Как говорят различните социални слоеве във Великобритания ? (Първа част)

Кейт Фокс

Два са факторите при определянето на позицията на нищо неподозиращия човечец – езиковата терминология, която ползва и произношението му.

Първата индикация за социалната класа на говорещия англичанин са типа букви, към които той има предпочитания в речта си или по-скоро – тези, които умишлено пропуска да произнесе. Тези, които заемат върха на социалната пирамида твърдо вярват, че техният начин на изговор е правилен, защото е отчетлив и ясен, докато английският на по-долните слоеве е “мързелив” и погрешен.
Един такъв типичен пример за “работнически” английски
е масовото непроизнасяне на съгласните на носоглътката – звуците “t” и “h” (например – ke’le вместо kettle). Англичаните по низините могат да си спестяват съгласните, но пък тези по върховете, правят същото с гласните. Ако ги питаш колко е часа, първите например ще ти кажат “alf past ten”, докато от вторите ще чуеш нещо от сорта на “hpstn”. Незачитането на гласните може от една страна да звучи шик, но пък от друга звучи като четене на смс от мобилен телефон и е не по-малко неразбираемо от презрения “broken English”. Единственото предимство на това смс-говорене е, че не изисква много движение на челюстта, което позволява на говорещата “синя кръв” да запази любимото си отчуждено и безизразно лице. Оттам идва и фразата за “мълча” – “keep stiff upper lip”.

По-горната и средната класа англичани грижливо произнасят
съгласните звуци, докато по-долните слоеве, често заместват звука “th” с “f” (“teeth”-“teef”, “thing”-“fing”), понякога го произнасят направо като “v” (“that”-“vat”, “worthy”- “worvy”). Крайният в думата звук “g” често се превръща в “k” (“somfink”, “nuffink”).

Произношението на самите гласни е също безпогрешен социален индикатор в английската реч. Звукът “a” при по-долните слоеве по социалната стълбица зазвучава като дълго “i” (“Dive” вместо “Dave” или пословичното британско обръщение “друже” – “mate”, което става на “mite”). Гласната “i” на свой ред се замества от пролетарското “oi”. Казахме “I” (аз). Какво става с личното местоимение, когато влезе в устата на различните социални слоеве ? По горните етажи на британската социална пирамида упорито избягват да употребяват това местоимение, а предпочитат да се самоназоват вместо с “аз” - с “one”. Всъщност тези хора изобщо нямат склонност към употребата на местоимения, членове, съединителни и възклицателни частици и се опитват доколкото могат да ги пропускат в изреченията си, сякаш пращат на някой безобразно скъпа телеграма. Въпреки тези свои чудатости на речта, висшата класа продължава да смята че тя е абсолютната норма за правилен английски и всички отклонения от нея се възприемат като “акцент”. Често пъти когато казват, че някой говори с акцент, те индиректно му поставят етикет “работническа класа”.