Какво могат да научат сащ от скандинавския модел1



Дата19.07.2018
Размер127.01 Kb.
#75883
Какво могат да научат САЩ от скандинавския модел1

Даниел Митчъл, Институт Катон


Част от анализаторите в САЩ и Европа твърдят, че е възможно да има едновремено висок икономически растеж и силна социална държава. Застъпниците на тази идея заявяват, че така нареченият Скандинавски модел предлага най-доброто съчетание от двете идеи. Това твърдение, обаче, не издържа на подробно изследване. Икономическият подем в скандинавските страни изостава и прекомерната намеса на правителството е най-вероятното обяснение. Публичният сектор в Швеция, Дания, Норвегия, Финландия и Исландия консумира средно повече от 48% от икономическия продукт. В сравнение с това, общите разходи в САЩ са по-малко от 37% от БВП. Данъчните приходи са повече от 45% от БВП в скандинавските страни, което около е 20%-тни пункта по-високо от общото данъчно бреме в САЩ.

Голямата данъчна тежест пречи на скандинавската конкурентност. Първо, ресурсите, които правителството консумира може би биха са разпределили по-ефективно от пазарните сили, и второ, високите данъци обезсърчават продуктивното поведение. По-малкият държавен сектор е една от причинита САЩ да просперира. В двата модела има големи разлики в размера на БВП на глава от населението, разполагаемия доход, частното потребление и други показатели, които отразяват стандарта на живот.

Въпреки проблемите, които поражда големият държавен сектор, скандинавските държави имат много икономически предимства – отворени пазари, ниски нива на регулация, защитени права на собственост, стабилна валута и много други характеристики на добрата политика. Нещо повече, скандинавските страни са едни от най-пазарноориентираните и осъществяват редица от реформи в тази насока. Всяка от тях има по-нисък корпоративен данък от САЩ. Повечето имат вече въведен нисък плосък данък за доходите от инвестиции. В Исландия и Швеция частично е приватизирана пенсионно-осигурителната система.

Дебатите за икономическата политика обикновено се въртят около опита на другите държави. Консерваторите често посочват Хонг Конг, когато защитават плоския данък, Австралия – за ниският корпоративен данък и Австралия и Чили за ползите от личните пенсионни сметки. Либералите пък посочват скандинавските държави като пример за държава, обезпечаваща социалните грижи без да спъва прекалено икономическия растеж.

В сравнение с повечето европейски държави, скандинавските се развиват доста успешно, което се изразява в добрите им икономически показатели за годишен растеж, заетост, брутен вътрешен продукт. Те извличат полза от правото на собственост, стабилната валута и превъзходството на закона, които съдействат за икономическия растеж. Въпреки това, относителният просперитет не предполага, че държавата на благосъстоянието е добър вариант за осигуряването на растеж, и още по-малко, че скандинавският модел трябва да се приеме в държавите с по-малка правителствена намеса. САЩ могат да научат нещо от този модел, но основната презумпция е, че той води до намаляване на икономическия растеж, защото прекалените правителствени разходи несъмнено водят до зависимост и неефективно разпределение на ресурсите.
Сравнение на САЩ и скандинавските страни

Двата главни показателя за сравнение са темпът на растеж и нивото на продукцията. Едният показва колко бързо се увеличава БВП, а другият – абсолютното ниво на продукта. И по двата показателя САЩ превъзхожда скандинавските страни.

ОИСР и МВФ публикуват подробна информация, която може да се използва, за да се сравни растежа в САЩ и петте скандинавски държави. Както се вижда на фиг.1, според ОИСР САЩ има по-бърз икономически растеж като отбелязва среден растеж от 3.2% от 1981 до 2006 г. За скандинавски страни процентното изражение е 2.5% за същия период. Според МВФ растежът на САЩ е 3.1%, а на скандинавските страни – 2.6% за периода. Може да се твърди, че по-бързият растеж в САЩ е резултат от ускорентото нарастване на населението, но това би могло да обясни само малка част от голямата разлика.

Според фиг.2 индикаторът за БВП на глава от населението на Световната банка, ОИСР, МВФ и ЦРУ показва, че американците имат около $6 000 повече продукт на човек. Въпреки, че БВП на глава от населението е отличен показател за измерване на икономическия продукт, той не е непременно изразяващ стандарта на живот в дадената страна. Сравняването изисква стойностни показатели за разполагаемия доход или потреблението. ОИСР представя такива данни, показани на фиг.3, където се вижда, че средно статистическият гражданин на САЩ има повече от $27 000 разполагаем доход през 2003 г., докато в скандинавските страни той е около $14 300, т.е. около 53% по-нисък.

Потреблението показва същата зависимост. През 2005 г. Министерството на финансите на Дания представя изчисления, сравняващи личното потребление в държавите от ОИСР. Фиг.4 показва, че в скандинавските държави хората имат не повече от 51% от личното потребление на САЩ. Норвежците достигат най-високи нива, но дори и тяхното потребление е около 56% от нивото на американците.

Защитниците на социалната държава биха отговорили, че хората от скандинавските страни нямат нужда да се притесняват за финансирането на тяхното потребление, защото държава се грижи за много от разходите, но това не би могло да обясни голямата разлика.


Къде е конвергенцията?

Всички тези показатели за годишен темп на растеж, нива на продукта, доходът и потреблението показват, че скандинавските страни имат по-нисък растеж в сравнение със САЩ, но това не означава, че те нямат икономически успех или, че в икономиката на САЩ няма „пукнатини”. Но пък звучи абсурдно твърдението, че „скандинавските страни превъзхождат Англо-саксонските по повечето измерители на икономическия растеж”, както казва Джефри Сакс.

Икономическата теория по принцип предполага, че държава с по-малък доход ще се развива по-бързо от държава с по-голям. Този „феномен”, познат като конвергенция, е базиран на част от сравнително неоспоримите предположения, че по-бедната държава с по-ниски разходи на производство и повече възможности за печалба ще привлече повече инвестиции.

Няколко десетилетия след Втората световна война беше налице такъв процес на конвергенция, тъй като европейските държави са най-пострадали от войната и започват наново развитието си от по-ниски нива на доходите. САЩ поддържат стабилно предимство по показателя БВП на човек от населението, както показва фиг.5.

Разбира се, различните скандинавските страни имат свои особености и затова подобни изчисления често пропускат съществени различия. Фиг.6 показва стойностите на БВП на човек от населението в отделните държави като дял от този на САЩ.

Богата на петрол Норвегия е най-силната икономически в групата като дори понякога изпреварва САЩ.




Други измерители на просперитета

Безработицата често е един от основните индикатори на икономическата стабилност. Скандинавските държави, особено Исландия, Дания и Норвегия, се характеризират с ниски нива на безработица, които не са далеч от нивата в САЩ. Това важи и за младежката и дългосрочната безработица.

Важна роля на трудовите пазари в скандинавските страни играе правителството като основен работодател. Немски мозъчен тръст прави изчисление, което показва, че правителството осигурява заетост от 32.7% в Скандинавите, докато в САЩ този процент е малко над 15%. Американците пък работят повече часа годишно в сравнение с всяка северна държава (фиг.7).

Не е ясно, обаче, дали по-малкото работни часове в скандинавските страни означават, че те почиват повече. Работната седмица включва не само платената заетост, но също така времето за домакински дейности (готвене, почистване, домашни ремонти). Тъй като има множество теории за изчисляването на това време, е доста трудно да се направи сравнението в различните страни. Шведско проучване изчислява, че 90% от разликата в работното време в скандинавските страни и САЩ се стопява като се вземе предвид и заетостта в дома. С други думи, американците избират да работят срещу пари, докато скандинавците работят по-малко срещу пари и извършват повече дейности, за които не получават заплащане, което може да се обясни с данъчното облагане – ако работиш в скандинавска страна данъците са много високи и е по-добре да не го правиш.

Същият извод може да бъде направен и като се сравнят САЩ и Германия. Германско изследване обяснява: „средно американците и германците прекарват еднакво време работейки, но докато американците повече време са заети, германците прекарват повече време в изпълнението на домашна работа.”. В основата на това изследване ключовият фактор е данъчната политика. Президентът на Европейската централна банка отбелязва, че по-малкото участие на пазара на труда не може да се асоциира единствено с личните предпочитания на трудоспособните, а може да е предизвикано от правната и регулационната среда, данъчните системи и обществените институции.

Примери за това са социалните системи, които са твърде щедри и не стимулират търсенето на работа; схемите за ранно пенсиониране стимулират ранно отдръпване на работниците от пазара на труда (в Еврозоната заетостта при 55-64 годишните е едва 40.2% през 2005, според ОИСР, а в САЩ – около 60%); високите пределни данъци също намаляват стимулите за започване на работа, а това повлиява на средния брой работни часове в дадената държава (в Еврозоната данъчното бреме е около 64% дохода на работника, а в САЩ – около 37% по данни на ЕЦБ).

Друг измерител на просперитета са данните за богатстното, който е по-неточен и неопределящ от данните за доходите, но показва, че САЩ имат предимство в размеран на богатството на глава от населението (фиг.8); разполагат с повече потребителски стоки, включително дълготрайни като автомобили, домашни уреди и повече жилища (бедните хора в САЩ имат жилищно пространство колкото средния европеец). Както отбелазяхме, тези измерители не доказват, че скандинавските страни имат икономически провал. Напротив, те са сред страните с най-висока степен на благосъстояние в света, но високите данъци и прекомерните правителствени разходи означават, че благосъстоянието не е толкова голямо, колкото би могло да бъде и се нареждат след САЩ по почти всички показатели за икономически успех. Защитниците на скандинавския модел спорят, че в САЩ има голямо неравенство на доходите и това се доказва от стойността на коефициента на Джини, но трябва да се има предвид и размера на това, което се разпределя.



Както е илюстрирано на фиг.9, най-бедните 10% в САЩ имат почти същите доходи като най-бедните 10% във Финландия, Швеция и Дания. Само Норвегия се отделя от тази група съществено, но ако се съди за просперитета на страните по тяхната най-долна класа от обществото няма особени различия. Разликата в доходите като цяло се получава от доходите на работническата, средната и високата класа, които са по-високи в САЩ, отколкото в Скандинавите.

Има доказателства, че скандинавските страни се движат по-грешния път, особено като се сравняват с европейски държави с по-малка намеса на правителството. Един изследовател го обяснява така: „през последното десетилетие доходите на най-бедните 10% от населението са нарастнали осем пъти по-бързо в Ирландия в сравнение със Швеция и шест пъти по-бързо във Великобритания. В резултат на това, така наречените англо-саксонски държави като Ирландия и Великобритания за първи път имат по-малко хора под границата на бедността в сравнение с Швеция.” В по-голяма степен това е отражение на успешните реформи в Ирландия, отколкото индикатор на проблеми в икономиката на страни като Швеция, но показва, че високият икономически растеж е по-добър вариант от преразпределянето на доходи, ако целта е подпомагане на бедното население в страната.

САЩ имат по-висок икономически растеж от скандинавските страни – по-високи са стойностите на БВП на човек, разполагаемия доход и личното потребление; безработицата е малко по-ниска в САЩ, а богатството на глава от населението е значително по-високо. Скандинавският модел може да бъде използван като пример, но не толкова, колкото твърдят защитниците му.


Скъпоструващото скандинавско благосъстояние

Защо хората в САЩ са по-проспериращи от своите Скандинавски събратя?

Това резултат от различни дадености ли е или последствие от политически решения?
Правителствени разходи

Както се вижда на фиг.10 във всяка скандинавска страна правителствените разходи консумират по-голяма част от БВП за разлика от САЩ. Голямата тежест на правителствения сектор не предвещава нищо добро като се има предвид огромната власт на политиците и бюрократите относно разпределението на ресурсите. Хората, които осъществяват политиката в страната по-скоро ще се съобразят с политическите фактори, отколкото с икономическите, което подкопава икономическия успех.



Не всички правителствени разходи са еднакви. Някои техни форми предизвикват по-малко вреда (или дори генерират полза) - разходите за инфраструктура и образование. Това не означава, че всички разходи в тези сфери водят до по-бърз растеж, но все пак има ползи от прехвърляне на ресурси от производителния сектор към правителствения. Други форми на правителствените разходи повече отслабват икономическия растеж, например потреблението и трансферите. Фиг.11 илюстрира разходването в тези сфери в скандинавските страни и САЩ.


Общо данъчно бреме

Големите правителствени разходи предполагат и високи нива на данъците. На фиг.12 са показани общите постъпления (включително неданъчните приходи) и данъчните приходи за САЩ и скандинавските страни. Общите приходи са важен показател, защото се приближават до сумата парични средства, които се тренсферират от производителния сектор към държавния, а данъчните приходи отразяват степента, в която фискалната система спъва заетостта, спестяванията, инвестициите и предприемачеството.



Пределни данъчни ставки

Както правителствените разходи не са еднакви, така има и различни форми на данъчно облагане. Приходите от ниски косвени данъци представляват сравнително умерено данъчно бреме върху икономиката. Данъчните приходи от високи ставки най-вероятно водят до ниски нива на работна активност, спестявания, инвестиции и предприемачество. Най-важните фактори, които трябва да се разглеждат са най-високата ставка на данъка върху доходите и корпоративня данък, но двойното облагане на дивидентите и капиталовите доходи също са важни. Тези форми на данъчно облагане намаляват стимулите за дейности, които създават благосъстояние. Ако се разглежа облагането на личните доходи се вижда, че САЩ имат сериозно предимство пред скандинавските страни (фиг.13).

Друга ключова разлика между САЩ и Скандинавските страни са максималните данъчни ставки, които наказват по-голяма част от населението в европейските страни. В тях тя засяга в най-голяма степен средната класа, защото най-високият данък доход започва да се налага над $75 000 доход, а в САЩ – над $336 000. От друга страна, всяка държава от Скандинавия има по-нисък корпоративен данък – не по-висок от 28%. В САЩ той е 39.3% (фиг. 14).


Данъците върху спестяванията и инвестициите също играят роля в настоящото изследвание, като отново САЩ имат относително предимство. Най-голямото предимство на САЩ обаче е липсата на данък върху потреблението.Въпреки, че ДДС е по-малко ощетяващ от подоходния данък и двата спират растежа, особено ако са високи. Хората жертват свободното си време, за да имат доход, с който могат да купят необходимите им вещи. Когато, обаче, високите данъци намаляват възможността за потребление, склонността за повече труд намалява. На фиг.15 ясно личи, че данъчната тежест върху потреблението е три пъти по-голяма в скандинавските страни в сравнение със САЩ.

Големината на правителствения сектор ли е причината за разликата между САЩ и скандинавските страни?

Има доказателства за обвързаността на големия правителствен сектор и растежа, при разглеждането на САЩ и скандинавските страни. Прекомерните правителствени разходи и голямото данъчно бреме без съмнение спъват икономическия растеж.


Скандинавските държави: свободна конкуренция в миналото и многообещаващо бъдеще

Както е показано на фиг.16, данъчната тежест в САЩ и скандинавските страни е еднаква до 1960 г. След това скандинавските страни до към 1980 г. създават големи социални държави. Именно тук е различието им със САЩ, които имат средна по размер социална държава. С изключение на това Америка и Скандинавия имат много общи неща – стабилна валута, върховенство на закона, права на собственост, относително отворени пазари.



  • Според индикаторите за „икономическа свобода в света” скандинавските страни (8.35 точки) са на по-горни позиции от САЩ (8.25 точки).

  • Според класация на Световната банка, САЩ са на трето място, но и скандинавските държави се нареждат сред първите най-отворени за бизнес дейност държави.

  • Според 11 различни класации за конкурентноспособност и САЩ, и Скандинавите са сред първите в света.

  • Според първата класация отнасящата се за правата на собственост, САЩ са след Скандинавските държави.

  • Скандинавските правителства имат репутацията на едни от най-прозрачните и с най-малка степен на корупция.

  • Скандинавските страни заслужават внимание и заради важните реформи – Исландия е приела плоския данък, личните пенсионни сметки и почти е приватизирала риболова; Швеция – развита система на личен избор в образованието и личните пенсионни сметки.


Просперитет и държава на благосъстоянието

Много проспериращи държави в западна Европа са приели Скандинавския модел. Това показва, че характеристиките му не пречат на икономическия растеж и дори го улесняват в някои случаи. Възможен е и вариантът, при който дадената държава се развива и след това приема този модел. В академичната литература това е известно като Закон на Вагнер, който препоръчва приемането на скандинавския модел след като страната е достигнала определено ниво на просперитет. Бедна страна, която разшири социалните функции на държавата обаче едва ли ще стане богата скоро.

Преди 1960 –те скандинавските държави имат умерено ниво на облагане и правителствени разходи, т.е. това е стратегията за растеж и забогатяване. След като са достигнали високи доходи, скандинавските политици са се съсредоточили върху въпроса как да преразпределят богатството, създадено от частния сектор. Тази последователност е много важна. Северните страни са станали богати и тогава правителството е станало по-голямо. Нарастването на ролята на държавата е намалило растежа, но по-ниския растеж не е голям проблем за вече богата страна, колкото е за бедна държава.
Заключение

Четири от петте скандинавски държави имат „десни” правителства като Швеция избра консервативната коалиция в края на миналата година, а Финландия направи подобен избор в началото на 2007. Все още не е ясно дали тези промени ще доведат до реформи в правителствения сектор, но ако целите са по-бърз растеж, повече просперитет и подобрена конкурентоспособност, намалението на държавната намеса е належащо. Значителният размер спъва икономическия растеж, въпреки високата степен на отвореност на пазарите в тези страни.



Скандинавският модел е подходящ за някои страни като Франция и Германия, защото комбинира политики, характерни за социалната държава и политиката за намеса на държавата, но не изглежда толкова привлекателен, когато се сравни със САЩ.

1 Текстът е резюме на изследване, пубилкувано през ноември 2007 г. Преводът е направен от Зорница Манолова, стажант в ИПИ и е изготвен с изричното съгласие на автора.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница