябва да е задължителна част от процеса на превръщане в успешен оратор.Да оставим всички отрицателни мисли зад себе си, да мислим полжително за резултата от това което правим.Не трябва да спираме да се упражнява ме !На всякъде! Да говорим в службата,пред приятели .Това ще ни помогне да се развиваме, да преодолеем страховете си.

Дейл Карнеги ни запознава с истините за страха от говоренето пред публика.Истина първа:”Вие не сте единствените, които изпитват страх от говоренето пред публика”.Истина втора:”В известни граници , сценичната треска е полезна”.Сценичната треска сама по себе си е физиологична подготовка на организма ни , която трябва да се опитаме да задържим в определени граници.Тогава ще можем да мислим по-бързо ,да говорим по-гладко, да бъдем сигурни в себе си.Истина трета:”Чувал съм много оратори да твърдят,че никога не изгубват напълно сценичната си треска”.Истина четвърта:”Главната причина за страха ви от публичното изказване се дължи на факта, че просто не сте свикнали да говорите пред публика”.Та ,ако искаме да направим хубаво изказване, трябва да свикнем да разчитаме на определено количество сценична треска.Ще дойде момент в който тя ще ни е от полза, ще ни помага в изказването, вместо да ни пречи.

Следващия момент е самата подготовка на речта или изказването ни.Винаги трябва да сме предварително подготвени.Което обаче не означава ,че трябва да се напише предварително изказването и да се наизусти.Всеки от нас със сигурност е бил свидетел на момент в който изказващия стане , каже две думи, притесни се и край-той вече е забравил всичко.Защото е наизустил изказването си.Нека се постараем да не изпадаме в такива ситуации.

Във всеки удобен момент трябва репетираме пред приятели,пред колеги.

Да настроим съзнанието си за успех,да се отдадем на темата , да се заредим с положителна енергия.Трябва да се абстрахираме от хора в публиката които са дошли с цел да ни дразнят.Темата ни трябва да бъде от нашия личен опит.В професионален и личен план,но също така да успее да развълнува нас самите,както и публиката.
-4-

Втората част ни запознава с трите аспекта на всяка словестна ситуация.Те са:Реч – от нея научаваме за съдържанието на изказването ; Ораторът – обсъждат се качествата на съзнанието , тялото и гласа , които трябва да направят изказването по-живо; Публиката – тя е получателят , както и оценителят на изказването, отсъжда дали успешно е било предадено ораторското послание.Авторът ни предлага да усвоим четери стъпки за подготовката на материала за изказване и ни гарантира,че ако ги спазваме няма да ни бъде трудно да спечелим интереса и вниманието на публиката.

Първата стъпка е да определим територията, която ще покрие темата и следователно да се придържаме стриктно към нея.Също така и да се съобразим с времето с което разполагаме.Следваща стъпка – да се сдобием с резервни сили.По-скоро да съберем необходимата информация по темата,за да сме подготвени и да можем да говорим с авторитет пред публиката.Трета стъпка –„нека изказването ви бъде наситено с примери”.В книгата си „Изкуството да пишем така,че да се чете лесно” Рудолф Флеш пише:”Лесно се четат само истории за контретни неща”.

Едно средностатистическо изказване би било спечелило много , ако бъде изпъстрено и обогатено с интересни човешки истории.Трябва след излагането на няколко мисли, те да бъдат илюстрирани веднага с примери.Най-богатия източник е нашия жизнен опит – да говорим за неща които сме преживели.Публиката се интересува от личните истории на останалите хора.Това е един от начините които ще използваме да представим нашият илюстративен материал – правим изказването си човешко.За да бъде и идивидуално, автора ни съветва”При всички случаи,когато разказвате истории, в които става дума за други хора,наричайте ги по име, или ако искате да запазите самоличността им в тайна, използвайте измислени имена”.Ако искаме да проверим дали сме били достатъчно подробни е достатъчно да си зададем пет въпроса:Кога? Къде? Кой? Какво? и Защо? Открием ли отговорите на тези въпроси в изказването си, означава,че ще бъдем достатъчно подробни, без да досадим на публиката.И за да оживим публиката ще трябва да направим диалог с нея и да онагледим това за което говорим.

Четвърта стъпка- „Използвайте конкретни добре познати думи и с тях нарисувайте картина”.Да се опитаме чрез по-конкретни описания на предметите и нещата за които говорим.
-5-

В съзнанието на слушателя да „изплуват” картини, образи, да може да си представи това за което говорим ние.

За да успее оратора да задържи вниманието на публиката той трябва да притежава три основни и първостепенни качества – одухотвореност, енергичност и ентусиазъм.И да ги приложи правилно в подготовката и при самото изказване.Три са начините препоръчани от автора.Избора на тема е първостепенен, тя трябва да ни е добре позната, непрекъснато да се интересуваме от новости, да обогатяваме знанията си.

Д.Карнеги казва:”Същото се отнася и до темата на изказването ви – колкото повече знаете за нея, толкова повече ще се вълнувате и ще се въодушевявате от нея”.Следва преживяването на чувствата, свързани с темата по която говорим.Не трябва да се подтискат спонтаните ни чувства, вълнението ни.А трябва да говорим оживено, да пресъздадем емоциите, които сме преживели,свободно да изразим чувствата си.Да покажем на слушателите, че изгаряме от желание да говорим по тази тема и така ще успеем да им задържим вниманието.Важно е също така да покажем, задълбочен интерес и от наша страна към темата по която говорим.”И най-вече, помнете следното: ако действате от сърце, непременно ще се почуствате искрено и дълбоко заинтригувани”-това е съвета на писателя.

Както и по-горе стана въпрос за избора на тема, важно е тя също така да е съобразена с интересите на слушателите.Но както казахме трябва и на нас да ни допада, за да можем да покажем възхищението си.Да се слеем с публиката, да я накараме да участва в изказването ни.Да се почувства полезна.

Трета част ни запознава с целта на предварително подготвените и на спонтаните изказвания.Всяко изказване има четери основни цели: Да убеди или да постигне определена реакция; Да информира; Да впечатли и да убеди; Да бъде занимателна;.

В обсъждания и разговори се стига до Вълшебна формула за построяване на изказването.Започваме изказването с Примера – случка онагледяваща основната идея, която искаме да внушим.С конкретни, ясно дефинирани понятия представяме основната си цел, споделяме Основанията си, т.с. уточняваме предимствата или ползите, които ще спечели слушателя, ако постъпи така, както го призоваваме.Публиката не се интересува от обяснения и извинения – иска действия.Формулата е психологически инструмент, които може да ви послужи, когато искате да внушите мисълта си на други.

Има три етапа на Вълшебната формула.Първо да дадем Пример за случка от своя живот.Чрез него в изказването си трябва да пресъздадем сегмент от преживяното, така, че то да окаже същия ефект, какъвто действителното събитие е оказало върху нас.Нека Примерът да бъде съсредоточен само върху едно лично преживяване.Конкретно събитие оставило траен отпечатък в живота, чиято поука никога няма да забравите, е първото изискване за убедителното изказване.Да започнем изказването с конкретна подробност от примера, така моментално ще привлечем вниманието на аудиторията.Нека Примерът ни да бъде изпълнен със съществени подробности, в подкрепа на смисъла и основната идея на изказването.И както в началото казахме да преживяваме отново случката, докато разказваме.Случката – Примера ще направи изказването по-интересно, по-убедително, по-интересно.

Втория етап е момента за обявяване на главната цел на изказването си – какво точно искаме от публиката.Основната идея трябва да бъде кратка и конкретна.Това което ще поискаме от хората трябва да бъде лесно изпълнимо, лесно разбираемо.Заявяваме основната идея силно и убедително, без никакво колебание или неувереност.

В третия етап разкриваме на слушателя каква е ползата за него самия.Трябва да се ограничим с изтъкването на едно-единствено основание.

Формулата е сведена до използването на случка от личен характер, защото при краткото изказване за предизвикване на определено действие това е най-лесният и най-интересен, въздействащ и убедителен начин, с който ораторът може да си послужи.

Следващия вид изказване е Информативно изказване.Даването на указания и нареждания, обесняване и докладване.За да постигнем добър резултат с информативното изказване ще трябва да ограничим темата си така, че да се вместим във времето, с което разполагаме.Да подредим идеите си в определен ред – време, пространство и специфика.Времето като минало, настояще, бъдеще.Пространство – това за което говорим в момента.Придържаме се към основните моменти, изброяваме ги по точки.Да заменим непознатото с нещо познато, за да стане разбираемо, да онагледим фактите – силата на зрителните впечатления е огромна, те се забиват и остават трайно в паметта.

Трябва да се изразяваме с прости понятия, да не се използва професионална терминология.

-7-

Използването на нагледни помагала ще обобщим с една японска пословица:”По-добре един път да видиш с очи, отколкото сто пъти да ти разкажат.”

Всеки човек с нормална интелигентност и самоконтрол може да направи добро спонтанно изказване – т.с. да се изкаже в момента.Ето как Дъглас Феърбанк разказва за една игра, която навремето играли с Чарли Чаплин и Мери Пикфорд:”Всеки от нас написваше на листче някаква тема.Сгъвахме лисчетата и ги разбърквахме.После един от нас изтегляше едно и веднага трябваше да се изправи и да говори в продължение на шейсет секунди по дадена тема.Никога не сме повтаряли тема.Една вечер ми се наложи да говоря на тема „абажури”.Ако смятате, че е лесно, опитайте и вие.Справих се някак си.

Работата обаче е в това, че и тримата се усъвършенствахме много от началото на играта.Днес знаем много повече за различни неща.Но най-хубавото от всичко е, че се мобилизираме за миг знанията и мислите си по дадена тема.Научихме се да мислим станали на крака.”
-8-
Нека бъдем винаги подготвени за изказване.Докато слушате ораторите преди вас мислете – Какво бих казал аз?”Така вътрешно ще бъдете подготвени, ако ви дадат думата да се изкажете.Не започвайте с това, че не сте подготвени, а моментално започнете да говорите по темата.Дайте пример – така ще успеете да се освободите от мисълта за следващото изречение.Говорете оживено и въздействащо.Неколкократно

Досега автора ни съветваше да говорим силно и енергично, да жестикулираме, това помага да се въодушевим и да бъдем сигурни в себе си.Не говорете спонтанно – направете спонтанно изказване!

Тук ще се учим как да кжем това което искаме.Разбийте черупката на стеснителността си, отпуснете се, дръжте се естествено.Не опитвайте да подражавате.Всеки има своя индивидуалност, когато говори естествено.Целта е тази ваша индивидуалност да бъде оценена, развита и най-важно използвана.Говорете така пред публиката, че тя никога да не си помисли, че сте „учили„ за това.Вложете сърце и душа в това което говорите, искреността, ентусиазма и сериозното отношение също ще ви помогнат.Упражнявайте се , за да направите гласа си силен и изразителен.

За да привлечем вниманието веднага, ще започнем със случка-Пример, като разказваме уверено, спокойно.Така създаваме непосредствен контакт с публиката.Да възбудим любопитството на аудиторията с фрапиращи факти, с нагледни материали.Начинът по който започнем изказването си до голяма степен предопределя как публиката ще ни приеме, а също така и идеите ни.

Избягваме да предизвикваме неблагоприятно внимание – нашата цел цел е да привличем добронамереното внимание на публиката.Още с първото изречение трябва да приковем вниманието.

Да използваме статистически данни, с твърдения на специалисти, но преди всичко да бъдат точни и ясни, задължително свързани с темата.да си послужим със сравнения, със случки, с демонстрации и така ще направим идейте си образни и ясни.

Заключителната част е най-стратегическата част от изказването.Последната мисъл, заключителните думи остават най-дълго в главите на хората.Затова обобщението трябва да бъде предварително осмислено и подготвено.В няколко изречения споменете най-важните неща от темата.Сега е момента да заявите на хората какво точно искате от тях.Да дари, да помогне, да гласува.Това което е в състояние да даде.

Прилагане на наученото – целта е да не спираме да използваме детайлите във всекидневните си разговори.Словестнити похвати които разгледахме до тук, нека ги използваме в професионалната ни дейност.Да търсим възможности за публични изяви.Не трябва да спираме да се усъвършенстваме, да се развиваме и да не забравяме удовлетворението и успеха, които ни очакват.Ако вложим ентусиазъм в обучението си да говорим успешно, ще открием, че пречките по пътя ще изчезнат.Предизвикателството е голямо, но нека да помислим за самочувствието и увереността, за усещането, че владем положението, породено от умението да задържим вниманието на публиката, да предизвикаме желаната от нас реакция на група хора.Успешното словестно изразяване е царския път към самочувствието във всички области на всекидневието и професионалния живот.

-10-
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

„ЗА ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО” – А.В.ТОЛМАЧОВ

„КАК БЪРЗО И ЛЕСНО ДА СЕ НАУЧИМ ДА ГОВОРИМ