Катедра: Икономика на туризма

Изготвили: Научен ръководител:

Брюксел е придобил своя уникален вид благодарение на съжителството на френската и фламандската култури. Градът сега е дом на много националности по света, прибавяйки космополитен привкус към неговата атмосфера. В Брюксел можете да видите живописни средновековни улици, оживени площади, красиви булеварди, внушителни паметници, обширни паркове, уютни кафенета, интересни ресторанти и активен културен живот.

 

Брюксел е столицата и най-голям град на Белгия. На снобски настроените туристи може да им бъде простено, че гледат на Брюксел като на европейска столица, чийто запомнящ се паметник е бронзова статуя от ХVІІ век на малко момче, което уринира във фонтан. Но пътниците, които игнорират Брюксел, домът на Европейския съюз, двойно изпържените френски картофи и сюрреалистичния художник Рене Магрит, изпускат много.

Основното нещо, което пропускат туристите, когато не отиват в Брюксел, е храната. В града има истинска галактика от ресторанти, които са отличени със звезди Мишелин. (Звездите Мишелин се дават на заведенията с перфектна кухня и отлично обслужване. За целта, на определени периоди от време излизат справочници „Мишелин", в които са включени най-добрите заведения, според стандартите на Мишелин, в Европа или в целия свят.)

Брюксел е известен и с бирата си – има повече от 600 марки, включително светлите бири, които варят монасите. В града е добре развита и дизайнерската мода.

Според легендите от векове туристите са припадали, когато са се изправяли пред чистата красота на Флоренция. Това няма да се случи в Брюксел. Градът няма галерията Uffizi или „Давид“ на Микеланджело, но има Grand' Place – наистина чудесен площад в центъра на Брюксел.

Преборете се с тълпите от туристи (както и кичозните вериги магазини и скъпата морска храна наблизо), за да пиете бира Trappist в заведението Le Roy d'Espagne. Това е чудесен бар, който се помещава в една от най-големите къщи на площада Grand' Place. Намерете си място на откритата тераса, така че да можете да виждате бароковия площад.

Брюксел е раят за почитателите на храната. Бирарията, която изпъква сред стотиците традиционни останали бирарии в Брюксел, е Les Brassins, оживено място, което предлага 50 различни вида бири задушено заешко в бира и зимна яхния с картофи, моркови, лучен сос и наденици за под 15 евро. Ресторантът се намира в края на трудна за откриване задна улица в Ixelles, квартал, който е популярен с многобройните имигранти.

След вечеря се разходете нагоре по улицата и открийте гравирана плоча, която маркира месторождението на Одри Хепбърн.

В града е пълно с примамливи барове, но най-добрият е L'Archiduc, който се намира в централната част на града близо до фондовата борса. Звъннете на звънеца, преминете през стоманена врата и чудесна стая в стил Арт Деко, снабдена с високи тавани и вълнообразен бар. Заведението е особено популярно сред джаз феновете. В него е свирил Майлс Дейвис.

Ако институционалният модернизъм на разпръснатите офиси на Европейския съюз не ви е интересен, може да отидете в частта на града, която е в стил Арт Нуво - архитектурен стил с растителни мотиви, който е станал популярен в началото на ХХ век. Един от най-добрите представители на стила, и баща на белгийския Арт Нуво, е бил Виктор Орта. Посетете неговия дом и студиото му, които са били превърнати в Музей „Орта”. Музеят е отворен от 14:00 до 17:30 ч., но можете да си поискате по-ранни обиколки чрез електронна поща поне една седмица предварително.

Външният вид на музея е типично белгийски: непретенциозен. Интериорът крие много удивителни детайли, включително величествен парапет, направен от мрамор и ковано желязо. Естествената светлина се изсипва от покрива през цветните стъклописи и пада върху огледалата с растителни мотиви, лампите на Tiffany, мозаечния под и гравирания парапет. Ефектът е фантастичен, докато тълпите от туристи не ви върнат обратно на земята.

За обяд се отправете към 80-годишното заведение Aux Armes de Bruxelles, близо до площада Grand' Place, където се предлагат едни от най-свежите миди, в допълнение с френски пържени картофи и майонеза. Истинските брюкселци ядат първата мида с пръсти и след това използват празните черупки като инструмент за загребване на останалото. Не забравяйте да си завършите мидената супа с кора хляб.

Ако имате нужда да избягате от туристите, идете в заведението Au Vieux Bruxelles, което се намира в сърцето на оживения Сонгоански квартал, където сервират страхотни миди, приготвени с бира, къри и синьо сирене.

Тези, които търсят да си купят изгодни неща в Европа, се скупчват до Place du Jeu de Balle в битпазара на един от най-старите площади в Брюксел. Пазарът предлага всичко - от африкански маски и ретро кинаджийски столове до фалшифи репродукции на стари белгийски майстори като Брьогел. На околните улици - Rue Blaes и Rue Haute – ще откриете чудновата смесица от антикварни мебелни магазини, галерии и кафенета.

Вървете пет минути на север от Sablon, заможен район, посещаван най-често от буржоазни възрастни дами, чието облекло съвпада с това на френските им пудели. В еврейския квартал се намира Place du Petit Sablon, малък и живописен парк, разположен до внушителна готически църква, с ограждания направени от майстора на Арт Нуво Пол Анкар, както и статуи на известни белгийци, за които никога не сте чували.

Хапнете нещо шоколадово при Pierre Marcolini, едно от най-добрите места в града, от които можете да си купите шоколад. Магазинът предлага асортимент от 33 шоколада, включително трюфели и тъмен шоколад, които струват 16,50 евро.

Някои ресторанти в Брюксел ви оставят поне чувство за замаяност, ако не останете много впечатлени от тях. Заведението Museum Brasserie, ново място от шефа на Flemish Питър Гесенс, е сред тях. Друг негов ресторант, Hof van Cleve, има три звезди Мишелин. Седнете в ресторанта, който се намира в сградата на Виктор Орта, част от Кралските музеи на изящните изкуства( Royal Museums of Fine Arts ). Кухнята специализира с класически белгийски ястия. Там ще откриете чудесни вина и изключително вкусни десерти.

След вечеря идете в триетажния бар Goupil le Fol, който се намира в сградата на бивш публичен дом и прилича на нещо средно между опиумен бордей и порно-място през 70-те години на ХХ век. Стените са покрити със стари картини на голи хора и пейзажи, както и стари грамофонни плочи. Потънете в един от диваните, поръчайте си едно от любимите плодови вина на собственика и се забавлявайте до ранните часове, с песен на Едит Пиаф, която свири от съседния джубокс. Ако не сте толкова бохемски настроени, трябва да останете на долния етаж. Клиентелата става все по-неприлична с изкачването на всеки един по-горен етаж

Можете да откриете тази верига от фурни в Манхатън или Париж, но оригиналът Le Pain Quotidien се намира в Брюксел и остава едно от по-добрите места за закуска в града. Фламандската пекарна се намира на Grand Sablon и има много дървени маси, препълнени със сладка, шоколади и хляб. Чакането може да бъде досадно, но си заслужава - хлябът е изваден горещ от фурната, кафето е сервирано в големи купи и сиренето е винаги прясно. Закуската за двама излиза около 40 евро.

Разходете до Château de la Hulpe, очарователен замък във френски стил, построен през1842 г. Замъкът обикновено не е отворен за публиката. И чифликът на основната крепост подслонява фондацията Folon, която показва творбите на плодотворния белгийски художник Жан-Мишел Фолон.

Опитваме да „пробием" на белгийския туристически пазар

Това стана на международното туристическо изложение BTExpo, което се провежда в Брюксел от 13 до 14 декември  2007 г.

Страната ни е за трети път на изложението и е там на основание Програмата за национална туристическа реклама през 2007 г.

България е представена на щанд  с площ от 27 кв.м. от туристическите фирми ДМ Тра-

вел, Астрал холидейс, Туризъм инвестмънт и Столична община.

На пазар Белгия през 2006 г. е отчетен спад от 1.38% спрямо 2005 г. По предварителни данни на НСИ обаче за първите девет месеца на 2007 г. белгийските туристи у нас са 31.5 хил. души, което представлява над 8% ръст.

В момента основните туроператори, предлагащи пътувания в България за белгийски граждани са Neckerman и TUI, които държат над 90% от пазарния дял за България.

България става все по-привлекателна за белгийските туристи

България става все по-привлекателна туристическа дестинация за белгийците, пише в последния си брой френскоезичният вестник "Либр Белжик" в информация за туристическите тенденции в Белгия през тази година, съобщава БТА. Турция възобновява успеха си във връзка с предстоящата лятна ваканция, а България я следва по стъпките. На тази страна се дължат една трета от допълнителните резервации за ваканционни пътувания със самолет, отбелязва "Либр Белжик". От белгийската туристическа служба обяснили, че този нараснал туристически интерес към страната ни се дължал преди всичко на "отпадането на задължението да се представя паспорт". Като цяло туристическите записвания с използване на самолет В Белгия за тази лятна ваканция са се увеличили с 5,1 на сто в сравнение с миналата година. Същевременно записванията за по-дълги дестинации са спаднали c 5,5 на сто.

ТУРИЗЪМ

През 2004 г., броят на белгийските туристи в България е 30022 души, докато през 2003 г. те са 32176.

За дванадесетте месеца на 2005 година 32,583 белгийски туристи (-3.71% спрямо съшия период на 2004 г.)) са посетили България.

Градът на бирата

Колкото и белгийци да срещнеш, всеки ще ти каже, че ако не стигнеш до Брюж, все едно не си бил в Белгия. По правило не обичам и местата, включени в рекламни брошури на туристическите компании, където хората се тълпят като по команда. Но с Брюж не е така. Когато пристигнеш на централния площад и усетиш мириса на топъл шоколад и гофрети, разбираш, че си е заслужавало да послушаш околните. До Брюж се стига за час с влак от Брюксел. Билетът е 12 евро и важи за 24 часа, а влакове има на всеки половин час в едната и другата посока. Това е идеалното място за разходка, за пикник с приятели, да се отдалечиш от големия град и да си починеш в атмосферата на старите времена.

Градът е създаден през IX век като крепост, която да защитава страната от набезите на викингите. Днес улиците са добре поддържани, фасадите на къщите са запазили стария си вид, билбордовете са забранени, а трафикът на коли е силно ограничен. За сметка на това често използвани от туристите са файтоните. Няма проблем да разгледате забележителностите и пеша, защото те са събрани в рамките на някогашните крепостни стени. Не си мислете обаче, че тук единственото забавно са музеите, водните канали и църквите. Брюж се слави и като шопинг център. В дните от края на седмицата по търговските улици на новата част на града е препълнено с пазаруващи белгийци и туристи.

През XIII век Брюж получава славата на международен център на търговията с платове. Търговците влагат парите си в разкошни къщи, църкви и обществени сгради, невиждани дотогава в цяла Европа. Естествено първото, което направили, бил пазарът. Маркт в сегашния си вид се появява през XIII век. Сградите, които днес го ограждат, са изградени век по-късно. Една от къщите е била дом на английския крал в изгнание Чарлз Втори през XV век. В долната част на площада се издига камбанарията. Това е едно от местата, от които можете да видите цял Брюж от височина 83 метра. На последния етаж на кулата се съхранява Хартата на града.

Ако завиете вдясно покрай нея, може да се озовете направо до дока на баржите за разходка из речните канали на града и така да откриете един много романтичен Брюж. Ако се откажете от опашката, която се извива с километри, може просто да опитате различни шоколадови лакомства и да разгледате магазини за дантела и гоблени, които са пръснати из уличките. Така неусетно се стига до музея “Грютхюс”. В огромната къща, изградена на принципа на лабиринта, сега са подредени колекции на изящното и приложно изкуство. В миналото къщата е била дом на търговеца, който единствен е имал право да събира таксите от вноса на грют - смес от подправки, които се прибавят към ечемика при варенето на бира. В комплекса е запазена автентична кухня и църква от 1472 г.

Където и да обикаляте из градчето, не пропускайте разходка из парка Минуотър. Наоколо цари спокойствие и прохлада от езерото. Още през 1448 г . Максимилиан Австрийски издава заповед езерото Минуотър да се насели с лебеди в памет на канцлера Пиер Ланше, който бил обезглавен от брюжци. По-късно тук се заселили и патици за радост на туристите. Малко по на юг е внушителният комплекс, ограден с каменни стени, Бежинхоф, наречен на името Сестрите Бежини - братство появило се през 1245 г. Те живеели и се обличали като монахини, но не давали обет пред Бога. Те можели да се върнат към светския живот, щом пожелаели. Зад високите стени сестрите си построили къщи , в които живеели. Комплексът е изграден между три канала, а белите фасади на къщите се открояват на фона на зеленината на парка наоколо. Днес в домовете вече не живеят Сестрите Бежини, а Бенедиктинки, които се заселили на това място през 1930 г. Малката църква в убежището на монахините и отворената за посещения къща привлича много туристи всеки ден.

Друга важна забележителност на Брюж е и Музеят на бирата. Той се намира в североизточната част на града в стара пивоварна, построена през 1902 г. До Втората световна война в града заработили над 30 пивоварни. В музея освен уреди, използвани при приготвяне на пивото, има запазени и документи, които разказват вековната история на бирата и пивоварните в града. До музея се намира и известната пивоварна "Де Гуден Бум", в която се произвежда известният Брюж трипел и т.нар. бяла бира.

Всъщност Белгия произвежда най-много видове бира в света. Най-старият вид бира "Брюж Трапис" се появява през средновековието, когато местни монаси открили рецептата. Пивото се появило още по римско време, когато Белгия била галска провинция. Бирата тогава бил домашен продукт, докато манастирите не се заели с приготвянето й и не започнали да прибавят хмел. Днешната продукция все още изцяло се контролира от петте Траписки манастира. Най-известната марка от общо 20-те трапистки бири е "Шимей". Белите бири се произвеждат в Западна Белгия, в района на Хогаарден. Затова и най-известната марка сред тях е на името на района, в който се произвежда. Леко кисела и със слабо алкохолно съдържание бялата бира изглежда така, защото при ферментацията добива "пресечен" бял цвят. Обикновено лятото се сервира с резенче лимон. Третият вид бира се прави в Сиенската равнина. Технологията е чрез естествена ферментация на дрожди, към които се добавят билки. Пивоварните за този вид бира се славят с лошата си хигиена и според белгийците са може би единственото производство, което не се подчинява на стандартите на ЕС. Причината е, че трябва да се осигурява среда за развитието на гъбите, които водят до естествена ферментация. Пивото се оставя да отлежи около 5 години в бъчви от необработено дърво. Клиентите в баровете я получават в специална чаша за всяка марка бира. Най-странна е чашата на "Куак", която прилича на колба от химическа лаборатория.

Изходящ туризъм
Изходящите пътувания на белгийците възлизат на 12.6 млн. а нощувките в чужбина на 105.7 млн. за 2007 година. Международните разходи на белгия за миналата година, като изключим въздушните, възлизат на 12 билиона USD, което е с 14,1% повече в сравнение с предходната година.

Двама от петима белгийски туристи заминават за Франция. Испания с 3 млн. и Германия с 1,9 млн. са следващите главни дестинации. САЩ е единствената дестинация извън Европа, която е включена в топ 10.

Пътуванията през почивния период на белгийците са 90% от броя на всички пътувания. 2/3 от тези пътувания са с цел почивка, следвани от посещения на роднини и приятели (19%). При бизнес пътуванията, тези с цел конференции/презентации/инсентив турове са 62%, докато традиционните бизнес пътувания са 38%.

46% от пътуванията в чужбина се осъществяват през лятото (юли - септември) с рязък спад през октомври.

Средно белгийският турист е прекарал 9,7 нощувки в чужбина за 2007 г. Повечето от пътуванията (53%) са с направени от 1 до 7 нощувки. Пътуванията във Великобритания са най-кратки (3.9 нощувки), докато за останалите дестинации са по-дълги (около 12,8 нощувки).

Почти половината от пътуванията са направени с автомобил (49%), следвани от авио-транспорт (33%) и автобуси (8%). 38% от пътуванията на белгийските туристи до Великобритания са направени по море, а 15% с влак.

Пътуванията за които белгийците заплащат за настаняване са 77%, а останалите 13% са туристи, които ходят на почивка в свои вили и хижи. Средно харчат 682 евро за пътуването и 82 евро за нощувка.

Мъжете (52%) са по-склонни да пътуват в чужбина пред жените (47%), има и 1%, които не са ориентирани какъв пол са J. От 35 до 44 год. е основния поток на туристите, следвани от 15 до 24 год. възраст.