Как лирическият герой от „На прощаване” си представя победното завръщане увод: теза

Лирическият герой много добре осъзнава какви са възможните изходи в борбата за звобода, чийто път е поел. Героят е осъзнал и приел последствията от своето решение – скитането немил-недраг из тежката чужбина. В неговото съзнание евентуалната смърт не изглежда далечна и немислима. Но душата на героя мечтае за щастливото си завръщане в родния си дом, освободен вече от тиранията на робството. И това завръщане героят рисува в представите си като празник, като всенародно ликуване, в което той отново се среща с най-близките си: със своята майка и с либето си.

Още с описанието на своите четници лирическият герой внушава идеята за празника - те всички са сякаш парадно облечени, сякаш готови за празник:

В такъв дух е и призивът на героя:

В своето победно завръщане героят не пропуска да отбележи срещата си със своите любими хора. Майката и либето на героя не са забравени сред всеобщата радост. Това са хората, чиято липса героят е изпитвал толкова силно, когато е бил в изгнание. Но това са и хората, за чиято свобода героят се е борил. Затова и те са неизменна част от неговия празник.

Особено показателен е начинът, по който са предадени срещите с либето и с майката. И в двете срещи радостта е изразена с прегръдка. И тази прегръдка е достатъчна, защото с нея се изразява всичко: преклонението на майката пред смелостта и патриотизма на своя син /” ела ме, майко прегърни и в красно чело целуни - красно, с две думи заветни: с в о б о д а и с м ъ р т юнашка!”/, а също така и съпричастието на либето с емоциите и трепетите на героя.

Не можем да подминем факта, че в представата за победното завръщане героят разкрива и майката, и либето като приобщени към неговата мисия, като разбиращи неговата саможертва, като горди от неговите дела. Точно такива иска да бъдат лирическия герой те – затова те са такива само в мечтите му. Майката вече е „майка юнашка”, а либето вече е осъзнало причината за своята самота и е видяла смисъл в жертвата на своя любим.