Камъни в бъбреците 01 Как е устроена отделителната система?

Отделителната система, или пикочният тракт, се състои най-общо от двата бъбрека, излизащите от тях уретери (също два на брой), пикочния мехур и уретрата (пикочния канал).

Уретрата на жената е много по-къса отколкото при мъжа.

Предполага се, че свръхнасищането на урината (поради различни причини) с определени соли, води до изкристализирането им от разтвора (урината). В процеса на камъкообразуването най-вероятно играят роля и възпалителни промени в бъбречната тъкан (при инфекции на бъбреците и пикочните пътища). Всички тези причини водят до формиране на ядро на кристализация, което в зависимост от химичния състав на веществото нараства до образуването на различен по вид бъбречен камък.

• 
  хиперкалциурия - високо ниво на калция в урината, обикновено в резултат на наследствен дефект, при който от храната в червата се всмуква по-голямо от обикновеното количество калций и той впоследствие може да образува камъни в съчетание с фосфати и оксалати (това са най-честите камъни в бъбреците)
  
• 
  хиперурикемия и подагра - състояние , свързано с високи нива на пикочната киселина в кръвта, тъканите и урината
  
• 
  хиперпаратиреоидизъм - повишена функция на околощитовидните жлези
  
• 
  обезводняване на организма поради различни причини с малко количество отделена и преминала през пикочните пътища урина
  
• 
  инфекция на пикочните пътища - свързана с образуването на т.нар. струвитни камъни ( магнезий и амониев фосфат)
  
• 
  ренална тубулна ацидоза - вродено бъбречно заболяване
  
• 
  други унаследени дефекти на обмяната на веществата като хипероксалурия (висока концентрация на оксалати в урината) и цистинурия (метаболитен дефект, свързан с натрупване на голямо количество от аминокиселината цистин, която е неразтворима)
  
• 
  хронични възпалителни заболявания на червата
  
• 
  прием на някои лекарства, като диуретици (обезводняващи), лекарства прилагани при СПИН, прием на големи количества витамин Д и др.
  

От това заболяване страдат по-често мъжете (два до три пъти повече), като най-често първата изява на бъбречно-каменната болест настъпва между 20-ата и 40-тата година от живота.

Най-честата изява на бъбречно-каменната болест е т.нар.бъбречна колика. Тя се характеризира с:

• 
  болка - най-често тя започва внезапно, а след това придобива коликообразен характер ("свива и отпуска"); болката се усеща на различни места (в зависимост от местоположението на камъка) - в долната част на гърба, отстрани на хълбока, в долната част на корема или по близо до слабините; коликообразната болка се предизвиква от спазъм на гладката мускулатура на стената на пикочните пътища, която се опитва да изтласка камъка по надолу в посока към пикочния мехур; болката често се излъчва от гърба и хълбока към слабините; болката при бъбречна колика е толкова силна, че не дава покой на болния - той постоянно търси поза в леглото, която да облечки оплакванията му.
  
• 
  вегетативни прояви - болката е често придружена от гадене, побледняване, сърцебиене, повръщане и изпотяване (студена пот)
  
• 
  кръв в урината - това невинаги се наблюдава; преминаващият през различните отдели на отделителната система камък наранява лигавицата на пикочните пътища, което предизвиква видно с просто око кървене в урината
  
• 
  позиви за уриниране (с отделяне на малко количество урина и чувство за недоизхождане) и парене при уриниране - свързват се с приближаването на камъка към пикочния мехур
  
• 
  повишена температура и втрисане - може да се предизвика при наличието на инфекция на бъбреците или на пикочните пътища
  

Най-напред се обърнете към Вашия личен лекар. Ако прецени, че е необходимо, той ще Ви насочи към специалист като уролог или нефролог. Това са лекари, специализирани в профилактирането, откриването и лечението на заболяванията на бъбреците и пикочния тракт.

* пълна кръвна картина - дава обща информация за състоянието на пациента, за наличие на някакъв възпалителен процес в тялото

* изследване на урина - дава информация за наличието на червени или бели кръвни клетки в урината, свидетелстващи за кръвотечение, възпаление

* микроскопско изследване на уринен седимент (утайка) - дава информация за наличието на кристали в урината, от чийто вид могат да се правят изводи за химическия състав на даден камък в отделителната система

* микроскопски и химически анализ на камъка - ако пациентът е "изкарал" спонтанно с уринния ток песъчинка или по-голям камък

* обикновена рентгенова снимка на коремната област - такъв вид снимка обикновено се прави в спешните здравни звена и може да отрази видими на рентген камъни.

* ултразвуково изследване на бъбреци и коремни органи (ехография) - това изследване дава особено полезна информация; по повърхността на корема и хълбоците се придвижва специален излъчвател на ултразвук (трансдюсер), отразеният сигнал от който се предава на телевизионен монитор; наблюдавайки монитора лекарят може да види всякакъв по вид камък в отделителната система, белези на друго заболяване на бъбреците както да направи преценка за състоянието на коремните органи, които биха могли да предизвикат подобни на бъбречно-каменната болест оплаквания. Ехографското изследване е лесно достъпно, нетравматично за пациента, високо информативно и евтино.

* венозна пиело-уретерография (венозна екскреторна урография) - това е специализирано рентгеново изследване, при което във вена на пациента се инжектира специално рентген-контрастно вещество, бързо преминаващо от кръвта в бъбреците и оттам към уретерите и пикочния мехур. Пре това време, през определен интервал от време се правят рентгенови снимки на бъбреците и по-ниските етажи от отделителната система. Това изледване дава информация за анатомията на отделителната система (аномалии, различни пречки, включително камъни на пътя на урината, тяхната големина и форма) и за функцията на бъбреците (дали произвеждат и отделят урина, дали някъде има стоп на пътя на урината и т.н.)

* бъбречна сцинтиграфия - изследване, при което пациентът поглъща минимално количество радиоактивен изотоп, който бързо се натрупва в бъбреците, след което излъчваните от радиоизотопа лъчи се регистрират на специален уред; изследването дава информация за функцията на бъбреците.

* компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс - това са високо специализирани и скъпи образни изследвания (скенерът използва рентгенови лъчи, докато магнитният резонанс работи чрез магнитно поле), които дават точен образ на вътрешните органи и на фини срезове през тях в различни равнини; изследванията дават богата информация за наличието на всякакви образувания (камъни, течни колекции, кисти, тумори и др.) в и около бъбреците, както и останалите вътрешни органи. Обикновено тези изследвания не се прилагат рутинно при диагностицирането и уточняването на наличието, формата и вида на бъбречните камъни.

Най-честата изява на бъбречно-каменната болест - бъбречната криза или бъбречна колика, настъпва най-често когато камък започне да се придвижва надолу през най-тясната част на отделителната система-уретерите. Следователно лечението на камъните в бъбреците може да се раздели на лечение на бъбречно-каменната болест (включително и в безсимптомния и стадий) и на лечение на бъбречната криза.

* прием на обилно количество течности - поне 2-3 литра дневно, които да повишат количеството отделена урина и да улеснят преминаването на камъка; приемът на топли течности е препоръчителен; в болнични условия или понякога в амбулаторни условия течностите могат да се вливат по венозен път.

* затопляне на хълбоците (напр топъл душ или топла вана), където се проектират бъбреците и излизащите от тях уретери (слагането на "топло" върху корема трябва да се прави само след като лекар е установил , че със сигурност се касае за бъбречна криза, а не за някакво остро, евентуално налагащо операция, заболяване на коремните органи като апендицит, панкреатит, перфорирала язва и т.н.!)

* прием на "коктейл" от спазмолитици (лекарства отпускащи гладката мускулатура на вътрешните органи) аналгетици (обезболяващи лекарства) и противовъзпалителни лекарства. Така например задължителен елемент от лечението на бъбречната колика в спешните медицински центрове в България е мускулното инжектиране на комбинацията БАП (Бусколизин, Аналгин, Папаверин). Могат да се прилагат различни комбинации от посочените групи лекарства, желателно е това да става след предписание от лекар. Под лекарски контрол за отпускане на гладката мускулатура могат да се прилагат и лекарства от групата на калциевите циевите антагонисти и блокери на адренергичните рецептори.

• 
  добавянето на цитрати и магнезий като хранителни добавки в диетата има благоприятен ефект върху повторното образуване на камъни
  
• 
  прилагането на диуретици (отводняващи лекарства) от групата на тиазидните диуретици намалява концентрацията на калций в урината и има благоприятен ефект относно образуването на калциеви камъни
  
• 
  проняна на киселинността на урината (рН)К - подкиселяване на урината чрез промени в диетата (по-голям прием на месо, витамин С) има благоприятен ефект при струвитните камъни, които се образуват в аклалн асреда, получаваща се вследствие на пикочна инфекция; алкализиране на урината се прилага при уратни камъни (прием на зеленчуци, калиев бикарбонат и добавки към диетата или някои медикаменти като напр. Солуран)
  
• 
  намаляване на дневния прием на калций и окасалати с храната (мляко и млечни произведения, зелени зеленчуци и др.) не е доказало съществено влияние върху процеса на камъкообразуване
  
• 
  избягване приема на храни с добавен витамин Д или калциеви антиацидни съставки
  
• 
  прием на голямо количество течности - за избягване образуването на цистинови камъни, което отмива неразтворимата аминокиселина. Медикаментът Thiola намалява концентрацията на цистин в урината.
  
• 
  за избягване образуването на камъни от пикочна киселина се прилага лекарството Алопуринол; същият медикамент може и да намали размерите (да стопи) на вече наличен камък; Алопуринол се прилага и при висока концентрация на калций в урината и рискот образуване на уратни камъни.
  
• 
  някои целулозни препарати могат да се предпишат при повишена абсорбция на калций от червата; целулозата свързва необратимо калция в червата и той се изхвърля навън с изпражненията.
  
• 
  за лечението на струвитните камъни (камъни предизвикани и поддържани от инфекция) се прилага подкиселяване на урината и лечение с антибиотици, насочени срещу причинителите на уроинфекцията.
  
• 
  когато причината за образуване на калциеви камъни е хиперпаратиреоидизъм (хиперфункция на околощитовидните жлези) се прилага хирургично лечение за отстраняване на абнормно разрастналата се и работеща околощитовидна жлеза.
  

• 
  не се изхвърля спонтанно след определено дълъг период от време и причинява постоянна болка.
  
• 
  е твърде голям за да бъде изхвърлен спонтанно
  
• 
  блокира напълно уринния ток и потенциално заплашва бъбречната функция
  
• 
  причинява и поддържа неповлияваща се от лечение пикочна инфекция
  
• 
  уврежда бъбречната тъкан или причинява продължаващо във времето кървене
  
• 
  е нарастнал значително в сравнение с размерите на предишни образни изследвания
  

Ефективен нехирургичен метод е Ектракорпоралната Шоково-вълнова Литотрипсия. При този метод "разрушителната" сила на шоковите вълни преминава през меките тъкани на гърба и хълбоците и се съсредоточава върху плътния и твърд камък. Процедурата се извършва с някакъв вид упойка. Различните видове литотриптери използват електрохидравлична, електромагнитна или пиезоелектрична енергия. При най-разпространения вид машини за прилагане на този метод в България, пациентът ляга във вана с вода (електрохидравлична енергия). При този метод камъкът се разбива на малки части, за които се изчаква спонтанно отмиване и изхвърляне от организма с уринния ток.Чести усложнения на този вид литотрипсия са появата на кръв в урината за известно време, провокиране на оплаквания като при бъбречна криза (през пикочопроводите преминават малките вече камъчета) и др. Този метод е подходящ за разбиване на камъни в легенчето на бъбреците и в горната част на уретера. Обикновено се извършва повече от една процедура.

• 
  Перкутанна нефролитотомия - при тази модерна операция в областта на гърба се прави миниатюрен разрез, след което през тъканите до бъбрека се проправя тунел със специален инструмент-нефроскоп. През този инструмент, ползвайки различна енергия (електрохидравлична, ултразвук), разположеният в бъбречната тъкан голям по размер камък се разбива на дребни части, които се извеждат навън отново през нефроскопа, а не се разчита на спонтанното им изхвърляне от тялото.
  
• 
  Уретероскопия - при този метод през външното отвърстие на пикочния канал (на пениса или между срамните устни) последователно в пикочния канал, пикочния мехур и уретера (пикочопровода) се въвежда специален инструмент с оптика на върха, наречен уретероскоп. Чрез този инструмент директно визуално се определя разположението на камъка и по различен начин (прилагане от непосредствена близост на ултразвукова, електрохидравлична или лазерна енергия или издърпване със специална кошничка) камъка в пикочопровода се изважда или раздробява и изважда.
  
• 
  Отворена операция за изваждане на големи, отливъчни камъни, разположени в бъбречния паренхим, се прилага рядко в днешни дни
  

В отдела, от който по хирургичен начин е изваден камъка, може временно да се постави стент (вид саморазпъваща се тръбна структура), което улеснява преминаването на уринния ток през този отдел на системата-това е т.нар "double J stent".