Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент



Pdf просмотр
страница17/37
Дата03.01.2022
Размер0.93 Mb.
#113214
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   37
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
за лека нощ, последвана от друга „едноминутка" - Едноминутна приказка за Библията
и Едноминутна страховита приказка.
Да помагаш на родителите да правят нещата все по-бързо е в ущърб на детските нужди. Най-критичният елемент за възпитанието на едно емоционално интелигентно дете е вашето време. Гледната точка на мис Люис е особено обезпокоителна, имайки придвид значението на приказката за израстването на детето. От десетилетия насам психолозите пропагандират ползата от четенето и разказването на приказки на децата.
Това е особено добъ^Гначтгте дасе научат на реалистично мислене, тъй като приказките показват на децата как хората в действителност разрешават проблемите си.
Много хора не осъзнават степента, до която приказките влияят върху поведението ни и дори оформят културата ни. Помислете как приказките от Библията ни учат на основните принципи на религията и правила на поведение. Помислете за басните и притчите, които са моделирали вашите стойности. Помислете как разказите от националната, културната и семейната история са оформили отношението ви към вас и другите.
Приказките въздействат особено ефективно върху начина на мислене и поведение на децата, защото те обичат да ги слушат или да ги четат отново и отново. Това повторение, комбинирано с въображението на децата и незаменимото ви присъствие, прави приказките едно от най-добрите средства за влияние върху мисленето на децата.
В книгата си Компетентното дете психологът Джоузеф Стрейхорн -младши, учи родителите да възстановят това, което той нарича положително моделирани
приказки, отправени към истинските проблеми и грижи в живота. В тези приказки главното действащо лице, което има сходни черти с едно дете, моделира реалистично мислене и разрешава проблемите в мислите, чувствата и поведението си. Главният герой може да не бъде възнаграден за проява на особени психологически умения, но той винаги е възнаграден за вътрешната си мотивация.
Въпреки че някои родители са естествени разказвачи на приказки и могат спонтанно да измислят положително моделирани приказки, веднъж щом разберат основните принципи, повечето родители искат да запишат приказките, които ще могат да прочетат на децата си. Създавайки положително моделирана книжка с приказки, можете да се опитате да използвате формата и речника на други книги, които са забавни за четене и слушане от детето ви. За по-малките деца може да илюстрирате книжката с рисунки, да използвате компютърни клипове (в Глава 24 е обяснено как компютрите могат да помогнат да се направят професионално изглеждащи книжки с приказки) или снимки от фотоапарат. Освен това на децата ще им бъде забавно да участват в оформянето на книжката.
Когато избирате темата на книгата, обмислете сюжет, подобен, но не и абсолютно същия като проблема на вашето дете в момента. Ако измислите приказка с името на детето и точно същата ситуация, то може да се разтревожи, особено ако проблемът е сериозен. Детето ще изрази тревогата си, като прояви отегчение и незаитересованост от приказката и би могло да я превърне в разстройващо изживяване и за двамата.
Вместо това напишете приказката като че ли е за някой „като" вашето дете, създавайки метафора за неговия случай. Героят на приказката може да бъде друго дете, някое животно или същество, с което детето може да се идентифицира.
При създаването на положителна приказка най-добре е да изберете тема, която съдържа познати елементи за детето. Изброените по-долу примери за сюжет на приказки са написани за деца с най-обикновени детски проблеми. Следващото резюме е написано за шестгодишната Ани, която се страхувала от кучета:


Бари живее до едно много лошо куче, което лае през цялото време. Той е чул, че кучето хапе деца и дори се опитало да изяде едно бебе! Бари взима една книжка, в която пише за такива кучета. Той среща кучето, когато е на разходка със стопанина си, и дори го погалва. Бари научава от собственика защо кучетата лаят, какво ги ядосва и какво да направи, ако кучето го безпокои.
Когато семейството на Мигел се преместило, тъй като ураган безмилостно повредил къщата им, разказаната по-долу приказка предложила малка утеха на четиригодишно- то дете:
Кучето Роувър живее в в Южна Флорида, където има много урагани. Когато неговата кучешка колибка отлетяла, Роувър трябвало да отиде във временен заслон за бездомни кучета. Той видял, че в заслона има и други бездомни кучета. Роувър обичал да гризе кокали с тях и да тича из двора. След няколко седмици неговите собственици решили да се преместят в нова къща с нова кучешка колибка. На Роувър му било мъчно да напусне приятелите си, но си помислил, че може би ще срещне нови приятели и в новата си колибка.
Следващата приказка е написана за 9-годишната Стефани, чийто родители изживявали яростен развод. Тя илюстрира защо някои приказки трябва да бъдат по- неуловими и по-различни от непосредственото изживяване на детето, за да не предизвикват прекалено безпокойство.
Диана живее в далечна провинция, където винаги има война между Лилавите и
Зелените хора. Тя живее с родителите си, но единият е лилав, а другият - зелен.
(Диана е наполовина лилава и наполовина зелена.) Тъй като не може да промени своя цвят или цвета на родителите си и не може да спре войната, тя си измисля начини да се справя със ситуацията и да живее в мир със себе си.
Ето едно резюме на приказка за 11-годишната Наталия, на която често й се подигравали за наднорменото тегло:
Хелън Келер, Стави Уондър и Рей Чарлс се срещнали на една автобусна спирка на път за Ню Йорк. Те обсъждали какво е да си сляп и да изглеждаш различно от другите хора. Говорили за времето, когато имали истински трупни моменти и как са ги изживели. Приказвали си толкова разпалено, че изпуснали автобуса, но се качили на следващия. Били щастливи, че са такива добри приятели.
Тази техника се прилага предимно на възраст между три и десет години, когато децата обичат да им се четат или да им се разказват приказки. Стейхорн предполага, че когато измислят или четат тези приказки, родителите създават една приятелска атмосфера, като:
• Избират време, в което детето няма с какво друго да се занимава.
• Избират приказка, която ще привлече вниманието на детето.
• Четат артистично и с ентусиазъм.
• Разменят често погледи с децата, докато четат.
• Поощряват децата да прекъсват четенето с коментар или въпрос.
• Превръщат четенето във взаимно удоволствие, а не в досадно задължение.
• Поощряват по-малките деца за близък физически контакт.
• Използват одобрителна интонация, сигнализираща края на приказката.
• Карат децата да обсъждат друг алтернативен край на приказката, като им помагат да правят собствени разсъждения.
Приказките, които сами сте измислили, винаги имат най-голям ефект върху децата. Но ако това не ви се удава, постоянно се издават положително моделирани книжки за деца на най-различни теми - за преодоляване на страх, при развод, при заболяване на родител и др.
ОСОБЕНОСТИ С ЕК, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНЯТ
• Реалистичното мислене е противоположно на самоизмамата.
• Съчиняването на приказки вероятно е най-добрият начин да научите децата на това умение, независимо дали им четете от книжка, или сами измисляте приказки.
• Децата ви ще се научат да мислят реалистично за проблемите и грижите само и единствено, ако и вие правите същото. Не крийте истината от децата, дори тя да е бо-

лезнена.
Оптимизмът: средство срещу депресията и слабата реализация в живота


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   37




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница