Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент



Pdf просмотр
страница2/37
Дата03.01.2022
Размер0.93 Mb.
#113214
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
Децата и семействата, описани в тази книга, са измислени и са комбинация от
няколко случаи с деца, които познавам и с които съм се занимавал през последните
двайсет години. Действителни са случаите с деца, интервюирани за вестници или


описвани в книги като изключителни случаи на емоционална интелигентност.
***
Част 1
Въведение
Емоционалната интелигентност: нов начин да възпитаваме децата
За децата от предучилищния клас на мис Ансел днес беше един много специален
ден. Не че всеки ден не беше специален в тази стая с ярко оцветени рисунки по
стените, с огромен детски локомотив, който служеше и като място за четене, и с
преградни, изпълнени с книжки и играчки. Днес обаче класът щеше да има много
важен посетител, който ще играе с тях забавни игри и всеки ще може да участва.
Четиригодишният Бари бе избран да участва пръв в тази игра, която беше
замислена така, че да е много трудна за децата. Гостът, научен работник в
областта на развитието на децата, показа на Бари лъскава метална топка,
поставена на платформа, прикрепена за една кула. „Като малък асансьор е" - каза
той. Трябва да издигнеш платформата до върха на кулата така, че малката топка
да не падне."
При първия опит на Бари топката падна почти веднага. Вторият път тя отново
падна и се търкулна от масата в ъгъла. При третия опит Бари успя да издигне
топката на около четвърт път нагоре към кулата, преди тя да падне.
Четвъртият път не беше по-добър от първия.
- Мислиш ли, че можеш да направиш това ? - попита посетителят спокойно.
- О, да! - отговори Бари ентусиазирано, докато се опитваше отново.
Бари беше типичен случай в този предучилищен клас, в който децата участваха в
експеримента по собствено желание. Въпреки че всяко дете се опита
неколкократно да издигне топката и все не успяваше, те всички заявяваха, че ще
могат да изпълнят задачата.
По природа малките деца са самоуверени, дори и пред лицето на непреодолимо препятствие и повтарящ се неуспех. Според Дебора Стайпек - създателката на експеримента с кулата: „До шест-седемгодишна възраст децата имат високи очаквания за успех, независимо от лошото си изпълнение при отминалите опити... те неизменно очакват да издигнат платформата до върха, въпреки че едва успяват да я издигнат от основата, без топката да падне, при четири предишни опита."
Качествата, които децата от предучилищния клас на мис Ансел демонстрират - настойчивост, оптимизъм, собствена мотивация и дружелюбен ентусиазъм - са част от т. нар. емоционална интелигентност (ЕИ). ЕИ или ЕК не се основават на това, колко умно е детето, а по-скоро на това, което някога наричахме личностни характеристики или просто „характер". Сега от проучванията се установява, че тези социални и емоционални умения могат да бъдат по-решаващи за успехи в живота, отколкото интелектуалните способности. С други думи, високият ЕК може да се окаже по-важен за успеха в живота, отколкото КИ (коефициента на интелигентност, измерен чрез стандартизираните тестове за интелигентност).
ЩО Е ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ?
Терминът „емоционална интелигентност" е използван за първи път през 1990 г. от
Питър Саловей от Харвардския университет и Джон Майер от Университета в Ню
Хемпшир, за да се опишат емоционалните качества, необходими за постигане на успех. Те включват:
• СЪЧУВСТВИЕ
• ИЗРАЗЯВАНЕ И РАЗБИРАНЕ НА ЧУВСТВА
• КОНТРОЛИРАНЕ НА НАСТРОЕНИЯТА
• НЕЗАВИСИМОСТ
• ПРИСПОСОБИМОСТ
• СПОСОБНОСТ ДА БЪДЕ ХАРЕСВАН
• СПОСОБНОСТ ДА РАЗРЕШАВА МЕЖДУЛИЧНОСТНИ ПРОБЛЕМИ
• НАСТОЙЧИВОСТ
• ДРУЖЕЛЮБНОСТ


• ЛЮБЕЗНОСТ
• С ЧУВСТВО ЗА УВАЖЕНИЕ
През 1995 г. Даниел Голмън с бестселъра Емоционална интелигентност насочи общественото внимание към тази концепция, като я постави на корицата на списание
„Time" и я превърна в тема на разговор -от класната стая до заседателната зала.
Идеите и значението на ЕК стигнаха дори до Белия дом. „Ще ви покажа коя книга е страхотна - каза президентът Клинтьн на репортерите, когато се спряха пред книжарница в Денвър, Колорадо, - това е Емоционална интелигентност,
изключително интересна книга. Очарован съм от нея. Препоръча ми я Хилари."
Вълнението около емоционалната интелигентност започва от изводите за възпитание и образование на децата и се простира до значението й на работното място и по- точно, във всички човешки взаимоотношения и усилия. От изследванията се установя- ва, че уменията на детето ви с ЕИ, усетени от учителя, който забелязва, че е ентусиазиран ученик или че се харесва на приятелите си на игрището, ще му помагат и след двайсет години в работата и в семейния живот. Според много проучвания в корпоративна Америка възрастните не се различават от децата, които някога са били, и социалните бизнесотношения в една професия напомнят на обсъждането на политически теми на спортната площадка. Това не е изненада за консултантите по човешки реурси, които казват, че „уменията на хората" са важни на всяко ниво от дейността на компанията - от телефонната оферта до заседателната зала. Но степента, до която уменията с ЕК могат да окажат влияние на работното място, все още е изненадваща. Например Алън Фарнхам докладва в статия на списание „Fortune" за проучване в Bell Labs, целящо да се открие защо някои учени имат незадоволителни резултати, независимо от интелектуалните им заложби и академични препоръки, равностойни на колегите им с високи постижения. Изследователите проучили образци от електронната поща на всички учени и открили, че служители, които не се харесвали поради лоши емоционални и социални умения, били отлъчвани от колектива по същия начин, по който тромавият играч се елиминира от играта на игрището. В Bell Labs игрището са стаите за почивка, използвани не само за клюки, но и като място, където хората обменят важна професионална информация. От проучването се установява, че социалната изолация, която вероятно се дължи на нисък ЕК, води до намалена ефективност в работата.
Въпреки че едва напоследък емоционалната интелигентност стана част от обществените проучвания, опитът на хората в тази област не е нов. През последните петдесет години е имало хиляди проучвания върху развитието на уменията с ЕК при децата. За съжаление малко от тези открития са приложени в практиката, което се дължи главно на антагонизма между академичния свят, с внимателно планираните му статистически парадигми, и претрупания със задължения свят на учителите от предната линия. Ние обаче не можем да си позволим повече да възпитаваме и да обучаваме децата си само на основата на интуицията или на „политическата коректност". Също както медицината и другите точни науки ние трябва да се стремим към същността на знанията, за да вземаме компетентни решения, влияещи върху всекидневното благосъстояние на децата ни. Професор Уилям Дамън от Brown
University убедително обяснява това в предговора към книгата си Моралното дете:
Научните изследвания върху морала на децата имат голям потенциал да ни помогнат в нашето настойчиво желание да усъвършенстваме моралните стойности на децата.
Това все още е една неосвободена енергия, защото повечето от тези проучвания са или неизвестни, или пренебрегнати като неуместни, или развенчани като безсмислена кула на мечтите... (На места) научната работа за морала на децата е неясна, защото е заровена в академичните списания и разпиляна в коренно различни професионални публикации.
Освен това трябва да се обръщаме към училищата за практическа информация относно ефективността от преподаването на социална и емоционална интелигентност.
Въпреки противоречието между преподавателите по отношение на смисъла от въвеждането в общественото образование на издания, свързани с умственото здраве,

през последните десетилетия са похарчени стотици милиони долари за преподаване на социални и емоционални умения. Легитимността на възпитаването на тези умения в училищата може да се проследи в единствения акт на Конгреса, Обществен закон 94-
142 - Образователна Наредба за всички деца, поставени при неизгодни условия.
Според този новаторски закон всички деца в САЩ имат право на обществено образование и ако има някакви проблеми, които пречат на детето да учи, те трябва да бъдат адресирани чрез училищната система. Училищните психолози и учителите по специално обучение, които работиха за осъществяване на този закон, бяха между първите професионалисти, които осъществиха връзка между емоционалния коефициент и училищния успех. В резултат от усилията им сега има голямо разнообразие от техники и програми, усъвършенствани за деца със специални потребности, които можете да приложите за вашите деца.
ЕМОЦИОНАЛНИЯТ КОЕФИЦИЕНТ СРЕШУ КОЕФИЦИЕНТА ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Социолозите все още спорят какво е КИ на една личност, но повечето професионалисти са съгласни, че той може да се измери със стандартизирани тестове за интелигентност, като Таблицата за интелигентност на Уелчестър, която оценява словесните и несловесните способности, включващи памет, активен речник, решаване на проблеми, абстрактна причинност, възприемане, информационен процес и визуално-двигателни умения. „Общият фактор на интелигентност", произтичащ от тези критерии, или това, което наричаме КИ, се приема за изключително стабилен след шестата година на детето и обикновено се намира в съотношение с други тестове за способности - например приемния тест в колежите.
Значението на ЕК е по-неясно. Саловей и Майер най-напред определиха емоционалната интелигентност като „подмножество от социална интелигентност, която включва способността да контролираш собствените си и на другите чувства и емоции, да правиш разлика между тях и да използваш тази информация, за да направляваш мислите и действията си". Те се противопоставят на употребата на термина емоционален коефициент като синоним на емоционална интелигентност, като се страхуват, че той ще подведе хората да мислят, че има някакъв тест за точно измерване на ЕК или че той въобще може да се измерва. Въпреки че ЕК никога не би могъл да се измери, той все пак е една многозначителна концепция. Независимо от това, че не можем лесно да измерим повечето личностни и социални черти, като лю- безност, самоувереност или уважение към другите, можем да ги разпознаем в децата и да се съгласим с тяхното значение. Популярността и вниманието на медиите към книгата на Голман засвидетелства факта, че хората интуитивно разбират значението и важността на емоционалната интелигентност. Те разпознават ЕК като съкратен синоним за тази концепция по начина, по който разпознават, че КИ е синоним за познавателна интелигентност. Уменията на ЕК не са противоположни на КИ, или познавателните умения. Те взаимодействат динамично на нивото на концепции и в реалния свят. Една личност може да доминира както с познавателните, така и със социалните и емоционалните умения, какъвто е примерът с някои от нашите най- големи лидери. Според Джеймс Дейвид Барбър, политолог от Duke Uneversity, Томас
Джеферсън е притежавал почти съвършена хармония между личност и интелект. Той е известен като велик и енергичен комуникатор, също и като истински гений. При други велики водачи високият ЕК, изглежда, че е бил достатъчен. Много хора смятат динамичната личност и необуздания оптимизъм на Франклин Делано Рузвелт като един от най-важните фактори за извеждане на страната от Депресията и Втората световна война. Оливър Уендъл Холмс описва Рузвелт като „притежаващ второкласен интелект, но първокласен темперамент". Същото се казва и за Джон Ф. Кенеди, който според много историци е водел страната колкото със сърцето, толкова и с главата си.
Може би най-важното различие между КИ и ЕК е това, че ЕК е по-малко генетично заложен, давайки възможност на родителите и преподавателите да компенсират там, където природата е пропуснала да реши шансовете на едно дете за успех.
КИ СЕ ПОКАЧВА, А ЕК НАМАЛЯВА
През втората половина на XX век се наблюдава изключителен интерес към

благополучието на децата и едно признаване от нас като родители, че всекидневните ни взаимодействия могат да окажат сериозно влияние върху живота на нашите малчугани. Повечето от нас търсят да осигурят богати възможности за децата си, приемайки, че ако ги направят по-интелигентни, ще им дадат по-добри шансове за успех. Опитваме се да им разясняваме света още когато са на няколко дни, започваме да им четем, когато са само на няколко месеца, и вече не е странно дете да седи пред клавиатурата на компютъра много преди да може да говори с цели изречения.
Последните изследвания предполагат, че сме извършили безпрецедентна работа, за да направим децата си по-интелигентни или поне да се представят по-добре на стандартизираните тестове за КИ. Според Джеймс Р. Флин, философ в университета в
Отаго, Нова Зеландия, КИ е нараснал с над двайсет точки, откакто бе оценен в началото на века - едно откритие, което противоречи на примерите от еволюцията.
Въпреки че точните причини за това нарастване (сега известно като ефекта на Флин) не са ясни и до известна степен могат да се обяснят с по-добрите грижи за новородените и цялостната осведоменост за здравето. Флин отбелязва, че поне част от това нарастване се дължи на промените в поведението на родителите след Втората световна война.
И все пак е парадоксално, че докато всяко следващо поколение деца изглежда, че става все по-интелигентно, емоционалните и социалните умения като че ли натежават надолу. Ако измерим ЕК чрез психичното здраве и други социологически статистики, можем да видим, че в много отношения днешните деца са в по-лошо състояние, отколкото децата от предишните поколения. Фондацията за защита на децата ни дава следната статистика за един ден от живота на американската младеж:
Всеки ден:
• 3-ма младежи под двайсет и пет години умират от СПИН, а нови двайсет и пет се заразяват.
• 6 деца се самоубиват.
• 342 деца под осемнайсет години са арестувани за насилие.
• 1407 бебета се раждат от майки под деветнайсет години.
• 2833 деца напускат училище.
• 6042 деца са арестувани.
• 135 000 деца носят оръжие в училище.
Тази статистика се основава на това, което можем да видим, но статистиката за емоционалните проблеми на децата, които могат да не се проявят с години, е също толкова тревожна. В книгата си Оптимистичното дете психологът Мартин Селимън пише, че през последните петдесет години епидемията от депресия, както я нарича той, е нараснала десет пъти между децата и юношите, а сега се проявява и в по-ранна възраст. Според Националната асоциация по психично здраве почти 7% от американските деца имат психични проблеми, въпреки че само 20 процента от тях получават някаква форма на лечение.
НОВ НАЧИН ЗА ВЪЗПИТАВАНЕ НА ДЕЦАТА
Много социолози вярват, че проблемите на съвременните деца са свързани с комплексните промени, настъпили през последните 40 години, например повишаващият се процент на разводите, отрицателното влияние на телевизията и ме- диите, липсата на уважение към училището като източник на знания и все по-малкото време, което родителите отделят на децата си. Като приемем за момент, че промените в обществото са неизбежни, възниква въпросът: Какво можем да направим, за да възпитаме щастливи, здрави и продуктивни деца?
Отговорът може би ще ви изненада: Трябва да променим начина на действие на детския мозък.
НЕВРОАНАТОМИЯ НА ЕМОЦИИТЕ
За да разберете напълно как влияят новите открития за емоционалната интелигентност върху вашия начин на действие като родители, трябва да направим кратък преглед на невро-анатомията на емоциите.
Учените говорят често за мислещата част на мозъка -мозъчната кора (наричана

neocortex), която се различава от емоционалната част на мозъка, разположена по самите краища на мозъчната кора, но всъщност взаимодействието между тях определя емоционалната интелигентност.
Мозъчната кора представлява нагъната повърхност, дебела около 3 мм, която покрива големите полукълба на мозъка. Докато мозъчните полукълба контролират по-голяма част от основните функции на тялото, като мускулните движения и възприятията, мозъчната кора осмисля това, което правим и усещаме.
Мозъчната кора или „мислещата шапка" на мозъка ни е поставила на най-високото стъпало в еволюционната стълбица. Въпреки че някои животни като котки, кучета и мишки имат мозъчна кора и са в състояние да учат от опит, общуване и дори да вземат елементарни решения, тяхната мозъчна кора изпълнява само минимални функции в сравнение с нашата. Тези животни не могат да съставят планове, да мислят абстрактно или да се тревожат за бъдещето.
Поради факта, че голямата мозъчна кора е най-отличителната ни човешка особеност, тя е била подложена на най-подробни изследвания. Мозъчната кора има четири дяла и нараняването на отделен дял предизвиква специфичен проблем. В тилния дял например, разположен в задната част на главата, се намира главната зрителна област на мозъка. Всяка рана в нея може да изтрие част от зрителното поле и в зависимост от нараняването да причини дори слепота. Нараняване в областта на слепоочието, разположена точно зад ухото, в противоположната част на главата, ще причини проблем в дълготрайната памет. Разбирането на функциите на мозъчната кора и нейното усъвършенстване ще ни помогне да разберем защо някои деца са надарени, а други учат със затруднение, защо някои са отличници по геометрия, а други едва произнасят една дума.
Освен че е мислещата част на мозъка, мозъчната кора има голямо значение и за разбирането на емоционалната интелигентност. Тя ни дава възможност да усещаме нашите чувства, да притежаваме интуиция и да анализираме защо чувстваме по определен начин, а след това да реагираме съответно.
Ето например какво се случи с Филис. Един ден, когато обядвала, на масата й седнали шест от най-известните момичета в училището. Случаят бил необикновен, защото повечето от тези момичета никога не разговаряли с нея, дори не я забелязвали. Те говорели за неща, за които обикновено си говорят единайсетгодишни момичета - нови дрехи, момчета, телевизионни предавания. Филис не участвала в разговора.
Неочаквано едно от момичетата, Нанси, се обърнала към Филис и с предизвикателен глас й казала:
- Филис, вчера се опитвахме да решим, кое е най-грозното момиче в нашия клас. Ти какво мислиш по този въпрос?
Филис огледала бавно с поглед заведението, като си мислела, че отговорът й трябва да бъде добър. Очите й се спрели на Роза. Тя била с мазна, несресана коса, с дълъг, остър нос, мършаво лице, а със стърчащите навън зъби приличала на заек.
- Мисля, че е Роза - отговорила малко припряно Филис.
- Тя изглежда ужасно, нали?
- Неее - казала Нанси, - ние не мислим така. Решихме, че си ти. Ти си най-грозната. -
Казала го това толкова нехайно, като че говорела за времето.
Филис почувствала, че стомахът й се свива, сякаш някой я сграбчва отвътре и извива вътрешностите й. Кръвта се отдръпнала от лицето й и за момент си помислила, че ще й прилошее. Но този момент отминал. „Това е само някаква лоша шега - си казала тя, - за да ме накарат да се почувствам зле." Осъзнала, че прилошаването й се превръща в гняв и усетила напрежението в горната част на ръцете, забелязвайки, че те се свиват в юмруци.
Филис погледнала над подноса с обяда и видяла, че момичетата продължили разговора си, но я наблюдавали, за да видят нейната реакция. Отправила поглед към
Нанси и казала възможно най-спокойно:
- Е, предполагам, че всеки прави грешки. След това вдигнала подноса и си тръгнала.
Мозъчната кора на Филис и по-точно онази част от нея, отредена за самопознанието, й

помогнала да анализира ситуацията и реакцията си. Тя преглътнала троснатия си отго- вор, а решението й да си тръгне с достойнство показва победа на мислещия й мозък над неговата емоционална страна. Способността й да контролира реакциите си и да разбере, че просто й е била изиграна шега, и да запази достойнството си, посочват разликата между това, инцидентът да остане само една конфузна ситуация, която скоро да бъде забравена, или травма, която би оставила трайни наранявания.
Емоционалната и логичната част на мозъка често изпълняват различни функции при определяне на нашето поведение. Емоционалната част на мозъка реагира по-бързо и с повече сила. Тя ни кара да бъдем нащрек, когато децата ни са в опасност дори преди да сме определили каква е тази опасност. От друга страна, мозъчната кора и по-точно предните дялове, могат да действат като регулиращ ключ, отдавайки значение на една емоционална ситуация още преди да можем да реагираме на нея. При сблъсъка на
Филис с жестоката подигравка на нейните съученички тя има сили да отстъпи и да преосмисли какво се е случило, поставяйки под контрол гнева и унижението си.
Неотдавна неврохирурзите разбрали, че биха могли да лекуват психичните заболявания чрез хирургично отстраняване на част от мозъчната кора на човек, неосъзнавайки финия начин, по който мисленето и емоциите съществуват заедно.
Според Джудит Хупър и Дик Тереси, автори на Трифунтовата вселена, само между
1940 и 1950 г. са били извършени над 40 000 префронтални лоботомии. Целта на тези операции е била да се излекуват агресия и свръхемоционални състояния. В много от случаите обаче, дълбаейки във фронталната мозъчна кора на пациента с остри хирургически длета и чукчета и прекъсвайки нервните нишки към останалата част на мозъка, само са превръщали болния в емоционално зомби. „Без цялостна фронтална мозъчна кора - пишат те - едно човешко същество може да изглежда нормално на пръв поглед, но ако общувате за малко с него, ще забележите, че то е емоционално изцедено, отнесено, безразлично, апатично и толкова безчувствено към социалната среда, че може единствено да се уригва безкрайно на едно вечерно парти."
Периферията на мозъчната кора, която често е наричана емоционалната част на мозъка, лежи дълбоко в мозъчните полукълба и има първостепенна отговорност за регулиране на нашите емоции и импулсивност. Тя съдържа мозъчни стомахчета
(хипокампус), в които се извършва емоционалното заучаване и се съхранява емоционалната памет, и се смята за емоционалния контролен център на мозъка и ня- колко други структури.
Въпреки че невролозите са определили специфичните функции на отделните части на мозъка, всъщност взаимодействието между различните части е това. което определя емоционалната интелигентност. Например да си представим за момент, че сте у дома вечер и се миете преди лягане, когато внезапно се позвънява на външната врата.
Адреналинът ви в миг се повишава, призовавайки мозъчното бадемово ядро
(амигдалата) да бъде нащрек за наличието на някаква опасност. Предпазливо отваряте вратата и вашият любим филмов актьор (автор, политик, известен спортист и т.н.) стои пред вас, като ви обяснява, че е спукал гума пред дома ви и се нуждае от помощ. Мозъчното стомахче е това, което би разпознало тази личност като някой, който ви вълнува, привеждайки в действие амигдалата, като ви подтиква да изразите съответната смесица от изненада, възхищение, благоговение и може би страст. Но мозъчната кора ще ви напомни, че обектът на вашето разчувстване си има причина, за да бъде тук, която, разбира се, не е да се заглежда по вас. И точно мозъчната кора ще ви позволи да кажете нещо, което няма да прозвучи глупаво. С мисли за бъдещето мо- зъчната кора ще ви подхвърли идеята да си вземете автограф или да си направите снимка с новия ви приятел.
Третият компонент на нервната система, свързана с емоционалната интелигентност, в много отношения е най-интересна, защото включва начина, по който емоциите се предават биохимично до различните части на тялото. В тази област се извършват някои наистина новаторски проучвания. През последните петнайсет години учените са идентифицирали тънки сухожилия от аминокиселини, наречени невропептиди, и вярват, че това е биохимичният израз на емоциите. Невропептидите се съхраняват в

емоционалния мозък и се изпращат към тялото при изпитване на емоция, като му казват как да реагира. И точно тези мозъчни биохимикали, често наричани невропредаватели, накараха Филис да почувства, че ще й прилошее, когато нейните съученички я обидиха.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница