Как да се държим с трудни хора Франк Минирт



Дата09.04.2018
Размер62.04 Kb.
Как да се държим с трудни хора

Франк Минирт

Има хора, с които много трудно се погаждаме. Кой няма такива познати - властни, несговорчиви, избухливи? Или тирани, скандалджии, самохвалци и закоравели егоисти?

Най-вероятно сред вашите съседи, роднини, колеги или дори в семейството ви има такъв човек. Можете да се смятате за щастлив, ако в обкръжението ви той е единствен.
Заслужава си да овладеем изкуството как да се държим с трудните хора, защото от това до голяма степен зависят нашето благополучие, успехът ни в работа и в живота.
Изяснете си с кого си имате работа
Определени характерни признаци се проявяват както в думите, така и в делата на подобни хора. Типични за тях са агресивността, параноичните и истеричните изблици, безмерната гордост. По принцип не е възможно да промените такъв човек, но ще можете да се разбирате с него, ако осъзнаете защо е такъв.
Бъдете отстъпчиви, но сложете ясни граници на отстъпчивостта си

Липсата на ясни, устойчиви граници в отношенията между хората нарушава мира и съгласието и действа разрушително.


Избягвайте споровете
Извънредно трудно е да спечелиш спор с горделив, властолюбив и упорит човек. Дори ако ви се отдаде да го победите, в крайна сметка повече губите, отколкото печелите – той никога няма да ви прости поражението си.

Бенджамин Франклин казва: „Чрез аргументирани възражения в спора понякога може да се достигне победа, но тази победа скоро ще се окаже безсмислена, защото доброто разположение на опонента вече не може да се върне.” Старата поговорка гласи: „Този, когото убеждават против волята му, остава на своето мнение.” Това не значи, че не трябва да казвате какво мислите. Но е добре да изказвате мнението си, без да влизате в спор. По-полезно е да решите конфликта мирно, отколкото да докажете правотата си.

За да постигнете приемлив компромис, задавайте косвени въпроси. Конфронтацията и преките заповеди само засилват съпротивата и изострят взаимоотношенията.
Не приемайте всичко прекалено лично
Причините за лошото поведение на хората са различни: вродени черти на характера или негативни влияния в ранното детство. Може би в момента човекът е ядосан на някой друг или психиката му е претоварена. Напълно е възможно поведението на опонента ви да не е свързано с вас лично и не бива да обвинявате себе си за създалата се трудна ситуация.
Внимателно обмисляйте думите си

Бенджамин Франклин казва: „Изкуството на разговора владее този, който не само умее в подходящ момент да каже нужното, но и в решаващ момент да не каже излишното.”

Вместо да разменяте обидни думи и да налагате категорични изисквания, по-добре накарайте опонента си да разбере, че се нуждаете от помощта му. Логичното аргументиране така или иначе е безрезултатно. Ако поставите под въпрос решението на другия човек, той още повече ще настръхне и ще отстоява позицията си. С деспотичен началник и съпруг или избухлива съпруга е по-лесно да постигнеш компромис, отколкото съгласие.
Давайте си сметка за собствените си грешки
Проблемите като правило се решават не с критика и взаимни обвинения. Важно е всеки да поеме отговорност. Опитайте се да признаете собствените си грешки и ще забележите, че противникът ви ще престане да се защитава. Когато излагате мислите си, заменете думата „ти” с думата „аз” и престанете да критикувате и да нападате противника си.
Веднага обсъдете същественото
Колкото повече заобикаляте проблема, толкова повече се ожесточавате.

Уважавайте самооценката на опонента си



Мнозина сред трудните хора страдат от дълбоки душевни травми и се опитват да скрият това, като измъчват другите. Някои се чувстват неоценени по достойнство и дълбоко в душата си усещат несигурност. Ако вършат работата си добре, кажете им го. Изразете открито одобрението си дори за най-малкия успех и по-нататък използвайте това като стимул. Но бъдете внимателни – веднага ще забележат неискрената похвала. Положителното стимулиране обикновено е много по-резултатно от критиката.
Не давайте да ви притиснат в ъгъла
Вие може да сте порядъчен човек в много отношения, но сигурно имате слабо място. Към него се прицелват трудните, като се опитват да обърнат всичко така, че да изглежда, сякаш вие не сте се справили с работата: „Ти си виновен за всичко... Ако не беше ти... Виж докъде ме докара!” Трудно е да слушаш обиди, но помнете, че най-вероятно вие сте случайна жертва, която трябва да понесе несправедливостта. Останете спокойни, не се хващайте на тази уловка. Като се защитавате, не губете контрол над себе си.
Научете се да анализирате ситуациите и хората
Когато обидните думи ни засегнат, у нас се поражда желание да отмъстим. Но така пречим на крайната цел. Бъдете готови за възможна конфликтна ситуация.

  • Намерете обща за вас и опонента ви основа. Следете да не изгубите общата цел, докато спорите.

  • Осъзнайте силните и слабите страни - не само вашите, но и на противника си и се научете да ги вземате под внимание. Приспособете се към настроението на другия, правилно избирайте момента за поредната стъпка.

  • Проявявайте гъвкавост. Колкото и добре да сте планирали всичко, животът винаги поднася изненади.

  • Следвайте златното правило: отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас.

  • Не започвайте да недоволствате от дребните неща. Отстъпвайте в по-маловажните въпроси, но не и в основните, съществени за вас. Ако знаете, че определени теми могат да предизвикат спор, подхождайте към тях внимателно.

  • Не се включвайте в дискусия, ако сте изморени и нямате много сили за съпротива.

  • Ако искате да разрешите някакъв конфликт, първо внимателно изслушайте опонента. В Посланието на Яков четем: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи” (Як. 1:19).

  • Бъдете точни, когато започвате да говорите по дискутираната тема. Кажете ясно какво намирате за неправилно и какви промени искате. Ако трябва, дайте примери, без да се връщате към „кирливите ризи” от миналото. Допуснатата в миналото несправедливост тъй или иначе не може да бъде отстранена, а упреците за нея обикновено водят само до ново влошаване на отношенията.

  • Съсредоточете се върху това, което искате да постигнете, като проявявате търпение и тактичност. Ако се опитвате да решите много проблеми наведнъж, сте обречени на неуспех и разочарование.

  • Избягвайте да се възмущавате от характера на трудния човек. Вместо това съсредоточете вниманието си върху неговия подход към решаването на въпроса и върху дискутираната тема.

  • Убедете се, че очакванията ви са реални. Помнете, че целта ви е не да промените характера на противника, а да сътрудничите с него при по-малко напрежение.

  • Запазете спокойствие, бъдете приветливи, делови, избягвайте сарказма. Изразявайте мнението си, без да обиждате и потискате другия.

  • Следете безсловесните знаци. „Очите могат да кажат не по-малко, отколкото езика” – пише Емерсън. Следете жестовете като сигнали, по които ще познаете колко далече може да стигне човекът в разсъжденията си.

  • Честността винаги печели. Ако вашият опонент усети фалш, той ще отхвърли всичките ви доводи и разговорът ще се окаже безрезултатен. Бъдете честни и спрямо себе си. Възможно е и самите вие да сте част от проблема. Не забравяйте, че причината за несъвместимостта може да бъде както в единия, така и в другия.

Дръжте се по примера на Христос

Мнозина мислят, че за Христос, докато е бил на земята, всичко е било много лесно, тъй като е можел да прави чудеса и е знаел всичко. Поведението Му винаги е безупречно.

Но нека помислим само за хората, с които общува всекидневно. Избраните от Него дванадесет ученици са големи индивидуалисти, различни по убеждения и способности, понякога с противоположни възгледи.

По време на последната вечеря Иисус доказва любовта си към трудния Юда, като му измива краката. При това знае със сигурност, че той ще Го предаде.

Когато враговете хващат Иисус, групата от учениците Му бързо се разпръсва - всички те Го изоставят. Със сигурност Той се чувства предаден, но след възкресението Си отново се връща при тях. Обича ги въпреки всичко.

Иисус Христос е пример на съвършенство, от Него можем да научим как да се държим с тези, които се мислят за безгрешни, с коварни и зли хора. Той ни убеждава, че има много различни възможности за съвместно съществуване. Понякога е прям и енергичен, понякога търпелив. Налага Му се едни да предпазва, на други да казва негативното Си мнение, но се моли и за едните, и за другите. Не пренебрегва проблемите им, решава ги, като проявява състрадание.

И вие с помощта на Христос можете да се държите както подобава на християнина. Спрете да се ядосвате, да се обиждате, да се оплаквате, да прахосвате времето си за безплодни изяснявания. По-добре използвайте своята енергия за молитва. Молете се за сила и изцеление на вас самите и на трудния ви събеседник.


Разбирайте се помежду си заради Христос
Хората ни наблюдават, като очакват да видят как ние, християните, се спогаждаме с другите хора. Стари, но верни са твърденията:

„По - добре е да видиш проповедта, отколкото да я чуеш.”

„Окото е по-добър ученик, отколкото ухото.”

„Добрият съвет често не е ясен, а добрият пример винаги е понятен.”



Знак за добро душевно състояние е способността да се разбираш с всякакви хора. Стремете се към това заради вас самите, заради заобикалящите ви и заради Христос. Без труд и постоянно упражняване няма да имате успех. Той се постига чрез всекидневното водителство на Иисус и чрез уподобяване на Него.







Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница