Какво научихме за алкохолизма

Става т.е. въпрос за това, че чувстваме непреодолима физическа потребност от алкохол, а не сме способни да контролираме желанието си, което е в противовес с всички разумни човешки норми. Ние не само, че бяхме неудържимо зависими от алкохола, но и често прибягвахме към него във възможно най-неподходящите случаи. Не знаехме кога /и как/ да спрем пиенето. Често дори ни липсваше и здрав разум въобще да не започваме да пием.

Бидейки алкохолици, ние от опит разбрахме, че е ужасно трудно, и волята, колкото и силна да е тя в други отношения, не е достатъчна да ни отклони от алкохола. Ние опитвахме да се въздържаме и да не пием да период от време, да отбягваме някои питиета, давахме тържествени обещани, сменявахме вида на напитките, стремяхме се да пием само в определени часове. Но всичките ни планове се проваляха. Никога не устоявахме. Винаги се връщахме към алкохол, рано или късно, дори и тогава, когато искахме да сме трезви и съзнателно предприемахме всякакви разумни мерки против него.

Преминахме през периоди на пълно отчаяние, когато дори считахме себе си за душевно болни. Започнахме да се презираме заради това, че погубваме таланта и способностите си, че причиняваме страдание на семействата и близките си. Често, ние изпадахме в самосъжаление и заявявахме, че нищо на света не може да ни помогне.