Камара на частните съдебни изпълнители



Дата10.05.2017
Размер175.87 Kb.
#21006


КАМАРА НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Гр. София 1301, община Възраждане, ул. „Пиротска” №7, ет.4

тел.: 02/980 77 32; тел./факс: 02/980 82 58

Web: www.bcpea.org; e-mail: info@bcpea.org

___________________________________________________________________________




ДО

КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ КЪМ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

На 14.02.2012г. в Народно събрание, без знанието на Камарата на частните съдебни изпълнители, бе внесен законопроект за изменение и допълнение на отделни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), относно принудителното изпълнение. Това се случва в момент, когато в Министерство на правосъдието тече цялостен мониторинг по действието и приложението на ГПК. Внесените от няколко народни представители предложения не са съгласувани, както с Камарата на ЧСИ, така и с Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, Министерство на икономиката, останалите държавни институции и специалистите от юридическите професии, имащи отношение към предложените промени, още по-малко с правната доктрина. Този факт е изключително обезпокояващ, защото ГПК е един от най-важните нормативни актове, засягащи стотици хиляди хора (само изпълнителните дела, образувани при ЧСИ за миналата година са 180 000), поради което да се правят предложения за промени на отделни разпоредби е груба грешка.



Предвид гореизложеното, категоричното становище на Камарата на ЧСИ е, че този законопроект е юридически необоснован, внесен при липсата на каквато и да е било икономическа и финансова обосновка на предложените промени и анализ на последиците от тях и засяга сериозно интересите на фиска.

1.По предложеното допълнение в Параграф 3:.

§ 3. В чл. 411 ал.1 след думата „длъжника” се добавя „или по местоизпълнението”.



1.1. Ако промяната бъде приета, районните, респ. окръжните съдилища на големите градове в страната ще блокират дейността си, за сметка на останалите, чиято ненатовареност ще е в пъти по-малка. Още веднъж подчертаваме, че за миналата година само изпълнителните дела, образувани при частни съдебни изпълнители са 180 000 хиляди. Повече от ясно е как тази промяна ще се отрази на кредиторите, за които заради икономическата криза, всеки ден е ценен. Те ще чакат издаването на една заповед за изпълнение с месеци, а може би и по-дълго, а това изцяло ще обезсмисли идеята на заповедното производство, призвано да обезпечи своевременно предяваване на вземането от страна на кредитора по скъсена съдебна процедура и бързото снабдяване с документ, представляващ изпълнително основание.

1.2. Промяната обаче ще бъде и в ущърб на длъжниците - всички граждани и фирми с местоживеене или адрес на регистрация извън големите градове, например гр.София. За да се възползват от правата си по чл.414 ГПК, те ще трябва да пътуват до столицата, вместо да подадат възражение до съответния Районен съд, както е в момента. Как ще бъдат защитени правата на длъжника, който, примерно за дълг от 30 лв. ще трябва да похарчи няколко пъти по толкова, за да възрази. Още в зародиш правата му са убити, защото е повече от ясно, че ще предпочете да си плати недължимото - само, защото му излиза по-евтино.

1.3. Камарата на ЧСИ многократно през последната година е сезирана с жалби и сигнали срещу една конкретна фирма, която изкупува и събира дългове именно с тази цел – многократно увеличаване дълга на длъжника. Образуват се дела възможно най-далеч от длъжниците, които не могат да реагират по време на заповедното производство, задължнията им се увеличат в пъти и нещо повече – лица от тази фирма се представят за ЧСИ, когато разговарят с длъжниците по телефона, за да изискват плащане. С всичко това моделът на работещото и ефективно съдебно изпълнение все по-бързо ще се измести от алтернативните и незаконово установени способи за събиране на дългове.

2.По предложението за допълнение на Параграф 4:

§ 4. В чл.413 след думата „разноските” се поставя запетая и се добавя „ както и в случаите когато са нарушени изискванията на чл.410 от ГПК”.



2.1. Предложението за допълнение на чл. 413, ал. 1 ГПК е в грубо противоречие с принципите на заповедното производство. Този действащ текст, който казва, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските, е във връзка със следващите текстове на закона – при наличие на издадена заповед за изпълнение, тече срок за възражение. Ако длъжникът не подаде възражение по чл. 414 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила. При упражняване правото за възражение, е налице акт на съда, с който се определя едномесечен срок за заявителя да предяви установителен иск. Едва, когато този иск бъде уважен с влязло в сила решение, тогава заповедта за изпълнение в разглежданата хипотеза влиза в сила.

А иначе, разпореждането на съдията за издаване на заповедта подлежи на обжалване по общия ред – чл. 279 ГПК. Предвид горното, за какво обжалване става дума? При наличие на недопустимо разпореждане на съда, интересът на длъжника е защитен – частна жалба по реда на чл. 279 ГПК.



3.По предложеното допълнение в Параграф 5:.

§ 5. В чл. 455 ал.2 след думата „става” се добавя „в едноседмичен срок”.



3.1. На първо място текстът не предлага начален момент, от който ще започне да тече предложеният едноседмичен срок. А иначе – началният момент, от който трябва да започне да тече такъв срок е обвързан с наличието на множество хипотези, в които ще възникне задължението на съдебния изпълнител да плаща като: изтичане на срока за доброволно изпълнение, влизане в сила на постановленито за възлагане, влизане в сила на разпределение, отмяна по законоустановения ред на постановено от съда спиране и много, много други.

3.2. В същото време предложения текст ще доведе до сериозна колизия между правните норми в самия ГПК и по отношение правоприлагането в изпълнителния процес на ГПК и ДОПК.

Така например, в 14-дневния срок за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител не може да прави никакви плащания на суми към взискателя или държавата, в качеството й на присъединен по право взискател.

3.3. Съгласно чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК, държавата се смята за присъединен по право взискател за дължимите от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел ЧСИ изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение или разпределение. Съгласно чл.191, ал.4 ДОПК съдебният изпълнител е длъжен да изчака 30 дни от изпращане на съобщението до НАП, след което да продължи изпълнението. Как съдебният изпълнител да спази задължението си по чл.191, ал.4 ДОПК, след като ГПК го задължава да изплаща сумите в едноседмичен срок.

3.4. Не на последно място следва да се отбележи, че практиката показва, че е почти невъзможно съдебен изпълнител умишлено да държи събраните суми по своята сметка. Първата причина е, че взискателите са повече от нетърпеливи да си ги получат незабавно и на второ място - такова поведение влече освен дисциплинарна, но и имуществена, и наказателна отговорност.

4.По предложените изменения в Параграф 6:.

§ 6. В чл. 487, ал.2 думите „както и ” преди думите „ на самия имот” се заличават, а след думите „на самия имот” се добавя „ , както и се публикува в официалния интернет сайт на районния съд по местоизпълнението.



4.1. Предложеното изменение е направено без реално да са отчетени начините, по които ще се реализира – възможно ли е всеки районен съд в страната да обезпечи изпълнението на задължението за качване в сайтовете на всички обявления за публични продажби, кой ще контролира това задължително предписание на правната норма, неспазването на което може да доведе до опорочаване на публичната продан. Към мотивите на законопроекта не са разписани гаранции за горните опасения, а това ще рефлектира върху работата и отговорността на съдебните изпълнители. Предложението поставя всяка една публична продан пред потенциалната заплаха от обжалване, за което обаче отговорност ще носи съдебния изпълнител, който междувременно ще е спазил всички изисквания на закона. В същото време, интересите на страните и третите лица в процеса отново не са защитени.

4.2. През 2009г. Камарата на ЧСИ създаде, а миналата година и обнови с финансовата помощ на холандското правителство специален сайт за публичните продажби и задължи своите членове под угрозата от ангажиране на дисциплинарната им отговорност да публикуват, освен на посочените в чл.487, ал.2 ГПК места обявленията за публична продан, още и на въпросния сайт. Сайтът на публичните продажби е достъпен и известен на всички заинтересовани лица, в него са регистрирани над 1 000 000 посещения, с което целта ни за максимална публичност и прозрачност на публичните продажби е категорично постигната.

Камарата на ЧСИ още миналата година предложи законодателна промяна в чл.487, ал.2 ГПК, като качването на обявленията на сайтовете на Камарата на ЧСИ и Асоциация на държавните съдебни изпълнители да бъде сред задължителните места в посочената разпоредба.



5.По предложеното изменение в Параграф 7 от Преходните и заключителни разпоредби:.

§ 7. В Закона за частните съдебни изпълнители ..........

3. В чл.83 се създава нова ал.4 със следното съдържание:

„ (4) При определяне на сумата на материалния интерес не се включва адвокатското възнаграждение. „



5.1. В това предложение отново липсва правна логика – не случайно в мотивите към законопроекта липсва правна аргументация на исканата промяна. Безспорно е, че адвокатското възнаграждение, когато е включено в изпълнителния лист, представлява разноски във водения исков процес и е вземане, върху което се начислява такса, ако бъде събрано. Според вносителите на законопроекта обаче, същият този адвокатски хонорар по изпълнителното дело вече не е вземане и следва да се събира безвъзмездно? Юридическата логика не е в състояние да обясни подобна позиция - ако целта е да не се събират и плащат адвокатските възнаграждения за изпълнителните производства, то тогава следва да се измени Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и такива изобщо да не се договарят и начислват. Явно идеята на вносителите на законопроекта е адвокатите, юрисконсултите и процесуалните представители да си събират възнаграждение само в исковото производство, но не и с последващото изпълнително такова.

5.2. Повече от странно е, че със законопректа се предлага в ГПК да се регулира материята за дължимите в изпълнителното производство такси и разноски, детайлно уредена в специалните Закон за държавните такси, Закон за частните съдебни изпълнители и тарифите към тях. От гледна точка на юридическата техника и правила за нормотворчество, това предложение е изключително правно неиздържано.
6.По предложеното за изменение и допълнение в Параграф 2:.

В Чл.79 се създава нова ал.3 със следното съдържание :

„(3) Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.”

6.1.Към законопроекта липсва финансова и икономическа обосновка и не е изследван въпроса как ще се отразят предлаганите промени на държавния бюджет. Няма становище на Министерство на финансите, както и на другите заинтересовани институции, което е в противоречие със Закона за нормативните актове.

6.2.Конкретно направеното предложение, прикрито зад идеята за защита правата на дъжника, всъщност ще доведе до неравнопоставеност на страните в изпълнителния процес. Вносителите на законопроекта предлагат отново промени, които са в тотално противоречие с принципите на съдебното изпълнение и правното значение и смисъл на института на съдебната принуда. Ако предложението бъде прието, то ще доведе до противоречие с други правни норми, ще компрометира логиката на процеса и резултатът от приемането му ще е постигане на поредния правен абсурд.

6.3. Според уредбата на заповедното производство в ГПК, заповедите, издавани на основание чл.410 ГПК се връчват от съда. По отношение на тях тече двуседмичен срок за възражение, който срок, законодателят е равнопоставил с двуседмичния срок за доброволно изпълнение, рагламентиран в чл.428 ГПК. При образувано изпълнително производство, въз основа на заповед по чл.410 ГПК и съответно, издаден на това основание изпълнителен лист, съдебният изпълнител не изпраща покана за доброволно изпълнение (ПДИ). С предложения и коментиран тук текст, възниква въпросът, как ще се правоприлага, тъй като в едни случаи има покана за доброволно изпълнение, в други – не.

6.4. На следващо място систематично уредбата на принудителното изпълнение в ГПК започва с част пета „Изпълнително производство”, глава 36 „Издаване на изпълнителен лист”, т.е. още с подаването на молбата на кредитора до съда и това не е случайно. Никой взискател не сезира съда и не прави разходи за да събере едно свое вземане, ако преди това не е изчерпал всички възможности доброволно да си получи дължимото. Именно защото длъжникът отказва доброволно изпълнение кредиторът търси намесата на държавата чрез принудителното изпълнение. От граматическа гледна точка „доброволно принудително изпълнение” е оксиморон, а от логическа пълен нон сенс.

Изпълнителният процес е предназначен да даде защита и наложи санкция по повод липсата на доброволно изпълнение, той представлява сурогат на липсващото доброволно изпълнение” (проф. Ж. Сталев). Затова и никъде в Европа в изпълнителния процес няма такова понятие ”доброволно изпълнение”, то е било възможно преди намесата на съдебния изпълнител, след това в изпълнението няма нищо ”доброволно”. Във всички европейски държави с частно изпълнение възнаграждението на СИ се формира в процент спрямо интереса и абсолютно никъде няма обвързване на тези такси с някакви срокове или действия от страна на длъжника.

Длъжникът с незаконосъобразното си поведение е принудил кредитора да търси и плаща за съдебни и изпълнителни производства, затова отговаря за всички такси и разноски, които се явяват и санкция за неговата недобросъвестност. Една от основните цели на реформата беше да се превъзпитат българските длъжници да изпълняват задълженията си навреме - преди изобщо да се стига до съд, камо ли до съдебен изпълнител. Какъв ще е стимулът за длъжниците да изпълняват навреме, ако държавата им създава ”облекчения” да плащат чак във фазата на принудителното изпълнение и къде е финансовата санкция за противоправното им поведение?

Този въпрос сега се поставя много по-остро с оглед на кризата и огромната междуфирмена задлъжнялост, заради които всеки ден забава може да доведе бизнеса до фалит.

С предлаганите промени се изкривява и функционирането на модела на частното съдебно изпълнение, което ще доведе до изключително тежки последици за всички кредитори, включително и държавата като присъединен по право взискател по всяко изп. производство.

Началото на всяко изпълнително производство е най-важния период, от който до голяма степен зависи дали то ще бъде успешно, тъй като преди да изпрати ПДИ ЧСИ извършва пълно проучване на имуществото на длъжника. Заради въведеното от началото на 2011г. заплащане на такси на държавни и общински органи за информацията за дължника това може да отнеме и 2 месеца. На база на получените отговори ЧСИ стартира изпълнението с изпращане на ПДИ, в която насрочва и опис на имущество, който може да бъде извършен и в срока за доброволно изпълнение, като едновременно с нея налага запори и възбрани. По този начин вземането на взискателя се обезпечава (в някои случаи и реално се събира), с което се осигурява постигането на крайния резултат. Ако се приеме предложението такси да не се дължат при погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение, за съдебните изпълнители няма никакъв смисъл да правят каквото и да било, докато не изтече този 14-дневен срок. Предложеният текст ще доведе до пълна незаинтересованост за ЧСИ да проведе изпълнителните действия в срока за доброволно изпълнение. По този начин вместо бързина на изпълнението отново ще се върнем години на назад, когато в срока за доброволно изпълнение не можеха да се извършват принудителни действия, вследствие на което, в този срок длъжникът отчуждаваше имуществото си, от което като резултат остават недоволни и заплашени от фалит кредитори, неизпълнени съдебни решения и компрометиране на цялата система.

6.5. Премахването на таксата в случаите на погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение противоречи на ГПК (чл.79), с който се въвежда общия принцип, че плащането от страна на длъжника след започване на изпълнителното производство не го освобождава от таксите и разноските по изпълнението.
7.По предложеното за изменение и допълнение в Параграф 1:.

§ 1. В Чл. 73 се създава нова ал. 4 със следното съдържание :

„(4) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал.3.”

7.1. Предложението за въвеждане на максимален размер на пропорционалните такси в съдебното изпълнение засяга много под 1% от образуваните изпълнителни дела, взискателите по които са една незначителна част от всички кредитори.

Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ има пряко отношение към ефективността и законосъобразността на частното изпълнение. Тя трябва да обезпечава и финансовата стабилност и независимост на ЧСИ. В писането на българската тарифа участваха освен български и френски, холандски, австрийски и американски експерти и нищо в нея не е случайно вмъкнато, а има своя логика и философия: ниски прости такси на входа (20 лв. за образуване и за връчване на призовка, 15 лв. запор, 5 лв. за справка, всеки може да се обърне към СИ), които дори не покриват разходите за действията, но за сметка на това пропорционална такса (такса за успех), съобразно удовлетворяването на кредитора (мотивация за съдебните изпълнители да преследват резултат, а не още и още действия, за които се плаща). Тарифата на съдебното изпълнение у нас направи качествена промяна по подобие на най-добрите европейски практики – от цена за действия, към цена за ефективно реализирани вземания. Таксите в нея са функция на това изпълнено ли е съдебното решение, получил ли е кредиторът изцяло или отчасти това, което му се полага. Ако таксите не са обвързани с резултата, интересите на ЧСИ и взискателят драстично се разминават – ЧСИ получава възнаграждение само за отделни действия, поради което няма за какво да приключва изпълнието, а се стреми да извършва колкото си може повече действия за да формира някакъв доход, а това не е в интерес не само кредиторите, но и на длъжниците, държавата и обществото. Определянето на „твърда” сума или „таван” на пропорционалните такси ще заличи основното преимущество на частното съдебно изпълнение – мотивацията на съдебните изпълнители да преследват крайния резултат. Затова според Тарифата, в изключение на принципа за авансово заплащане на таксите, пропорционалната такса за парично вземане не се внася авансово, внесената такса за опис се приспада от нея, а за публична продан въобще няма такса.



7.2. Процентът на пропорционалната такса в България не само, че не е висок, но е доста по-нисък в сравнение с другите европейски държави. И това не е случайно - не може да има ефективна система, с добре обучени професионалисти и служители, съвременни технологии, тя да работи прозрачно и законно, ако не е осигурена материално. Защото няма как да искаш от някой резултат, за който той не получава никакво възнаграждение, а в същото време носи неограничена имуществена, дисциплинарна и наказателна отговорност. И тъй като става въпрос за упражняване на делегирана държавна власт от частни лица и то по принудително изпълнение, ако възнаграждението не е адекватно, резултатите ще са катастрофални и дори опасни за гражданите, бизнеса и банките. За сравнение с тарифите в Европа – в Полша таксата на съдебния изпълнител е 15 % независимо от размера на вземането, Румъния – от 10 до 1 %, Чехия – от 15 до 1 %, Унгария от 10 до 5 %, Англия и Уелс – от 15 до 7,5 %, Естония – от 15 до 4 %, Латвия – от 15 до 3 %, Литва – от 19 до 4 %.

Трябва да се има предвид и че най-ниските проценти, посочени по-горе се отнасят за изключително големи вземания. Например в Чехия за всички вземания до 120 000 евро процентът е 15, за вземанията до 1,6 млн. евро таксата е 10 %, до 2 млн. евро е 5 % и чак над 2 млн. евро е 1 %. В Естония за вземане от 400 000 евро таксата е 4,75 %. А у нас е таксата е 2 % още при суми от 50 000 евро нагоре.

Дори в една Швеция, където държавата субсидира редица дейности, включително съдебното изпълнение, провеждано само от държавни служители, взискателите трябва да внасят авансово за всяка публична продан 2 % при двжими вещи и по 4 % за недвижими имоти и кораби.

Във всички европейски държави с частно съдебно изпълнение, възнаграждението на съдебните изпълнители се формира в процент спрямо интереса и абсолютно никъде няма обвързване на тези такси с точно определени максимални размери. Максимален размер на пропорционалната такса или възнаграждение не съществува не само при адвокатите, юрисконсултите, съдебните такси, но и изобщо в правната ни система. Това е така, защото принципът при пропорционалните такси е да се фиксира процентът, а точният размер на таксата е в зависимост от материалния интерес. Поставянето на горна граница би било в нарушение на този принцип, защото за сумите над максималния размер всъщност няма да се заплаща такса, т.е. горницата се освобождава от такси.



7.3. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ГПК пропорционалните такси се определят върху интереса. В мотивите към законопроекта не се посочват никакви аргументи защо само пропорционалните такси в изпълнителното производство следва да спрат да бъдат такива, като им се определи максимален размер. За сравнение - държавната такса на съда в заповедното производство е 2 %, а в исковото е 4 % от материалния интерес и то не за да се получи реално вземането, а само за да се признае съдебно неговото съществуване и размер. Същото е при вписване на актове в Агенция по вписванията, където таксата е 0,1 % отново без фиксиран максимален размер. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес над 10 000 лв. възнаграждението не може да бъде по-малко от 650 лв. плюс 2 % за горницата, като § 2 от ДР постановява, че при оспорване присъденият размер не може да бъде по-нисък от трикратния размер, т.е. 6 %. ГПК в чл. 78, ал. 8 урежда по-същия начин и размер и възнаграждението на юрисконсултите по делата в полза на юридически лица и ЕТ.

Единственото изключение у нас е в тарифата за нотариалната дейност. Не е правилно обаче да се сравняват охранително производство и принудително изпълнение. При нотариуса страните се явяват доброволно, те са тези които търсят услугата, докато при ЧСИ става въпрос за упражняване на държавната принуда спрямо лица, които не искат или не могат да изпълнят един съдебен акт. При изпълнителния процес става въпрос за тежко, сериозно навлизане в имуществената и личната сфера на длъжниците, които не го желаят и се противопоставят с всички сили и средства. При него производството продължава месеци, а понякога и години.

Съпоставяйки Тарифата към ЗЧСИ с Тарифата към ЗДТ, ще видим че и при последната, за разлика от простите такси, които се определят в абсолютна, фиксирана сума, пропорционалните такси се събират в процент от цената на документа или услугата, при тях фиксиран е само процентът, не и точният размер. В Инструкция №6 към ЗДТ, която въпреки че е отменена през 1980г. разяснява прилагането на закона ясно се казва- „Пропорционални са онези такси, които се събират в проценти от сумата на документа, за който се взема таксата, или от сумата на иска. Пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Например за гражданския иск размерът на таксата е в зависимост от цената на иска.” Нито в закона, нито в инструкцията, нито в съдебната практика съществува извод, че процентът на пропорционалната такса трябва да има максимален размер. Напротив – чл. 2, ал. 2 от ЗДТ изрично казва, че „когато цената (на иска) не е указана, таксата се определя върху пазарната цена”, т.е. единственият критерий е материалния интерес. Размерът на таксата е в зависимост от цената на иска.

7.4. А иначе за пазарната цена на услугата „събиране на дългове” може да се съди по таксите на множеството такива фирми на свободния пазар. Процентът, който начисляват, т.нар. колекторски фирми за извънсъдебно събиране на задължения по данни на самите фирми, изнесени в медиите, варира между 10 и 25 % от вземането без никаква горна граница. И това е таксата за дейност, за която няма никакви правила и отговорност, която не включва никакво законово регламентирано принудително изпълнение. Същoто е положението и при брокерите на недвижими имоти – още една нерегулирана професия, за която не съществува нито дисциплинарна, нито имуществена отговорност, а възнаграждението, получавано и от двете страни по покупко-продажбата е 6 % от стойността на сделката, докато при ЧСИ за вземания над 100 000 лв. таксата е едва 2 %.

7.5. Ако съществува максимален размер на пропорционалните такси, той ще направи големите вземания несъбираеми. Именно по тези дела длъжниците полагат значителни усилия и не пестят разходи, включително за висококвалифирани специалисти, за да осуетят изпълнението и да скрият активите си. Натискът върху съдебните изпълнители е огромен. ЧСИ непрекъснато са заплашвани с искове за вреди по чл.45 от ЗЗД и то не до размера на полученото от тях възнаграждение, а минимум за цялата присъдена на взискателя сума и едно осъдително решение по такова дело може да доведе до фалит на всеки от тях.

В същото време ЧСИ ще е заинтересован и мотивиран да си свърши работата до момента, в който събраната сума достигне фиксирания максимум като такса. От там нататък няма никакъм стимул и интерес да продължава действията. На практика никой няма да иска да се занимава точно с тези вземания, защото възнаграждението ще е равно на това при много по-малките като интерес дела, а в същото време рисковете и отговорностите са огромни. Това беше отчетено при създаването на Тарифата и затова категорично се отхвърли въвеждането на максимален размер.

При положение, че всички други тарифи – на нотариуси, адвокати, съдилища, държавни органи и общини, включително и на банките се увеличиха в последните години, че натрупаната инфлация от 2006г. до сега по официални данни на НСИ е в размер на около 50 %, т.е. таксите на съдебното изпълнение реално са намалели и то в значителна степен, което логично поставя въпросът не за понижаване, а за повишаване, че в България цената на принудителното изпълнение е една от най-ниските в Европа, да се прави точно обратното само спрямо ЧСИ и ДСИ не може да бъде защитено с никакви аргументи. Тъй като таксите и възнагражденията в съдебната система и в правната общност като цяло са обвързани в една система, намяляването на таксите в съдебното изпълнение влече след себе си и съответно намаляване на таксите и възнагражденията в съдилищата, както и на останалите юридически професии – нотариуси, адвокати, юрисконсулти.

Отговорно заявяваме, че направените предложения за промяна на отделни разпоредби на ГПК са изключително опасни не само за една цяла професия и всички служители към нея, но ще доведат до сериозни икономически и политически последици за страната. Предвид че само при ЧСИ висящите дела са около 400 000, по които за мнозинството от взискателите е жизнено важно да си получат вземанията, че държавата се стреми всячески да повиши приходите си, а ЧСИ са превели на бюджета над 200 млн. лв., ДСИ също събират милиони левове държавни такси, в момент на мониторинг на съдебната система, да се върви към разрушаване на работещото съдебно изпълнение и една от малкото успешни реформи в съдебната ни система е изключително опасно.



7.6. През последните няколко години Камарата на ЧСИ работи усилено за намаляване разходите в съдебното изпълнение като в изпълнение на Препоръките на Съвета на Европа в изпълнителния процес, се стреми цялата необходима информация за длъжниците и налагането на запори и възбрани по делата да се набавя и извършва по електронен път. Именно това ще доведе до понижаване на таксите за длъжника. За пример – към настоящия момент, за да се наложат 30 броя запора на банкови сметки(тъй като заради банковата тайна не е ясно къде длъжникът има такива), се дължат 540 лв. такси, а ако обезпечителната мярка се налага по електронен път, това ще струва само 18 лв. В тази връзка сме изключително доволни, че Министерски съвет на РБългария и лично премиера Бойко Борисов поставиха като акцент в своята политика ефективното функциониране на електронно правителство в страната.

Предвид гореизложеното нашата категорична позиция е, че така внесения законопроект трябва да бъде изтеглен от Комисията по правни въпроси към НС.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница