Как ви прозвучаха, проф. Фотев, двете речи на президента Росен Плевнелив – при клетвата му пред парламента и при встъпването му в длъжност?



Дата11.03.2018
Размер89.7 Kb.
#61924


Професор Георги Фотев преподава социология в Нов български университет. Той е член на Европейската академия на науките и изкуствата. Автор е на голям брой научни трудове. Последните му книги са “Дългата нощ на комунизма в България” и “Българската меланхолия”

(В.Велева, в. Преса, 26 януари 2012)

Какви са тези празнословни обещания на Плевнелиев

Интервю с проф. Георги ФОТЕВ:



  • Как ви прозвучаха, проф. Фотев, двете речи на президента Росен Плевнелив – при клетвата му пред парламента и при встъпването му в длъжност?

  • И двете речи прозвучаха старомодно. Преди да се обоснова защо, искам да подчертая, че имам добронамерено отношение към новия президент. Това е един енергичен човек, целеустремен човек, модерен като поведение и това ще импонира на много млади хора. На него и през ум не му е минавало, че ще стане държавен глава. Нещо повече, до номинирането му той подчертаваше, че не е политик. Това е сериозно концептуално объркване.. Защо двете речи прозвучаха старомодно? Има патетични, но кухи фрази. Той акцентира върху единството. Понятието „единство“ има повече от 10 различни значения. Смятам , че на него самия не му е много ясно в какъв смисъл употреби думата „единство“.

  • Сигурно има предвид това, което е издписано на фасадата на Народното събрание „Съединението прави силата“.

  • „Съединението прави сила“ е една реликва. Тя гали слуха на голяма част от българското население. Защото в историческия си контекст има много дълбок смисъл. В българската история поради липсата на съединение е трагично падането под османско господство, Съединението е част от идеала за България в историческите й граници. Сега обаче смисълът на това съединение, това значение на “единство” е абсолютно демодиран. Никой не мисли за бяло море и присъединяване на Македония. В днешния свят не по-малко са важни различията, трябва да приемаме за нормално да има различни партии, различни мнения, дори яростна битка в парламента. В тази реч има още една пленителна дума „надграждам“, която аз обозначавам като старомодна. Този архитектурен термин се среща още в Марксизма – за базата и надстройката, когато има един фундамент. В късната модерност обаче развитието не е линейно. В много случаи е необходима деконструкция. Трябва не просто нихилистично да разрушим нещо, но да видим, че то не е надеждна основа, затова надграждането е много опасна работа. Единствената константа е промяната. Ние непрекъснато сме изправени пред нещо ново. Затова, когато казваме надграждане, трябва да сме наясно какво правим.

  • Но, разсъждавайки така, няма ли опасност, проф. Фотев, да се отиде в другата крайност – пълното отричане?

  • Отричане на всичко, което са направили предходниците, прави премиерът. Понякога неговите изказвания са удивителни. Той държи симпатията на голяма част от народа, но не може така да се говори: не е имало по-голяма криза от сегашната, преди това никой нищо не е направил – това се съобщава с удивителна лекота. Хората засега одобряват факта, че той говори това, което мисли. Но в момента, в който започнат съмненията, че премиерът говори това, което мисли, проблемът ще стане сериозен. В противовес на него Плевнелиев показа респект към предшествениците . Това отношение обаче е поставено на друг пласт - като човек с отговорност, като човек, който никога не си е мислел, че ще стане президент, Плевнелиев разбира, че му липсва опит. И иска да компенсира това с желанието си да събира около себе си предшествениците и бързо да акумулира някакъв опит.

  • В това няма нищо лошо. Като баща на нацията той би трябвало да се учи от предшествениците си.

  • В съвременния модерен свят какво значи „баща на нацията“. Като гледам и какви съветници взема – те с нищо не могат да изпълнят със смисъл символната власт, която има президентът.

  • Но Плевнелияв не иска символна власт, той каза, че ще бъде прагматичен президент!

  • Това е смайващо! В какъв смисъл прагматичен президент? Той трябва да бъде човек, който, когато каже нещо за съдбата и ситуацията на народа всички да се вслушат. Достигането на тези думи е много трудно, това изисква много познания, най-напред трябва да прочете 10-ина много важни български книги. Не е работа на президента да обяснява какви ще бъдат скоростите на влаковете след 10 години, това е задача на други хора. Не е негова работа как ще се променя съдебната система. Други са големите въпроси на нацията, пред които той е изправен.

  • Формулирайте ги, помогнете му!

  • Не е правилно аз да казвам какво да направи държавният глава, но аз се вълнувам от съдбата на българския език и култура, от духовното развитие на нацията. България е не голяма страна, с култура, която няма мощ да влияе в новата реалност на ЕС и глобализацията. Демографската картина и тенденции са много обезпокоителни. Въпросът, който остро възниква, е как ще спасим едно от най-прелестните неща в света, какъвто е българският език, как ще спасим една култура, която има своите изключителни ценности, как ще спасим един духовен свят който не трябва да умре. Как ще стане, какво да правим? Не ме разбирайте погрешно, аз не говоря от позициите на глупавите националисти. Аз говоря като човек, който познава и европейската, и световната култура и който е против всякакви самозатваряния.

  • Но президентът се позова във втората си реч на Пайсии, това може да се разчете като знак на специално отношение към духовността ни.

  • Това е чудесно, но оттам нататък какви ще са следващите крачки? Нашият поглед към собствената ни история е толкова старомоден и повърхностен, че един такъв патос, който прозвуча в речта му, започва да дрънчи и по-младите поколения не я разбират. Ние сме изправени пред дълбока, фундаментална и болезнена криза на ценностите. Този въпрос е много по-обезпокоителен отколкото която и да е финансова и икономическа криза. Говорим за криза в свят, в който бъдещето става все по-малко прозрачно. Ние решаваме едни проблеми и веднага възникват други. Президентът трябва да е наясно с всичко това. Ние не знаем как да се справим с младите, които отиват към дрогата, не знаем как да се справим с децата, които не искат да учат. Президентът не е проповедник, но като държавен глава той трябва да поставя действителни проблеми на нацията. Не е негова работа да пише програма до 2020 година, това няма да го направи „прагматичния“ президент, защото това е работа на изпълнителната власт. И от това навлизане в чужда територия могат да възникват конфликти, защото отговорността за такива решения се носи от правителството.

  • Прогнозирате ли конфликти между президента и изпълнителната власт?

  • Плевнелив не ми се вижда конфликтен човек, той има чувство за отговорност. Мисля, че не е способен да се извърта, да прави интриги и би било много неприятно, ако се стигне до такъв момент. Затова има разделение на властите.

  • Но ние много критикувахме Георги Първанов, че във втория си мандат не можа да формулира национална кауза, че след влизането ни в НЕ и НАТО нямаме национална цел. Сега Плевнелиев – казва „програма 2020“ е кауза. Какво лошо има в това?

  • Каузата е супер код. Кауза не означава план за действие, програма за работа. Каузата е нещо, което трябва да стане част от живота, от същността на всеки човек. Президентът трябва да намери онзи израз, онзи език, с който да я аргументира, всички да я разберат и да я осмислят. Затова казвам, че символната власт е много тежка власт. Плевнелиев вече не е строителен министър, не е инженер, не е хайтек. В интервюто, което той даде пред теб, имаше нещо, което направо ме смая – признанието му, че си написал сам речта. Моля, президентът не е поет, не е автор. Той ще бъде толкова голям, с колкото големи и умни хора се обгради.

  • Но той каза, че ще създаде съвети.

  • Оле мале! Нека да създаде съвети, нека да видим какви хора ще подбере в тях. Формулирането на каузата трябва да стане от въпросите, които набелязах. За огромно съжаление историческият опит на нацията и на народа може да даде сравнително малко за формулирането на тази кауза. Много се е променил света. Всички формули, които сме имали досега, вече не работят. Ето, президентът трябва да се произнесе за това мракобесие, което се извършва с църквата ни. Поредно дадзибао, това варварско отношение към едни митрополити, на които са изфабрикувани картончета, други, за които не е ясно какво са правили, или трети, които не са имали изход. Чудовищно! Някакви мръсници, каквито ги е имало винаги в историята на човечеството, има ги и ще ги има и по-нататък, са ги превърнали в жертви и днес всичко се слага в един кюп!

  • Много тежка е думата мракобесие, проф. Фотев!

  • Мракобесие е, защото този закон за отваряне на досиетата поставя пострадалите от него в ситуация да не могат да се защитят. Аз съм плащал жестоко за всички опити да бъда прикачен към ДС. 13 и повече години от моя живот са накълцани без упойка... Това се случило вероятно и с част от миторополитите ни сега. Като шампион за чистото минало се изявява външният министър Николай Младенов, но да ни разкаже какво е правил неговият баща? Не може с такава ярост да се нахвърляме върху хора, които са били жертви. Аз съм последният човек, който ще защитава негодници, ако се доказва,че са такива. Аз съм авторът на „Дългата нощ на комунизма в България“ и не мога да приема последното дадзибао, с което халосаха Църквата ни. Какъв доносник е бил Неофит и какъв е бил бащата на Младенов? Сега искат от митрополитите да се покаят. Те могат да се покаят театрално и ще удовлетворят най-повърхностните чувства на част от публиката. Препоръчвам им да прочетат 6 глава от „Дългата нощ на комунизма в България“, да видят какви тежки саможертви са правени от българските свещеници, които не трябва да се забравят. Не може да искаме всички хора да са герои, но не можем да оставим в пълно мълчание тези мъченици на вярата, които са си отишли. По този въпрос Светия синод не може да мълчи. Да бяха казали нещо …

  • Това, което става в църквата сега, ще има ли катастрофални последици за нея?

  • Даже и това няма значение.

- А кое има значение?

  • Тази страна никога няма да се оправи, ако продължава така! Трябва да се извадят поуки от ужаснния комунистически експеримент на живо, на който бе подложен изстрадалият ни народ. Не случайно той се срина. Истинска деконструкция на комунизма не се състоя и за това ще се плаща прескъпо.. Хората трябва да знаят кои са днес, да имат увереност днес. Вместо това ние всеки ден ги бомбардират със злъч, омраза, отрицание. Аз не искам сега да изпирам съвестта на хората, които носят вина и трябва да се покаят, не искам! Но да се тупа в гърдите Плевнелиев: „няма да назначавам бивши агенти на ДС“, сякаш ги разстрелва, е театрална поза. Това ли е проблемът на нацията? Да отворят досиетата на членовете на Политюро, на членовете на ЦК на БКП, на секретариата, на окръжните комитети на БКП – там няма нито един доносник, там са ангели небесни. А Неофит е разпънат... 20 години се оправдават с митичната ДС за това, че нищо в държавата не върви. Докога? Президентът мълчи. Не усещате ли, че в обществото има една огромна тишина. Но ние трябва да разберем какво се крие под нея.

  • Някакво измамно спокойствие долявате?

  • Да. Ние трябва да видим, след като сме най-бедни и българите се самопреживяват в мнозинстово си като нещастни, какво стои под това спокойствие. Може да стои здравият разум на българския човек, който никога няма да направи бунтове като тези в Букурещ. Националната кауза трябва да се формира като видим най-дълбочинните действителни проблеми на българското общество в днешния свят, който вече е в режим на нелинейно развитие. Което означава, че трябва да познаваме и да се справяме по-скоро несигурността. Това е разликата. Като мине тази криза, ние ще влезем в друга. Това означава да имаме отговор на въпроса: Кой съм аз? Не може да има щастлив човек, ако той не може да си отговори на въпроса: Кой съм аз? Не може да има щастливо общество и нация, ако не може да си отговори: Кои сме ние? Ние сме на ръба да загубим тези ценности. Плевнелив трябва да разбере собственото си призвание и това, пред което е изправен, и да види как може да се справи.

  • Досега му беше лесно, защото беше стъпил на харизмата на Борисов.

  • Вече е влязал в режим, при който тази харизма ще почне да му отнема, а не да му дава.

  • Още в първия си работен ден президентът публикува 40 обещания. Прочетохте ли ги?

  • Да, прочитайки тези обещания аз изпитвам скръб. По-добре да не бях ги прочел. Какви са тези обещания? Този човек час по-скоро трябва да се освободи от своите наивни представи за това, което го очаква! Него го очакват много големи дела и отговорности. Какви са тези празнословни обещания? Той няма право по такъв начин да мисли!

  • Отсъствието на съпругата му до него роди полярни мнения в интернет и медийното пространство. Вие какво мислите?

  • Това поведение става вече загадъчно. Може мотивът да е много разбираем, но г-жа Плевнелиева трябва да бъде наясно, че е на границата на арогантното поведение. След като има такъв голям публичен интерес - оправдан или неоправдан, тя е длъжна да се съобрази с него. Може по един деликатен начин да излезе в някоя медия и да да каже: „аз искам да запазя своята отговорност в семейството, не искам да се намесвам в делата на своя мъж.“ Не е нужно да се правят изповеди , но мълчанието й е проява на неуважение. Защото нейният съпруг е държавен глава. Хегел беше казал, че при монарха и тялото има субстанциално значение. Преведено на разбираем език това означава, че ако монархът се събуди с остри болки на язвата, в стомаха или нещо друго, това може да има далече отиващи и съдбоносни последици.. И тук не говорим за празното любопитство на хората към публичните личности. Тя може да каже нещо, с което само би предизвикала уважение. Ако не можеш да помогнеш или не искаш да помогнеш на един човек, не е добре да му пречиш по такъв начин. Това поведение на г-жа Плевнелиева пречи на президента Плевнелиев.














Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница