Нашето трудно време е характерно с толкова бързи и резки изменения, че понякога те са подобни на катаклизми. Социалните и технологични изменения, които в миналите векове са протичали в продължение на десетки години, сега могат да се случат за броени месеци или даже седмици. Неизбежността на промените довежда хората до безпокойство и стрес, но към всяка промяна трябва да подхождаме като към достойно изпитание, даващо възможност да укрепим своята сила на личности. Книгата на Дейл Карнеги е написана достатъчно отдавна, но е помогнала на много хора да затвърдят не само финансовото си състояние, но и да придобият увереност и целенасоченост в своите действия, водещи към успех.
Хенри Форд бил на четиридесет години, когато намерил истинският смисъл на живота си - автомобилостроенето. Преди това той изпробвал практически всичко и то с неговото образование от пет класа, постоянно сменяйки работата си. Ако не знаехме какъв е станал той в последствие, бихме могли да го наречем неудачник, обаче всички предишни дейности са оставяли отпечатък върху организаторският му гений, което от своя страна се е отразило на отработването на технологичният процес, на масовите мащаби на производството, на дизайна на автомобилите и на "тайните" на реализацията им.
Дейвид Огилви започнал своята дълга и многостранна дейност в Европа в кухнята на един хотелски ресторант. Упорито придвижвайки се в обществото, той в края на краищата се оказал в Пенсилвания в ролята на полуразорил се фермер. Когато навършил 38 години, той решил да опита щастието си в света на бизнеса. Без специални знания и опит, без клиенти, имайки в банката само шест хиляди долара, той основал онова, което в последствие започнало да се нарича "Компания Огилви и Метер" - една от най големите рекламни компании в света. Освен това, Огилви сам осъзнал творческите си възможности и на него му стигнала смелост да изпита бурната лавина на житейски приключения, още повече, той имал достатъчно търпение, което му послужило след това в рекламния бизнес. И накрая Огилви умеел да бъде внимателен към обкръжаващите го, да им съчувства, а това му помогнало да привлече към своето дело такива творчески личности, какъвто бил той самия.
Ние знаем от собствен опит. че има хора, чиито действия и намерения ни лишават от енергия, редом с тях ние се чувстваме опустошени, в нас се вселява безпокойство. В същото време при определени мисли и асоциации нас ни изпълва енергия, пробужда се ентусиазъм, стават ясни целите, ние чувстваме оптимизъм и увереност в себе си.
Нашата увереност и жизнена енергия се усилват или отслабват в личните контакти с едни или други хора. и то благодарение на лицата, образите, символите, думите и гласовете, които ние попиваме с помощта на телевизията, радиото, киното, книгите, вестниците и списанията. В надпревара за изгода, а не за правда средствата за масова информация натрапчиво ни поднасят негативни, буквално "фаршировани" със стресови аспекти на живота ситуации - насилие, катастрофи, алчност за богатства, кражби, безчестие, жестокост, цинизъм и т. н. - и с това отслабва жизнената енергия на зрителите, слушателите и читателите.
От само себе си се разбира , че съществува и противоположен ефект. Ако ни запознаят с жизнеутвърждаващи личности, които се обръщат към нас с думи пълни с искреност, истина и душевна топлота, нашата жизнена енергия и силата на личността ни съответно нарастват. Тъй като възможностите да попаднем под влияние, главно негативно, на средствата за масова информация са безкрайно много, следва да се прояви внимание и предпазливост в избора на онова, което е действително необходимо. Ако разумно се подходи към средствата за масова информация, могат да бъдат избегнати много вредни влияния. Да се избавим от някои средства за масова информация е възможно, но трябва да приведем в действие "вътрешни филтри", за да отсеем всичко негативно, което ни дразни, а значи се отразява и на нашата жизнена енергия.
Една жена доста успешно се е изучила да ползува подобни вътрешни филтри", когато мъжът й връщайки се от работа у дома, първо й съобщавал всички неприятни новини. Като правило, той отивал в кухнята, където жена му приготвяла семейната вечеря и от вратата стоварвал върху нея целият си "негативен багаж", започвайки с интригите в неговата работа и завършвайки с катастрофите от световен мащаб В момента, когато той свършвал своята ежедневна сводка, вечерята била готова мъжът с апетит се захващал за яденето, а жена му внимателно изслушала разговорите за всички катаклизми изпитвала остър пристъп на депресия. Този ритуал в продължение на много години отравяла техният живот жената, физически здрава, бодра и пълна с жизнени сили жена, като правило всяка вечер се чувствала съвършено разбита. абсолютно не разбирайки в какво се състои причината за това състояние. Веднъж тази двойка била поканена на гости, където жената с крайчеца на ухото си чула, как нейният мъж признавал на своя приятел. В края на работният ден аз съм готов. Чувствам се отвратително, но щом се прибера у дома, аз разказвам за своите неприятности на жена си и веднага ми става по-леко. Като чула този разговор, жена му започнала да се държи по-иначе, прибягвайки до своите вътрешни филтри. Сега, когато мъжът й се връщал в къщи, влизал в кухнята и започвал своя главен "репортаж", жена му както винаги започвала да готви в кухнята, но вече ... без да го слуша. Възможно е това да не е най-доброто решение, обаче то се оказало напълно ефективно, тъй като Жената разбрала, че за нея ще е по лесно да измени своето отношение, отколкото неговите привички.
Много хора имат патологична привързаност към лошите вести. Вероятно, на човешката природа е свойствена някаква извратеност, което дава възможност на много от тях в трудни периоди от живота си да намират утеха в нещастието на околните.
За някои хора ровенето в чужди проблеми е удобна подсъзнателна маневра, отвличаща ги от необходимостта да решават собствените си проблеми и да преодоляват реалните изпитания. Обичайният набор от нископробни, ориентирани към човешките слабости "ценности", които постоянно ни предлагат средствата за масова информация, често е адекватно на лъжлив стресов стимулатор, тоест изкуствено създаден противник или за безсмислено изпитание. Подобен род стимулатори без каквато и да е социална необходимост, ни снабдяват с истински симптоми на стреса и физиологически последствия - отслабнало здраве, неуравновесеност.
Информационните, "заредени със стрес" новини и съобщения практически не се поддават на нашия контрол и не ни осигуряват възможност за лично участие. Косвено "участие" в реалните или измислени световни катаклизми постепенно се превръща в привично усещане, не носи никаква полза и обеднява нас самите.
Подобно на завистта, постоянните съмнения в себе си, ни обвиват целите в мъгла и атрофират способността да се вземат решения. Съмняващите се в себе си се съмняват във всичко и във всички. Такъв род съмнения пораждат колебания, хвърляне от една крайност в друга, неопределеност. Съмненията и нерешителността унищожават Жизнената енергия и придават увереност в себе си. Когато съмнението е свързано с объркване на чувствата и с разрушение на целостта на мислите, то това неизменно довежда до отслабване силата на личността. Следва да подчертаем, че в дадения случай под съмнение се подразбира хроничен недостиг на увереност в нас самите и в собственото ни бъдеще. Съществува обаче и съмнения от друг вид, "здраво"съмнение, което трябва да съпътства вземането на отговорни решения и да носи полза. Подобно съмнение се базира на съвестта и интуицията. То може в нужния момент да ни предупреди: "Когато ви налегнат съмнения в правилността на предприеманото от вас действие, въздържайте се от него" - Зороастър.
Съмнението е заразително. Ако имате нещо заветно, което ви се е искало да осъществите и вие започнете да обсъждате вашите планове с онези хора - родители, учители познати и приятели, които се съмняват във Вашата способност да реализирате замисленото, то вие неизбежно ще се заразите от тяхното съмнение. И това ще подрие вашата увереност във вас самите. Всяко начинание може да бъде погубено, ако се стремим предварително да го обсъдим с всички съмняващи се. И обратно. Плановете, поддържани от обкръжаващите, набират необходимата сила, придават на човек увереност в себе си, което е толкова необходимо за неговата реализация. А "поставянето му в релсите" ще попречи да му навредят на всички колебания. Споделяйте вашите намерения и начинания само с много близки хора, които са преизпълнени с вяра във вашите способности. Ако във вашето обкръжение има поне един човек, който е преизпълнен с доброжелателна вяра във вас, то вие ще можете да осъществите всичките си начинания.
Много са добрите съвети в тази книга, но при всичките нейни достойнства тя не трябва да се възприема догматично. Прилагането на правилата, както и тяхното нарушаване трябва да бъдат осмислени. Трябва винаги да се помни, че универсални рецепти за успех не съществуват. И да не забравяме за своята индивидуалност, която се явява висша ценност. Именно за това, че вие - това сте вие, не всяко правило би ви подхождало, даже ако то е добро във всички отношения.
От издателите.
В тази книга Деил Карнеги:
1.Дава проверени на практика препоръки за отстраняване на чувството на тревога и безпокойство.
2.Показва как могат да се намалят наполовина проблемите свързани с работата.
З. Привежда седем начина позволяващи да си осигурим спокойствие и щастие.
4. Показва как могат да се намалят финансовите разходи.
5. Разказва как можем да обърнем книгата в своя полза.
6. Дава съвети как домакинята може да избегне умората и да изглежда по-млада.
7Дава съвети как да запазим състоянието си на душевно равновесие.
8. Препоръчва четири навика, които помагат да се избегне умората и загрижеността.
9.Показва как може да се увеличи времето за бодърстване с един час.
10. Привежда примери за обикновени и знаменити хора, как те са надживели в себе си чувството на тревога и са започнали да живеят пълноценно.
ДЕВЕТ ПРЕПОРЪКИ как да вземем максимума от тази книга:
1. Трябва да имате голямо желание да овладеете принципите, позволяващи да се преодолее чувството за безпокойство.
2. Четете всяка глава по два пъти преди да преминете към следващата.
3. Четейки, по-често се спирайте и се питайте как можете сами да приложите всяка препоръка.
4. Подчертайте всяка важна мисъл.
5. Преглеждайте тази книга ежемесечно.
6. Прилагайте дадените правила при всяка възможност, използвайте тази книга като настолна която ви помага да решите всекидневните си проблеми.
7 Въвлечете някого в играта: щом той ви улови в нарушение на някой от принципите, давайте му четвърт долар.
8.Ежемесечно отбелязвайте достигнатия прогрес. Питайте себе си какви грешки сте направили, какви уроци сте получили за бъдещето.
9.Водете си записки, показващи кога вие сте приложили едни или други принципи.
КАК БЕШЕ НАПИСАНА ТАЗИ КНИГА
Преди 35 години аз бях едно от най-нещастните момчета в Ню Йорк. За да живея, припечелвах от продажба на камиони. Аз не познавах устройството на двигателите и не желаех да го познавам. ненавиждах своята работа, ненавиждах живота си в евтината мебелирана стая, пълна с хлебарки. Прибирах се вечер с главоболие, предизвикано от чувството за разочарование, загриженост, тъга и протест.
Мечтите ми от колежа се бяха превърнали в нощни кошмари. Що за живот беше това? Нима аз цял живот трябва да върша работа, която ненавиждам, да живея с хлебарките, да се храня както попадне и да нямам никакви надежди за бъдещето?
Бях желал да имам възможност да чета и пиша книги. Аз знаех, че мога всичко да спечеля и нищо да не загубя като изоставя работата си, която мразех. Не ми бяха нужни много пари, но ми се искаше да живея така, както бях мечтал. Аз се приближавах към своя Рубикон - към момента на вземане на решение, с който се сблъскват много млади хора в началото на жизненият си път.
Аз взех решение и то напълно измени моя живот. То направи щастливи последните 35 години от моя живот и оправда утопичните ми мечти. Моето решение беше: да се откажа от омразната работа и да си намеря работа по сърце. Така аз завърших учителския колеж във Варенбург и реших да припечелвам, за да живея, с преподаване във вечерното училище за възрастни. През деня ще имам време за четене на книги, за подготовка на лекции, за работа над разкази и романи. Аз исках да живея, за да пиша и да пиша, за да живея.
Какъв предмет трябваше да преподавам? Опитвах се да оценя своята подготовка в колежа и достигнах до мнението, че обучението по ораторско изкуство и изяви пред аудитория най много от всичко ще ми послужат в живота. Защо? Защото се избавих от срамежливостта и неувереността в себе си и се научих да общувам с хората. Аз разбрах това, че ролята на ръководители обикновено постигат онези хора, които, събуждайки се сутрин, могат да кажат какво мислят и какво искат.
Предложих своите услуги на вечерните курсове на Колумбийския и Нюйоркския университети, но те решиха че могат да се справят и без моя помощ. Аз бях разочарован, но сега съм благодарен на съдбата за това, че не попаднах там, а започнах да преподавам в едно училище за възрастни на Асоциацията на вечерните училища, където бях длъжен да давам конкретни препоръки, осигуряващи бърз резултат. Моите ученици постъпваха в училището не за да получават дипломи за завършено образование или да повишават своя социален престиж. Те постъпваха, за да може по- бързо да решат възникналите проблеми. Те искаха да се научат да се изказват на делови съвещания без да им треперят коленете и без да губят самообладание от страх.
Търговците искаха да се учат да разговарят с "опаките" купувачи без да се налага да излизат на улицата, за да съберат смелост за разговора. Те искаха да развият в себе си чувството на уравновесеност, да преуспеят в своите дела. Те искаха да печелят повече пари. А тъй като заплащаха за своето обучение по системата на поредните вноски и прекратяваха плащанията, ако не виждаха резултати, и тъй като аз получавах не постоянна заплата, а определен процент от вноските, трябваше да бъда практичен, ако не исках да остана без стотинка.
По такъв начин аз получих безценна практика. Трябваше да заинтересувам студентите, да им помогна да решат проблемите си. Бях длъжен така да водя занятията през всеки семестър, че те да желаят да продължат обучението си. Това беше отговорна работа. Аз я обикнах. Бях удивен как тези хора развиваха в себе си чувството на увереност и колко бързо те след това получаваха повишение в службата или повишение на заплатата. Курсът имаше успех превъзхождащ и най-оптимистичните ми очаквания.
След три семестъра Асоциацията на вечерните училища, която отначало отказваше да ми плаща по 5 долара на вечер, започна да ми плаща по тридесет, съответно с указания процент. Отначало аз преподавах само изяви пред аудитория, но след това видях, че моите ученици се нуждаят от умението да завързват контакти и да оказват влияние върху хората. Тъй като не можех да намеря съответната книга за човешките отношения, аз я написах сам. Тази книга беше написана като учебник за моите възрастни ученици, а тъй като дотогава бях написал четири книги, за които почти никой не знаеше, аз дори и не мечтаех, че книгата "Как да печелим приятели и да оказваме влияние на хората" ще получи такова широко разпространение.
След няколко години достигнах до извода, че има и друг много важен проблем за тези делови хора - чувството на безпокойство. Много мои слушатели работеха като инженери, търговци, счетоводители, тук имаше представители на най-различни професии - и всички със своите проблеми. Сред тях имаше и работещи Жени, имаше и домакини, и те също имаха проблеми.
Ясно че на хората им беше нужен учебник, който ще им помогне да се избавят от чувството за безпокойство. Аз се опитах да намеря такъв учебник в Ню-Йоркската обществена библиотека, но открих, че в библиотеката има всичко 22 книги под рубриката "безпокойство", докато в същото време за червеите имаше 188 книги. За червеите имаше написани 9 пъти повече книги, отколкото за чувството за безпокойство. Наистина удивително!
Тъй като преодоляването на чувството на безпокойство се явява като един от най-важните проблеми, стоящи пред човечеството, вие може би ще си помислите, че във всеки институт, във всеки колеж, има курсове "Как да преодолеем чувството за безпокойство". Обаче даже да има поне един курс на тази тема, аз не съм чувал за него. И за това не е учудващо, че Д.Сибури казва в своята книга "Как успешно да се борим с чувството за безпокойство": "Ние ставаме възрастни, но за Живота сме подготвени толкова, колкото книжният учен червей - да играе балет".
Какъв е резултатът? Повече от половината от леглата в нашите болници са заети от хора с нервни и душевни заболявания. Аз прегледах всичките 22 книги по въпроса за чувството на безпокойство, намиращи се на полиците на Ню Йоркската библиотека. Освен това аз купих всички книги по този въпрос, които можах да намеря, и все пак не можах да открия нито една от тях, която да подхожда за учебник за моя курс във вечерното училище за възрастни. И тогава аз реших да напиша тази книга сам.
Започнах да се готвя за това още преди седем години. Как? Прочетох какво са написали философите от всички векове за чувството за безпокойство. Също така прочетох стотици биографии от Конфуций до Чърчил. Беседвах с десетки известни хора, такива като Д. Демпсли, генерал О.Бредди, генерал М.Кларк, Хенри Фонд, Е.Рузвелт, Д.Дикс.
Но това беше само началото. Аз направих още нещо, много по- важно от беседите и изучаването на литературата. В продължение на пет години аз работих в лабораторията, занимаваща се с борба с чувството за безпокойство - лабораторията, това бяха класовете за възрастни. Доколкото зная, това беше първата и единствената в света лаборатория от такъв род.
Какво правехме ние? Ние давахме на студентите набора от правила как да преодолеят чувството за безпокойство, с молба да ги приложат на практика, а след това обсъждахме на занятията получените резултати. Някои от тях съобщаваха за способи, които те са прилагали по рано. В резултат на всичко това аз предполагам, че на тема "Как да преодолеем чувството за безпокойство" бях изслушал много повече от който и да е на земята. Освен това прочетох стотици съобщения на тази тема, съобщения признати за най-добрите в нашите училища, действащи в 200 града на САЩ и Канада.
Така че тази книга се роди не в замък от слонова кост.
Тя не съдържа също и академични разсъждения за това как можем да се борим с чувството за безпокойство. Вместо това аз се опитах да напиша сбит доклад за това как чувството за безпокойство е било преодоляно от хиляди хора. Едно е безспорно : тази книга има практическо съдържание. вие можете да се опитате да я изучите.
Ще бъда радостен да ви съобщя, че в книгата няма да намерите разкази за хора, личността на които е невъзможно да се установи. С изключение на няколко случая, в книгата са назовани истински имена.
"Науката - е казал френският философ Валери, - това са събрани удачни рецепти." Тоест, именно това, което се дава в тази книга: събрани проверени от времето рецепти - как в наше време да се избавиш от чувството за безпокойство. Обаче позволете ми да ви предупредя : вие няма да откриете в нея нищо ново, но ще намерите много от това, което обикновено се използва. А щом е така, то няма нужда нито аз, нито вие да говорим за новото. Ние вече знаем достатъчно за това как трябва правилно и добре да живеем. Нашата беда не е в липсата на знания, а бездействието.
Целта на тази книга е да възроди, да илюстрира, да изчисти и възстанови стари, но основополагащи истини, да ви раздруса и да се опита да ви застави да направите нещо, за да започнете да ги прилагате.
Вие не сте избрали тази книга за да узнаете как тя е била написана. Интересува ви основното й съдържание. Прочетете първите четири страници на книгата и, ако не почувствате, че я ви е дала нови сили и чувство за подем, за да преодолеете безпокойството си и да се наслаждавате на живота - изхвърлете тази книга в кошчето за боклук. В такъв случай тя е безполезна за вас.
ЧАСТ І
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ, КОИТО Е НЕОБХОДИМО ДА ЗНАЕТЕ ОТНОСНО ЧЕТИВОТО ЗА БЕЗПОКОЙСТВО
Глава I
ЖИВЕЙТЕ ДНЕС!
През пролетта на 1871 година един младеж срещнал в една книга фраза само от 21 думи, която оказала огромно въздействие на целият му по-нататъшен живот. Студентът-медик от Монреалската болница бил загрижен за предстоящите зрелостни изпити, а така също и за това какво го чака занапред, как ще живее по нататък. Двадесетте и една думи, които той бе прочел в 1871 година, му помогнали да стане знаменит лекар на своето поколение.
Той основал световно известния медицински институт "Джон Хопкинс Станал професор и оглавил катедра в Оксфорд, учредена от английският крал, т.е. бил удостоен с най-великите почести, които може да заслужи човек, занимаващ се с медицина в Англия. Когато той умрял, била издадена книга, състояща се от два дебели тома, с разкази за неговия живот. Той се наричал Уйлям Ослер.
Ето двадесетте и една думи, които той срещнал през пролетта на 1871 година, 21 думи от Томас Кармел : "Нашата главна задача е да не гледаме това, което лежи в замъглената далечина, а да правим това, което лежи непосредствено под нашите ръце.
Четиридесет и две години по-късно, в една топла пролетна вечер, сър Уйлям Ослер беседвал със студенти от Йелския университет. Тогава той им казал, че хората грешат, когато смятат, че той, професорът от четири университета и авторът на книги, притежава мозък от "особено качество. Той казал, че близките му приятели знаят, че той има най-обикновени способности.
Къде се крие тайната на неговия успех?
Тя е обусловена от това, че той се старае да живее в рамките на един ден. Какво е имал предвид Ослер? Няколко месеца преди своето излизане пред публика той бе пресякъл Атлантика на голям презокеански лайнер, чийто капитан, стоящ на мостика, би могъл с едно натискане на копчето да го покрие с водопроницаеми прегради.
Всеки от вас - казал сър Ослер - има по-висока организация от този лайнер и е програмиран за по-дълго плаване. Аз искам да ви убедя да се научите да живеете в рамките на един ден, за да можете да си обезпечите по-голяма безопасност на плаването. Качете се на мостика, натиснете копчето и слушайте как Железните прегради затварят умрелите вчерашни дни. Натиснете друго копче затворете железните завеси на бъдещето - още неродилите се утрешни дни.
Тогава вие сте в безопасност - в безопасност днес.
Затръшнете вратата към миналото! Дайте му да погребе само себе си. Оградете се от утрешните дни, които са облекчили на много хора пътят към смъртта. Товарът от утрешни грижи заедно с вчерашния и с тези, който ви е нужно да носите днес, подтиска и най-силните. Затворете бъдещето също така плътно както и миналото
Бъдещето е днес. Няма утре. Денят на спасението е именно днешният ден. Депресиите и загрижеността следват след човека, който се притеснява за бъдещето ; преустройте 'кърмата и носа", изработвайте си привичка да живеете в рамките на един ден.
Нима сър Ослер е казвал, че ние не трябва да се стараем да се подготвяме за утрешният ден? Съвсем не. Той казва че най-добрият начин да се подготвим за утрешния ден - това е да концентрираме целия си интелект, целия си ентусиазъм за изпълнение по възможно най-добър начин днешния ден и неговите дела. Това е единствено възможният начин добре да се подготвим за бъдещето.
И така ако вие искате да изключите от вашия живот чувството за безпокойство, правете това, което е правел сър Ослер :
Обградете се с преградки от миналото и бъдещето! Живейте с грижите на днешния ден!
Опитайте се да си зададете следните въпроси и да запишете техните отговори :
1.Често ли се безпокоя за бъдещето, не мечтая ли за вълшебна градина от рози някъде в далечината, зад хоризонта?
2.Не оставям ли от време на време настоящето с неща, имащи място в миналото, отдавна завършени, които не могат да се върнат?
3.Ставам ли сутрин с намерението да "хвана деня" , т.е. да направя максимум възможното за тези 24 часа?
4.Бих ли могъл да се чувствам по-добре, ако живея с грижите на един ден?
5 Кога ще започна да изпълнявам това правилно? От следващата седмица? От утре? От днес?