Катедра по български език; Филологически факултет



Дата10.02.2018
Размер98.85 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 15/2/2012


Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по български език; Филологически факултет

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология

Специалност(и)

<наименование>1




Български език и френски език

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Съвременен български език (Стилистика)

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


IV курс

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


VIII семестър

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


3

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


доц. д-р Вера Тервел Маровска

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...

успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Стилистичната система на естествения език, вкл. и основно – на българския. Овладяват конотативните знакове от всички езикови равнища – фонетично, морфологично, синтактично, лексикално, словообразувателно. Осмислят своеобразието на лингвистичните знакове в естествените езици в порядъка на денотативното и на конотативното отразяване на информацията.

ще могат ...


Да разпознават и характеризират изразяването на понятийно-логическа, експресивна и емоционалнооценъчна информация в текста. Студентите трябва да владеят съвършено, в писмена и в устна форма, езиковата комуникация.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


аудиторно

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


За оптимална работа студентите трябва да владеят в задоволителна степен системно-структурната характеристика на езика (от традиционните курсове по фонетика, морфология, синтаксис и лексикология); основните взаимоотношения между теорията и историята на литературната наука и стилистиката като езикова дисциплина за художествения текст. Стилистиката трябва да бъде последният езиковедски курс в учебния план; преди нея да епроведено обучението по теория на литературата, историческа поетика, естетика.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Биха били полезни лекционни курсове по история на реториката, теория на литературата – традиционна и съвременна интерпретация (т. нар. нова реторика); история на лингвистичните учения; структурализъм и направления; датски структурализъм – Л. Йелмслев и др. под. Изучаване на индивидуалния стил на известни писатели и поети.

Ще бъде целесъобразно в процеса на обучение студентите да направят няколко стилистични анализа на художествени текстове по техен избор, които да представят пред колегите си. Да подготвят реферати за творчеството на стилист от античността или от 20 век с принос към съвременните стилистични теории - съобразно с предпочитанията си. Да проучат индивидуалния стил на избран от тях съвременен автор; да го сравнят с рецепцията на художествен текст от автор, работил преди повече от 50 г.; да сравнят критически проучвания на индивидуалния стил от филолози, съвременници на автора, от една стр., и от филолози, представители на нашата съвременност, от друга.

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Основна цел на дисциплината е да се разпознава и характеризира изразяването на понятийно-логическа, експресивна и емоционалнооценъчна информация чрез средствата на естествените езици. Студентите трябва да владеят съвършено, в писмена и устна форма, езиковата комуникация За оптимална работа студентите трябва да познават в задоволителна степен системно-структурната характеристика на езика (от традиционните курсове по фонетика, морфология, синтаксис и лексикология); основните взаимоотношения между теорията и историята на литературната наука и стилистиката като езикова дисциплина за художествения текст. Лекционният курс проследява възникването и утвърждаването на стилистиката, отликата й от нейния праобраз – античната реторика, и възникването на съвременната лингвостилистика, чийто основател е Ш. Баи. Стиловите черти на речевите разновидности дават основание за дефиниране на понятията колективен и индивидуален стил, обект на изучаване не само на стилистиката, но и на различни родствени с нея дисциплини като социолингвистика, психолингвистика и лингвистика на текста, функционална стилистика, теория и история на литературата, общотеоретична стилистика или стилистика на конотациите. Основната част от лекционния курс по стилистика е посветен на емоционалнооценъчните и експресивните възможности на езиковите единици, описани по езикови равнища: конотативните функции на звуковите конфигурации, на думите и семантиката им, на морфемите и граматическите форми на думите, на синтактичните конструкции с характер на отклонения от стандартните структури.

Стилистичната проблематика обхваща изучаването на езиковите знакове в речево-комуникативен, социо-културологичен и прагматико-психологически аспект. Тя дава възможност на студентите да формират както лингвистична и комуникативна компетентност – двете задължителни страни на знанията за езика и за речевата му реализация, така и разбиране за вътрешно- и външностилотворните фактори.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>

Основна литература:

Маровска, В. Стилистика на българския език. Пловдив, 1998; второ изд. –2007.

Мороховский, А. Н. И съавт. Стилистика английского языка. Киев, 1984.

Попов, Д. Стилистика. Шумен, 2001.

Попова, В. Българската стилистика до 50-те години на ХХ век. София, 1994.



Чизмаров, Д. Стилистика на българския език. Лексика и фразеология. София, 1982.

Допълнителна литература:

Авеличев, А. К. Возвращение риторики (вступительная статья). – Ж. Дюбуа, Ф. Эделин, Ж.-М. Клинкенберг, Ф. Мэнге, Ф. Пир,А. Тринон. Общая риторика. Москва, 1986.

Александрова, Д. Проблеми на реториката. София, 1985.

Античные реторики (сборник). Москва, 1978.

Аристотел. За поетическото изкуство. София, 1975.

Балли, Ш. Франзузская стилистика. Москва, 1961.

Лингвистика и поэтика. Москва, 1979.

Семиотика. Москва, 1983.

Белл, Р. Социолингвистика. Целы, методы и проблемы. Москва, 1980.

Блумфийльд, Л. Язык. Москва, 1990.

Бояджиев, Т. Българска лексикология. София, 2002.

Брезински, Ст. Журналистическа стилистика. София, 2003.

Брезински, Ст. Синтаксис и стилистика. София, 1994.

Васильева, А. Н. Курс лекции по стилистике русского языка. Москва, 1976.

Ватева, В. Функционална стилистика (със задачи и текстове за упражнения). Бургас, 2003.

Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 1. Фонетика; Т. 2. Морфология; Т. 3. Синтаксис. София, 1983.

Добрев, Д., Е. Добрева. Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука. Шумен, 1988.

Добрев, Д., Е. Добрева. Справочник на семиотичните термини. Шумен, 1993.

Дьо Сосюр, Ф. Курс по обща лингвистика. София, 1992.

Дюбуа, Ж., Ф. Эделин, Ж.-М. Клинкенберг, Ф. Мэнге, Ф. Пир,А. Тринон. Общая риторика. Москва, 1986.

Йосифова, Р., М. Илиева. Стилистика (Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнения.) ВеликоТърново, 1999.

Коларов, Р. Звук и смисъл. София, 1983.

Лазарова, М. Реторика. Теория и практика на убеждаващото говорене. Бургас, 2004.

Лекции по реторика. Съст. Д. Александрова. София, 1978

Лингвистика на текста. София, 1995.

Новиков, Л. А. Семантика русского языка. Москва, 1982.

Новое в зарубежной лингвистики. Вып. IХ. Лингвостилистика. Москва, 1980.

Новое в зарубежной лингвистики. Вып. V. Лингвистика текста. Москва, 1966.

Паси, И. Метафората. София, 1983.

Помагало по стилистика на българския книжовен език. Съст. Д. Чизмаров, Р. Йосифова. София, 1985.

Пражский лингвистический кружок. Москва, 1967.

Проблемы литературной формы. Ленинград, 1928.

Семиотика. (Сб. под ред. на Ю. С. Степанов.) Москва, 1983.

Станева, Хр. Стилистичен подход към динамиката на текста. София, 1997.

Станков, В. Стилистични особености на българския глагол. София, 1981.

Структурализм: “за” и “против”. Москва, 1985.

Теория метафоры (сборник). Москва, 1990.

Чакърова, Кр., П. Костова. Феноменът стилистична грешка. Пловдив, 1999.

Якобсон, Р. Работы по поэтике. Москва, 1987.

Янакиев, М. Записки по стилистика на българския език (циклостил). София, 1970.

Периодични издания

Библиотека Родна реч омайна, кн. 1-28.

Списание Български език – от 1952.

Списание Език и литература – от 1946.

Списание Съпоставително езикознание – от 1976.

Годишник на Софийския университет “Климент Охридски” – Факултет за славянски филологии.

Известия на Института за български език.

Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, т.5, Филологии – от 1977.

Електронни източници

Българска електронна лингвистична библиотека: http://www.belb.net


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците




30 ч. лекции; 15 ч. семинари и упражнения

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Оценката по дисциплината стилистика се формира от равнището на показаните знания на писмения изпит (80%) и впечатлението на асистента от участието на студентите в семинарните занятия (до 20 %, но само като възможно завишаване на оценката от положения писмен изпит).

Студентите имат също възможност по избор – писмен изпит или самостоятелна разработка на научноинтерпретативно или научноизследователско съчинение под формата на курсова работа. Те защитават своето изследване в последните часове за упражнения и го представят в окончателен вид на лектора. Оценката им се формира по същия начин – 80 % от курсовата работа и 20 % - от представянето им по време на семинарните занятия (но само като възможност за завишаване на оценката на самостоятелното им изследване).

Изпит или оценка на курсова работа – научноинтерпретативно или научноизследователско съчинение

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


български език

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


доц. д-р Вера Тервел Маровска

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)



б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 10 февруари 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница