Какво повеляват стародавните български традиции?
Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или на Разпети Петък. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.
Какво символизират шарените
яйца?
 
От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През 4-и век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В Гърция първоначално яйцата са боядисвани само в червено. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата Христос Возкресе. В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден според западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата във Великобритания и Германия играят игра, търкаляйки яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла година. От 1878 г. децата във Вашингтон са поканени да търкалят яйца на моравата пред Белия дом. Яйцето на Фаберже е най-известното яйце сред декорираните. През 1883 г. руският цар наредил на Петер Фаберже да изработи специално яйце за жена му и той създал яйце, инкрустирано със скъпоценни камъни.
Обредните хлябове
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Те са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък на яйце, те са основен елемент от храната на този ден. Върху хлябовете преди изпичането им са поставяли яйце, като в различните райони на страната може да бъде боядисано или не.
Любопитно
Ето и някои любопитни факти от миналото. Колко яйца ще се боядисат се е определяло от броя на членовете на семейството, а в селата и от броя на кокошките- носачки. Обикновено са приготвяни 30- 40 яйца, че даже и 200-300 яйца в богаташките къщи. По традиция боядисването на яйцата е ставало в четвъртък сутрин преди Великден, а тази работа е била приоритет на най- старата жена в семейството. Допълнителното украсяване се е извършвало от момичетата и младите булки.
Основен цвят в боите е червеният. В най-старо време яйцата са боядисвани със сварени билки в естествени ярки цветове. С помощта на риган се е постигал червеният цвят, оранжево- червени са ставали яйцата, потопени в сварени пръчици от смрадлика. За зелена украса се е ползвала коприва, а за жълта- отвара ит орехи и кори от ябълки.
Яйцата са се боядисвали за кумовете, за децата и за всеки гост, прекрачил прага на дома. Те са се приготвяли с повече старание- оцветявани са с рисунки, геометрични фигури и др. Наричали са ги парашки, т.е. писани яйца. Те не са се ползвали за ядене, с тях не са се чукали хората, а само са били подарявани.
От традицията като че ли най-много се спазва повелята яйцата да се боядисват в четвъртък сутрин или събота. Разбира се, съвременната жена прави това по удобно за нея време. Но с едно поне може да се съобрази - първото яйце да топне в червената боя. С него се натъркват лицата на децата вкъщи за здраве и дълголетие. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Това яйце се пази някъде във витринка, да не се счупи, за да е на късмет. Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос на индивидуален вкус на всяка домакиня.
В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: “Христос возкресе!”, и в отговор се казва: ”Во истина воскресе!” Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.
В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.
|
