Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент



Pdf просмотр
страница4/37
Дата03.01.2022
Размер0.93 Mb.
#113214
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
Много аспекти от преподаването на умения с ЕК са контраинтуитивни. Например
много родители чувстват, че първото им задължение е да закрилят децата си от
беди, но когато те не се нуждаят от това, по-скоро им се причинява вреда
отколкото полза.
ЕДНО ЕВОЛЮЦИОННО РАЗБИРАНЕ НА ЕК
Ние съдим за развитието на мозъка на децата по начина, по който те се променят физически, в познавателно и емоционално отношение. Нервно-психичното развитие на подрастващите създава един прозорец на времето, в който те се препрограмират, за да навлязат в даден специфичен стадий и да го овладеят. Обикновено осъзнаваме физическото време по часовника на нашите деца, нетърпеливо отчитайки как се учат да седят на шестмесечна възраст, да прохождат между 12-ия и 18-ия месец и сами да използват гърнето от две и половина до тригодишна възраст. Ако децата ни не достигнат тези важни физически събития в рамките на няколко месеца от очакваното време, ние с право сме загрижени и обикновено се консултираме с педиатър.
Също така имаме ясна представа за по-главните моменти от познавателното развитие на децата ни. Повечето прохождащи малчугани казват по няколко думи на 18 месеца и говорят с прости изречения на двегодишна възраст. Децата в предучилищна възраст научават буквите и числата между пет и шест години, а четат прости изречения и извършват елементарно събиране и изваждане на седем години. Между осем и девет години имат способността да запомнят страховитата таблица за умножение, но геометрията и алгебрата са запазени за прогимназията, защото способността за абстрактно мислене се развива между 11 и 13 години. Повечето от нас не са осведомени добре за стадиите, свързани с развитието на емоционалния мозък, което ще бъде главната тема на тази книга. Всяко умение с ЕК, което ще разглеждаме, има собствена таблица на развитие и въпреки че тя варира много повече от физическото и

познавателното развитие, в повечето случаи процесът е предсказуем.
Факт е, че много от нас не очакват промени в емоционалното развитие на децата.
Затова начинът, по който следим за евентуални промени в тяхното физическо и умствено развитие, може да помогне за предотвратяването на много проблеми.
Вземете например предучилищния клас на мис Ансел, споменат в началото на тази глава. Запомнихте, че макар четиригодишните деца да не успяха в опитите си да балансират една топка върху издигаща се платформа, те останаха уверени, че биха могли да изпълнят тази задача. В Глава 17 ще видим, че децата са еволюционно програмирани да бъдат уверени в способностите си, поне до седемгодишна възраст.
Дотогава те не различават усилията от способностите и правейки опити, повечето от тях вярват, че накрая ще успеят. Когато са в трети клас обаче, познавателното съзряване им дава възможност да направят по-реална преценка за това, какво могат и какво не могат. Започват да осъзнават, че някои връстници имат по-големи от техните способности и ако искат да имат успех като съучениците си с по-големи заложби, ще трябва да положат повече усилия.
Осъзнаването, че усилието може да компенсира способностите, става критичен фактор между 8- и 12-годишна възраст и може да бъде ключов елемент при възпитанието на деца, които проявяват настойчивост при трудности. Ако предвидите тази еволюционна промяна и възнаградите усилията на малчуганите преди да са тръгнали на училище, много вероятно е те да да изградят по-добри навици за учене и други трудови умения.
КАК МОЖЕ ЛА ВИ ПОМОГНЕ ТАЗИ КНИГА
Въпреки че обществото е единодушно за ползата от преподаването на умения с ЕК, това е първата книга, която изследва систематично как тези умения се развиват през детството и ви съветва практически какво можете да направите, за да възпитате деца с по-висока степен на социална и емоционална интелигентност. За разлика от много други писания за родители, тази книга не отразява само моето становище на психолог, а се основава на проучвания, проведени в университети, болници и клиники в цялата страна. Независимо че изследването се базира върху различни сфери като невроанатомия, детско развитие, социална антропология, образование и психология, обобщените резултати са недвусмислени: уменията на ЕК са преподаваеми и могат да подобрят качеството на живота на вашето дете за години напред.
Аз съм разпределил уменията на емоционалната интелигентност в шест области: морално поведение; мислене; разрешаване на проблеми; социално взаимодействие; академични и професионални успехи и емоции. Всяка от тези области има други подразделения, свързани със специфични умения с ЕК като лична мотивация, сприятеляване, съпричастност, реалистично мислене и т.н. След като прочетете книгата, ще получите ясна представа какъв е ЕК на детето ви и как бихте могли да му помогнете да го доразвие.
.ДОСТАТЪЧНО ДОБРИЯТ РОДИТЕЛ"
В тази книга ще намерите много предложения във връзка със задачите ви като родител. Намерението ми не е да ви накарам да мислите, че каквото правите е погрешно, нито да ви натоварвам с един идеализиран начин за възпитаване на деца.
Предполагам, че като загрижен родител ще прочетете тази книга и ще приемете това, което ви изглежда приемливо.
Не съществува понятието „съвършен родител", но много психолози използват термина
„достатъчно добър родител", за да опишат онези, които дават достатъчно от онова, от което децата им се нуждаят и им предоставят градивния материал за социално и емоционално израстване, а също и най-добрите възможности да продължат развитието си извън семейството.
Друга важна перспектива, която трябва да се има предвид, е, че дори само една - единствена промяна може да има силен ефект в живота на вашето дете. Почти всички представени умения с ЕК са взаимносвързани и ако детето бъде приучено на едно умение, това ще породи промяна и в друга област с ЕК. С други думи, наблягайки само на един аспект от емоционалната интелигентност, вие ще постигнете лавинообразен

ефект. Веднъж щом сте започнали, нещата непрекъснато ще се променят към добро.
Как да станем родител с висок ЕК
Учените, които изследват реакциите на родителите спрямо техните деца, са открили, че има три основни типа родители: авторитарни, разрешаващи всичко и авторитетни.
Авторитарните родители налагат строги правила, на които децата да се подчиняват.
Те смятат, че децата трябва „да си знаят мястото" и не им разрешават да изказват собствено мнение. Авторитарните родители управляват дома със строго установени структури и традиции, въпреки че в много случаи изискванията им за ред и контрол се превръщат в бреме за детето. В книгата си Да възпитаваме отговорно дете
Елизабет Елис пише: „Много проучвания предполагат, че децата от авторитарни семейства със строг контрол не постигат успех в живота... Те не са щастливи, затворени са в себе си и трудно се доверяват на другите. Имат най-ниски нива на самооценка (сравнени с деца, възпитани в не толкова строги семейства).
Родителят от типа, който разрешава повече неща на детето, се стреми да допуска и да се примирява възможно най-много, но при него има тенденция да бъде твърде пасивен, когато трябва да се поставят границите на непослушанието. Тези родители нямат категорични изисквания, нито имат ясни цели за децата си. Те вярват, че на децата трябва да им се разреши да се развиват според естествените им наклонности.
За разлика от тези два типа, авторитетните родители умеят да балансират. Те имат ръководна роля, но не налагат контрол: дават обяснение за това, което правят, докато разрешават на децата да вземат участие във важни неща. Авторитетните родители ценят независимостта на децата, но поддържат високи стандарти на отговорност към семейството, връстниците им и обществото. Зависимостта и бебешкото поведение не се окуражават. Компетентността се хвали и поощрява. Както може и да се очаква, според многото проучвания авторитетните родители отглеждат деца, които са самоуверени, независими, творчески, приспособими и харесвани - деца с висока степен на емоционална интелигентност.
Докато тези обобщени дефиниции са приложими за научни цели, в много отношения са и твърде опростени. В действителност не е необичайно да се открият семейства, в които единият родител е авторитарен, а другият - прекалено мек и „разрешаващ". Тези родители фактически могат да се балансират взаимно. В други семейства наблюдаваме родители, които в някои отношения са авторитетни при възпитанието на децата, а в други - прекалено разрешаващи. По-скоро биха били описани, като свръхотстьпчиви отколкото като „позволяващи", въпреки че според Елизабет Елис крайният ефект е един и същ. Според Елис средният американски родител може да обича децата си малко повече за тяхно добро, като разбере, че не е нужно да им дава всичко, което поискат.
ПРОЯВА НА ИСТИНСКА ЗАГРИЖЕНОСТ И ЛЮБОВ
Обичта към децата и угаждането на всеки техен каприз са две много различни неща.
Истинската загриженост означава да отдаваш емоционално родителско отношение и подкрепа на децата по начин, ясно разпознаван от тях. Тя е нещо повече от похвалата за добри оценки на тест или прегръдка и целувка за лека нощ. Изразява се в активно участие в емоционалния живот на вашето дете. Както ще видим, това включва игри с по-малките деца или участие в дейностите на по-големите по начин, който не е много по-различен от помощта, която децата получават от професионалния психотерапевт.
От проучванията се установява, че една открита и изпълнена с обич връзка ще има дълготраен ефект при подобряване себеопознаването на детето, неговите умения за общуване, дори е възможно да се отрази и на здравето му. Едно изследване на психолозите Линда Ръсел и Гари Шварц от 1996 г. показва, че изграждането на поло- жителни взаимоотношения с децата е важно за бъдещето им. Тези учени докладваха за едно проучване, започнало преди 35 години, когато 87 възпитаници на Харвардския университет, всички около двайсетгодишни, са дали писмена преценка за това, колко грижовни са били техните родители.
След като изследвали същите тези участници 35 години по-късно - сега вече мъже на

около петдесет и пет, било установено, че участниците, които били описали родителите си като по-любящи, сега, на средна възраст, имат по-малко сериозни здравословни проблеми, включително сърдечни заболявания и високо кръвно налягане, независимо от наличието на рискови фактори като наследственост, възраст и пушене. Както може и да се очаква, младежите, възприели родителите си като несправедливи, сега - на средна възраст, били със сериозни физически заболявания.
Подобни изследвания подчертават важното място, което заемаме в психическото и физическото състояние на децата ни. Детските терапевти препоръчват все по-често родителите да се обучават на игрова терапия с децата си с подчертано благосклонно и положително отношение.
През 1960 г. Бернар Герни, тогава професор в университета в Рътгърс, пръв приложил техниката за обучение на родители като заместник-терапевти на разстроените си деца и установил, че много деца имат проблеми не защото родителите им били зле разположени, а поради това, че им липсвали свойствените умения за положителни взаимоотношения с децата.
Съвсем наскоро д-р Ръсел Баркли, един от водещите национални експерти по смущения при деца, лишени от внимание, предлага в едноименната си книга родителите на „трудните деца" всеки ден да отделят по 20 минути „специално време" с цел да уверят децата си, че са облагодетелствани от една положителна грижовност.
Това е особено важно при деца със смущения поради липса на внимание, които получават твърде много отрицателно внимание и критика от учители, връстници и членове на семейството, но също така е много добра рецепта за всички деца (въпреки че в мнозинството случаи би било по-реално да се говори за „специално време" два- три пъти седмично).
За деца под девет години Баркли предлага родителите да установят точно определен период от време да участват в игрите на децата. През това време родителите трябва да създадат интересна атмосфера, лишена от наказания, изпълнена с ентусиазъм и благосклонност. Според Баркли главните принципи на „специалното време" са следните:
1. Хвалете вашето дете за конкретно поведение (например: „Каква огромна кула строиш!"), но бъдете точни, честни и избягвайте излишни ласкателства.
2. Демонстрирайте интереса си към това, което прави детето, и опишете това, което виждате, отразявайки неговите чувства, каквито и да са те (например: „Като че ли наистина ти харесва тези двама мъже да се борят помежду си. Но ти не си ядосан, така че, предполагам, просто се забавляваш с това.").
3. Не задавайте въпроси или команди. Ролята ви е да наблюдавате и отразявате това, което виждате, не да контролирате и направлявате.
Ако детето е между четири и девет години, опитайте се да определите точно времето за игра няколко дни седмично, като следите времето да се спазва и да е съдържателно. За деца над девет години ще бъде малко неуместно да спазвате точното време за игра - по-скоро търсете подходящ случай да бъдете заедно с децата си в подходящи за възрастта им дейности.
УТВЪРЖДАВАЩА ДИСЦИПЛИНА
Твърде малко родители имат проблем с научаването на принципите на положителната грижовност, но утвърждаващата дисциплина е съвсем друго нещо. Искам просто да ка- жа, че се нуждаете от обмислени, предсказуеми и подходящи за възрастта начини, за да реагирате на дадено лошо поведение на детето ви.
Какво бихте направили в следната ситуация?
Продавачите в малък бижутериен магазин стояха замръзнали по местата си, както и повечето от клиентите. В средата на магазина в един от най-натоварените дни от ваканционния сезон едно петгодишно момче внезапно изпадна в силно раздразнение, като удряше, риташе и крещеше с цяло гърло, в опасна близост до една стъклена витрина с най-изящна бижутерия. Неговата майка, очевидно пренебрегвайки обкръжаващата я действителност, което правеше и синът й, седна близо до момчето с кръстосани крака в поза „лотос" и започна разговор: „Хайде, Бенджи, трябва да ми

кажеш какво не е наред, вместо само да плачеш. Не мога да разбера какъв е проблемът, ако плачеш. Знам, че си разстроен, но трябва да ми кажеш какво те тревожи, ако искаш да направя нещо по този въпрос."
„Ще ти кажа аз какво ме тревожи" - измърмори под носа си собственичката на магазина, чудейки се дали има смелостта и силата да изхвърли и майката, и сина от магазина. Вместо това тя само наблюдаваше и чакаше, докато се питаше какво ли си мисли майката за ефекта от този инцидент върху момчето.
Майката от бижутерийния магазин греши, като смята, че децата винаги трябва да бъдат убеждавани и да им се дава право на избор, дори и когато се държат лошо извън приетите социални норми. В книгата си По-големи очаквания: Преодоляване на


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница