Както в древните

| „В онзи ден ще въздигна падналата Давидова скиния, и ще затворя проломите й, ще й издигна развалините й, и ще я съградя пак, както в древните дни." Амос 9:11 „След това ще се върна. И пак ще издигна падналата Давидова скиния, и ще съградя наново развалините й, и ще я изправя" Деян.

„И над всяко жилище на хълма Сион и над събранията му, Господ създаде облак и дим денем, а светлина от пламенен огън нощем, защото ще има покрив над цялата слава. И ще има заслон да засенява от пека денем и ще служи за прибежище и защита от буря и дъжд."Исая 4:5, 6.

„ След това Давид си построи и други къщи в Давидовия град, приготви и място за Божия ковчег и постави шатър за него." 1 лет. 15:1

„Затова, покайте се и обърнете, за да се заличат греховете ви, и така дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той да ви изпрати определения за вас Исус Христос, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на Своите святи пророци."Деян 3:19-21.

Възстановяването на Давидовата скиния не е нова доктрина, нито е духовна опитност за избрано малцинство. Всички сърца, които жадуват за Бога, без значение на раса, класа или деноминационна принадлежност, могат да опитат това последно мощно движение на Божията сила и слава преди второто идване на Господ Исус Христос. Кога Бог ще възстанови скинията на Давид? Успя ли Той напълно да я възстанови във времето на ранната църква? Дали това възстановяване ще се изпълни след Неговото повторно идване на тази земя? Дали можем да кажем, че въздигането на Давидовата скиния е част от тези последни дни и времена в които живеем?

„В онзи ден ще въздигна падналата Давидова скиния и ще я съградя както в древните дни." Амос 9:11.

Давидовата скиния ще бъде възстановена във време подобно на състоянието, което е било при първото й съграждане. Времето ще бъде „Както в древните дни". Давид построи своята скиния във време, когато славата Божия и силата на Неговото присъствие са били загубени. Ковчега на завета, който бе главното място на Божието присъствие, слава и сила на Израел е бил пленен от филистимците. Славата Божия се бе отделила от людете, филистимците върнаха ковчега на Израел и беше дошло времето Божието присъствие да се върне. В приготовлението за връщането на Божия ковчег на Завета, Давид построи шатър за него. Когато радостната процесия стигна на хълма Сион, Давид постави ковчега в шатъра, който беше построил. Божието присъствие на славата, което беше видяно в Сило над Божия ковчег беше възстановено. Неговото присъствие и слава преобрази всички, които служеха в Давидовия шатър.

Това беше различно от скинията, която Мойсей беше построил. Това беше новото. Един нов ред. Имаше радост, хваление и поклонение. Псалмите, които ние обичаме толкова много са се родили в Давидовия шатър. Сам Давид влезе в едно ново служение. Божията слава беше възстановена между Неговите люде.

Времето в което живеем наистина е „както в древните дни", когато Давидовия шатър беше построен, за да приеме ковчега на Божието присъствие. Църквата на Христос днес трябва да признае, че също, сравнена с ранната църква е загубила много от славната сила и интимно присъствие, което Бог желае да даде на Своите люде. Още веднъж Бог иска да обитава в Своята пълнота сред людете Си, като ги довежда до едно по-близко общение със Себе Си, и като им дава една нова сила да бъдат свидетели на възкресения живот на Сина Му Исус Христос. Истина е, че днес Бог приготвя църквата Си за едно динамично развитие, което тя ще преживее-в това поколение. Още един път тя ще преобърне света и ще разклати основите на ада. Ще бъде съединена, изпълнена с Духа и един пълнокръвен функциониращ организъм, дори и многочленно тяло, което ще бъде показано пред човеци и ангели – Пълнотата на възкръсналия Христос! И е благословена привилегия за нас да живеем в дни, като тези!

Преди каквото и да е изучаване и разглеждане на възстановяването на давидовата скиния, абсолютно необходимо е за нас да имаме правилно разбиране за Ковчега на завета, защото до времето, когато Исус се роди, Ковчега на завета беше най-важното нещо лицето на земята.

„И ТЕ ЩЕ НАПРАВЯТ КОВЧЕГ". Такива бяха Божиите инструкции за построяването на Мойсеевата скиния. Първото нещо, което идва напред в плана на Бога-е тази отделна част вътре в най-святото място, където Той щеше да говори и изявява Своята слава. Разбира се, всичките 6 части от скинията на Мойсей са важни, но ние виждаме ясно в Словото, че ковчега на завета беше най-важна от всички тях.

Важно е да отбележим, че има 3 ковчега описани за нас в библията - Ноевия ковчег, Мойсеевия ковчег и Ковчега на завета. Всеки от тях говори за избавление от осъждения, избягване от бурите на живота, благословение за покорност, доверяване в Бога и присъствие на Бога.

В първия ковчег, Ноевия - едно богобоязливо семейство от 8 души беше запазено и спасено от потопа, който беше Божия съд върху греха на света. Всички, които бяха извън ковчега загинаха във водите. Ноевият ковчег беше кораб намазан отвън и отвътре със смола. Бурята и наводнението не можеха да повредят на тези, които бяха вътре, защото те бяха затворени от Бога и с Бога, Днес Христос е нашето избавление от бурите на живота. Думите на Господ към Ной са и покана към нас днес „Влез ти и целия ти дом в ковчега" Битие 7:1.

Майката на мойсей, Йохавед, направи втория ковчег. Този ковчег също беше избавление от осъждение. фараонът на Египет, произнесе присъда за смърт върху всички синове родени от израелтяните. И пак осъждението беше чрез вода. „Всеки син, който се роди на евреите хвърлете го в реката, а всяка дъщеря оставете жива." Изход 1:22. Майката на Мойсей направи малък рогозен ковчежец и сложи бебето Мойсей в него. И то лежеше в малкия съд в тръстиката край реката. Мойсей беше спасен и в безопасност в ковчега. Бог награди вярата на майка му и Божието присъствие беше с него.

Тези два ковчега бяха направени непромокаеми и сигурни, защото бяха намазани със смола. Еврейската дума за смола е „кафар". Това е същата дума, употребена в Стария завет за „изкупление". Същата тази преведена в нашата Библия, като „ да бъдеш милостив", „да простиш", да бъдеш очистен и „да изкупиш." Смолата е картина или вид на кръвта на Господ Исус Христос, която ни очиства от всеки грях и ни държи спасени в Него.

Първите два ковчега бяха едно приготовление за третия ковчег. Ковчегът на завета. Той също беше място за избавление и прибежище от божия съд. Но беше и много повече от това. Ковчега на завета е в действителност картина за самия Христос. Ковчега на завета беше място за дълбоко духовно и интимно общение и връзка с Бога, място на победа. Място където Бог манифестира Своята Сила, присъствие и слава. Самият ковчег беше кутия с продълговата форма, дълга 2 лакътя и половина, широк - лакът и половина.и лакът и половина висок. Беше направен от дърво, обкован отвътре и отвън със злато.. Дървото ни напомня, че Исус взе върху себе си човешка плът и на дървен кръст взе нашите грехове в Своето собствено тяло. Златото говори за Неговата святост. И така двете естества на нашия Господ - Бог и човек „Емануил" - Бог с нас, са представени в този ковчег. Трите пласта - злато, дърво, злато - ни напомнят, че има един Бог вечно съществуващ в 3 лица „Отец, Син и Святи Дух" Йоан.5:7.

Има седем имена на Ковчега на Завета, дадени в Словото:

1- ковчега,, на свидетелството - изх.25:22; 2- в^е^ назавта Числа 10:33; 3- ковчега на бога - 3 Царе 2:26; 4 - Ковчега на Господа Господ на цялата земя - Ис.нав.3:13; 5 - Ковчега на Бога - 1 Царе 3:3; 6 святият ковчег - 2 лет. 35:3 и 7- Ковчега на Неговата сила - пс. 132

Ковчега на завета носеше венец от злато. В наредбата за неговото построяване Изход 25:11 ние четем: „И отгоре ... златен венец наоколо." В Библията предметът за венците и короните е застъпен със значението за господство, върховенство и власт. Ковчегът говори за Исус Христос. А златния венец върху ковчега ни напомня за Неговото място като Цар на царете. Откр.14:14: „И като погледнах, ето бял облак и върху облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син имайки на главата Си златна корона". Евр.2:9 „Ние видяхме Исус ... коронясан със слава и чест". Откр.19:16: „И на дрехата на бедрото Му имаше написано име :Цар на царете и Господ на господарите."

Библията ни учи, че нашия Господ Исус има 3 служби, тази на пророк, свещеник и цар. В скинията на Мойсей имаше 3 главни разпределения- външен двор, Свято място и Светая Светих. Всяко едно от тези места ни говори за Христос в една от Неговите служби или служение. Във външния двор на мойсеевата скиния беше медния, бронзов олтар. Върху този олтар бяха поставяни жертвите за грях. Невинните жертви проливаха там кръвта си, за да покрият с нея греховете на провинените. Медният олтар и жертвите на него ни посочват Исус и Неговото първо идване, когато Той дойде като Агне от Бога да умре на кръста на Голгота за нашите грехове. Пророкът -човек, който идва от присъствието на Бога с божия вест за човека. Исус стана нашия пророк за да измие нашите грехове и да донесе божията вест за спасение. Влизайки вътре в скинията на Мойсей, или така наречения Шатър за срещане, ние идваме най-напред до Святото място. В него свещеника принася тамян върху златния олтар. В Библията тамяна ни говори за молитва. Откр.5:8. Свещеника се застъпва за людете. Днес службата на свещеника и Святото място е изпълнена от самия Христос, Който е в святото място на Небето, където „Той всякога живее да ходатайства за нас" . Евр.7:25. Когато влезем зад завесата на Светая светих, ние срещаме Христос в Неговата служба и длъжност като Цар на царете, уподобен за нас в златния венец върху Ковчега на завета.

Ковчегът на завета. Това бе единственото нещо в Давидовия шатър, което трябваше да бъде приютено заедно с неговото съдържание. Днес, не само скинията на Давид се възстановява. Ковчега на завета заедно със съдържанието му, също се възстановява по един духовен начин за Божиите люде, които копнеят да вървят напред с него. И стария и новия завет ни учат ясно, че имаше Евр.9:4. 1-Плочите на свидетелството или закона. 2- Златна стомна с манна. 3- Аароновият жезъл, който процъфтя. В 2зак. 31.26 четем „Вземете тая книга на закона и турете я край Ковчега за плочите на завета на Господа нашия Бог, и там ще бъде за свидетелство против тебе". Така, че можем да прибавим и 4- Книгата на закона край ковчега.

Евр.9:9 четем, че фактите отнасящи се за Мойсеевата скиния и ковчега на завета са „за сегашното време" един символ, един образ или перефразирано - те имат значение за нас днес. Двете плочи на свидетелството бяха разбира се, две парчета камък даден на Мойсей на планината Синай. На тях бяха записани 10-те заповеди. В Изх.25:16 Бог заповядва на Мойсей: И да вложиш в ковчега плочите на свидетелството, които ще ти дам. В изх.40:20 „ И като взе плочите^на свидетелството положи ги в ковчега." Едно от основните учения, които подчертава че е Святост. „"Вие ще бъдете святи, понеже Аз съм свят!" Левит 11:44. Ап. Петар повтаря тези Божии думи в своето първо послание 1:15, 16. Т.е. съдържанието в двете плочи на закона, поставени в Ковчега на завета е Святост. Златната стомна с манната съдържаше една порция манна, тази небесна храна, която Бог даде на децата на Израел в пустинята - Изх.16:4-26. Заповедта да бъде запазена стомна с манна в Ковчега на завета е записана в Изх.16:32-34. Този небесен хляб ни говори днес за Словото Божие - Библията. Бог е дал Неговото слово да бъде хляб, храна за нашите

души. Аароновият жезъл, който процъфтя, беше заповядано също да се пази в ковчега на завета - Числа 17:10. „Върни Аароновият жезъл пред плочите на свидетелство, за да се пази за знак против бунтовническия род, и така да направиш да престанат роптанията им против мене, та да не измрат." Аароновият жезъл ни говори за миропомазване. Този плодоносен и цъфтящ Ааронов жезъл, доказва че Аарон беше истински помазан слуга на Бога. Числа 17; Изх.40:15, 16; Числа 18:8. Книгата на закона не беше вътре в Ковчега на завета, но беше поставена до ковчега отстрани. Тя също бе неделима част от Ковчега. 2зак. 31:24-30 описва подробностите как тази книга трябваше да се постави до ковчега. Книгата на закона, също ни говори за Божието Слово. Толкова е особено значението на Божието Слово на людете, затова и Бог заповяда плочите на закона и книгата на закона да бъдат неотменна част от съдържанието на Светая светих и Ковчега. Ако погледнем в Еф. 6 гл. ще открием, че Божията воля за нас е същата - в пълното въоръжение, което трябва да носим всеки ден словото е споменато 2 пъти - препасани с истина (а Исус каза, че Божието слово е истина), и меча на Духа, който е Божието слово. В Откровение е споменато, че Божият съд идва върху земята, но тези, които пазят Словото му и живеят според Него те ще избегнат наказанието, което идва.

Както видяхме в скинията на Мойсей имаше Свято място и светая Светих. Сега обаче, нека погледнем към скинията на Давид. Там нямаше външен двор, нито свято място.. Това, което Давид трябваше да направи, беше да преустрои само Светая Светих на хълма Сион, където построи своята скиния. Причината за това.^че трите неща в Святото място имаха своето изпълнение в съдържанието на Ковчега на завета.

В Святото място от Мойсеевия шатър за срещане откриваме олтара с тамяна Олтарът ни говори не само за молитва, но и за святост, защото кръвта на жертвите за грях, които бяха пренасяни върху бронзовия олтар, беше попръскана върху олтаря с тамяна веднъж в годината за освещаване на людете. Каменните плочи от Ковчега на завета ни говорят за святостта. Второто нещо в Святото място е масата с хлябовете. които един път на седмицата бяха подменяни. Тази маса с хлябовете има своето изпълнение в стомната с манната от ковчега. Но за разлика от хлябовете, манната, така нареченият небесен хляб в ковчега не се нуждаеше да бъде подменян. Той беше там винаги, като свидетелство на божията промисъл за храна на Неговите люде. Златният светилник в Святото място намира своето изпълнение в Аароновия жезъл, който процъфтя и бе положен в Ковчега на завета. Златният светилник имаше седем клона. Всеки клон беше направен от 3 групи-от листо, цвят и плод. Маслото, което трябваше от време на време да се сменя-ни говори за помазание. Аароновият жезъл беше в ковчега на завета, като непрекъснато напомнящ за плодоносната сила на помазанието на Божия Дух.

Вече споменахме, че Ковчега на завета и неговото съдържание, говори във всяко нещо за Исус Христос. Той е неговото изпълнение. Той е „Емануил" - Бог с нас. „Защото в; Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството. 2зак.2:9, Плочите на закона говорят за святостта. Библията учи, че бог е направил Христовата святост вътре в нас-1 Кор.1:30. От самосебе си ние нямаме святост. Но библията казва „Че ние ще бъдем съучастници на Неговата святост".

Манната в Ковчега ни говори за Божието слово, което също е изпълнено в Исус Христос. От вечни времена Той е бил Словото. Когато беше на земята Той беше „Словото, което стана плът". Йоан.1:1 Според Откр.19:13 когато Той идва отново в сила и велика слава „Името му е Божието слово".

Аароновият жезъл, картината на помазание е изпълнена в нашия Господ Исус отново. Той беше помазан със Святия Дух в реката Йордан. Мат.3:16. Помазан с миро на радост повече от братята Си. Пс.45:7. Духът на Господа е на Мене, защото ме е помазал да благовестявам на сиромасите. Лука 4:18. В Деян10.38 Петър казва че Исус отт Назарет е помазан със Святия Дух и със сила. Исус е „Пръчката на всички пръчки", Пръчка от Есеевия корен и духът на Господа ще почива на Него" казва Исая 11:1, 2. Присъствието на Ковчега на завета има изпълнение в присъствието на Господ Исус Христос с нас в цялата Негова пълнота чрез силата на Духа. Давид построи своя шатър, заради влизането на пълнотата на Божието присъствие. Тази е скинията, която Бог ще възстанови в тези последни дни.

В Йоан 4:6 Исус казва сам за Себе Си „Аз Съм Пътят -Святостта (преобраз на плочите със Закона); Аз Съм 2 - Истината - Словото - стомната с манна; Аз Съм и живота - помазанието - Аароновия процъфтял жезъл. Исус, който изпълни закона и пророците и носи в себе Си живот и възкресение за всички.

„Давид ... приготви място за божия Ковчег, и построи за Него шатър (скиния) 1 Лет.15:1. Видяхме, че пълнотата на нещата в Ковчега се изпълниха в Христос. Святост, Слово и помазанието на Святия Дух. Бог иска същата тази пълнота да пребъдва и в нас. Имаме ли смелостта да я очакваме? Да, може би тя разбива нашия интелект, но пък призовава нашата вяра! Затова е необходимо възстановяването на Давидовата скиния. Не построяването на шатър на хълм в далечна страна, но възстановяването на пълнотата на Христовото присъствие в Неговите люде сега, днес! Не след като Той дойде пак, но сега! Не в другия свят, но сега! Възстановяването на пълнотата на Христос в живота ни е най-необходимото нещо днес! Самият Господ каза „Аз ще въздигна падналата Давидова скиния". Деян. 15:16. Плочите на закона възстановени! Святостта възстановена! Господ Исус умря на кръста не само да бъдем простени, но Той умря - за да направи човеците святи. Без святост, никой няма да види Бога. Евр.12:14. Днес хиляди християни по света влизат в славната свобода на библейската святост. Бог възстановява за Своята църква истината, че Христос е нашата святост, и че ние можем да изпитаме силата на Неговия кръст в нашия живот днес.

Стомната с манна възстановена. Словото - възстановено! Както стомната с манната в Ковчега на завета, така Бог иска Неговото слово да пребъдва в нашите сърца. „Христовото слово да се вселява във вас богато с пълна мъдрост" „В сърцето си опазих Твоето слово, за да не ти съгрешавам". Пс.119. Манната от небето! Благословена манна! Библията ни учи, че в края на седмицата, на шестия ден Бог даде двойна порция от небесния хляб. Изход 16:15. Днес ние живеем в края на шестия ден на Божията седмица. Библията казва, че ние не трябва да пренебрегваме нито едно от тези неща. Един ден за Господ е като хиляда години и хиляда години, като един ден". 2 Петр,3:8. Исторически факт е, че ние бързо приближаваме към края на шестте години от времето на падане на Адам, или т.е. това е към края на шестия ден. Следователно ние трябва да съберем двоен дял от манната. Освен това ние сме и към края на така наречената шеста диспенсация - времето на Божията благодат! Аароновият жезъл възстановен! Помазанието - възстановено! Никой не може да отрече, че днес по целия свят ние виждаме изливането на Божия Дух върху всяка твар. Много християни преживяват опитността на помазанието на Христовите последователят ДА. Бог възстановява помазанието на Духа Си върху гладните сърца навсякъде. Ново помазание на сила, нова динамичност за християнско живеене, нова величина на общение с Бога. Не само измиването във вода, раждането от Духа, обръщението, спасението, но и едно ново помазание в Святия Дух, кръщение с Дух и огън. Възможно е да вярваш в Христа като Спасител, и все още да не си получил пълнотата на Духа. Възможно е да познаваш Христос като Спасител, и все още да не си помазан чрез Неговия Дух. Приел ли си новозаветното помазание на Сила? Опитността на това плодоносно цъфтене на Аароновия жезъл възстановена ли е в твоя живот? Това не е опитност дадена един път за винаги. Библията ни учи, че християнин, който се радва на пълнотата на Святия дух, живее един непрекъснат живот в Духа, като постоянно е изпълван с Него. Може би за години ние сме живяли един безплоден християнски живот. Нека се укрепим! Ковчега идва. Бог е обещал „И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът". Йоил 2:25. Бог ще възстанови пълнотата на Христовото помазание на всички, които вярват и работят съобразно Неговото Слово,Очаквайте Го да направи точно каквото е обещал в Своето слово.

„Да направиш умилостивилище от чисто .злато ... и да положат умилостивилище върху ковчега, а в ковчега да вложиш плочите на свидетелството, което ще ти дам. Там ще се срещам с теб, и отгоре на умилостивилището ще говоря с теб." Изх,25:17, 21, 22. Над тази обкована със злато дълга кутия, Ковчега на завета, беше умилостивилището. Както останалата част на Ковчега, така и то ни говори за господ Исус Христос. Ако нямаше това умилостивилище, изпръскано с кръв, Бог щеше да погледне отгоре върху ковчега и щеше да види закона, който людете толкова често нарушаваха. Библията определя греха, като нарушаване на закона. Ако не беше това умилостивилище, Бог щеше да погледне направо върху греховете на Щората, и резултатът щеше да бъде само смърт!

Но умилостивилището, което покриваше ковчега беше попръскано с кръвта на животното, което беше принесено в жертва и изгорено върху медния бронзов олтар. И така, когато Бог поглеждаше върху ковчега, вместо да види нарушения закон и греховете на хората, той виждаше кръвта на жертвата. Следователно Той не можеше да убие хората, защото сам Той е обещал „Като видя кръвта - ще ви отмина". Изх.12:13.

Умилостивилището беше направено от ковано злато. Господ Исус стана нашето умилостивилище чрез ударите, които получи в Гетсимания, плесниците в преторията на Пилат и на кръста на Голгота, където проля кръвта Си, за да измие нашите грехове. Там Той срещна изискването и наказанието на закона, който ние всички сме нарушили. В Римл.3:25 Исус е наречен „нашето умилостивилище". Докато кръв не покрие нарушения закон, ние сме мъртви в греховете си. Затова Бог постави Исус да бъде нашето умилостивилище чрез вяра в Неговата скъпа кръв,

Някои хора мислят, че Ковчега на завета е картина или образ за присъствието на Бога за хората на Израел.Ковчега на завета не е символ за Божието присъствие! Нито можем да кажем, че Христос, когато беше на земята - беше символ на Божието присъствие, Христос не е символ. Той не е образ. Той беше „Емануил", Бог с нас. Христос беше.,и е второто лице на Триединството, така че, когато Той беше на земята, Божието присъствие действително беше между нас човеците. Ковчега на Завета беше действителното присъствие на Бога с Неговите люде. Той беше „конкретното място", или „фокусната точка" на Божието присъствие на тази земя. Тази истина може да преобрази нашия живот и да ни даде разбиране относно възстановяването на давиловата скиния.

За направата на Ковчега на Завета е писано: „И да направи два херувима от ковано злато на двата края на умилостивилището ... Там ще се срещам с тебе, отгоре на умилостивилището." Изх. 25:17, 22. Ще се срещам с теб, ще общувам с теб...Ще се появя в облак върху умилостивилището. Левит 16:2. Не символ! Не картина! Не образно! Но самия Бог!В 1 Царе 4:4 се казва, че в шатъра за срещане, при Ковчега на свидетелството, Бог ще се среща с човека, и ще обитава между херувимите. Бог обитаваше това място! Самият Бог живееше там между херувимите..Господ царува, нека треперят племената. Той обитава между херувимите, нека се потресе земята, Господ е велик в Сион. Пс.99:1, 2. Послушай, Пастирю Израелев, който водиш като стадо Йосифа, Ти който обитаваш между херувимите, възсияй! Пс.80:1.. Къде беше обиталището на Бога? Пс.132:7~Нека влезем в скинията Му, нека се поклоним при подножието Му. А какво имаше в тази скиния? 8 стих продължава - Стани Господи, и влез в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила. Не е чудно тогава, защо Давид не искаше да напусне своята скиния. Там той във всяко време можеше да вижда Славата и присъствието на Бога между крилата- на херувимите, и там да получава увереност и упование към Бога на сърцето си. „В шатъра Ти ще обитавам винаги, ще пребегна под покрива на Твоите крила." Пс.61:4. В най-прочутия Давидов псалом, той говори отново за своя шатър, за своята скиния - „Наистина, благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми и аз ще живея за-винаги в дома Господен, Пс.23:6. Разбира се, ние знаем, че Бог е вездесъщ, същевременно Той е навсякъде. Същото беше и по времето на Исус, Бог присъстваше навсякъде. Но както в дните на Христос, самият Той бе откровението на Бога върху тази земя в това време*по същия начин Ковчега на завета беше откровението на Бога за Неговите люде в онези дни, когато пребиваваше между тях.. Давид се срещна с Бога. Давид боготвореше своя Бог. Давид чу Бог, когато Го чакаше пред Ковчега на Завета. Изявата на Божията Слава, Божията Сила, Божието присъствие обитаваше между херувимите на Ковчега. Самият Бог беше там... „И те ще направят Ковчег" Изх.25:10. Този Ковчег, цялата пълнота на Божията слава и присъствие, както е изявена в Христа, е нещото, което Бог ще възстанови и върне в скинията на Давид днес! Пълнотата на Христовото присъствие в нас!

Богът на Библията е Богът на действието. Той се движи напред. Битие1:1 казва „Бог сътвори", а Бит.1:2 казва: Духът на Бога се движеше". Някои хора днес отнасят чудесата на Бог в някаква минала ера, и се опитват да представят Бог като търпелив наблюдател на делата на човека. Но Бог не е нито мъртъв, нито заспал. Той работи. Той се движи. Движи се и днес! Бог не се променя. „Аз Съм Господ", „Същият -вчера, днес и до века. Същият".

Ковчегът на Завета не претърпя промяна, но той се движеше. И онова, което днес Бог има предвид за нас е да опитаме „Движението на Ковчега" в нашия живот, в пълнотата и благословенията на Евангелието.

Ковчегът на Завета бе мястото за интимно общение с бога. Място, където Бог се среща със Своите люде, където Той изяви славата на Своето присъствие, където Той говори лице в лице със Своите люде. С изключение на Ис.Навин, само първосвещеника, веднъж в годината, и то само с наличието на кръв, можеше да влезе в Светая Светих и да застане пред Ковчега на Завета, да се радва на това интимно общуване с Всемогъщия Бог. Това беше връхната точка на духовна опитност. Един човек, сам с Бога! В Святото място, което бе между външния двор и Светая Светих, на всички свещеници им бе позволено да се съберат и общуват заедно при масата с хлябовете, и при светлината на златните светилници. Но в Светая Светих, най-вътрешното свято място зад завесата, при Ковчега на Завета беше позволено само лично, индивидуално общение с Бога. Нека припомним, че времето в което главния свещеник прекарваше насаме с Бога в деня на помирението, там зад завесата и представяше кръвта на помирението Той имаше най-важното време, отколкото стотиците други дни на служение във външния двор и в святото място. Можем ли да кажем, че за нас днес, времето насаме с Бог е най-доброто и важно време; Времето на общение с Него пред Ковчега на Завета в Светая Светих, в светлината на Неговата слава?

Изучавайки Мойсеевата скиния ни прави впечатление, че всяка година, в деня на примирението, бе наложително пръскането с кръв върху умилостивилището. При това, кръвта на говедо и кози можеше само да покрие греха, но тя никога не можеше да измие греха. Кръвта на невинни животни, пролята за беззаконията на хората, можеше да примири само за кратко време. Кръвта беше пръскана всяка година, но той никога не-можа да плати цената на греха. Евр.10:1-4, 12 представя картината относно служението на свещениците и непълнотата на всички тези опити за заличаването на греха. Но Той, Христос принесе една жертва за греховете, и седна завинаги от-дясно на Бога. Веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. Евр.9:12.

Освен това, за хиляда и петстотин години пътя за Светая Светих беше напълно затворен от тежка завеса, която забраняваше влизането там, освен на първосвещеника един път в годината с кръв за помирение. Когато Христос проля Своята кръв на кръста и изпълни идеалната жертва на помирение за грях с вика „Свърши се", какво се случи с тази завеса, която спираше влизането в славното присъствие на Бога? Мат.27:50, 51 казва, че тази завеса се раздра на две от горе до долу. Бариерата бе премахната. Завесата на най-святата святост, пътя към интимно общение с нашия Господ беше отворен един път завинаги. Евр.10:20 „През новия и жив път, който Той откри за нас през завесата, т.е. плътта Си".

Тази истина е важна, за да разберем същността на скинията на Давид и нейното възстановяване в тези дни. Докато в скинията на Мойсей имаше завеса, която отделяше човека от светлината и славата на Божието присъствие в Светая Светих, то вълнуващото за Давидовата скиния е, че пред ковчега на Завета - нямаше завеса! Да, нямаше препятствие! Няма знак „Забранено влизането!" или „П^зи се! Охранява се!" Тази истина може да доведе до революция в нашето общение с Господ. Не само първосвещеника да идва като представител за всички хора, и то един път в годината. Но всеки един от нас, не само, че по всяко време на годината, но и в който момент на денонощието има възможност и желание - може да се приближава до Бога, и да бъде насаме с Него в общение! Всеки един от нас е част от Святото свещенство, от свещеничеството на всички вярващи, желаещи Господ да обитава сред тях. Това е, което Бог има^а света днес - да възстанови скинията без завеса. Чрез кръвта на Сина си Той ни е измил от греховете и ни е направил свещеници. Свободно можем да влезем и застанем пред Ковчега на Завета и опитаме Неговото присъствие, Неговото общение, Неговата сила, Неговия глас, Неговата слава. Какво всъщност направи Давид? Той трябваше да издигне на хълма Сион най-святото място. Светая светих с Ковчега на завета в него. Не беше необходимо да отделя място за Святото място, защото всичко, което се състоеше в него, намери своето изпълнение в ковчега на завета в Светая светих.

В Давидовите дни Святото място все още беше в Мойсеевата скиния на хълма Гаваон. Ти можеш да продължиш тази стара форма на богослужение, ако искаш, но пълнотата на присъствието на Бога не беше там на хълма Гаваон. Божието присъствие беше в скинията на Давид на друг хълм, хълма Сион! В Пс.68:16 Давид казва" „Защо завиждате, високи върхати планини на хълма в който Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава там до века"

Приятели, Божието присъствие ще се върне в този шатър на Давид, който Бог е обещал да възстанови. Няма завеса в този шатър! Ние можем да общуваме направо със Святият на Израел, и свободно да бъдем в Неговото присъствие и слава, в

Неговата святост.

Според записаното в Библията, ние разбираме, че величественият ковчег на Завета беше поставян постепенно в 3 главни светилища, и това бяха скинията на Мойсей, шатъра на Давид и храма на Соломон.

Служението в Скинията на Мойсей беше тихо, формално, следваше строго определен ред на службата. Законите и реда на литургията бяха строго спазвани. Единственият шум, който можеше да бъде чут в Мойсеевата скиния беше тихото звънтене на звънците от дрехата на свещеника. Но, Бог се движеше. Божият Ковчег не остана в скинията на Мойсей. Докато той беше там, правилно беше да служат на Бога по този начин. Но когато ковчега на Неговото присъствие не е вече там в скинията, как е възможно ние да Му служим по този начин?

Скинията на Давид изразява едно предвижване напред съгласно действието на Божия Дух. Ковчегът на Неговото присъствие не е повече в старата и мълчалива скиния, Това е една нова скиния —това е едно по-дълбоко и по-интимно общение с Господ. Скинията на Мойсей беше чудесна докато Неговото присъствие беше там. Но ти не трябва и не можеш да стоиш, когато Божията пълнота не е повече там, когато Бог прави нещо ново. В скинията на Давид, поставена на хълма Сион, славата на Бог се виждаше от всички хора. Ето защо ние четем в библията, че славата на божието присъствие беше показано от хълма Сион. Ние виждаме, че в скинията на Мойсей славата на Бог и светлината на Неговото присъствие е било изявено в една малка стая, Светая светих - квадрат от 50 стъпки. Но както виждаме в скинията на Давид нямаше завеса, която да отделя или крие Славата на бога и светлината на неговото присъствие. Ето защо Асав, който беше поставен да записва песните (псалмите) дойде изпълнен с Духа и можа да засвидетелства „От Сион, съвършенството на красотата Бог е възсиял" Пс.50:2. Самият Господ не сравнява ли „светлина" с „град"? Вие сте светлина на света. Град поставен на високо не може да бъде скрит! Не се чудя за какъв град Той споменава. Ние четем в Евр.12:22 „Но пристъпихме към хълма Сион до града на живия Бог". Един факт е напълно ясен - Давидовата скиния беше една нова опитност на Божието присъствие и Сина, която принуди хората да служат на Бога, не тихо, но по-скоро - като правеха шум. 1 Лет.15:28.

Какво пък можем да кажем относно Храмът на Соломон? Много вярващи изследователи и богослови смятат, че този храм е преобраз на времето, когато Христос ще царува на земята. Храмът на Соломон беше една солидна, здрава сграда. Той беше неподвижен. Библията казва, че върлините, които бяха употребявани за да се носи Ковчега на Завета бяха махнати от него, когато той трябваше да бъде поставен в Соломоновия храм. Пътуването завърши. Нямаше повече движение. Това ни напомня, че нашето пътешествие един ден ще завърши, когато Исус дойде отново на тази земя. Там в Соломоновия >храм, ковчега на завета не съдържаше стомната с манната. Спомняте ли си, на седмия ден от седмицата манна не падаше от небето. Също така, един ден за Господ са като хиляда години. Във времето на царуването на Христос на тази земя, в така нареченият седми ден или „сабаат" на Божията седмица - няма да има нужда от манната. Но днес сме в шестия ден, и имаме потребност от двоен дял от тази небесна храна. Когато ковчега на завета дойде да стои в храма на Соломон, той беше и без Аароновия жезъл. Изкупителната работа на Словото Божие и Святия Дух ще завърши при второто идване на Исус Христос. Затова манната и Аароновия жезъл липсват!

Между скинията на Мойсей и храма на Соломон хронологически е поставена скинията на Давид. Давидовата скиния бе построена само едно поколение преди прътите на Ковчега да бъдат махнати и той да спре да се мести. Ето защо можем да кажем, че това поколение, е поколението, преди идването на Христос за втори път на земята, това поколение няма да премине, докато всичко за което Бог е говорил не се сбъдне. Това поколение, ще види възстановена скинията на Давид, съобразно обещанието на Господ! Бог ни извежда от служението за което шатъра на Мойсей ни говори, и ни въвежда в едно ново опитване на славата и силата на Господното присъствие в това поколение-точно преди идването на нашия Господ. Преди да видим Неговия храм в „новия Ерусалим", ние ще бъдем свидетели на скинията на Давид възстановена сред нас.

„В последните дни, хълмът на дома Господен ще се утвърди, казва Исая 2:2, ще се утвърди по-високо от всичките хълмове и ще се издигне над бърдата, и всички народи ще се стекат на него. И много племена ще отидат и ще кажат - Елате да възлезем на хълма Господен в дома наЯкововия Бог. Той ще ни научи на пътищата Си и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката и словото Господно от Ерусалим". Това е установяването и утвърждаването на Давидовата скиния на Сион. И както разбираме резултатът на това установяване е голямата жътва на души!

Цар Давид и неговите хора не бяха напълно задоволени. Познаваха благословенията на Бога, но искаха да опитат пълнотата на силата на Неговото славно присъствие, Те ридаеха, тъгуваха и взеха решение, решение, което промени курса на историята им -„Нека донесем при нас Ковчега на нашия Бог".

През годините поколението на Давид бе слушало как Бог бе разделил Червеното море и за всички онези чудеса, които бяха станали чрез ръката на Божия слуга Мойсей. Но сега Мойсей беше мъртъв. Но Богът на Мойсей бе жив, и Той въведе народа си в обещаната земя.. Тогава Ковчегът на завета изигра главна роля при пресичането на реката Йордан. Ис.нав. заповяда на людете „Когато видите ковчега на плочите на завета на Господа вашия бог, и левитските свещеници да го носят, тогава и вие да се вдигнете от местата си и "да вървите след него". Гледайте на ковчега, и когато го видите да се движи - станете от местата си и вървете след него! Понеже людете послушаха тази заповед на Бога, водите на река Йордан се разделиха и те минаха по суха земя. Докато следваха ковчега, те бяха победители. Следвайки , ковчега на завета около града Ерихон, те видяха стените да падат пред очите им и така те завладяха първия град от Ханаанската земя.

Приятели, още веднъж ковчега се движи! Той е бил преместен от старата скиния на Мойсей и Бог строи ново място, където Ковчега на Неговото присъствие и слава да пребъдва. Ще следваш ли Ковчега? В цялото Писание има само една скиния, която Бог е обещал да построи - и това е възстановяването на скинията на Давид. „Аз ще я издигна отново!" казва самия Той. В тази скиния Господ Исус е ковчега на завета. Той е манната, Той е жезъла. Той е закона. Той е славата на Бога, Той е първосвещеника. Той е покривалото. Той е връзката с небето! Всичко! Ще позволим ли на Бог да направи това велико възстановяване в нашите сърца, в нашата църква, в нашето служение, в дните в които живеем!

Опасността славата на Бог да се оттегли от нас, както се случи с Израел, когато Ковчега на Завета бе пленен... 1 Царе 4гл. ни разкрива голяма отговорност, която носим върху себе си в пазенето, съхранението на Ковчега на завета. Възможно е да бъдем свещеници, и въпреки всичко да изгубим битката. Във времето на Офний и финес, синовете на Илий в Израел Ковчега нямаше преимущество, защото свещеничеството беше нечестиво. Служенето на тези двама души бе прекъснало пътя на Господ, и последствието беше - Израел пострада и понесе повече от поражение. Хиляди войници бяха убити, двамата свещеници също и най-лошото от всичко бе, че Божият Ковчег бе хванат и отведен далеч от Божия народ. Очевидецът на битката се втурна при Илий и му каза тъжната вест за поражението на Господната армия. Погубването на всички тези войници за Илий бе като наказание от Бога. Смъртта на неговите синове, умрели в греховете си, накара бащиното му сърце да възридае. Но най-голяма грижа на този възрастен човек бе Божия ковчег. Неговото сърце трепереше за Божия Ковчег и новината за пленяването му уби Илий. Той падна от стола край портата и вратът му се строши и той умря. Ето до какво може да доведе оттеглянето на Божието присъствие и слава в живота ни. Вратът свързва тялото с главата. В Ефес.1 четем, че Христос е нашата глава, а ние тялото. Винаги съществува опасност Тялото и главата да бъдат отделени едно от друго и връзката между тях да бъде прекъсната.

Пророкуваното унищожение на Илийвия дом и огромната загуба на Ковчега на Завета, стига връхната си точка със смъртта на Илиевата снаха. За нея също смъртта на близките не бе толкова от голямо значение, но мисълта за Божия ковчег - бе всичко, от което се интересуваше. Тя успя да роди детето, което бе в утробата й, но скоро след това умира. В последния си дъх тя нарича детето Ихавод - „Славата на Израел се изгуби, защото Божият ковчег се хвана".

Каква радост е да има син този, който скърби за загубата на Ковчега на Бога? Каква утеха има даже в дете родено в Израел, когато славата на Бога се е отделила от Израел и Господния ковчег е в земята на филистимците? Затова тя дава на бебето име, което да бъде запазено за всички поколения, величината на трагичната загуба на Божието присъствие. „Ихавод". Къде е Бог? Жалко за славата! Няма слава. Славата е отнета!

От времето на апостолите, църквата е изгубила своя блясък и успех в Христос, и това е било защото не винаги Ковчега е бил с нас. Когато сравняваме нашите слаби опити с разтърсващата света динамика и развитие на ранната църква, със срам можем да кажем думата „Ихавод". Славата се е оттеглила... Но нека си спомним отново за решението на цар Давид и народа - Нека донесем при нас Ковчега на Бога! И Бог има сила да възстанови Своята църква на нейното предишно положение на земята. Това е сила, която може да ни направи една огнена, победоносна църква, един жив и динамичен свидетел за Господ. Ковчегът идва! Погледни, скинията на Давид ще се възстанови! Имаме ли смелостта да бъдем непокорни на Божията воля за нас и да не вземем участие във възстановяването на тази скиния? Бог е обещал: „След това ще се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините й. И ще я изправя. За да потърсят Господа останалите от човеците, и всичките народи, които се наричат с името ми! Деян. 15:16, 17.

Кога Бог ще възстанови Давидовата скиния? - Сега. И кой ще отрече, че ние се нуждаем изключително много от нея?

Къде Бог ще възстанови скинията Си? Преди всичко дай му своя терен, своята земя -теб самия. Давид копнееше за Божието присъствие, и не е чудно, че определи място за Бог - именно в своите земи. В Новия завет думата „скиния" не се отнася само за тялото Христово. Тя има и личен, индивидуален смисъл . В живота на всеки един от нас лично. В библията, тялото на християнина е наречено „Скиния", палатка, обиталище , храм на святия Дух. Бог ще възстанови скинията на Давид навсякъде, където Той може да намери сърца, които копнеят да бъдат изпълнени с пълнотата на присъствието Му, заедно с всичко, което Той може да донесе със себе Си.

Новите коли на човека -Воловете се спъваха , Силата на човека е поразена - Инциденти след инциденти, докато човек разбере че е необходимо едно правилно отношение към ковчега на бога и святите неща на Бога. Всяко несериозно отношение, отпуснатост и фамилярничене с Нещата на Бога са опасни за нас.

Чистотата на служителите - това бе образеца на Бога за Неговите служители, които трябваше на носят ковчега на Бога към Сион. Начин показан от самия Бог.

Със силата на Божието присъствие, което е в скинията на Давид, ще пожелае ли някой да се върне в скинията на Мойсей? С,всичките й обряди и формализъм? Действително за своя си ден - този мойсеев шатър е бил добър. Но Бог се е предвижил. Направил е нещо ново. И силата на Неговото присъствие сега е в скинията на Давид. 1 Лет. 16(36)

Пет мили от Сион е стария град Гаваон. Град от територията на Вениамин, който беше даден на свещениците при разпределяне на ханаанската земя. Но какво е това, което виждаме на хълма Гаваон? Една мрачно изглеждаща палатка. Нейния цвят беше избеляло сиво-синьо. Меланхолия и мрачкаво мълчание. Защо? Това е скинията на Мойсей? Въпреки, че скинията на Давид беше завършена, тази на Мойсей още беше там - на 5 мили.Жертвите бяха принасяни всяка заран и вечер. Всички обряди бяха изпълнявани „както е писано в закона". Скинията на Мойсей е все още с нас, въпреки всичко. Медния олтар е там, умивалника е там. Като минем първата завеса ние виждаме масата с хлябовете, светилника и олтара за кадене. Минавайки през втората завеса от Святото място в Светая Светих - ние ще трябва да видим величествената слава на Божието свято присъствие, но то си е отишло. Тук е много тъмно. Силата на Неговото присъствие не е тук. Ковчега на завета не е вече в Светая светих. Бог се е преместил. Неговата пълнота обитава сега в Сион. Може да дойдеш в Гаваон. Можеш да продължиш да принасяш всеизгаряния на бронзовия олтар. Можеш да се миеш в легена. Можеш да ядеш на масата с хлябовете, при светлината на свещниците. Можеш да принасяш тамян на олтара, но ти никога няма да намериш Божията пълнота там. Бог се е преместил, защото е писано „Аз съм ходил из шатър в шатър. 1 Лет.17:5.

Скинията на Мойсей, която беше в Сило е била преместена в Гаваон. Но сменянето на

мястото и името, правенето на нови нареждания за да се служи в нея, не могат да й

помогнат, защото Божията слава я е напуснала и не е вече там.

Пс.78:60, 68-70 казва „Тъй че напусна скинията в Сило, шатъра който бе поставил

между човеците. Но избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби, Съгради

светилището Си на небесните възвишения, като земята която е утвърдил завинаги.

Избра и слугата Си Давид, който го взе от кошарата на овцете."

Пълнотата на божието присъствие не е вече в старата скиния на Мойсей, каквато тя

представлява. Бог е избрал скинията на Давид, защото пълнотата на силата на

Неговото присъствие да обитава е в Сион.

Не трябва да омаловажаваме по никакъв начин скинията на Мойсей с всичките нейни духовни приложения и опитности. Дори Давид назначи служение, както в Сион така и и в Гаваон и в двете скинии. Така, е и до днес - има служители и служение и в двете скинии. В мойсеевата - ти все още можеш да влезеш във външния двор чрез единствената врата, която ни говори за Исус Христос. Можеш да опиташ спасение и очистване от грях чрез медния олтар, който говори за кръста на Голгота, където Исус проля Своята кръв за нашите грехове. Можеш да опитваш и водно кръщение и омиването с вода чрез Словото във водите на бронзовия олтар. Можеш все още да влезеш в Святото място и опиташ светлината на златните светилници върху словото на Бога на масата на хлябовете. Можеш да опиташ помазанието от маслото на свещениците - кръщението и помазанието на Святия дух. Ти можеш да имаш сладко общение с Господ в молитва на олтара с тамян, но ти не можеш да отидеш по-нататък. />

Време е и трябва да продължиш с Бога. Евр.6:1 „Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенството", Вече видяхме, че е невъзможно да се стремим към съвършенство в скинията на Мойсей. Дори и да минем през завесата, има мрак, празнота и безплодие в Светая светих.. И това е, защото Бог се е преместил. Готов ли си да изминеш петте мили до Сион? Всичко, което беше в скинията на Мойсей има своето изпълнение и е последвало чрез опитване силата на Божието присъствие в Ковчега на Завета в скинията на Давид, на хълма Сион. Всички благословения в скинията на Мойсей на Гаваон, сега са на хълма Сион в Давидовата скиния. Дори и повече.

Въпросът е кое ще изберем - Гаваон или Сион? Днес Бог призовава всеки от нас да вземе решение, което има далечни последствия за нас.

Бог е обещал да възстанови скинията на Давид в тези дни и години в които ти и аз живеем. Как? Точно по същия начин, както Давид построи скинията преди 3000 години. С плач, с освещение, с високо хваление, с жертви. С изявяване на Святия Дух и демонстрация на веселие пред Господа - така както на Сион. Какво е твоето решение? Гаваон или Сион? Къде избираш да се покланяш?

Ковчегът на Завет е на път. Чуй гласът на веселие и хваление. Единство, свобода,

общение с Бога, възстановяване, съживление и обновление. Събиране на голяма

жетва.

Ще бъдеш ли като жената на Давид Михала, стояща вътре в къщата си, и ще загубиш

Или ще се присъединиш към Давид и Ще се покориш ли на Божията заповед да върнеш

Ковчега на завета в земята, и да се радваш на пълнотата на силата на Неговото

присъствие?