Как да възприемем този материал?

> Пространствена ефективност, предоставяне на безплатно ползване на територии и аранжиране на всички земи по крайбржието за полифункционално ползване.

> Пространствена субсидиарност, посрещане на предизвикателствата на различните териториални нива, мрежово управление и транс-секторно развитие

> Пространствена сигурност, обезпеченост на безопасно и сигурно ползване на пространствата и териториите, минимизиране на рисковете и съгласуваност морските транспортни коридори с приложимост на международните актове
>Пространствена синергия, мрежово управление и транс-секторно развитие на териториите

• 
  Национални предпоставки: Съгласувани действия с всички заинтересовани институции общественост относно прилагането на съвместими цели и задачи, свързани с морските територии
  
• 
  Международни предпоставки: транснационално свързаност с помощта на международни консултации и съгласуване.
  

• 
  обвързаност с националните стратегически документи
  
• 
  приоритетност в съответствие с националните приоритети за развитие на България
  
• 
  партньорство между заинтересованите страни
  
• 
  дългосрочна обвързаност на целите и задачите
  
• 
  иновативност в подходите и методологиите
  
• 
  целенасоченост към пълно използване потенциала на Черно море
  
• 
  координация в хоризонтални и вертикални нива
  
• 
  съответствие с европейската интегрирана морска политика
  
• 
  мониторинг, оценка и контрол на изпълнение
  
• 
  развитие на специализиран административен капацитет
  
• 
  балансираност и равномерност на разпределение на финансови ресурси
  

• 
  Стратегия „Европа 2020” на ЕС;
  
• 
  Син растеж– подобряване на устойчивия растеж в морскиясектор, морския транспорт и туризма на Съюза(2012/2297(INI))
  
• 
  Стратегическа рамка на Европейската комисия за периода 2014-2020 г.;
  
• 
  Интегрираната морска политика на ЕС
  
• 
  Черноморска синергия /Черноморско взаимодействие – нова инициатива за регионално сътрудничество/
  
• 
  Национална програма за развитие България 2020;
  
• 
  Стратегии за развитието на Североизточен планов регион за развитие и Югоизточен планов регион за развитие
  
• 
  Стратегии за развитие на Бургаска област Варненска област и на Област Добрич
  
• 
  Секторни стратегии за развитие в областта на туризма, транспорта, образованието, науката
  

Черноморският регион на България обхваща три области - Бургас, Варна и Добрич, с обща дължина на морското крайбрежие – 403 км ( Бургас- 224 км., Варна -79 , Добрич – 100 км.)

Територията на Черноморския регион на България заема обща площ от 16287,3 кв. км. - 14, 58 % от територията на България (Добрич 4 719,7 кв. км-4,24% от територията на страната, Бургас-7748,1 кв. км-6,9 % от територията на България, Варна 3819,5 кв. км., 3.44% от територията на страната), с население 1 079 838 души (Добрич - 189 677 души - 2,6 % от населението на страната, Варна -474 344 души-6,5% , Бургас- 415 817 души - 5,7 % .) - 14, 8 % от населението на България.

На север районът граничи с Република Румъния, а на юг с Република Турция. Наличието на тези общи граници, едната от които с държава – член на Европейския съюз, а другата с държава в преговорни процеси с ЕС, предоставя добри възможности за засилване на транспортно-комуникационните функции на района, вътрешната му свързаност, трансграничното сътрудничество.

Плоският, предимно низинен и равнинно-хълмист релеф, преобладава в района, което в съчетание с почвено-климатичните условия, благоприятства развитието на земеделието-в северната и южната му част. Слабият планински релеф в южната му част не оказва особено влияние на вътрешната свързаност на региона и върху транспортните връзки с Република Турция.

В района са разположени голяма част от земеделските земи и горските територии в страната.

Най-голям дял от земеделските площи в района се падат на област Добрич, а от горските територии – на област Бургас.

Климатът в региона варира от умерено-континентален до типично средиземноморски – в южните му части. В хидрогеоложки аспект, на север и централно, региона се характеризира със слаба речна мрежа и сравнително малко валежи (предвид плоския релеф), докато в южните му части, речната мрежа е силно развита и количеството на валежите е значително. Независимо от това, региона като цяло може да се определи като регион с нисък отточен ефект на валежните води, предвид наличето и на големи крайбрежни езера и лимани- Дуранкулашко езеро, Варнеско езеро, Белославско езеро, Бургаски езера.

В летния период в региона има засушавания и пресъхване на реките, с изключение на южната му област, поради значителното им подхранването с почвени води.

Глобалните процесите на измение на климата, несъмнено ще имат своето отражение в региона, като най-чувствителните сектори към климатичните изменения са селското стопанство, туризмът, управлението на водните ресурси и горския фонд.

Моделите на Световния фонд за дивата природа за изменението на климата показват, все по-чести промени във вятърните и вълнови модели, водещи до екстремни метеорологични събития и все по-голям брой бури в Черно море.

Същите са предвижданията и в резултат на разработения индекс за туристически климат в ЕС и на индекса за чувствителност към климатичните промени на ниво NUTS II в ЕС.

Преки потърпевши от тях ще бъдат морските плажове по Българското Черноморие, ефекта на което беше особено силно почувстван през зимата на 2012 г.

В резултат множество плажове изчезнаха или площта им беше значителни намалена.

Изменението на климата ще доведе до промяна и в количеството и характеристиката на валежите в региона – на по-проливни и сезонни. В това отношение 2014 година е особено показателна – в резултат на проливните дъждове и човешки грешки се стигна до човешки жертви в Черноморския регион (Варна, Добрич), сериозно беше нарушен ритъма на туристическия сезон по Южното Черноморие.

Независимо от тези промени дори в климатично отношение може да се говори за обособеност на Черноморския район и различие от останалата „вътрешна“ част на страната.

В сеизмично отношение региона се характеризира с интезивност от VII – в южната и централната си част до IX степен в северната си част.

В северната част, по точно в североизточната част на региона са и най-сериозно изразени свлачищните и ерозионни процеси. Върху свлачище е построен град Балчик, поради което повечето сгради се напукват и рушат.

Със сходни проблеми се сблъскват и жителите на някои варненски квартали.
Транспорт и свързаност. Енергийни коридори

Вътрешната свързаност на региона се осъществява единствено чрез двете автомагистрали Хемус /северна/ и Тракия /южна/ , като отсечката Варна – Бургас се реализира в първокласен път (международен) път I-9. Налична е второкласна пътна мрежа   В процес на планиране е магистрала Черно море, която е, ще свързва двата големи центъра Варна и Бургас. От Черноморските градове, ЖП връзка имат Варна, Бургас и Поморие, като ЖП линията до Поморие се използва само за товарни превози.

На Българското Черноморие функционират два големи пристанища с национално значение – пристанище Варна и пристанище Бургас . Поддържат се редовни фериботни   линии Варна-Иличовск-Варна, Варна-Иличовск-Поти/Батуми-Иличовск-Варна и Бургас-Поти-Новоросийск-Бургас. Общински пристанища /с регионално значение/ са изградени край ......................

Международните летища Летище Варна и Летище Бургас, концесионирани от Фрапорт, са главни центрове на въздушните връзки с Българското Черноморие . По-малки летища /частни / съществуват край Балчик и Приморско.

Черно море не се използва пълноценно за вътрешната свързаност на региона, въпреки наличието на големи пристанища – Варна, Бургас, по-малки – Несебър, Балчик, Созопол, Царево.

Съществуващият регистрационен и лицензационен режим на видовете пристанищни дейности и липсата на свободен обществен достъп до пристанищата са сред основните причини за непълноценното използване на морския транспорт, наред с шосейния и железопътния.

Положителни стъпки в тази насока са изграждането на интермодалните терминали в Бургас и Варна и на зоните за обществен достъп.

Същевременно процъфтяващото в миналото корабостроене е в упадък.

През акваториятa на Черно море в момента преминава само един международен енергиен коридор – газопроводът „Син поток”, транспортиращ природен газ от Русия за Турция.

През българската акватория на Черно море се предвижда да преминава руско-европейския транспортен коридор „Южен поток”, осигуряващ транспортирането на природен газ от Русия до Южна и Западна Европа.

Маршрутът на проекта започва от руското черноморско пристанище Анапа, преминава през турските териториални води в Черно море, през българските териториални води и излиза на сушата под Провадия, близо до Варна, на българското крайбрежие.

Проектният капацитет на Южен поток е 63 млрд. m³ природен газ годишно.

Предвижда се след излизането на тръбопровода на българския бряг до Варна, газопроводът да преминава през територията на 11 области на страната- Варна, Шумен, Велико Търново, Русе, Разград, Търговище, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин, след което през Сърбия, Унгария и Словения да достигне до страните от Южна и Западна Европа.

На територията на региона се намират множество защитени територии, както и най-големия в страната природен парк – Странджа, с площ от 116 136 ха.

През региона минава Via pontica – вторият по големина Европейски миграционен път на водолюбиви, грабливи и пойни видове птици.

Богатата мрежа от защитени природни територии в региона, представлява съществен потенциал за развитие на познавателен, екотуризъм и други форми на алтернативния туризъм.

На територията на региона е разположена и най-голямата ботаническа градина в страната- в Балчик, както и архитектурен резерват - Бръшлян.

Предвид населяването от древни времена на крайбрежието и подстъпите към него, региона разполага със значителен културен потенциал – наличието на на най-старата цивилизация в света с обработено злато от Варненския некропол, на тракийски мегалитни култови оброчища, на древни градове, културни и исторически ценности, национални светини – Петрова нива, разкриват потенциал за културно-исторически туризъм.

През територията на региона минават европейски цивилизационни коридори от различни епохи. На територията на региона са разположени, както паметници, включени в Листата на световните паметници на културното и историческо наследство –древния Несебър, така и такива предложени за включване – Побитите камъни край Варна, нестинарството /Царево/……………..

Същевременно трябва да се има предвид, че достъпът до тези природни и културно-исторически ценности, с изключение на тези, които се намират на територията на самите градове - Варна, Поморие, Созопол, Несебър, Каварна е трудно-достъпен и с липсваща прилежаща инфраструктура. Извън посочените и изброени обекти, възможностите за природен, исторически и културен туризъм са слабо познати.

Понятието „Морски туризъм“ не намира подходящо приложение у нас и той се идентифицира с общия туризъм по крайбрежието. Специфичността му обаче трябва да бъде идентифицирана и по този начин, защото той разширява единственото му разбиране в смисъл на „плажен туризъм“. Морският туризъм е добре развит - по протежението на българското Черноморие са разположени близо 70 плажа, водата на Черно море е с ниска соленост и с температура през лятото 24-26 градуса, което я прави подходяща за къпане. Приливите и отливите лятото са незначителни, няма силни морски течения, както и опасни животински и растителни видове, които да представляват опасност за туристите. Добре известни са курортите и ваканционните селища в региона - от север на юг - к.к Албена, Русалка, Златни пясъци, Константин и Елена, Ривиера, в.с Елените, к.к Слънчев бряг, Равда, в.с Дюни, градовете Каварна, Балчик, Варна, Обзор, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско, Царево.

Популярна дестинация от 2014 г. е реставрирания остров Света Анастасия, край Бургас. Налични са планове и за превръщането в атракция на други черноморски острови – св. Иван край Созопол, за изграждане на изкуствени острови край Поморие.

Добре развитата леглова база, доброто съотношение – цени - качество, характеризират морския туризъм в региона, но и сериозни недостатъци откъм обслужваща инфраструктура.

Допуснатото прекомерно и хаотично застрояване на Черноморското крайбрежие доведе до свръхнатоварване на базовата инфраструктура. Канализационната мрежа е недостатъчно добре изградена. Делът на населението, обслужвано от ПСОВ е нисък. Изградената водоснабдителна инфраструктура е амортизирана и води до големи загуби на вода.

Характерни за черноморското крайбрежие са ускорените и мащабни хаотични застроявания с нова хотелска база и курортни зони, което води до свръхнатовареност на комунално-битовата инфраструктура, инженерните съоръжения, транспортната и екологичната инфраструктура. Единствено най--северните и най--южните територии на Черноморието, са максимално съхранени в своя естествен вид и са предпазени досега от свръх-урбанистично туристическо развитие.

В големите курортни комплекси и градове не са редки проблемите с електричеството в разгара на сезона, а в градовете и комплексите на юг – в Созопол, Приморско, Царево не са изградени достатъчно ПСОВ или вече изградените ПСОВ не могат изцяло да поемат количеството на отпадните води – Несебър.

При липсата на ПСОВ, в морските води се изливат тонове битово замърсени води.

Единствено в рамките на община Бургас е наличен общ устройствен план, в другите населени места общи устройствени планове все още липсват.

С езерата в Бургаския регион и Варнеското езеро се свързват най-големите пелоидни находища в страната, които осигуряват продукти за калолечение не само за крайбрежните калолечебни станции, но и за вътрешността на страната.

Спорадично се забелязва използване на круизен туризъм – от една страна свързано с морската и пристанищна инфраструктура, от друга страна с ниския все още капацитет на туристическия бранш. Новите инвестиции в това отношение в Бургас /Морска гара/,Варна и Добрич могат да подобрят ситуацията в тази област на икономиката.