Карл Велики е един забележителен за времето си властелин
Изтегляне 107.74 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- БИБЛИОГРАФИЯ
| Карл Велики е един забележителен за времето си властелин. Варварски вожд, обичащ латинските стихове, издигнал се до наследник на Цезарите, строг възпитател и владетел, той е и набожен християнин, грижливо спазващ традициите. Карл Велики е роден през 742 или през 747 година. По-правдоподобен е вариантът той да е роден през 742 год. , тъй като в паметния надпис, сътворен след смъртта му през 814 год., пише, че е починал “в седемдесетте си” , като в Кралските летописи се казва,че е умрял на седемдесет и една години. А ако се е родил през 747 год., това означава, че е починал на 67 години, което противоречи на тези два достоверни източника. Егинхард пише, че не са известни много факти за детството и младежките години на Карл. Това противоречи на желанието на биографа да уподоби своите животописи на тези на Светоний, където не са спестени никакви подробности за описваните от него дванадесет цезари. А Егинхард е един от най – приближените хора на Карл Велики, кралят споделя с него всичките си тайни. Ермолд Черни го нарича “твърде скъп на Карл по любов”. Ето защо нежеланието на житиеписеца да спомене нещо за младежките години на царя е предпоставка да се счита, че самият Карл не е искал да се пише нещо по тази тема. Родители на Карл Велики са Пипин Къси и Берта (Бертрада), дъщеря на Хериберт (Карибер), граф на Лан. Берта произлиза от аристократичен род и привидно притежава всички качества, необходими за една порядъчна жена. Въпреки това обаче тя става съпруга на Пипин няколко години след раждането на Крал – през 744 или 749 год. Ето защо до момента на узаконяването си чрез брак Карл не е считан за неоспорим престолонаследник и по тази причина не получава необходимото за един принц образование, за което винаги ще съжалява. Най – достоверният източник, даващ информация за външния вид на Карл, си остава животописецът Егинхард. Биографът се опитва да опише краля така, че да прилича на Август, но му става ясно, че има хора, които са познавали Карл Велики и не може той да опише лице, напълно несъответстващо на истината. Ето как го изобразява Егинхард: “Телесно бе едър и як, извисен на бой, без да прехвърля точната мярка ... , с обла отгоре глава, с големи и живи очи, с нос, надхвърлящ малко средната големина, с красиви бели коси и ведро, весело лице ... Макар да бе с дебел и къс врат и с твърде голям корем, забелязваше се съразмерността на членовете му”. Късият врат, прекомерно големият корем, дългият нос, както и големите очи, са заемки от портрети на различни императори, описвани от Светоний. Ето защо се приема, че Карл има добър външен вид, без обаче да достига каноните на съвършенството. Егинхард пише за една особеност, характерна само за този император – слабият и тънък глас. За високото си положение Карл Велики е изключително скромен човек. Разточителен относно утвърждаването на властта си, щедър към манастирите, църквите и гостите си, Карл съвсем не проявява влечение към разкоша в личния си живот. След 800-та година вече никой не коленичи пред Карл Велики, в палата се обръщат към него без формалности, сякаш е обикновен гражданин, владетелят се къпе заедно с телохранителите си. Не носи пищни одежди, които да подчертават властта му, както повечето чуждестранни князе. И все пак облича златотканите дрехи, слага короната и скиптърът единствено на официални случаи, когато трябва гостите да бъдат изумени от величието на франкския владетел. Във всекидневието си не се отличава по облекло от всички останали франки, тъй като носи франкска носия. Карл не се показва пред обществото без колан, който е политически символ, по пищността му се съди за общественото положение на носещия го.
Освен със скромността си Карл Велики се отличава и с любовта към семейството си. Императорът почита много майка си Берта и обича сестра си Гизела1 , която вместо императрица става абатиса . Той е привързан към децата си (според някои източници те са осемнадесет) и негодува когато са далеч от него и се налага да се отдели от тях. Държи любовниците на дъщерите му да са от двора, за да не се налага да се омъжат и да заминат. Най-голямата му дъщеря Ротруда (първата – Аделаида, умира малолетна), която дълго време е годеница на византийския император Константин VІ2 има за любовник графа на Мен и има от него син – Лудвиг, а малката Карлова дъщеря – Берта ражда двама сина на Ангилберт, единият от които е историкът Нитхард. Както към императора се отнасят като към обикновен човек (по негова воля), така и отношението към челядта му не е по-различно. Децата на владетеля не се третират като царски особи, а като обикновени деца. Карл се придържа стриктно към християнските обичаи, спазва християнските повели. По тази причина се обявява против прелюбодеянието, което е заклеймено като грях. На християнските му възгледи обаче се противопоставят многото му бракове, бурният му брачен живот като цяло. Първата Карлова съпруга се казва Химилтруда и е с франкско потекло. От нея той се сдобива със син с вродено заболяване, поради което е наречен Пипин Гърбави. По политически причини я прогонва, като я обявява за конкубина, а Пипин – за незаконороден и през 770год. се жени за дъщерята на лангобардския крал Дидий, чието име е Дидия, Дезирея или Дезидерада. Впоследствие решава, че съюзът с лангобардите е ненужен и се развежда с Дезирея, преди още тя да го е дарила с чедо и през 771год. се жени за алеманската принцеса Хилдегарде. От този брак, определян от мнозина като конкубинат, на Карл се раждат четирима синове : Карл Млади, Карломан, прекръстен на Пипин, Лудвиг и близнакът му Лотар, който умира малолетен, както и пет дъщери, като две от тях умират в ранна възраст. Хилдегарде се счита за същинската съпруга на Карл Велики, майка на Каролнгите и образец на добродетелта. Тя обаче умира през 783год. и императорът се жени за Фастрада, която е дъщеря на граф Рудолф и е с източнофранкски произход. От новата си съпруга Карл има две дъщери. Отличавайки се с жестокостта си, почти никой не я оплаква искрено след смъртта й през 794год. Тогава франкският владетел сключва брак за последен път – с алеманката Лиутгарде. На четвърти юни 800год. Карл отново овдовява. Решил, че повече няма да се жени, той се сдобива с цяла поредица от конкубини. От две от тях – Маделгарде и Гервинде има по две дъщери. Друга, Регина или Райна му ражда двама сина – Дрогон и Хюг. Последният Карлов син е от Аделинда и се казва Тиери. Освен многото си жени и деца, Карл Велики има и брат, по-малък от него – Карломан. Наследството на баща им Пипин Къси е поделено между двамата братя. През 741год. е извършена подялбата. Карломан получава земите от Соасон до Марсилия и от Тулуза до Бал, а Карл – тези от Атлантическа Аквитания до Тюрингия. През 754год. двамата братя са въведени във властта чрез миропомазване. Това е първото им помазване. Второто се състои след смъртта на Пипин Къси (768год.) на девети октомври в Ноайон, когато Карл е приет с овации от големците. Отново се извършва подялба на земите, наследени от Пипин, която се различава от вече извършената през 741год. Като по-възрастен Карл Велики получава земите около Гарона на изток от Ажен, Поату, по-голямата част от Нейстрия, включваща Турен, бъдещата Нормандия, Пикардия, Артоа и Фландрия, териториите край Рейн, северно от Вормс, Хесен, Тюрингия, Фризия, Бове, Ноайон, Камбре и Турне. По-малкият, Карломан ІІ получава Бургундия, Прованс и алпийските райони, Септимания и източните Пиренеи, част от Австразия с Реймс, Мец, Трир и Алемания, част от Нейстрия с Париж и Блоа и източна Аквитания от Оверн до Бери. Породилото се съперничество между Карл и Карломан ІІ прераства във враждебност. Опитите на майка им Берта да ги сближи и помири се оказват неуспешни. Така например през 769год. се налага Карл да потушава бунта на херцог Хуналд ІІ в Аквитания сам, защото брат му не го подкрепя с войска. Конфликтът между двамата братя не се задълбочава, тъй като Карломан умира на 4 декември 771год. в Самуси и не успява да царува. След неговата смърт Карл си присвоява земите на брат си, като праща съпругата и двамата му сина в манастир. Приближените на Карломан негодуват срещу своенравните действия на Карл, ала негодуванието им бързо е потиснато. След като се сдобива с властта, Карл разширява франкските владения. Единството на това кралство обаче е под въпрос. За да е сигурен в предаността на поданиците си, управникът налага клетва за вярност на всички подчинени нему народи. А на тези, които му изменят, отмъщава, като опустошава земите им, убива водачите им и заложниците. По този начин франкският владетел осъществява единството в уголеменото си кралство. Той се амбицира да присъедини към владенията си и южната част на Галия и крайния Запад. Прави това по административен път, обединявайки Галия в области и поставяйки начело на тези области франки. Карл предприема същата политика и по отношение на Аквитания. От 799год. владетелят започва да заселва там свои васали, назначавайки франкски графове. През 781год. провъзгласява Аквитания за кралство, което впоследствие ще даде на втория си син Лудвиг. Осезаемо става франкското присъствие и отвъд Рейн. В областите Хесен, Тюрингия и Отвъдрейнска Алемания по нареждане на Карл се заселват значителна част от аристократичните родове. Те се установяват там, сключват бракове с местните жители, строят манастири, спомагайки за интегрирането на Германия към франкската държава. В Бавария проблеми създава и Карловият братовчед Тасилион ІІІ, който избира съюзниците си според случая, независимо дали са франки или не. По тази причина се налага на два пъти Карл да припомни задълженията му на васал, както и клетвата за вярност, която е заявил още пред Пипин Къси (757год). През 787год. на тържествена церемония Карл върнал като бенефис херцогството на Тасилион, налагайки клетва за вярност на всички аристократи в страната. Така на следващата година владетелят има право да отправи обвинения към братовчед си и да го осъди на смърт, като в крайна сметка го помилва, пращайки го в манастир в Жюмиеж. Присъединява херцогството към царството си, като го дава под властта на префект. Така запазва необходимата му за войната с аварите опора в лицето на Бавария. Споразумението, което Тасилион сключва с аварския хаганат, принуждава Карл да действа бързо. Провежда три експедиции в рамките на 791-796год., като войската е предвождана от него самия, от един от синовете му – Пипин и от маркиз Ерик де Фриул и напълно разгромява аварите. По време на третия си поход унищожава Ринг – аварската столица. Действията срещу това племе се характеризират със своята непоследователност и разпокъсаност, дължащи се на войната в Саксония, където в периода 772-779год са съсредоточени основните сили на франкската войска. Карл организира срещу саксонците въоръжени набези и между 772-777год успява да изгради защитна погранична марка, която обаче не е достатъчна защита срещу тях. Използвайки делението на саксонците3 Карл предприема политика на разделяне и напредва на тласъци, навлизайки отвъд Везар, като разрушава крепости и светилища, налагайки ново административно деление – графствата. През 782год. анграрският благородник Видукинд се вдига на бунт както срещу франкските окупатори, така и срещу аристократите, които са против обединението на саксонците. Карл потушава бунта три години, изпълнени с жестоки битки, а след това покръства Видукинд и издава заповед, според която всеки, нарушил клетвата си за вярност към владетеля, се осъжда на смърт. Докато води военни действия със саксонците през 773год. Карл е помолен от папа Адриан да му се притече на помощ, тъй като лангобардите са нападнали изненадващо и са обсадили Равена, а лангобардският владетел Дидий (или Дезидерий) има намерение да короняса сина на Карломан. Опитът на Карл да реши проблема по дипломатичен път се оказва неуспешен и затова франкският крал отвръща със сила. След като прекарва Великден в Рим, той подновява военните действия срещу Павия и през 774год. на края на силите си Дидий капитулира. След удържаната победа Карл не унищожава лангобардското кралство, нито го присъединява към своето, а запазва целостта му и сам се провъзгласява за крал на лангобардите. А от 799год. започва да се нарича Carlus gratia Dei rex Francorum et Langobardorum atque patricius Romanorum, т.е. Карл, по божията воля крал на франките и на лангобардите, а също и римски патриций. През 777год, готвейки се за нов поход срещу саксонците, Карл Велики е помолен от мюсюлманския губернатор на Сарагоса да му помогне в борбата срещу емира на Кордова от династията на Умаядите. През 778год. франкският владетел приема отправената му молба. При Сарагоса обаче търпи поражение, тъй като доскорошните му съюзници се обръщат срещу него. В тези години (777г., 788-789г.), когато не е зает с каквито и да било военни експедиции, Карл и дворът му отсядат често в района, където се намират минерални бани с чудодейна сила (ad aquas Granni). През 794год. на това място е започнат строежът на голям дворцов комплекс, който е завършен през 798год. Карл нарежда да бъде построен дворец с идеални пропорции, който е ориентиран в четирите посоки на света, като в неговия ансамбъл са вписани различни видове сгради (жилищни, стопански, административни и др.). Основните постройки са Aula Palatina на север и капелата на юг, които са свързани чрез галерия от 120м. Aula Palatina изпълнява функцията на церемониална зала. Наименованието на капелата - Екс-ла-Шапел става название на цялата местност. По този начин Карл и съветниците му целят да построят един втори Рим, следователно и втори Константинопол, т.е. въплъщение на Небесното Царство на земята. Ето защо посещенията на Карл зачестяват и стават по-продължителни. Първоначално Екс функционира само като зимна резиденция, а след 807год. – като постоянна, с което се превръща в истинска столица. Тук започват да се свикват събрания, за да се обсъждат въпроси от първостепенна важност, тук се заражда идеята за създаването на Християнска империя. Всъщност тази идея се гради върху основата на концепцията за възстановяването на Римската империя в съзнанието на папа Лъв ІІІ. За това говори украсата на мозайките, които той наредил да поставят между 798 и 800год. върху абсидата на голямата приемна зала в Лутренския дворец. На тази мозайка симетрично на ликовете на Христос, даващ ключовете и сабята на папа Силвестър и император Константин, са изобразени папа Лъв ІІІ и Карл, които получават съответно pallium4 и сабя от Св. Петър. Римската аристокрация обаче отправя тежки обвинения срещу Лъв ІІІ, искайки да го свали от папския престол. Папата намира убежище при Карл, който по това време е в Падерборн. Там през пролетта на 799год. се разисква въпроса, че не може един патриций да съди римската аристокрация. Ето защо Карл трябва да бъде провъзгласен за император, за да се разправя с най-първите римляни. Той поема към Рим в есента на 800год. На 23 ноември е посрещнат от папата на 12 мили от града – обичай за посрещане на император, а на 1 декември свиква събор в базиликата “Свети Петър”, на който присъстват франкски и римски духовници, както и някои светски лица. На този събор се взимат две решения : папата да бъде оправдан по всички обвинения (при условие, че положи клетва за очищение, което и прави на 23 декември), а Карл да получи титлата “император”. На 25 декември новопровъзгласеният император отново отива в катедралата “Свети Петър”, за да бъде коронясан. Не след дълго Карл заповядва да се секат монети с лика му, на които е изобразен с лавров венец. Междувременно във Византия е свален император Никифор І, който към 803год. прекъсва всякакви отношения с Екс-ла-Шапел. Карл се възползва от този факт и завладява Венеция и Далмация, които принципно принадлежат на Византия. През 811год. Карл доброволно ги връща на наследника на Никифор – Михаил І, тъй като му е обещано признаване на императорската му титла. През 812год. в Екс-ла-Шапел пристигат гръцки пратеници, които носят дарове и приветстват Карл с титлите imperator и basileus5. След като достига апогея във властта си, ставайки император, Карл започва бързо да се състарява. Вече не е толкова енергичен, а и не се справя така добре с управлението. Заповедите, които издава, трудно достигат всички части на огромната му държава, което става предпоставка за различни безредици – от освобождаване на затворници срещу подкуп до дезертьорство. Старае се да овладее положението, налагайки глоби и заплашвайки провинилите се със смърт, но опитите му не могат да се определят като успешни. В последните години на управлението си Карл предприема пътувания все по-рядко, което е знак за налегналата го старост. Освен това здравето му се влошава, след 810год. често го втриса, ходенето му е затруднено. През 813год. краката го болят толкова много,че може само да лежи. На седемдесет и една години жизнеността му го напуска. През 813год. отива да преследва глигани в Ардените и се простудява. На 22 януари се разболява от плеврит. Призори на 28 януари 814год. Карл Велики умира. Франкската държава достига най-голямото си могъщество по времето на Карл Велики. Той става герой на много легенди, приказки и песни, слави се като човек с кипяща енергия и несломима сила. Чрез блестящото си управление Карл се превръща в модел за подражание на много бъдещи владетели. БИБЛИОГРАФИЯ: Фавие, Жан “Карл Велики”, Рива 2002 Льобек, Стефан “Нова история на средните векове”, т. І – “Франкското наследство V – ІX век, Аргес, София,1996г. “История на средните векове” – т. І,Наука и изкуство, София 1974г. . 1 Други варианти на името й са Гила или Гисла. 2 Армията му е разбита от тази на кан Кардам през 792г. , след което е ослепен от майка си Ирина. 3 Саксонците се делят на западни (вестфалци), централни (анграри), източни (остфалци) и северни (нордалбинги). 4 Отличителен знак на митрополитско достойнство. 5 Император и василевс. Каталог: files -> su files su files -> "Икономиката е история на човешката трудова дейност." Маршал su files -> Календар и хронология Астрономични основи на календара su files -> 1. предмет и задачи на историчната геология su files -> Икономика на околната среда: Преглед su files -> Регулиране на пазара: информация и несигурност su files -> 1. Същност предмет и задачи на екологията. Етапи на формиране място сред другите науки, подразделения, основни методи и значение su files -> Отлики и единство на цивилизациите От праистория към история su files -> Панславизмът е културно-политическо движение, имащо за цел освобождението, а след това политическото, културното и икономическото обединение на славяните Изтегляне 107.74 Kb. Сподели с приятели:
|