Капитал: обобщаващото понятие в икономиката (Capital)



Дата16.12.2016
Размер197.14 Kb.
#11279
Капитал: обобщаващото понятие в икономиката (Capital)

Виж: Оскъдни ресурси, Стойност , Пари, Размяна и Спестявания и инвестиции

Капитал е може би централното, действащото като обяснителен принцип, но затова и ценностно най-натовареното понятие в икономиката. От това, как то се схваща, могат да произлизат или да бъдат специално разработвани конфликтиращи политически идеологии. Но от това понятие може да се изведе по-голямата част от съдържанието на съвременната икономическа наука. Тук ще се опитаме да приведем в резюме богатството на смисли на понятието, като споменем най-съществените, достоверните или поне подлежащите на проверка смисли.

Общи определения и основни допускания

"Капитал" е термин, който се употребява за описание на трайни, създадени или използвани от човека ресурси, които биват ценени (имат стойност), защото те подпомагат хората да произвеждат стоки и услуги в бъдеще време. В широкия смисъл на думата капитал e всичко, което е фактор на производството. За разлика от стоките, произведени за "текущо", непосредствено потребление, капиталовите ресурси поддържат способността на хората да произвеждат стоки за бъдещо потребление. Оттук следва и определението на "капитал" като "фактор" (условие) и възможност-осъществяване на това производство.

Основните допускания в разбирането на капитала са, че това е ресурс и продукт (т.е. че една от неговите характеристики е да бъде оскъден и делим, както са делими видовете ресурси) и че той е условие-възможност-и-осъществяване на производството и размяната (т.е., че една от неговите характеристики е времето, темпоралността).

Най-често икономистите въвеждат четири форми на функциониране и възпроизвеждане на факторите, условията на производството. Това са капиталът в определения по-горе смисъл и неговите проявления: трудът (т.е. ресурсът на всяко човешко същество, така както той е създаден в течение на обществената история, на смяната на поколенията), земята (т.е. обобщеното име на природните ресурси), предприемачеството (т.е. трудът на всеки, когато се характеризира с качества като способност да се създават нововъведения, да се вижда по-надалеч от другите и да се поема риск за собствена сметка) и самият капитал в тесния смисъл на думата (като машини, съоръжения, финансов ресурс и пр., използвани в процеса на производство).

Когато капиталът е само условие или фактор на производството, но не се използва в неговия процес, тогава може да се говори за мъртъв, или дремещ, непроизводителен капитал. Той тепърва може да се събуди за полезна употреба, задоволявайки нуждата от някаква стока и услуга. Примерите за подобно състояние на капитала са доста очевидни. Земята и природните ресурси могат да станат капитал, едва когато бъдат използвани с някаква производствена цел или придобият стойност. Същото е с труда, финансовите ресурси, машините и дори самото предприемачество, макар на него логически да се отрежда активната, целеполагащата роля.

Всеки един от тези ресурси е в ограничена наличност и действа като капитал само във времето. Тъй като е оскъден, за капитала важат, той е подложен на и произтича от феномени като избор, размяна, търсене и предлагане, пазарен подбор, разходи, стойност и цена.

Точно както парите позволяват размяната в бъдеще, така и капиталът прави възможно производството в бъдеще.

Има интуитивно достоверна разлика между бъдеще и настояще, между текущо потребление и потреблението след време. Капиталът е свързан с непрякото използване на ресурсите. Колкото по-сложни са тези ресурси, толкова по-конкурентна и богата е дадена икономика. И колкото повече е натрупването на капитал, толкова повече може да се произвежда в бъдеще. Ето как обяснява този феномен Ойген фон Бьом-Баверк, един от родоначалниците на т.нар. австрийска школа в икономическото мислене: "когато дадена потребителска стока може да бъде произведена по пряк или непряк начин, по-висшето положение на последния се проявява във факта, че непрекият начин или преобръща повече ресурси като създава повече от даденото произведение със същото количество труд, или създава същото количество продукт с по-малко количество труд"; нещо повече, "това висшестоящо положение се проявява във факта, че някои стоки изобщо не могат да бъдат произведени, освен по непряк начин".(1) "Капиталът, - продължава Бьом-Баверк, - не е нищо друго освен общата сума на междинните резултати на производството, които придобиват съществуване на различни етапи на кръговрата на прогреса". (2) (Това определение не е съвсем точно. То забравя ролята на този, който взема решение за използването на ресурсите и избира между различните алтернативи). Но тезата и примерите на Бьом-Баверк позволяват по-късно да се стигне до извода, че капиталът е неизбежно свързан с капитализма, с пазарната икономика, че той не съществува в стопански системи, в които няма пазарна размяна и цените не са паричен израз на стойността, която хората придават на стоките.

Форми на капитал и форми на обществено доверие

Има две пределно общи категории капитал или капиталови активи.

" Ресурси, излети в материална, външна на човека, форма в резултат на дейността на предшествениците, включително непосредствено предшестващ процес на производство: здания, машини, инструменти, включени в употреба природни ресурси и земя.

" Човешки ресурси - знанията и уменията на хората, техните отношения и институции(3) .

Тези две общи категории могат да бъдат детайлно раздробени, което съвременната икономика прави често. Няма абсолютни определения, но горното разграничение идва да покаже, че освен капитала в традиционния му, физически и финансов, смисъл (машини, оборудване, финансови ресурси и т.н.), има и други измерения на източниците за производство и развитие.

Натрупването на ресурси, т.е. знания, умения и способности у отделния човек, което създава възможност за производство и благосъстояние, е сърцевината на човешкия капитал. (4)

В добавка към тези две разновидности, обществените мрежи - вече създадени или нови, в които влизат индивидите и фирмите, са общественият капитал, благоприятстващ едно или друго стопанско поведение.

Двете последни форми на капитал включват явления като вярвания, предварителни мисловни нагласи, морални заповеди и структури (или източници) на доверие в обществото.

Идеята да се разглежда доверието като на част от обществения капитал има изключителна обяснителна сила. "Всяка сделка, - казва Кенет Ароу, - съдържа в себе си елемент на доверие", и добавя: "в значителна степен икономическата изостаналост може да бъде обяснена с липсата на взаимно доверие" (5). Различните форми на обществен капитал и доверие произлизат от обстоятелството, че обществените мрежи се формират с течение на времето, според особените навици и вярвания на встъпващите в тях хора. Някои мрежи са отворени, приобщават нови членове и разпространяват информация по-бързо от други. Те осигуряват по-бързо и по-евтино движение на капитала изобщо. Следователно те са по-добре пригодени да допринесат за икономическа ефикасност, отколкото други, неспособни да се разрастват, разрастващи се по-бавно или основани на изземването на богатство.

Икономиките представляват смес от различни източници на доверие. Един от тях е "семейното" или личното доверие: то е средата на бартерните сделки на равнището на домакинството, занаятчийските гилдии и в пряката размяна "очи в очи", макар и опосредена от пари в брой. Вторият тип извор на доверие може се нарече "групов": той капитализира връзки на лоялност вътре или извън дадена общност, обхващайки най-различни обществени сегменти (например професионални и политически кръгове, възникнали по стечение на обстоятелствата групи, землячества, номенклатури на политически партии, клубове и пр.). (6)

Не последно по значение, съществува и "формализирано", безлично и затова общо за всички (или обществено), "отворено", разширено доверие. То се основава на уеднаквена и всеобщо достъпна информация. Това е информация във вида, в който съществува в съдебни, фирмени и кредитни регистри, в регистри за собственост, кредитни рейтинги, борсови проспекти и пр. Тя служи за договаряне при условия, мерени с единен аршин на полезност, благополучие и взаимна изгода при институционализирано гарантиране на прилагането на договорите.

Правителствата в условията на периодично подновяващо се съревнование за изборна длъжност се разполагат някъде между втория и третия начин на формиране на обществено доверие. Те не са непосредствена част от обществения капитал, поради обстоятелството, че не произвеждат. Но те могат да възпрепятстват производството на благополучие от всички и за всички, ако поддържат ограничените "семейни" и "групови" доверителни връзки, или да го подпомагат, ако създават условия за осъществяване и употреба на механизмите на "отворено" доверие. Доверието като капитал може да се определи като ресурс на увереността, че за определен период от време могат да се заделят средства, сключват сделки и произвеждат стоки и услуги с известна вероятност за успех след време.

Ако сега се върнем към определението на "капитал", може би ще вникнем в дълбочината на онова, което казва Лудвиг фон Мизес: "понятието за капитал е действено дотолкова, доколкото хората си позволяват в техните действия да бъдат ръководени от капиталовите разчети".

Пазарът на капитали. Разкриването на капитала в някои други икономически понятия и феномени

Определението на капитал като създадените или използваните от човека ресурси, които правят възможно да се произвеждат стоки и услуги в бъдеще, позволява сега да се забележат и обяснят по-пълно някои нюанси на стопанските феномени и понятия.

Понятието капитал обяснява защо хората правят инвестиции и спестявания. Инвестирането е закупуване, създаване или развитие на капиталов ресурс. Върнете се към примера със селянина, който се нуждае от вода (виж бележка под линия 2) и ще разберете, че той инвестира в сечива, материали и време, за да получи повече вода с по-малко усилия и за по-дълго време. Няма съществена разлика между онова, което прави този измислен селянин и инвестиционното поведение на всяка по-сложно организирана съвременна фирма.

За да инвестират, те се въздържат от текущо ("тук-и-сега") потребление на стоки и услуги, т.е. спестяват.

Както стана вече няколко пъти дума, "инвестиции" и "спестявания" са тясно свързани: те разкриват различни страни на процеса на формиране на капитала. Ако спестяванията, процесът на спестяване сочат въздържането от потребление на доход, то инвестициите, инвестиционният процес разкриват използването на непотребения доход за производството на капиталов ресурс. Между спестяването и инвестирането има отношение на избор между алтернативни възможности. Ресурсите, които отиват за производство на капитал, няма да бъдат достъпни за производство на потребителски стоки. Ако искаме да инвестираме повече, ние ще трябва да намалим своето текущо потребление.

Инвестициите и спестяванията може да се правят от един и същ човек, една и съща фирма и т.н., но е възможно тези дейности да са се разпределили към различни роли в обществения и стопански процес на формиране на капитала. При всички случаи обаче някой трябва да спести, за да се освободи ресурс за инвестиция. Ако инвеститори финансират идея със свои собствени средства, те спестяват. Възможно е обаче те да вземат спестени средства назаем, за да финансират проекта. В този случай заемодателят е по-скоро онзи, който спестява (въздържа се от текущо потребление).

Все пак защо хората инвестират? Какво представлява феноменът на формиране на капитал?

Наистина потреблението дава мотива на производството. Но понякога хората могат да увеличат своето производство на потребителски стоки, ако първо използват част от наличните ресурси за производството на капиталови ресурси, които след това да прилагат за производството на желаните стоки за потребление. Използването на капитал за производството на стоки за потребление има смисъл, само ако той ще повиши общото производство (в крайна сметка). Много е важно да се отбележи и помни, че това общо производство никога никому не е дадено изцяло и в крайна сметка, то все още не се е случило, намира се в бъдещето. Формирането на капитала чрез инвестиции и спестявания е функция на структурирането, предвиждането и очакванията от бъдещето.

Непряк начин на производство и предчувствието на бъдещето (пример)

Нека се върнем при нашия селянин от предишния пример и да си го представим като рибар и обитател на самотен остров, нещо като Робинзон Крузо. (7)

Нека предположим, че той може да лови риба по двата, разграничени от Бьом-Баверк, начина: прякото съчетаване на труда и естествените ресурси (улова на риба) и непрякото производство (улов) чрез създаване на ресурс, с който може да се лови риба в бъдеще. (8) Нека още приемем, че с голи ръце Робинзон Крузо може да улови две риби на ден, но предполага, че ако изобрети някакво приспособление - да речем, риболовна мрежа, ще може да хваща поне по една риба повече. Естествено, за да инвестира в създаването на ресурса "риболовна мрежа", той ще трябва се въздържи от ядене на риба за известно време. Нека предположим, че тази инвестиция му отнема 55 дена, което означава, че мрежата ще бъде използвана не 365, а 310 дни годишно. Сравнението на двата начина на производство (улов) на риба може да бъде представено нагледно в долната таблица.

Уловена риба

Без мрежа

С мрежа

На ден

2

3

Годишно

730

930

Очевидно е, че инвестирането в производството на мрежа позволява на Крузо да повиши производителността на улова: цялото годишно производство (улов) добива възможността да се увеличи с 200 риби, като се заделя известно количество от друг ресурс - времето - за други цели.

Откъде Крузо или някой друг инвеститор знае дали стойността на по-големия улов на риба в бъдеще (т.е. производство на повече след време) си струва краткосрочните разходи (55-те дена съкращаване на непосредственото потребление)?

Вероятно е Крузо да има положителен рейтинг на времевите предпочитания, иначе казано - да предпочита рибата като храна по-скоро сега, отколкото в бъдеще време. Ако през всичките 55 дена той няма друг източник на прехрана, за него двете риби на ден ще представляват абсолютна ценност (стойност), която трудно ще бъде пожертвана за каквото и да е бъдещо увеличаване на улова. Ако обаче Крузо може да намери някого, от когото да вземе назаем риба (храна) за 55 дена, привлекателността на инвестицията ще зависи от цената на рибата, която той може да вземе назаем, казано по-общо - от лихвения процент на рибния заем.

Крузо и всеки друг инвеститор вземат решения за взаимната съизмеримост на различни стойности в различни периоди от време. Понятието за лихвен процент има значение за разбирането на капитала, то обозначава феномена на свързване на бъдещето с настоящето, позволявайки на хората на направят разчет на настоящата стойност на бъдещите доходи и разходи, като по този начин структурират предчувствията си за бъдещето.

Лихвен процент и риск

В същината си лихвеният процент е цената на по-ранния достъп до онова, от което се нуждаем. Той е един вид възнаграждение за това, че някой получава достъп до нещо по-скоро сега, отколкото по-късно. От гледището на този, който дава заема, лихвеният процент е възнаграждение за изчакването, за отказа от потребление сега. В една съвременна икономика хората често взимат назаем, за да финансират и инвестиции, и текущо потребление. Затова е възможно лихвеният процент да бъде определен като цена на ресурсите, подлежащи на превръщане в заем. Най-често това са пари в тяхната функция на резервоар на стойност, подлежаща на размяна за други стойности. Това обаче не променя факта, че онова, което интересува заемателя, е достъпът до стоки и услуги в по-скоро време, а не парите като такива.

Как се определя лихвеният процент? Ако се върнем към последния пример, ще видим, че Крузо ще подобри улова, използвайки мрежа, с 200 риби. Но докато създава мрежата, неговият улов ще спадне с 110 риби. Ако рибари от съседен остров му предложат количество риба, с което да се храни, докато се занимава с инвестиционния си проект, Крузо може би наистина ще го предприеме.

Ако той би могъл да наеме 110 риби (главницата, която му е нужна, за да се храни докато инвестира) срещу 165 риби, върнати след една година, инвестиционният проект ще бъде доста печеливш. 55 риби над главницата са лихвеният процент. Крузо ще върне обратно ресурса, който е заел, плюс 50%, но ще му останат 145 риби повече в сравнение с годината, когато е направил инвестицията (200-те риби допълнителен улов минус 55-те риби лихвен процент).

Търсенето на ресурси, подлежащи на отдаване назаем, идва от потребителския положителен рейтинг на времевите предпочитания, от желанието за по-ранен (сегашен, текущ) достъп до производителността на капитала. Вследствие на търсенето лихвеният процент расте, заедно с това расте и цената на стоките и услугите за текущо инвестиционни или чисто потребителски нужди, те стават по-скъпи в сравнение с бъдещите, подлежащи да бъдат произведени след време, стоки. Затова търсещите ресурси назаем ще се въздържат в своите желания, лихвеният процент може да накара някои от тях да спестяват (да намалят и да се откажат от текущо потребление), а онези, които дават назаем - да предложат на пазара повече ресурси.

Доколкото парите са всеобщо средство за размяна, цената на ресурсите, подлежащи на заемане, бива изразявана в пари. По време на инфлация - т.е. общо покачване на цените - номиналният или паричният лихвен процент е подвеждаща величина. Инфлацията намалява покупателната способност на главницата на заема; когато дългът бъде платен, с него няма да може да се купи толкова, колкото е могло, когато е даден заема. Т.е. предполага се, че парите ще се разменят за по-малко стоки.

Вследствие на очакваната инфлация онези, които отдават назаем, начисляват върху главницата и лихвения процент, наричан "инфлационна премия", възнаграждение за инфлацията, включено в номиналния лихвен процент. Реалният лихвен процент предполага, че възнаграждението за инфлацията трябва да се извади от паричния израз на лихвения процент.

Нека за момент се върнем към положението на Робинзон Крузо, договарящ рибния заем от 165 риби. И той, и неговите заемодатели не могат предварително да бъдат абсолютно сигурни, че нововъведението ще даде достатъчно улов. И едната и другата страна рискува това да не се случи. (Ние "знаехме" за 200 риби, защото така сме конструирали примера, макар и при доста вероятното предположение за подобрение на улова с 1 риба на ден.)

На основата на подобни разсъждения в паричния израз на лихвения процент заемодателят включва освен възнаграждението за инфлация и възнаграждение (премия) за риска, която отразява вероятността длъжникът да се провали.

Капиталов (фондов) пазар и разкриването на възможностите на капитала

Откъде инвеститорът, например Робинзон Крузо, знае дали очакваните бъдещи доходи ще са достатъчни да покрият разходите за създаването, развитието или закупуването на капиталовия ресурс?

Пресмятането на настоящата стойност позволява както разходите, така и приходите да бъдат поместени в настоящето. Ако настоящата стойност на дохода от инвестицията надвишава настоящата стойност на разходите, инвестицията си струва да се предприеме. Ако очакванията се сбъднат, инвеститорът ще получи печалба, стойността на капиталовите ресурси ще се повиши и с това ще се повиши общата способност за създаване на блага, на богатство.

Казаното важи както за инвестициите в материални, така и за инвестициите в човешки ресурси.

Капиталовият пазар е механизъм на размяна, който позволява да се привличат спестявания и те да се насочват, отчитайки и разпределяйки риска, към инвестиционни проекти, които създават повече възможности за производство, повече доход и богатство. Когато инвестициите пораждат допълнително производство и доход, които са ценени по-високо от стойността на ресурсите, необходими за тяхното създаване, инвестицията ще създаде повече богатство. Ако правата на частна собственост са сигурно определени и приложени, отговорността при размяната на капиталови ресурси също ще бъде лесно установима, а рискът - изчислим.

Капитал и общество, още веднъж за капитала и парите

След всичко казано може би е по-ясно вече наблюдението на Мизес, че "понятието за капитал е действено дотолкова, доколкото хората си позволяват в техните действия да бъдат ръководени от капиталовите разчети". (9) Под "разчет" тук се разбира както структурирането на бъдещето по описаните вече процедури, така и осчетоводяването на тези разчети. На друго място Мизес пише: "Капитал е сумата на паричния еквивалент на всички активи минус сумата на паричния еквивалент на задълженията, както тя е предопределена към определена дата за провеждането на дейността на определена стопанска единица". (10)

Предимството на това разбиране на капитала пред онова, което вече приведохме от Бьом-Баверк и много други, е най-малкото в следното:

1. То позволява капиталът и икономиката да се разглеждат и като "капиталови потоци" - не просто като съвкупност стоки, средства за производство или пари;

2. То добре описва сложните механизми на вземане на решения по повод формирането на капитала;

3. То предполага, че капиталът се разгръща пълно при определени обществени условия и създава такива условия, условията на пазарната икономика.

Двете най-често срещани грешки в разбирането на капитала са отъждествяването му само с дадени обществени условия или само с една от формите на съществуването му като ресурс. В особено монументален вид първото отъждествяване е направено от Карл Маркс в неговия тритомен труд "Капиталът: Критика на политическата икономия". Второто отъждествяване е характерно за всекидневното възприемане на стопанските феномени на съвременното общество.

Маркс започва изследването си на капитала от стоката като "най-често срещаното обществено отношение", след това преминава към парите (като вид всеобща стока), за да стигне до капитала и формите на неговото натрупване и развитие.

Ето някои от основните положения на този анализ.

"Ако разгледаме парите, ще видим, че те имат за предпоставка известно развитие на стоковата размяна", - казва Маркс. "Различните парични форми като прост стоков еквивалент, средство за обръщение, съкровище и световни пари означават … твърде различни стъпала на обществения производствен процес. … Опитът показва, че е достатъчно едно сравнително слабо развито стоково обръщение, за да се образуват всички тези форми. Другояче стои въпросът с капитала. Историческите условия на неговото съществуване съвсем не се изчерпват с наличността на стоково и парично обръщение. Той възниква само там, където притежателят на средства за производство и на средства за живот намира на пазара свободния работник като продавач на своята работна сила, и това единствено историческо условие вече включва в себе си цялата световна история".(11)

Въпреки обхватния критичен замисъл да покаже границите на валидност на капитала, Марксовият подход остава встрани от икономическото теоретизиране, вероятно защото в крайна сметка той придобива формата на анализ на обществените позиции на "работника" и "капиталиста". Между тях общото е, че те са притежатели на стоки, но от различен вид: първият - на работна сила, вторият - на средства за производство (или "капитал"). Стремежът да се опише "стойността" по обективен начин довежда автора до тълкуването на процеса на формиране на капитала като продукт на производството на т.нар. принадена стойност. Тази концепция не е възприета от нито един икономист, защото води до не съвсем икономически изводи. Обективната мяра на стойността е времето, измерението на принадената стойност (стойността, която придава на предмета работникът, задвижвайки чуждите средства за производство). Формирането на богатство остава на страната на капитала, защото неговата обществена позиция (заварено или придобито място в обществото) му позволява да присвои част от принаденото работно време. Логическата точка над "i" e, че следва да се присвои самата тази обществена позиция в името на общото благо. От друга страна, логическата предпоставка и историческата последица от този извод е издигането на грабежа до нивото на историческа и политическа задача, която, където е била осъществена - независимо дали в по-скромна (т.нар. държава на благоденствието) или по-пълна (действителния комунизъм на централното планиране) форма, е довеждала до повече или по-малко трайна загуба на благосъстояние и просперитет.

Странно е донякъде, но този възглед се свежда до разбирането на капитала и капиталиста като "главенстващо обществено положение". По същество същия възглед за богатството и капитала има и Ибн Халдун. Той пише: "…състоятелният и знатен човек по всички видове препитание е по-заможен и богат от онзи, който няма сан. Причината е, че имащият сан се ползува от труда, с който другите се приближават към него, нуждаещи се от (закрилата на) неговия сан. Хората му помагат със своя труд във всичките му потребности - и за необходимото, и за ненасъщното или излишното. Стойността на целия този труд става припечелена от него. За всички дейности, за които се полага възнаграждение, използва хора, без да плаща. … Така той печели много. Сановникът получава много труд, който за кратко време го прави богат. С минаването на дните се увеличават неговата заможност и богатство. В такъв смисъл властта е един от начините за препитание…"(12)

Илюзията, че общественото положение има централно положение във формирането и функционирането на капитала, произтича от обстоятелството, че сред различните фактори на производството (т.е. труда, земята, предприемачеството и самия капитал като финансови средства, машини и инвентар), предприемачеството и трудът са онези, които могат да вземат решение за използването на ресурсите след време.

Изглежда очевидно, че собствеността не е капитал, ако не увеличава възможностите на производството на печалба и благосъстояние в бъдеще. За да бъде земята капитал днес (на определен етап "от кръговрата на прогреса", както би казал Бьом-Баверк), използването й следва да бъде допълнено - освен с труд - с прилагането на машини, торове, напоителни системи, следене на световните стокови борси и стокови фютчърси и маркетинг. С други думи, необходими са инвестиции, отказ от потребление сега. Цената на земята като капиталова стока в този случай включва парчето земя като такова, но и услугите, очаквани от и по повод нейното бъдещо обработване. Парчето земя ще бъде толкова ценно, колкото повече от тези услуги (дейности, инвестиции) присъства днес на него, и обратното - колкото използваеми машини, торове, напояване (другите фактори са друг вид капитал), толкова по-ниска е цената на парчето земя. Казано с думите на Ернандо Десото: "капиталът не са натрупаните активи, а потенциалът, който той съдържа, за да започне ново производство" (13)

Бележки към текста:

1. Eugen von Boehm-Bawerk, The Nature of Capital, Excerpts from Capital and Interest, Vol. II, Positive Theory of Capital, in: Richard M. Ebeling (editor), Austrian Economics. A Reader, Hillsdale, Hillsdale College Press, 1991, p. 340.

2. Ibidem, p. 344. Ето един от примерите, които авторът привежда за илюстрация. Нека си представим, че селянин се нуждае от вода за пиене. На известно разстояние от къщата му има извор. Той може да отиде до извора и да пие вода с шепи. Това е най-прекият начин да задоволи потребностите си. Задоволството от утолената жажда е непосредствен резултат от разхода на труд. Но има и известно неудобство: селянинът трябва да ходи няколко пъти на ден до извора, когато изпитва жажда; на това отгоре по този начин не е възможно да се събере и складира достатъчно количество вода, която да се използва за други нужди, освен утоляване на жаждата. Но има и една втора възможност. Селянинът може да умножи количеството вода, което събира в шепите си, ако изкоруби един дънер, да си направи нещо като леген и си донесе количеството вода, нужно му за един ден само с едно ходене до извора. (Разбира се, преди това селянинът ще трябва да употреби известно време и труд, за да изработи легена и това ще бъде времето, което той заделя от извършването на някакви други занимания.) Предимството е очевидно, но и неудобствата - също. За да направи коритото, селянинът първо трябва да си направи или купи брадва и може би други сечива, да изразходи споменатото време и да изминава всекидневно разстоянието с един товар със значителна тежест. Накрая обаче съществува и трета възможност селянинът да се справи с проблема. Той може да изкоруби не един, а няколко дънера или дървесни ствола и да си съоръжи тръба, която да докарва питейна вода в дома му непрекъснато. Очевидно е, че времето, необходимо за извършването на всичко това, е доста по-дълго от времето, което отиваше за осъществяване на предишните възможности, но и резултатът също е по-съществен и с по-малко неудобства. Когато нашият селянин се нуждае от очила, положението се усложнява. Най-просто казано, очилата се състоят от стъклени лещи и метална рамка. Нито едното, нито другото се намират в готов вид в природата. Независимо от старанията, човекът сам няма да може си направи стъкло от пясък и метална тел от руда по какъвто и да е пряк начин на производство. Лесно е сега да се донапише историята на онова, което би било нужно, за да се направят очилата.

3. За определенията на "институции" и тяхната роля в стопанството виж курса на д-р Георги Ганев в съответния раздел на И.З.И.

4. Виж: Gary Backer, Human Capital, New York, Bureau of Economic Research, 1964. За трудовете, разкриващи икономическия смисъл на понятието "човешки капитал" на Гари Бекър е присъдена Нобелова награда (през 1992 г.).

5. K.K. Arrow, Gifts and Exchanges, Philosophy and Public Affairs, 1974 Summer, vol. 1, No 4, pp.343-362, p. 357.

6. Purtha Dasgupta, Economic Progress and the Idea of Social Capital, in: Purtha Dasgupta and Ismail Serageldin (editors), Social Capital: A Multifaceted Perspective, Washington DC, The World Bank, 2000, p. 329-334.

7. Примерът по-долу, както частично и определенията на някои понятия, са взети от един труд на авторите на поместения в И.З.И. увод в икономическото мислене "Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета?" Джеймс Гуортни и Ричард Строуп: James D. Gwartney, Richard L. Stroup, Introduction to Economics. The Wealth and Poverty of Nations, Forth Worth, Philadelphia, etc., The Dryden Press, 1994, p. 231-232.

8. Ние тук не обсъждаме кое преди кое е и приемаме, че и двата елемента са еднакво присъщи на процеса на формиране на капитала. От друга страна, както гласи една стара поговорка, никой не се е научил да лови риба там, където я няма. Иначе казано, ограничеността на ресурса е част от вътрешните стимули на формирането на капитала.

9. Ludwig von Mises, Human Action: A Treatise on Economics, p. 515.

10. Ibidem, p. 262.

11. Карл Маркс. Капиталът. Т. 1. Процесът на производство на капитала. София, Партиздат, 1988, с. 196. Авторът добавя в бележка под линия: "онова, което характеризира капиталистическата епоха, е, че работната сила приема за самия работник формата на стока, която му принадлежи и следователно неговият труд приема формата на наемен труд".



12. Ибн Халдун. Встъпление. София, Наука и изкуство, 1984, с. 194-195. (Авторът на тези редове дължи признателност на преводача на Ибн Халдун Йордан Пеев, който през 1982 г., в процеса на работа над изданието, му обърна внимание на близостта на някои възгледи на арабския мислител с някои особености на Марксовото схващане за стойността.)

13. Hernando de Soto, The Mystery of Capital, Why Capitalism Triumphs in the West and Fails Everywhere Else, New York, Basic Books, 2000, p. 42.
Каталог: assets -> var -> docs -> glosar
glosar -> 9. Пазарен подбор
docs -> Законодателното регулиране в две сцени 1 Скот Уолстън 2 Действащи лица: Хор
docs -> Решение за паричния режим, могат да се обособят поне две линии
docs -> Ан Хелър Айн Ранд и светът, който създаде
docs -> Биография за тази изключителна жена никога не е издавана. Единствено бивши последователи и зложелатели са писали книги за нея. Моментът изглеждаше подходящ за налагането на нов подход към историята на нейния живот
docs -> Какво се иска? Да се регистрирате за участие
docs -> Бюджетно-неутрална стратегия за промяна на системата на финансиране на висшето образование александър Александров
docs -> Програма 10: 00 12: 30 Откриване на конференцията
docs -> При успешно участие (т е. вашето есе е сред 30-те най-добри, селектирани от журито)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница