Катедра “международни отношения” п р о г р а м а
Изтегляне 88.76 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- П Р О Г Р А М А
- А. Основна
- Б. Допълнителна
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = КАТЕДРА “МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ”П Р О Г Р А М АЗа кандидат-докторантски изпитНаучна специалност “Световно стопанство и МИО” – 05.02.10 (Европейско политическо сътрудничество и интеграция) С О Ф И Я, 2008 I. СЪЩНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ Същност и исторически характер на международните отношения (МО). Основни подходи към определяне съдържанието на категорията “МО”: политико-правен и социологически подход. Роля и значение на МО за световното развитие. II. СИСТЕМА НА МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ – І Среда на системата. Структура. Типове системи. Исторически състояния на системата на междудържавните отношения. III. СИСТЕМА НА МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ – ІІ Равнища в структурата на системата. Политически регион. Политически субрегион. Взаимодействието между равнищата на системата. Фактори на промяна в системата на международните отношения. ІV. ХАРАКТЕРИСТИКА И МЕТОДОЛИГИЧНИ ВЪПРОСИ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР НА ОСНОВНИТЕ ФОРМИ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Функция, роля и значимост на отделните форми на МИО. Еволюция в развитието на тези форми – появата и високия ръст на относителния дял на новите форми на МИО, като например международната търговия с услуги, много големият ръст на международната миграция на работна сила, на износа на капитал. V. ДЪРЖАВНОТО И ИНТЕРНАЦИОНАЛНО РЕГУЛИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Основни елементи на регулативния механизъм на съвременните международни икономически отношения. Автономно национално държавно регулиране на външноикономическите връзки. Основни фактори и предпоставки за националното държавно регулиране и рамки поставени от международни организации. Цели на това регулиране. Регулиране на МИО на международно равнище – двустранно и многостранно, в рамките на Световната търговска организация и др. VI. Глобализационният феномен и МО Определения. Хетерогенност на концептуалния фон: модерност - индустриалност-интернационалност; постмодерност–информационност- глобалност. Съотношения с ТМО: междудисциплинарност; време– пространство-процес; вътрешно-външно-международно. Трансформация в състава и йерархията на субектите, външнополитическия процес, формите на поведение и общуване, стабилизиращите структури. Неравномерност на формиращите процеси. VII. Глобализация и интернационализация Интернационализация–междудържавност. Глобализация-транснационалност. Предмодерни и модерни форми и етапи: световноикономически, военнополитически. Актуалните глобализационни процеси: 60-90-те години на ХХ век: информационна и постконфронтационна парадигма. VIII. Неоикономиката Постиндустриализъм. Характеристики и етапи на аграрната и индустриалната революция. Информационната революция. Иновационната сфера: дългите цикли и смяната на технологичните парадигми. Демасовизация. Веществени и интелектуални компоненти на възпроизводството. Знание и информация. Производителност и продуктивност. Растеж и развитие. Спестявания и инвестиции. Обяснителната сила на стойностните категории. В търсене на нов категориален апарат. IX. Глобалната икономика-І Форми на разделението на труда. Световен пазар-световно стопанство-глобална икономика. Неравномерно развитие на външноикономическите връзки през ХХ век. Транснационалните корпорации и банки. Вълни на сливания и поглъщания. Информационно-финансовите структури и пазари. X. Глобалната икономика-ІІ Синхронност и асинхронност на икономическите цикли. Структурни кризи. Квазипроизводствени цикли, виртуални финанси, глобален монопол над природоползването. Еволюция на корпоративното, държавното, наддържавното регулиране. XI. Източници на противоречия в ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА Социалноикономическата парадигма: бедни-богати. Догонващо и неравномерно развитие, участие в глобализационния процес: център-периферия, страни в преход. Глобално разширяване на конкурентното пазарностопанско пространство. Промени в баланса на силите: глобални, регионални. Социалната държава и икономическия космополитизъм. Унификация и диферениация: етноцентризъм, фундаментализъм. XII. Анархия или управляемост НА ПРОЦЕСИТЕ В ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА Понятие за кризи на преходите: сигурност-стабилност-развитие. Макроцикличност на процесите. Парадоксите на постконфронтационната стабилност и взаимната зависимост: форми и ефекти. За кризата на глобализацията: проявления в различните направления на отношенията и международните институти. Понятие за световен ред. XIII. Новият световен ред Предпоставки на НСР: множественост на субектите; трансформация и отмиране на части от традиционното управление; отсъствие на легитимен заместител. Резултат: систематични кризи; крайни форми на регулативна намеса. За структурните конфигурации: двуполюсен, еднополюсен, многополюсен свят. Понятие за т.нар. многоорганизационен ред. Фигури на взаимодействията: империални, хегемониални, йерархични, егалитарни. Xiv. Основни стабилизиращи структури Глобално общество и световно правителство: реалност и екстраполизъм. Тези: преход от политика към управление; глобално управление без световно правителство; политически пазари и тяхната интернационализация. Йерархизираният клуб на развитите държави – квазисветовно правителство. Глобалните корпорации, фондове и консултанти като стратегически играчи. Регионалните икономико-политически съюзи. Бретън-уудските и другие институти и структури. xV. Ключови регионални фактори Геополитика и геоикономика – традиция и еволюция. Тезата за геостратегическите играчи и ключовите геостратегически зони. Основни региони: икономическа и политическа динамика, стабилност, посока и степен на вътрешни взаимодействия и интегрираност, междурегионални взаимодействия. XVI. МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЛИКТИ Същност, природа и видове международни конфликти. Алгоритъм “спор – криза – конфликт” – характеристика. Фази в развитието на конфликта. Възможности и способи за разрешаване на конфликтите. Етнически конфликти. XVII. МЕЖДУНАРОДНА СТАБИЛНОСТ Подходи за постигане и запазване на стабилността на системата на МО. Универсални и утопични подходи. “Нов световен ред”. Частични подходи и едностранни инициативи. Системи за колективна сигурност. Контрол над въоръженията и разоръжаване. XVIII. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ИНТЕГРАЦИЯ Равнища на международно сътрудничество. Международни режими. Политическа интеграция – понятие и политико-правен механизъм. Регионална и отраслова интеграция. Националният суверенитет в процеса на политическа интеграция. XIX. ИКОНОМИЧЕСКИ СРЕДСТВА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА-І Средства за икономическо стимулиране и принуда – заеми и кредити, тарифи, квоти, ембарго и бойкот. Икономическа война – блокада, черен списък, дъмпинг, награди и други. XX. ИКОНОМИЧЕСКИ СРЕДСТВА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА-ІІ Външната помощ като инструмент на политиката. Трансфер на технологии. Управленски услуги. Икономически съюзи. XXI. ПОЛИТИЧЕСКИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ И ИНТЕГРАЦИЯ Следвоенно статукво. План Маршал. Студена война. Европейската идея. Проекти за обединение: Моне, Шуман, Европейско обединение за въглища и стомана, ЕВРАТОМ. Римските договори. Механизми и форми на обединение. XXII. ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕХАНИЗМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (ЕПС) Предистория: Европейската отбранителна общност и Европейската политическа общност; план “Фуше” и други опити за създаване на институционални рамки на политическото сътрудничество на страните от ЕИО през 60-те години. Цели и механизми на ЕПС: Конференцията в Хага (1969); Люксембургският доклад (1970); Копенхагенският доклад (1973); Лондонският доклад (1981). Създаването на Европейския съвет. XXIII. ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ: ФУНКЦИОНИРАНЕ Структурни и общи политики: селскостопанска; търговска; икономическа и валутна; регулиране на конкуренцията; транспортна; енергийна; изследвания и технологии; социална; регионална; защита на околната среда и на потребителите. XXIV. ДОГОВОРЪТ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ (ДЕС): ОТ СЪТРУДНИЧЕСТВО КЪМ ОБЩИ ПОЛИТИКИ Подготовка и подписване на ЕЕА. Значението на ЕЕА за ЕПС. Новите реалности в края на 80-те години и в началото на 90-те години и тяхното значение за развитие на обединителните процеси в Западна Европа. Предложението на Митеран и Кол от 1990 г. и подготовката на ДЕС. Договорът от Маастрихт и учредяването на обща външна политика и на обща политика на сигурност и отбрана. XXV. РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ Европейска валутна система. Програмата за единен вътрешен пазар. Икономически и валутен съюз. XXVI. ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА СИГУРНОСТТА Същност и условия за икономическа сигурност. Заплахи за икономическата сигурност – тероризъм, международна организирана престъпност и проявените й форми – пране на пари, търговия с оръжие, вкл. оръжия за масово унищожение, наркотрафик. XXVII. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ – ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ: Проблеми на целеполагането във външната политика. Въпросът за трайните национални интереси и външнополитическия курс. Трансформациите в международната система и в страната и преподреждането на външнополитическите приоритети. XXVIII. НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ – ЗАПЛАХИ И АЛТЕРНАТИВИ: Външна политика и национална сигурност. Заплахи за националната сигурност на България (вътрешни, външни). Доктрина за национална сигурност. Пътища за осъществяване на българската национална сигурност: членство в НАТО, ОССЕ и регионалната стабилност. ЕС и българската национална сигурност. XXIX. ПОЛИТИКАТА НА РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕС НА ИЗТОК Критерии и процедури. Стратегията от Есен. Постоянната конференция. Партньорство за присъединяване. Европейско споразумение за асоцииране на България с ЕС. XXX. ПРИОРИТЕТИ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ Приоритети във външната политика на България – интегрирането на България в европейските и евроатлантически структури. Интегрирането като двустранен и многостранен процес. Проблеми на сигурността в етапите на интегриране – ОПОВОС. Регионална политика на България в Югоизточна Европа. XXXI. ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. И ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА. Членството на България в Европейския съюз и отношенията й с трети страни. = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = Л И Т Е Р А Т У Р А А. Основна
Б. Допълнителна
19. O’Neill M. The Politics of European Integration. Routhledge, 1996. = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = Консултации и допълнителна литература – в Катедрата. ============================================================ Каталог: docs -> Konspekti2008 Konspekti2008 -> Системна (кибернетична) теория на управлението Konspekti2008 -> Програма за конкурсен изпит за докторантура по научна специалност 05. 02. 18 Konspekti2008 -> София 1700, Студентски град "Хр. Ботев", 81-95-505 Konspekti2008 -> Програма за изпит за кандидат-докторанти по научната специалност 05. 02. 20. "Социално управление" Konspekti2008 -> П р о г р а м а за кандидат-докторантски изпит по научна специалност 05. 02. 18 Икономика и управление Konspekti2008 -> П р о г р а м а за кандидат-докторантския изпит по научна специалност 05. 02. 18 Икономика и управление Konspekti2008 -> Конкурсен изпит за докторанти по научна специалност 05. 02. 08 " Приложение на изчислителната техника в икономиката" Изтегляне 88.76 Kb. Сподели с приятели:
|