Какво не знае съпругата на пастора



страница1/9
Дата21.01.2018
Размер1.78 Mb.
#50533
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
КАКВО НЕ ЗНАЕ СЪПРУГАТА НА ПАСТОРА
Глория Линдзи Тротман
Често пасторските съпруги са неподготвени за динамиката, с която се сблъскват, когато започнат служение. На повърхността и наблюдавано отстрани изглежда сякаш съпругата на пастора се сблъсква с нормалните, обикновени предизвикателства на всяка друга жена-професионалист. Страничните наблюдатели смятат, че тя е щастлива, особено когато виждат, че до нея стои мъж, който се отнася сериозно към спасението си и е готов да я обсипе с молитви. Попитайте някоя пасторска съпруга и тя ще ви разкрие шокиращи откровения – не непременно неприятни, но въпреки това, смайващи реалности. Защо някой не й е казал за тези неща преди това? За всичко това е тази книга.

Посвещение


На всички пасторски съпруги – настоящи и бъдещи.


Съдържание
Въведение


  1. Служението може да бъде опасно за вашия живот

  2. Кой е странният мъж, за когото се омъжих?

  3. Самотни дни, дълги нощи

  4. Трябва да бъдеш жена-каскадьор?

  5. Живот на посвещение на пасторската съпруга

  6. „Блещука, блещука малка звездичка”

  7. Ти си любимата на съпруга си

  8. Взаимоотношения, взаимоотношения

  9. Можеш да го направиш!

  10. Стрес, стрес навсякъде

  11. Да се смеем е добро

  12. Небето е твоята граница

  13. ВНИМАНИЕ: Пресичат вълци

  14. Грижа за себе си

  15. Какво ще правим днес?

  16. Когато бракът ви е в беда

  17. Той може


БЛАГОДАРНОСТИ
Много хора ми помогнаха, за да превърна тази книга от мечта в реалност:
Джим Крес, секретар на отдел „Служение” на Генералната конференция на адвентистите от седмия ден, който постоянно ме окуражаваше, подкрепяше и утвърждаваше.

Шарън Крес, колежка в отдел „Служение” и координатор на отдел „Пасторски съпруги” на Генералната конференция на адвентистите от седмия ден, моя чудесна приятелка, чиято невероятна мъдрост и чувствителност ме караха да продължавам.

Питър Джей. Прайм, колега в отдел „Служение” на Генералната конференция на адвентистите от седмия ден, чиято увереност в способностите ми ми помогна да вярвам в себе си.

Израел Лийто, президент на Интер-американската дивизия на Генералната конференция на адвентистите от седмия ден, чийто уникален, пламенен интерес към пасторските семейства и разбирането, показано към пасторските съпруги е ненадминато.

Рае Лий Куупър, моя приятелка, чието спокойно доверие и искреност са ме впечатлявали през годините.

Няколкото млади пасторски съпруги, които споделиха обичайни притеснения за техните пасторски отговорности, жени, които ме насърчиха да продължавам да споделям материали от семинарите си, пасторски съпруги, които с готовност споделиха свои опитности за тази публикация.

Благодаря ви, Шауна и Нелита, моите втора и трета дъщери съответно, за желанието ви да изслушвате части от черновата ми от време на време и за ценния ви принос.

Дължа много да нашата чудесна първородна дъщеря, Карън Мае, за нейните експертни редакторски умения и посвещението да ми помогне да завърша проекта.

Моята скъпа майка, която ме подготви за служението да бъда пасторска съпруга, чрез добродетелите, които възпита в мен.

И Янсен, моят предан съпруг, главният поддръжник, онзи, който не само изостри чувствителността ми за много неща, които пасторската съпруга трябва да знае, но даде и заглавието на тази книга.

Преди всичко благодаря на Бог за това, че ме определи и ме учи да служа на нашите пасторски съпруги. Неговата благодат, милост и любов ме подкрепяха и благословенията Му за неизброими.

ВЪВЕДЕНИЕ

Толкова ясно си спомням „седмица втора” от нашия брак, сякаш беше вчера. Толкова много неща се бяха случили. Сякаш всичко се бе случило толкова бързо. Първо, аз бях възторжена булка, после – срамежлива съпруга. Скоро се превърнах в новодошла в чужда страна, нервна домакиня и разбира се, пасторска съпруга. Спомням си как бях изтръгната от „луксозния” двудневен меден месец и запратена в серия от евангелизаторски срещи. Уханието на булчинския ми букет едва бе попреминало и вкусът на сватбената торта още беше в устата ми. Бях нова и се наслаждавах в това чувство на „новост”.

Тогава се случи! Меденият месец буквално си беше отишъл, за да отстъпи мястото си на реалността. Беше първият ден за пране на господин и госпожа Тротман. Не можех да повярвам на очите си, когато сортирах безкрайната купчина мръсно пране. Откъде дойдоха всички тези дрехи? Със сигурност „враг беше сторил това”. Потреперих при мисълта да пера на ръка всяка една дреха. Когато се ожени за младия стажант-служител, тази младоженка нямаше щастието да има лукса на пералната машина и сушилнята. Въпреки това бях щастлива, че имам съпруг, който ми помага да перем. Нарекохме го наша свързваща опитност. Все пак не беше толкова зле. Аз бях „за” една нова опитност. Никой преди това не ми беше казал, че бракът умножава количеството пране! Епизодът с деня за пране беше само едно от нещата, за който не бях предупредена. Имаше и други случки.

Трябваше да посрещна първата си задача – угощението на един старши служител. Учих и се подготвях за това, сякаш щях да имам изпит. Менюто беше просто, шарено и хранително. Масата беше сложена правилно. Имаше нежна класическа музика за фон. Храната беше готова. Тук трябва да споделя, че нощта преди официалния обяд беше нощ на сън с прекъсвания. Аз поне трябваше да имам впечатляващо меню, с което да се покажа.

Всичко мина добре с менюто и пастора, който ни посети си тръгна от нас щастлив и добре нахранен. Оттеглих се в кухнята да чистя, чувствайки се много горда от себе си. След това, за мой ужас, открих част от менюто да си стои кротко, цяло и непокътнато, във фурната! От тази кулинарна опитност научих два ценни урока: (1) винаги прави списък, когато планираш да поканиш гости и (2) което може да се обърка, ще се обърка. Законът на Мърфи работи и в дома на пастора!

В ранните месеци на нашия брак аз покорно посещавах енорията със съпруга си. За тези посещения имаше различни причини, от сорта на това да се молим за болните и умиращите, да насърчим отчаяните или да нахраним духовно новите членове. Когато случаите бяха по-сложни или лични аз не придружавах съпруга си. Той отиваше сам или със своя библейски служител. Аз често оценявах собствените си мотиви да ходя на посещения със съпруга си. Дали беше защото обичам да се срещам с хора или беше изискване, което се опитвам да изпълня? Смятах ли го за важна част от нашето служение заедно? Колко радост идваше в душата ми, когато служех по този начин? Тези въпроси ме преследваха няколко месеца. Въпреки това, имаше две неща, за които нямах съмнение. Скъпите църковни членове обикновено изразяваха колко са щастливи да ме видят и можех да прекарам няколко допълнителни часа с моя зает съпруг.

Имаше други случаи, при които действителността ми се надсмиваше. Бях чувала за любопитни очи, но сега можех да усетя как те пробиват гърба ми. Бях чувала за пасторския аквариум. Сега почувствах смразяващата температура, като нагазих във водите му. И за това никой не ми беше казвал.

На другия ден една моя приятелка сподели с мен интересна опитност. Тя ми разказ, че след няколко години брак с един пастор срещнала служителя, които ги бракосъчетал. Напомнила му, че не са получили предбрачни консултации, нито пък някакви жокери за служението. „Защо”, попитала приятелката ми, „не ми казахте за някои неща, с които пасторската жена трябва да се справя?”.

„О”, отговорил свободно възрастният пастор, „не исках да ви развалям нещата”.

Пасторските съпруги не са единствените, които се нуждаят от предварително въведение в брака, семейството и отговорностите, свързани с кариерата. Животът на всяка съпруга изобилства от предизвикателства, изисквания, разочарования и болка. Той също така е пълен с благословения, награди и чудеса, усмивки, прегръдки и смях.

Защо някой не ни казва тези неща предварително? Вероятно, защото повечето от нас също са били изненадани. Каква е истината? Никой от нас не е минавал по този път преди това. Каква е добрата новина? Все още вървим по този път и можем да споделим!
Глория Линдзи Тротман

ПЪРВА ГЛАВА


СЛУЖЕНИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНО ЗА ВАШИЯ ЖИВОТ
За мнозина от нас, най-ранните спомени за жената, която стои до пастора на нашата църква са били положителни. Тя е била „красива”, което е запазено описание за всяка пасторска съпруга. Трудно мога да си спомня представяне на пасторска съпруга, където това прилагателно да е липсвало. Все още се усмихвам на забележката, направена от третото ни дете, след представянето на съпругата на един гостуващ пастор пред църквата ни един ден. Тя поиска да дам обяснение на простичкия й въпрос: „Мамо, защо повтарят това всеки път? Всички пасторски съпруги ли са красиви?”.

Също така сме забелязали, че съпругата на пастора се усмихва често, показва смирено достойнство и частично прикрива процент от своята истинска идентичност под голяма шапка с широка периферия. Някои съпруги сядат или на първата, или на втората пейка в църквата и изглежда, че са погълнати от разискванията, ако малкото й пасторско потомство позволява това. Други съпруги предпочитат да седнат отзад или дори се опитват да останат инкогнито. Моето усещане е, че много от нас в един или друг момент са искали да имат способността да изчезнат, когато са ни заобикаляли големи проблеми. Това не е желание за постоянно изчезване, само копнеж за кратко изчезване от погледа.

На следващия ден един голям знак се изпречи пред очите ми: ВНИМАНИЕ! ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА. НЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАЙ ПО-БЛИЗО ОТ ШЕСТ СТЪПКИ! Размишлявах върху някои от опасните вещества, които са постоянно в живота на пасторското семейство. Понеже е невъзможно да се запази сигурна дистанция от тях, ние се озоваваме в положението да приемаме токсини като начин на живот. Нека разгледаме накратко някои от тези опасности.
Липса на идентичност
Едно от нашите първи предизвикателства е да открием кои сме в действителност. Разбира се, всяка жена има нужда да открие това за себе си. Пасторските семейства често са тормозени от други хора, които се опитват да ги превърнат в това, което не са или не искат да бъдат. Това е разочароващо и понякога болезнено. Когато познаваме себе си и знаем какво очаква от нас Бог, ние не ставаме лесно жертва на тази опасност. Да познаваме кои сме и да се чувстваме комфортно с това, което сме открили за себе си е първата стъпка към постигането на нашето равновесие. Ние няма да бъдем пластилин в ръцете на църквата или на общността. Вместо това ще можем да стоим твърди и убедени и по този начин ще се радваме на изобилно щастие.

Как можем да постигнем това? Понякога забравяме, че Бог ни е дал решението в Словото Си. Ние знаем произхода си. Идваме от ръцете на нашия любящ Създател. Знаем и на кого приличаме. Когато някой ни каже, че приличаме на известна личност, ние се чувстваме леко поласкани. Кой не иска да се идентифицира със славата или с успеха? Ние знаем нашия произход. Направени сме „по Негов образ, по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27). Ние сме уникални обекти на Божието творение; дори космите на главата ни са преброени (Мат. 10:30).

Картината става по-добра. Каня ви да преоткриете този текст с мен: „Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене” (Ис. 49:16). Аз съм винаги пред моя любящ Баща. Аз съм врязана на дланите Му. Това изразява дълбочината на нашето взаимоотношение, една постоянна връзка. Развълнувана съм до сълзи от това разбиране. Но това не е всичко. Исус умря за мен. Тогава, коя съм аз? Аз съм Божие дете и обект на Неговата вечна любов. Сега, когато знам коя съм, няма да си позволя да бъда тормозена от чувства за малоценност и липса на идентичност.
Очаквания
Справянето с очакванията е друга опасност в живота на пасторската съпруга. Това често може да ни постави в неудобна ситуация. Понякога изглежда сякаш потъваме в море от очаквания. Има очаквания от страна на съпрузите ни, от страна на приятелите ни и децата ни; най-критични са очакванията от нашите църковни събрания. Тези очаквания сякаш ни захлупват и задушават. Открила съм, че очакванията могат да бъдат жестоки и задушаващи. Малкото израстване е в резултат на очакванията. Преживяваме повече чувство на неудовлетвореност и разочарование.Очакванията могат да спъват и обострят липсата на доверие, когато осъзнаем, че не успяваме да отговорим на тези изисквания.

В опит да се справим с очакванията, ние откриваме, че се въртим насам-натам. Това е главозамайващо упражнение с безполезен резултат. Чух за един рибар, който много се гордеел с рибата си и имал идеи за доходна търговия. Затова той решил да сложи табелка отвън на малката си колиба. На табелката пишело: „ПРЯСНА РИБА, ПРОДАВА СЕ ВСЕКИ ДЕН ТУК”.

По-късно дошъл един съсед, който мислел, че знакът е твърде многословен. „Всеки знае, че ще продаваш прясна риба. Няма да искаш да рекламираш застояла риба, нали?”, казал съседът. Защо не махнеш думата „прясна”?”.

Така продавачът променил табелката и там пишело: „Риба, продава се всеки ден тук”.

На следващия ден един приятел на рибаря се присмял на табелата. „Разбира се, всеки знае, че продаваш риба. Махни думата „продава се”. А колкото до думата „тук”, никой няма да си помисли, че рибата ти се продава някъде другаде, а не тук. Затова няма нужда от тази дума „тук”.

Рибарят променил знака на: „Риба всеки ден”.

Скоро след това дошъл братът на рибаря, който тъкмо се върнал от колеж. „Скъпи братко, табелката ти е неясна. Какво в действителност имаш предвид? Има ли наблизо река, където човек може да лови риба всеки ден? Мисля, че не. Това, което наистина имаш предвид е, че тук продаваш риба всеки ден. Всеки знае това. Нямаш нужда от думата „всеки ден”.

Затова рибарят махнал думите „всеки ден”. Всичко, което останало било единствената дума – „риба”.

На следващият ден един ентусиазиран млад човек дошъл до табелката. „Риба?”, възкликнал той, взирайки се в неясната табелка. „Риба каква? Риба къде?”.

Не можем да си позволим да скачаме според очакванията на всеки. Трябва да проявяваме талантите и убежденията си и да оставим Божията мъдрост да ни ръководи.

Често очакванията на хората за нашите деца са нереалистични и нечестни. Не са ли мнозина тези от нас, които копнеят да опазят нашите младежи от безчувствен език и нетактични забележки? Ще приеме ли някой, моля, че децата са си деца, ако и да са пасторски деца?

Мислех си, че съм готова за идването на нашето първо бебе, Карън-Май. Бях прочела всичко, което можах да намеря за подготовката за раждане на дете и първите години на детето. Първо, открих, че раждането на дете е предназначено да ми напомни за библейския разказ за грехопадението на човека и присъдата за болезненото раждане на децата, произнесена над жената: „Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца” (Бит. 3:16).

По-късно научих, че уморените, заспали родители се отказват от комфорта си, за да успокоят ревящото си дете в два часа сутринта. Също така открих, че е много лесно да се чувстваш безпомощна и неадекватна в присъствието на ревящо бебе с колики. Всред безплодните усилия да успокоя бебето Карън-Май, аз често се разтварях в реки от сълзи. По някакъв начин това караше мен да се чувствам по-добре – а не моето бебе. Чувствам се облекчена, че всеки човек в света има само едно преживяване с „първо бебе” в живота си.

Също така открих, че се възмущавам от любопитните втренчени погледи на „светиите” в църквата, докато се грижех да пасторското бебе. Един ден бебето ми беше нормално, нервно и раздразнително. Беше се разплакала няколко пъти по време на часа за богослужение. Следователно, аз на няколко пъти трябваше да изляза от църквата, за да не разстройвам богослужението. Докато стоях със съпруга ми, поздравявайки членовете и посетителите след църква, дочух една скъпа сестра да казва на тримесечното ми бебе: „Трябва да помниш, че си дете на пастор. Трябва да се научиш да се държиш добре”. Главата ми се замая и гърлото ми пресъхна. Хиляди „подходящи” дръзки отговори минаха през ума ми и се надпреварваха кой да излезе; въпреки това запазих самообладание. Защо никой не ми беше казал преди това за тези неща?

Ако децата ни трябва да останат невредими, ние трябва да отделим време да разберем техните позиви. Включвайки ги в съзидателно свидетелстване, можем да им помогнем да намерят радост в служенето на Исус. Също така трябва да ги браним от проблемите на нашето служение. Намерете начини те да се забавляват и да се радват на детството си. Създайте им щастливи спомени от времето, което сте прекарали като семейство.

Чрез обучението на нашите деца в това да бъдат християни и чрез редовното им утвърждаване можем да им помогнем да преживеят пороя от очаквания. Те имат нужда от нашите молитви. Молитви за „защитна преграда” около тях. Отделете им време. Заливайте ги с безусловна любов.


Финансов стрес
Много забележки се правят за важността на гимнастическото умение за финансови маневри в пасторското семейство. Трябва да взема интензивен курс по управление на парите. Това вътрешно обучение трябва да бъде бързо и успешно; няма възможност за грешка. Съпругата на пастора трябва да бъде финансов магьосник. Тя трябва да прави чудеса с парите – да облича добре себе си и семейството си, да изглежда добре, да храни добре енориашите, да бъде благодетел и да се моли трескаво на Господ да я поддържа платежоспособна.

Всеки християнин трябва да се научи да управлява добре парите си. Може да бъде нужно да посети семинари по финансово управление или дори финансов съветник, за да получи помощ. Като Христови управители трябва да обръщаме внимание на управлението на нашите финанси. Има много начини, по които нашите семейства могат да се обединят, за да намалят разходите. Можем да намалим употребата на вода и електричество. Използването на купони и покупки на специални разпродажби могат да помогнат на всяка съпруга да цепи стотинката.

Истина е, че заплатата на пастора често не е еднаква с тази на хора със сходно академично образование, упражняващи други професии. Въпреки това, от него се очаква да поддържа определени характеристики на начина на живот на Христов посланик. От това следват няколко капана, които пасторската двойка трябва да избягва. Не трябва да молим нашите енориаши за финансова помощ. Вземането назаем от членове на нашата църква е неприемливо.

О, та ние имаме любящ Спасител, Който никога не спира да ни дава. Когато даваме на Бог Неговата част от нашия доход, Той благославя остатъка от нашите пари. Преживявала съм много опитности с цепене на стотинката и постоянни напомняния, че Бог е способен да се грижи за нашите нужди, дори и преди са сме Го помолили.


Свръх-ангажираност
„Постоянно съм толкова уморена. Сякаш не съм способна да се справя със всичките си задължения”. Това беше коментарът на една млада пасторска съпруга.

Попитах я каква е програмата й. Беше вихрушка от отговорности. Тя беше ръководител на детския отдел в нейната църква. Беше църковен пианист, както и един от диригентите на детския хор. Също така беше и счетоводител на голяма фирма. Разбира се, тя имаше три малки деца и съпругът й бе пастор на голяма църква. Тази млада жена със сигурност беше на път да изпуши или дори да не издържи. Тя трябваше да степенува програмата си и да се концентрира върху приоритетите си.

Понякога чувствата за вина карат съпругата на пастора да поема прекалено много ангажименти. Това не е желанието на нашия Баща. Има моменти в живота на една жена, когато може да не е способна да бъде толкова активна в църквата, колкото й се иска. За една съпруга на пастор е трудно с прохождащи деца или бебета, с много малки деца, да изпълнява толкова много роли, отколкото една жена, чиито деца са по-големи и по-малко зависими от нея. Ние сме нечестни със себе си и семействата си, когато позволяваме на енориашите да определят натовареността ни. Знаем си моженето, както и нашите физически и умствени способности. Затова трябва да изберем полета на служение, които няма да жертват семействата и здравето ни.

Нека отбележим мъдрите думи на Дороти Кели Патерсън в книгата й: „Наръчник за съпруги на служители”:

„Ако се опитваш, като съпруга на служител, да моделираш живота си според очакванията на твоите енориаши, това ще те докара до беда и разочарование по бързата процедура. Ти не си предназначена да играеш според свирката… а напротив, задачата ти е истинско и искрено посвещение на отговорностите, които Бог ти е дал. Остатъкът от сценария ще бъде разкрит според Божия план за теб”. (5)

Нека се доверим на Бог да ни ръководи в сферите на служение и също така да ни даде мъдрост да определяме приоритетите.


Емоционално претоварване
Като пасторски двойки ние сме потопени в проблемите на нашите църковни членове. Множество семинари за съветване и събирания, събрания на църковния съвет, погребения, смъртно заболяване на един или двама църковни члена, в допълнение към собствените ни проблеми, може да изцеди емоционалните ни ресурси. Приемането на стреса и пренапрежението от нашата енория става много лесно. Макар и да е трудно, но е необходимо да оставяме настрани тези проблеми, за да събудим енергията си да продължим служението си към човечеството. Младата майка, преживяла спонтанен аборт, тийнейджърът, който се оказва, че взима дрога, бременната тийнейджърка, семейството с домашно насилие, двойката с репродуктивните проблеми, бащата, който е загубил работата си – това са случаи, които претоварват емоционално пасторската двойка. Тук е мястото, където една програма с упражнения, почивка или просто решение да се вземе почивка от тези проблеми ще помогне много. Гледайте забавен филм или отидете на масаж. Трябва да намираме начини да отхвърлим наметалото на грижите за малко, за да възстановим силата си за служене.
Стратегии за справяне
Как се справяме с опасностите на служението? Има увеличаване на броя на пасторските съпруги, които са кандидатки за депресия в комбинация от фактори, които ни водят до това състояние. Тежестта на пастирството е основният допринасящ фактор. Жени, които се чувстват претоварени, тъжни, опечалени или слаби трябва да посетят лекар. Ако човек предпочита да се оттегли от компанията през повечето време, губи интерес от поддържане на разговора или е разсеян, посещението при лекар е препоръчително. Понякога онова, което другите считат за маловажно или тривиално, може да избуи като голям, застрашителен фактор в очите на тази жена. Време е да посетите лекар. Ние, жените, трябва да се грижим за здравето си.

Добра идея е да се определят стресовите фактори на човек. Какво причинява нервност, свиване на коремните мускули или безпокойство? Проблемите или хората изцеждат ли силите ни? Трябва да има метод да освобождаваме себе си от тези тежести. Поставете проблемите на заден план. Излезте с един-двама приятели и намерете нещо, на което да се посмеете.

Накрая, като увеличавате близостта си с Бог, ще придобиете нов поглед към служението си. Прекарайте спокойни моменти с Него. Отделяйте редовно време за молитва заедно със съпруга си. Също така, често хвалете Бог. Харесва ми препоръката на псалмиста: „Седем пъти на ден Те хваля” (Пс. 119:164). Това означава, че ние, подобно на псалмиста, трябва да хвалим Бог през деня. Хвалението държи настрана представителите на ада и тъмнината.

Вероятно никой не е казал на новата съпруга на пастора за професионалните опасности. Въпреки това, трябва да бъде сигурни в обещанието на Божието Слово: „Като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос” (Фил. 1:6).

ВТОРА ГЛАВА

КОЙ Е ТОЗИ СТРАНЕН МЪЖ, ЗА КОГОТО СЕ ОМЪЖИХ?


„Обявявам ви за съпруг и съпруга”. Колко пасторски булки наистина чуват и разбират това обявяване на обредчика? Новият съпруг е мъж. Той е създаден от Бога мъжки индивид, с всички съпътстващи права, привилегии и особености, които „се отнасят към него”. Някой бе казал, че след всяка сватба идва бракът. В този брак встъпват мъж и жена. Участниците в пасторския брак са, първо, мъж и жена, а след това – пастор и съпругата му. „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27). Този текст се отнася и за пасторските двойки. Бог ги създаде „мъж и жена”, а не пастор и съпругата му.

Докато не си позволим да се докоснем до това, което сме от сътворението, ние се движим из пластмасова стая, пълна с фигурки и отражения. Това ни ограбва способността да се справяме с реалността на живота. От една страна, съпрузите ни трябва да осъзнаят, че ние сме жени с женствено поведение, нужди и чувствителност. От друга страна, ние, съпругите, трябва да приемем „мъжествеността” на нашите съпрузи – техните обективни възприятия, сили и уязвими места.

Мъжете и жените често срещат проблеми във взаимното разбиране. Много търкания в брака могат да бъдат премахнати, ако половете се разбират помежду си по-добре. Ще се наслаждаваме на по-голяма семейна хармония, ако съпругът и съпругата покажат желание и усилие да се изучават един друг.
Физически различия
Едно от физическите различия между мъжете и жените е в областта на силата. В повечето случаи мъжете имат повече мускули и повече физическа сила. Въпреки това, жените обикновено живеят по-дълго от мъжете. Кожата на жените обикновено е по-мека, докато кожата на повечето мъже е по-твърда. Макар че жените се славят с оцеляването при мъчителната болка при раждането, съществуват спорни мнения, че мъжете имат по-висок праг на болката. С други думи, докато жените крещят и дори припадат пред лицето на жестока болка, мъжете могат да се справят по-добре в подобни ситуации. Ние все още се чудим дали мъжката гордост е силен поддържащ фактор на мъжкото преживяване на жестока болка.
Умствени и емоционални различия
Разделителната линия между умствения капацитет на мъжете и жените изглежда, че все повече избледнява. Обикновено жените имат по-добра вербална способност, но пък мъжете са склонни да се отличават с пространствени способности. Въпреки това, забелязваме, че повече жени показват подобрени пространствени способности и мъже, които също се отличават във вербалната област. В действителност, докато жените обикновено имат по-силна вербална способност, повече мъже са учители по езици. Като цяло жените говорят повече от мъжете. Когато мъжете говорят, те използват по-сбит подход и по този начин използват около половината от думите, които използват жените.

Забелязват се емоционални различния. Жените са интуитивни, чувствителни и изразителни. Ние също така сме един пъзел за мъжете си, по начина, по който изразяваме емоциите си. Плачем, когато сме щастливи и изливаме порой от сълзи, когато сме тъжни. Моят съпруг ме увещаваше да избера случаите, когато искам да плача или да танцувам. Аз плача на сватби, при дипломиране, на погребения. Плача при раздели и събирания. Красотата на музиката или изкуството ме довежда до сълзи. Какво кълбо от противоречия сме ние, жените!

Мъжете са истински, обективни и обикновено далеч по-малко изразителни. За нас, жените, това е трудно да го разберем. Жените са много чувствителни по отношение на телата си и професионалните си успехи. Те жадуват за утвърждаване и са склонни да страдат от ниска самооценка. Съпрузите трябва да имат предвид това. Въпреки че мъжете често демонстрират по-уверен външен вид, те имат наранимо его. Съпругите трябва да знаят това и да избягват да нараняват егото на половинките си.
Различия в подхода към романтиката
Романтиката и изразите на любов са неразделна част от женската природа. Понякога мъжете са прекалено заети или прекалено реални, та да бъдат романтични. Вероятно това, че магазините ни бомбардират с напомняния за Свети Валентин не е толкова лоша идея. Преди няколко години един млад мъж ми каза, че наскоро е купил нова семейна кола; следователно, младата му съпруга по-добре да не очаква нищо за Свети Валентин. „Имам предвид, дори и картичка”, поясни той.

Този коментар ме изуми. Страхувах се, че напълно не разбираше същността. Какво общо има покупката на кола преди два месеца с картичката за Свети Валентин? Този мъж беше уверен, че с купуването на нова кола демонстрира любовта си. Аз знаех по-добре. Почувствах, че в сърцето на една жена една обикновена картичка, израз на любовта му, би „струвала много повече, отколкото много” коли. Затова се осмелих да предложа да купи на съпругата си малка картичка. Всъщност, аз казах, че ще бъде добра идея да й купи картичка без някаква особена причина или специален ден.

Няколко месеца след този разговор срещнах младия съпруг. „Спомняш ли си”, започна той, „онзи кратък разговор, който имахме за Свети Валентин? Трябваше да видиш колко беше щастлива съпругата ми, когато получи розите, които й взех”.

„О, толкова се гордея с теб”, отговорих аз. Почувствах се щастлива заради съпругата му.

Така стоят нещата с нас, жените. Ние сме сантиментални. Ние сме открити романтици. Цветя, свещи и шоколади ще продължават да имат значение за жената. Чести прояви на любов винаги ще бъдат добре дошли за женското ухо. Ние, жените, ще продължаваме да бъде непростителни към съпрузи, които забравят рождените ни дни и годишнините. Ние обичаме и да бъдем държани, прегърнати, сгушвани и целувани. Жената е романтично същество.
Нейните очаквания
Понякога съпругата на пастора е склонна да забравя, че е женена за мъж. Това, че тя е женена за пастор, е винаги в мислите й. Това усещане може да доведе до разочарование и понякога дори до проблем, когато тя понижи себе си от позицията на партньор до позицията на енориаш. Това означава, че тя спъва себе си с типичните очаквания на един църковен член. Нейната обективност е намалена поради тенденцията да гледа на съпруга си по типичния богоподобен начин като някои църковни членове. Това също така означава, че съпругът й не може да греши. Как тогава една съпруга може да помага на мъжа си? Също така, нейното самочувствие като равноправен партньор е застрашено. Казал ли е някой на съпругата на пастора, че тя преди всичко е омъжена за мъж?

Очакванията, които съпругата на пастора има към мъжа си, основно са същите, като и онези на съпругите на мъже, които не са пастори. Тя очаква физическите, социалните и икономическите й нужда да бъдат задоволени. В допълнение към това, тя също копнее да бъдат задоволени и духовните й нужди. Когато съпругата на пастора представя проблемите си пред съпруга си, тя очаква отговор „нека се помолим”. Това обикновено не се случва толкова често, колкото тя си е мечтала. По-вероятно е съпругът да предложи бързо решение, да обсъди проблема с нея набързо, да го тривиализира или вероятно дори да предложи тя да се моли за него – сама! За нея това е разочароващо, защото от пастора се очаква да се моли с хората, които имат проблеми, дори и ако тези хора са техните съпруги. Те се молят за и с енориашите, нали? Защо трябва да бъде различно, когато се касае за съпругата? Много пасторски съпруги се чудят за това.


Неговите нужди
Очакванията, който пасторът има към съпругата си, в общи линии са подобни на онези, които всеки друг мъж има към съпругата си. Мъжете често се оплакват, че жените им не ги разбират. Тези мъже твърдят, че по-голямото разбиране от страна на половинките им би благоприятствало за по-доброто удовлетворение в брака. Понеже мъжете обикновено предпочитат да страдат тихо, те рядко изразяват с думи чувствата си. Кога за последно сте чули мъж да се оплаква: „Аз тук не съм оценен!”. Вероятно никога. Обаче, ако една жена се чувства пренебрегната или подценена, ще го чуем с ясни, равни тонове, но мъжете обичат да се чувстват обичани или оценени. Добре е да им казваме, че те са специални за нас.

Мъжът има нужда от постоянно възстановяване на егото си или то да остава ненакърнимо. Съпруги, които градят егото, са ценени от съпрузите си. Различни неща могат да наранят мъжкото его. Омаловажаване важността на неговата работа или ролята му като глава на семейство е един начин да се нарани егото му. Мъжете обичат жени, които разбират колко са важни професиите им за тях. Когато хора подценят способността на мъжа и го унижат, особено публично, той се чувства унищожен. Мъжете обичат почитта, както и да ги карат да се чувстват важни и компетентни.

Мъжете обичат съпруги, които се грижат за домовете им. Поддържането на дома удобен, чист и красив е главен проблем за съпругите, особено за онези, които работят извън дома. Прибавете и няколко по-малки деца и мечтата лесно се превръща в кошмар. Въпреки това, на всеки му харесва да се прибере у дома в привлекателна къща. Съпругите трябва да намерят преки пътища и начини да им помагат в техните домашни задължения. Добра идея е да насърчаваме съпруга да помага у дома. Децата също трябва да бъдат приучвани да помагат при правенето на неща, подходящи за възрастта им. Програмите и списъците могат да помогнат да се организират домакинските задължения и да премахнат голямото напрежение от домакинята.

Мъжете също се нуждаят от емоционалната и духовна подкрепа на съпругите си. Те обичат да ги слушаме, когато си позволят да говорят открито. Мъдрата жена ще прегърне тази рядка възможност. Не се колебайте да оставите съпруга си да разбере, че се молите за него. Предложете му също така вие да се молите с него. В молитвата има неизразима мощ.

Обсъждайте успехите си със своя съпруг. Затвърдете успехите му и се ангажирайте да му бъдете подкрепа. В същото време, опитайте се да откриете собствените си таланти и да се радвате на увереността от собствените си възможности. Обещайте си да бъдете допълнение към съпруга си, вместо да се състезавате с него. Често му напомняйте, че сте щастлива да бъдете негова съпруга. За това е съпружеското партньорство.

Внимавайте с промяната в настроенията ви, със заядливостта и постоянното критикуване. Мъжете мразят това. Дори цар Соломон не е можел да го понесе. Той изразява силно предпочитание да живее в ъгъла на покрива или дори в пустинята, отколкото да живее в една къща със свадлива, заядлива или ядосана жена (Пр. 19:13; 21:9, 19; 25:24). Изглежда, че си е имал работа със заяждане, защото с ясни думи заявява: „Непрестанно капене в дъждовен ден и свадлива жена са еднакви” (Пр. 27:15). Цар Соломон очевидно е експерт в това поведение на жените. С 1000 жени в живота си едновременно, как може да бъде по-малко информиран? (1 Царе 11:1-3).

Майката или съпругата задават тона на дома. Каква отговорност! Големите натоварвания, финансовите нужди и недостатъчната почивка допринасят за това тя да има пристъпи на избухливост и неудовлетвореност. Как, тогава, една жена може да запази своята приветливост и уравновесен темперамент? Дайте товара си на Господ. Искайте Бог да ви даде Своя мир и утехата на Святия Дух. Това действа!

Не можем да не споменем, че мъжът харесва жена, на която може да се довери. Мъжете не изразяват лесно чувствата си, а когато го правят, жените трябва да бъдат разбиращи и дискретни. Ако една съпруга се държи като телевизионен репортер и излага чувствата на съпруга си пред другите, той ще се затвори и никога повече няма да й се довери. Трябва да зачитаме надеждите, страховете и мечтите на нашите съпрузи като свещени.

Не бива да подценяваме сексуалните нужди на мъжете. В книгата „Неговите нужди, нейните нужди” Уилард Харли описва резултатите от едно проучване, което е провел сред няколко мъже и жени, по отношение на йерархията на нуждите им. Резултатите били изумителни. Нека погледнем към това как мъжете подреждат своите пет най-важни нужди, изложени в низходящ ред на важност:


  1. Сексуално удовлетворение

  2. Развлекателна компания

  3. Атрактивна съпруга

  4. Домашна помощ

  5. Възхищение

Жените в изследването имат различни приоритети. Вижте техните пет най-важни нужди:




  1. Обич

  2. Разговор

  3. Честност и откритост

  4. Финансова подкрепа

  5. Задължение/отговорност към семейството (стр. 182 – 184).

Не можем да не забележим, че докато сексуалното удовлетворение е най-отгоре в списъка на петте най-важни нужди на мъжа, то не се появява в списъка на най-важните нужди на жената в това проучване. Тук вероятно е подходящо място да си напомним, че пасторите са и мъже.

В началото Бог ни е създал различни – „мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27). Необходимо е да разберем различията си и полово обусловените ни нужди. Нашите полови различия влияят на нуждите ни. Разбирането за нуждите на пола ни води към толерантност, търпение, покой на ума и семейна хармония.

Безполезно и дразнещо е да се опитваме да се променяме един друг. Нека промяната започне с нас. Нуждаем се от куража да изследваме себе си, за да видим какъв вид човек сме. Помолете Бог да ви даде дух на самоанализ. Подобно на псалмиста, нека молитвата ни бъде: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път” (Пс. 139:23, 24). След това нека искаме да приемем и оценим различията си. Нека всяка съпруга възхвалява уникалността на мъжа, за който се е омъжила.

Ето и списъка, който съпругът ми и аз попълнихме преди известно време, на базата на отговори от участници в семинарите ни:



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница