Катедра по славянска филология



Дата25.02.2018
Размер76.46 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 4/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по славянска филология

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


Филология

Специалност(и)

<наименование>1


Славянска филология

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>


Културна анторопология на славяните

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС ‘магистър’

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


1

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


2

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


4

8.Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>


Доц. д-р Владимир Пенчев

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...




Курсът е структуриран в няколко проблемни кръга, фиксиращи едно поетапно навлизане в проблематиката и позволяващи запознаване с етничното битие на славянството като съобщност, разкриване на етничните явления и процеси, развивали се на славянската етнична територия, анализ на системните прояви на етничното в славянската етнична среда, показване на славянската етнична специфика в общественото развитие на Европа, извеждане на функциониращите в славянските общества традиционни системи и т. н. Курсът има за цел да даде на студентите от посочената специалност нужната информация за славистичните проекции на етноложкото познание. Славистичният дискурс позволява да се анализират нещата в един средно-, източно- и южноевропейски контекст, което значително разширява обсега на обучението и задълбочава знанията на студентите.

ще могат ...


Може да се очаква, че след курса студентите ще придобият основна представа за етничната специфика на славянството, за етнокултурните явления и процеси, протичали и протичащи в славянската етнична среда и т. н.

Студентите ще получат предвидения за дисциплината брой кредити.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно (лекции)

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Няма.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Курсът е в пряка връзка с всички останали дисциплини, които се изучават в специалността, като предлага допълнително познание за проявите на етничното в славянската културна среда.

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


В приложение.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


АВС на етнологията. Т. 1., С., 1992; Т. 2. С., 1999;

Арнаудов, М. Очерци по българския фолклор. Т. 1. С., 1997;

Бромлей, Ю. Етнос и етнография. С., 1976;

Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията. С., 1992;

Гейщор, А. Митология на славяните. С., 1985;

Гелнър, Ъ. Нации и национализъм. С., 1999;

Георгиев, Б. Общностите – нашият дом. С., 1991;

Динеков, П. Български фолклор. С., 1992;

Ериксън, Е. Идентичност (младост и криза). С., 1996;

Етнография на България. Т. 1. С., 1980;

Епос-етнос-етос. Епосът във фолклорната култура на балканските и славянските народи. С., 1995;

Живков, Т. Ив. Народ и песен. С., 1977;

Живков, Т. Ив. Етнокултурно единство и фолклор. С., 1987;

Живков, Т. Ив. Етничният синдром. С., 1994;

Живков, Т. Ив. Увод в етнологията. Пловдив, 1999;

Живков, Т. Ив. До следващата запетая. С., 2000;

Идеи в културологията. Т. 1. С., 1990; Т. 2. С., 1993;

Исследования в области балто-славянской духовной культуры. М., 1990;

Карагьозов, П. Някогашните славяни днес. С., 1997;

Касирер, Е. Есе за човека. С., 1996;

Леви-Строс, К. Структурална антропология. С., 1995;

Михайловска, Е. Цивилизация и цивилизации. С., 1992;

Нидерле, Л. Быт и культура древних славян. Прага, 1924;

Обреди и обреден фолклор. С., 1981;

Панчовски, Ив. Пантеонът на древните славяни и митологията им. С., 1993;

Пенчев, Вл. Паралакс в огледалото, или за мигрантските общности в чуждоетнична среда. С., 2001.

Пространства на другостта. С., 2006.

Романска, Цв. Славянските народи. С., 1977;

Романска, Цв. Славянски фолклор. С., 1970;

Романски, Ст. Славянска етнография. С., 1943;

Рыбаков, Б. А. Язычество древних славян. М., 1981;

Славяне: этногенез и этническая история. Л., 1989;

Тодоров, Цв. Лекции по славянска етнография. С., 1953;

Фотев, Г. Другият етнос. С., 1994;

Славянский и балканский фольклор. М. (поредица);

Списание “Български фолклор” (течението от 1990-те и 2000-те г.);

Списание “Българска етнология” (течението от 2000-те г.).

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекционният курс е комбиниран – съчетава се традиционният начин за водене на лекции, от една страна, с постоянни обсъждания на разглежданата проблематика, от друга.

Извънаудиторната заетост на студента се състои от:

- самостоятелна работа в библиотека;

- консултации с преподавателя;

- подготовка за лекционно занятие.

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Оценяването и набирането на кредити включва:

  • Присъствие на лекции– 20%;

  • Участие в обсъждания – 20%

  • Резултатът от семестриалния изпит – 60%

Изпитът се провежда чрез тест и устен по конспекта

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български език

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително


Няма

19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


доц. д-р Владимир Пенчев

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)



б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 25 февруари 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница