Б.1.8.Учебните групи се организират така, че да подкрепят ученето на всички деца

А 2.6 Децата са еднакво ценени.

1. 
   Има ли еднакво отношение към всички учебните групи, що се отнася до използването на материалната база, разположението на стаите, разпределението на преподавателите и техните заместници?
   
2. 
   Избягва ли училището постоянно да предоставя по-нискокачествени пространства за работа, например мобилни класни стаи, за деца с по-нисък статус в училището дължащ се на възраст, нисък успех или наличие на увреждане?
   
3. 
   Осъзнават ли членовете на персонала какъв ефект оказва върху себеприемането и самочувствието на децата и възрастните неравнопоставеното използване на училищната материална база?
   
4. 
   Дават ли членовете на персонала възможност на децата да преподават и да се учат един от друг в многообразни групи?
   
5. 
   При планиране на учебните групи обръща ли се внимание на приятелствата между децата и присъствието на деца, които говорят същите езици?
   
6. 
   Сведено ли е до минимум формирането на обучителни групи съобразно успеха или уврежданията на децата?
   
7. 
   Избягва ли училището да възлага отговорност на непедагогическия персонал за напредъка на децата с нисък успех или на тези, които срещат най-сериозни бариери пред ученето и участието?
   
8. 
   Избягва ли училището практики, при които се идентифицират и групират голям брой момчета, които имат нисък успех или се нуждаят от алтернативна учебна програма?
   
9. 
   Избягват ли членовете на персонала да групират децата въз основа на тяхното предизвикателно поведение, което ограничава капацитета им да се подкрепят взаимно?
   
10. 
    Има ли планове за предотвратяване на евентуални негативни ефекти, когато е на лице групиране по предизвикателно поведение, като например неприязън в групата?
    
11. 
    Имат ли всички деца възможности за преминаване от една група в друга, когато е на лице групиране по предизвикателно поведение?
    
12. 
    Избягва ли училището да ограничава учебната програма (например, пропускане на чуждоезично обучение) за деца, които получават допълнителна езикова подкрепа или са на по-ниско езиково ниво от другите?
    
13. 
    Променят ли се местата за сядане в класните стаи, когато е необходимо да се насърчава социалното сближаване между момчета и момичета и различни етнически групи в училището?
    
14. 
    Местата за сядане в класните стаи променят ли се, когато е необходимо да се насърчават възможностите за учене на децата?
    
15. 
    Изпълняват ли училищата законовото си задължение да образоват заедно деца със и без затруднения при учене?
    
16. 
    При наличие на дисбаланс между момичета и момчета в една група, има ли разбиране сред децата, че трябва да се отнасят с уважение един към друг и взаимно да насърчават приноса си?
    
17. 
    Там, където има голям дисбаланс между броя момчета и момичета в определен набор, училищата смятат ли да организират еднополови паралелки?
    
18. 
    Насърчавани ли са децата да правят своя индивидуален избор, когато съществуват различни възможности?
    

Вашите допълнителни въпроси:

В 1.12 Децата изучават работата и свързват наученото с развитието на своите интереси.

1. 
   Уважават ли членовете на персонала приноса към ученето на децата, на онези, които са работили с тях в различните години и на различните етапи от образованието им в тяхното училище или в други училища?
   
2. 
   Взаимодействат ли си членовете на персонала при изработване на ученическите досиета, така че те да бъдат ценни и използваеми от учители, които поемат децата?
   
3. 
   Използват ли членовете на персонала възможността да участват в прехвърлянето на децата, за да погледнат на образованието и от друга гледна точка?
   
4. 
   Осъзнават ли членовете на персонала факта, че децата може да имат нужда от помощ, за да изпитат отново удоволствие от ученето след като са завършили началното си образование или след завършване на основна образователна степен?
   
5. 
   Има ли налични ясно формулирани брошури и страници в Интернет, написани без жаргон, които да разказват за училището и приноса на децата в него?
   
6. 
   Въвеждат ли се децата в практиките на новото заведение/група преди прехвърлянето им към него/нея?
   
7. 
   Получават ли родителите точна и пълна информация за възможните училища?
   
8. 
   Има ли отражение в учебната програма на изпращащото и приемащото училище фактът на преместване на децата, като например виртуален преход, училищни карти, седмични програми и сценични постановки за движението на хора от едно място на друго?
   
9. 
   Има ли диалог между членовете на персонала и децата в изпращащото и приемащото училище за степента, до която те изповядват сходни ценности?
   
10. 
    Ангажират ли се членовете на персонала с дейности за облекчаване прехода на децата?
    
11. 
    Може ли учебната програма на едното училище, например съвременни чужди езици, да бъде продължена в другото училище чрез допълнителни учебни занимания, ако се налага такова нещо?
    
12. 
    Организира ли училището активни дни на преход преди трансфера на децата, така че те да могат да се запознаят с персонала и децата на приемащото училище?
    
13. 
    Има ли случаи, когато децата, преместени в ново училище/група се връщат да дават съвет на други деца, изправени пред перспективата за преместване?
    
14. 
    Намират ли успокоение тревогите на децата по отношение на техните приятелства, евентуални подигравки и тормоз в приемащото ги училище от страна на персонала в него?
    
15. 
    Насърчават ли училищата приятелства между деца на различна възраст, така че децата да не се чувстват уязвими поради факта, че са най-малки?
    
16. 
    Има ли практика ранните класове на средното образование да включват елементи от основния курс чрез ограничаване на прехода на децата и възрастните?
    
17. 
    Има ли координация на подкрепата, оказвана при преминаване на децата от едно училище в друго?
    
18. 
    Полага ли се грижа при предаването на конфиденциална информация?
    
19. 
    Оказва ли се подкрепа на родителите на деца със „специални образователни потребности“, така че те да намерят добро място в обща среда, когато напускат училището?
    
20. 
    Има ли разбиране на факта, че за децата, преживели многократна смяна на пребиваването си, може да се окаже по-трудно поставянето им в нова ситуация?
    
21. 
    Продължават ли децата да упражняват своите интереси и активности след като са се преместили на новото място?
    
22. 
    Всички деца ли се насърчават да обмислят различни пътища за продължаване на образованието си и търсене на трудова реализация?
    
23. 
    Получават ли децата помощ и подкрепа за своята независимост, когато завършат училище чрез придобиване на практически умения за правене на бюджет, готвене, чистене, учене, поддържане на човешки взаимоотношения, пране, работа и прекарване на свободното време?
    

Вашите допълнителни въпроси:

А 1.1 Всеки е добре дошъл.

Б.1.6. Училището се стреми да приеме всички деца от своя район.

Б 1.11 Сградите и дворът са проектирани така, че да подкрепят участието на всички.

1. 
   Има ли план на сградата с указване на елементите за достъпност, който да улеснява физическия достъп до училището?
   
2. 
   Ангажирано ли е училището с осигуряване на достъпност във всички части на училищната сграда и площадки, включително входовете и изходите, класните стаи, коридорите, тоалетните, градинките, игрищата, стола и изложбените площи?
   
3. 
   Представлява ли идеята за достъпност за хора с увреждания част от плановете за строителни подобрения, интегрирани в общия план за развитие на училището?
   
4. 
   Представлява ли планът за достъпност част от общите усилия за създаване на условия, при които възрастните и децата с увреждания ще имат желание да посещават училището?
   
5. 
   Представлява ли планът за достъпност част от общите усилия за подкрепа на хората с увреждания и тяхното приятно усещане, когато посещават училището или ползват неговата база?
   
6. 
   Отчитат ли се нуждите на хората с увреден слух, с увредено зрение, на родителите с малки деца, включително и на тези с двойни детски колички, на възрастните хора, както и на хората с физически увреждания при адаптиране на достъпността на училището?
   
7. 
   Включват ли се хора с увреждания от различни възрасти, в това число и тези от семейството на децата и местните общности, в консултации за достъпност на училищната среда?
   
8. 
   Има ли разбиране в училището за това, че хората със сходни увреждания, включително членовете на персонала и децата, могат да имат различни мнения относно начина, по който да се направи средата достъпна за тях?
   
9. 
   Прави ли се ежегоден одит на достъпността, за да се подобряват плановете за достъпност на средата?
   
10. 
    Оборудването може ли да се регулира съобразно нуждите на децата, така че да е лесно за използване от деца с различна височина или от такива в инвалидни колички?
    
11. 
    Всички елементи на училищната среда ли са направени достъпни, в това число входовете и изходите, коридорите, тоалетните, опитното поле, игрището, бюфета/ /столовата, обозначенията?
    
12. 
    Лесни ли са за преминаване пътищата около училището, така че хората с увреждания да не срещат сериозни затруднения, като например налично ли е осветление, цветни обозначения, тактилни ивици?
    
13. 
    Отделя ли се специално внимание за съхраняване достойнството на децата и възрастните в достъпните помещения?
    
14. 
    Отделя ли се специално внимание на естеството на алармите, на процедурите за безопасност и евакуация?
    
15. 
    Проектирано ли е училището така, че използването на всички пространства да става безпрепятствено, както от хората с увреждания, така и от тези без увреждания?
    
16. 
    Разглежда ли се достъпността като нещо специално само за учителите, за родителите, за членове на общността и за децата с увреждания?
    
17. 
    Явяват ли се проектите, свързани с подобряване на достъпността на училищните сгради и прилежащите им площи, част от учебна програма на училището?
    

Вашите допълнителни въпроси:

А 1.10 Училището и местните общности се развиват взаимно.

А 2.4 Приобщаването се разбира като създаване на условия за участие на всички.

Б 1.10 Училището е физически достъпно за всички деца.

1. 
   Разработен ли е устройственият план на училището така, че да позволи участието на възрастните и децата, и като отразява приноса на персонала, децата и родителите/настойниците?
   
2. 
   Полагат ли се усилия за това всички части на училището да бъдат привлекателни за децата и възрастните, например чрез съвместни артистични проекти или засаждане на цветя и храсти?
   
3. 
   Има ли дългосрочен план на училищния персонал и настоятелството, който отразява загриженост по отношение на екологичните и финансови проблеми?
   
4. 
   Наблюдава ли се зачитане на различните интереси на всички деца, когато се правят планове за облагородяване на училищната среда, без да се фаворизира една определена група?
   
5. 
   Поемат ли децата отговорност за цветята в сграда на училището и по прилежащите му площи?
   
6. 
   Биват ли насърчавани децата и възрастните да обикалят училището, за да предлагат начини за подобряване на средата в класните стаи, учителската стая и училищния двор?
   
7. 
   Биват ли насърчавани децата и възрастните да дават идеи за подобряване на средата в сградите на училището и прилежащите им площи?
   
8. 
   Насърчава ли се организирането на изложби и демонстрации на авторски произведения, направени от деца и възрастни, свързани с училището, както и с местните общности, в това число и с други училища или колежи?
   
9. 
   Има ли оборудване в училищния двор за различни видове занимания с физическа активност или творчество като например музициране?
   
10. 
    Представлява ли учителската стая приветливо място за всички членове на персонала?
    
11. 
    Имат ли всички членове на персонала усещането за добри условия на труд?
    
12. 
    Предвижда ли устройството на сградата пространство за срещи на родителите/ настойниците?
    
13. 
    Има ли училищна градина, където децата могат да отглеждат различни плодове и зеленчуци, растителна храна и растения за удоволствие?
    
14. 
    Има ли училището свой собствен парцел или споделено място земя, ако неговата е недостатъчна, където да отглежда плодове и зеленчуци?
    
15. 
    Разполага ли училището с различни парцели земя, така че да насърчава отглеждането на разнообразни диви растения, животни и насекоми?
    
16. 
    Има ли достатъчно изображения, растения и други предмети в училището и класните стаи, които стимулират въображението, дискусиите и научаването на децата?
    
17. 
    Могат ли хората да изразяват своята загриженост, свързана с използване на училищното пространство така, че поставяните от тях въпроси да намират справедливо разрешение?
    
18. 
    Създадена ли е безопасност на училището при запазване привлекателността на средата?
    
19. 
    Предоставя ли се сградата и прилежащите й площи за ползване от местната общност?
    
20. 
    Има ли план за повишаване сигурността на обекта чрез прехвърляне на собственост към местната общност?
    

Вашите допълнителни въпроси:

Б 1.13 Училището допринася за намаляване на отпадъците.

В 1.2 Децата се запознават със значението на водата.

В 1.7 Децата се запознават със Земята, Слънчевата система и Вселената.

В 1.8 Децата изучават живота на Земята.

В 1.9 Децата изучават източниците на енергия.

1. 
   Разбира ли се въглеродния отпечатък като количеството парникови газове?
   
2. 
   Има ли разбиране сред членовете на персонала и децата за това, че ограничаването на дейностите, свързани с отделянето на въглеродни емисии е по-важно от прецизното замерване на въглеродните емисии?
   
3. 
   Разработват ли децата индикатори за напредък, отчитайки намаляване на въглеродните емисии в училище, в живота си извън училището и чрез въздействие върху други членове на общността?
   
4. 
   Имат ли възрастни и деца координатори за намаляване на въглеродните емисии на училището?
   
5. 
   Планират ли членовете на персонала и децата намаляване на въглеродните емисии в училището и в домовете си чрез контрол върху използването на горива и невъзобновяеми източници на енергия в сградите, енергийната ефективност, пътуванията на персонала и учениците, управлението на отпадъци и потреблението на стоки и услуги?
   
6. 
   Има ли разбиране на тезата, че най-добрият начин за намаляване потреблението на електроенергия е чрез намаляване на производството и потреблението на стоки?
   
7. 
   Създава ли училището връзки с местни енергийни експерти?
   
8. 
   Произвежда ли училището своя собствена електро- или топлинна енергия от вятърни турбини, соларни панели или топло-генератори?
   
9. 
   Има ли училището доставчик, който ползва енергия от възобновяеми източници?
   
10. 
    Намалява ли се консумацията на гориво чрез използване на бойлер за топла вода и други приспособления, удължени тръби, вътрешна и външна изолация на стените, двойни стъкла прозорците, използване на слънчеви панели на покрива?
    
11. 
    Постигат ли новите сгради най-високите стандарти за енергийна ефективност?
    
12. 
    Чувствителна ли е отоплителната система към температурните промени в средата, така че да намалява подаваната топлина, когато хората свикнат да се обличат по-топло?
    
13. 
    Използва ли училището ниско-енергийни източници за осветление, инсталирайки светлинни сензори на местата, където е необходимо регулярно, макар и не постоянно осветление?
    
14. 
    Лобира ли училището пред производителите на газ и електричество за ограничаване на енергийното производството?
    
15. 
    Има ли наблюдение и контрол върху потреблението на електроенергия за използване на източници на информационни и компютърни технологии (ИКТ) чрез изключване на съоръженията, когато не се ползват?
    
16. 
    Намаляват ли автомобилните превози чрез съвместно ползване на един автомобил, засилено използване на обществения транспорт, безопасно колоездене и ходене пеша?
    
17. 
    Има ли в училището удобни душ-кабини, така че да се насърчава идването на училище с колело?
    
18. 
    Настоява ли училището да бъдат въведени критерии за потребление, които предполагат закупуване на съответните за сезона храни местно производство, така че да се намали транспорта на хранителни стоки?
    
19. 
    Изучават ли децата зависимостта на органичната и неорганична храна от естествените горива?
    
20. 
    Участва ли училището в местна мрежа, която използва споделена потребителска способност?
    
21. 
    Упражнява ли училището наблюдение върху собственото си потребление на вода, планирайки намалено потребление на човек?
    
22. 
    Събира ли училището дъждовна вода в резервоари за използването й в училищната градина?
    
23. 
    Има ли инсталирана в училището система за пречистване на „сивата“ вода (използвана за миене) и повторното й използване в тоалетните и училищната градина?
    
24. 
    Има ли намаляване на водното потребление в тоалетните чрез навременно отстраняване на течове и монтиране на самозатварящи се кранове?
    

Вашите допълнителни въпроси:

Б1.12 Училището ограничава въглеродните си емисии и използването на вода.

В1.1 Децата се запознават с процесите на производство и потребление на храната.

В1.2 Децата се запознават със значението на водата.

В1.7 Децата се запознават със Земята, Слънчевата система и Вселената.

В1.8 Децата изучават живота на Земята.

1. 
   Насърчават ли се възрастните и децата да намаляват производството на отпадъци във и извън училището чрез поправка, повторна употреба, наторяване или рециклиране?
   
2. 
   Насърчава ли училището намаляване на потреблението като най-добър начин за ограничаване на отпадъците?
   
3. 
   Правят ли децата проучвания на биологичните отпадъците, отпадъците за рециклиране, неразгарадимите отпадъци?
   
4. 
   Има ли акцент в политиката за намаляване на отпадъците върху намаляване на отпадъците, които отиват за депониране?
   
5. 
   Има ли координатори сред децата и възрастните, които правят одит на изхвърлените отпадъци, събират, разделят, намаляват и рециклират отпадъци?
   
6. 
   Учат ли децата какво се случва с отпадъците, ако се подложат или не се подложат на рециклиране?
   
7. 
   Обмисля ли училището евентуално присъединяване към местния активистки клуб за намаляване на отпадъците?
   
8. 
   Учат ли децата за кампании, насочени към намаляване на отпадъците?
   
9. 
   Учат ли децата за намаляване на отпадъците чрез свързване с други училища?
   
10. 
    Изучават ли децата какво се подлага на рециклиране в различни страни по света?
    
11. 
    Закупува ли училището продукти в контейнери за многократна употреба?
    
12. 
    Стреми ли се училището към максимално потребление на стоки, изработени от рециклирани суровини, в това число и обновени мебели?
    
13. 
    Насърчава ли училището закупуване и консумация на храни в минимум опаковки?
    
14. 
    Оказва ли се подкрепа на децата и техните семейства да приготвят храна в безотпадни опаковки?
    
15. 
    Насърчава ли училището употребата на прибори за многократна употреба?
    
16. 
    Има ли намаляване на хранителните отпадъци чрез договаряне с децата и техните семейства на вида и количеството консумирана храна?
    
17. 
    Има ли достъпни места за събиране на хранителни и други отпадъци, които да са разположени стратегически в цялото училище?
    
18. 
    Изпълнява ли училището функция на място, на което се събират за рециклиране хартии, картон, книги, дрехи, стъклени и пластмасови отпадъци (в това число и такива, които не попадат в схемите за домашно рециклиране), електроника, тонери, електрически крушки, мобилни телефони, батерии и компютърни дискове?
    
19. 
    Има ли училището своя собствена схема за размяна, насърчавайки използването и на други схеми, като например „свободен цикъл“ или предаване на нежелани вещи за благотворителност?
    
20. 
    Има ли училището сътрудничество със семейства и групи в общността, които да обучава на умения за ремонтиране, обновяване, шиене и поправка на дрехи, като част от учебната програма или чрез използване на клубни форми?
    
21. 
    Намалява ли се потреблението на хартия чрез двустранен печат и поставяне на етикети върху пликове и класьори?
    
22. 
    Има ли достъпни монитори за четене на документи от компютър, което би помогнало да родителите и децата да разберат какво се случва в училището, ако е необходимо и с известна помощ?
    
23. 
    Използва ли се електронна поща – когато това е възможно и подходящо – за комуникация с родителите/настойниците?
    
24. 
    Насърчава ли се използването на рециклирани тонери в училището?
    
25. 
    Има ли лесно достъпни и чисти източници на питейна вода в училището?
    
26. 
    Има ли практика училището да не поощрява закупуването на фабрично бутилирана вода за пиене, насърчавайки пълненето на бутилки с вода от чешмата?
    

Вашите допълнителни въпроси:

В 2.5 Децата се учат едно от друго.

В 2.9 Преподавателите и училищният персонал си сътрудничат при планирането, преподаването и прегледа на работата.

В 2.10 Преподавателите и училищният персонал разработват и споделят ресурси в подкрепа на ученето.

1. 
   Има ли разбиране на понятието „подкрепа“ като съвкупност от всички дейности, повишаващи възможностите на училището да откликва на многообразието сред децата по начин, който изразява еднаквата ценност на всяко дете?
   
2. 
   Има ли координация и адаптиране на всички форми на подкрепа, така че те да допринасят за приобщаващото развитие на училището?
   
3. 
   Има ли разбиране на факта, че подкрепата предполага и изисква мобилизиране на ресурси в самото училище и извън него?
   
4. 
   Има ли разбиране на факта, че постигането на приобщаващи учебни дейности, отворено за сътрудничество училище и определена култура в класните стаи са все форми на подкрепа?
   
5. 
   Има ли разбиране за това, че въвеждането на култура на взаимодействие и откликване на различията чрез разнообразни обучителни дейности може да направи индивидуалната подкрепа ненужна?
   
6. 
   Дава ли се приоритет на взаимната колегиална подкрепа, произтичаща от училищната култура на сътрудничество пред индивидуалната подкрепа на възрастните към децата?
   
7. 
   Свежда ли училището до минимум необходимостта от индивидуална подкрепа от възрастни към деца, за да подпомага тяхното учене?
   
8. 
   Има ли разбиране на понятието „подкрепа“ като усилие за премахване на бариерите пред научаването и участието за децата?
   
9. 
   Има ли разбиране на понятието „подкрепа“ като изискване за разработване на такива учебни планове, които ангажират интересите на децата и се осъществяват чрез техния личен опит?
   
10. 
    Има ли интегриране на подкрепата за деца и техните семейства, предоставяна от системите за образование, здравеопазване и социални услуги?
    
11. 
    Има ли координация на всички подкрепящи дейности в единна политика за подкрепа?
    
12. 
    Съгласувана ли е с родителите политиката за подкрепа?
    
13. 
    Ясна ли е политиката за подкрепа на външни за училището фактори, които подкрепят ученето и участието в рамките на училището?
    
14. 
    Води ли се координацията на предоставяната подкрепа от висш ръководен член на персонала?
    
15. 
    Запознати ли са членовете на персонала с всички човешки ресурси – на деца и възрастни – които могат да бъдат мобилизирани в подкрепа на научаването и участието?
    
16. 
    Разглеждат ли се наставниците и доброволците, включително и възрастните с увреждания, като ресурс за училището?
    
17. 
    Старае ли се училището да премахва бариерите пред комуникацията между професионалисти с различни професионални и житейски биографии?
    
18. 
    Изразяват ли членовете на персонала тревогите си, когато усетят, че действията на останалите се ръководят повече от желанието за запазване на професионална територия, отколкото от най-добрия интерес на детето?
    
19. 
    Препоръчва ли се на онези, които предлагат подкрепа извън училището да координират усилията си с други припокриващи се интервенции преди интегрирането им в училище?
    

Вашите допълнителни въпроси: