Как лирическият герой от „На прощаване” си представя победното завръщане увод: теза



Дата03.01.2017
Размер22.35 Kb.
Как лирическият герой от „На прощаване” си представя победното завръщане

УВОД:


ТЕЗА:

Лирическият герой много добре осъзнава какви са възможните изходи в борбата за звобода, чийто път е поел. Героят е осъзнал и приел последствията от своето решение – скитането немил-недраг из тежката чужбина. В неговото съзнание евентуалната смърт не изглежда далечна и немислима. Но душата на героя мечтае за щастливото си завръщане в родния си дом, освободен вече от тиранията на робството. И това завръщане героят рисува в представите си като празник, като всенародно ликуване, в което той отново се среща с най-близките си: със своята майка и с либето си.


АРГУМЕНТАЦИЯ:

Още с описанието на своите четници лирическият герой внушава идеята за празника - те всички са сякаш парадно облечени, сякаш готови за празник:


...лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!

Обликът на „личните юнаци” внушава усещането, че тези герои не просто ликуват сами, не просто се гордеят със стореното от тях, но искат да го споделят и с хората, за чието благо са се борили. Пушките, сабите вече не са препасани за бой, а са само символи на повода за всеобщия празник.

В такъв дух е и призивът на героя:


Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!

Цветята, които са символ на живота, който отново започва пълноценен за вече свободния българин, са неизменно присъстващи във всеобщия празник. Цветовете, които робството е било почернило, отново се връщат, за да украсят вече свободния живот на българина. Те кичат главите и пушките – тоест те са белег на свободата, на празника!

В своето победно завръщане героят не пропуска да отбележи срещата си със своите любими хора. Майката и либето на героя не са забравени сред всеобщата радост. Това са хората, чиято липса героят е изпитвал толкова силно, когато е бил в изгнание. Но това са и хората, за чиято свобода героят се е борил. Затова и те са неизменна част от неговия празник.

Особено показателен е начинът, по който са предадени срещите с либето и с майката. И в двете срещи радостта е изразена с прегръдка. И тази прегръдка е достатъчна, защото с нея се изразява всичко: преклонението на майката пред смелостта и патриотизма на своя син /” ела ме, майко прегърни и в красно чело целуни - красно, с две думи заветни: с в о б о д а и с м ъ р т юнашка!”/, а също така и съпричастието на либето с емоциите и трепетите на героя.

Не можем да подминем факта, че в представата за победното завръщане героят разкрива и майката, и либето като приобщени към неговата мисия, като разбиращи неговата саможертва, като горди от неговите дела. Точно такива иска да бъдат лирическия герой те – затова те са такива само в мечтите му. Майката вече е „майка юнашка”, а либето вече е осъзнало причината за своята самота и е видяла смисъл в жертвата на своя любим.



Но този празник е само въображаем. Героят празнува в мечтите си, но само за миг, защото „...Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен; аз може млад да загина...”.

Празникът е само един от възможните изходи за героя, който не заслепява юнака, решил да се бори за свободата на родината си.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница