Какво е толерантност? Добродетел, глупост, нещо важно или нещо маловажно

Какво е всъщност толерантността? Толерантността, според мен, е една голяма добродетел. Всъщност да си толерантен означава да бъдеш разбиращ. Да знаеш кой, какво, защо го прави. Да разбираш мотивите за нещата, които се случват около теб. Да се поставиш на мястото на другия.

За да бъдеш толерантен трябва да приемеш, че светът не е създаден само за теб. Трябва да приемеш, че всеки има право на мнение, има право да разсъждава по свой собствен начин, има право да изглежда както сам реши.

Преди време се учудвах на момичетата, които виждах на улицата пред блока, да се разхождат с пиърсинги по устните, езика, веждите и носа. Смятах, че тези момичета с метални верижки около врата и с тъмно син или черен лак са толкова различни, че дори нямат място на моята улица, където и аз вървя. Сега си давам сметка, че съм грешила, защото всеки взима решенията в живота си сам, а ти можеш да си даваш мнението, ако те помолят.

Всъщност да си толерантен е да приемеш различните около теб.

Да приемеш просяците – мръсни и дрипави, зъзнещи пред лъскавите витрини с протегната ръка за милостиня.

Да приемеш циганчето, гушнало единствената си играчка – кафяво мече без име, останало от по-голямата му сестра.

Да приемеш възрастния човек, който носи трохички в торбичка, за да нахрани гладните гълъби пред общината.

Може да се каже, че всички сме различни и всеки трябва да си живее живота, като не пречи на другия. Всички сме различни и това е чудесно!

Толерантността е едно от големите постижения на нашето развитие. Да бъдем толерантни един към друг, да се приемаме със своите особености и с различните си характери, с различните си цветове на кожата, с различните си убеждения!

Безброй примери могат да се дадат за толерантност и това е чудесно.

Всъщност толерантни ли сме към различните около нас?