Катедра „социология” икономика и социология

Александър Панайотов

Икономика и образование – във връзка с дейността на международната фондация „Св.св. Кирил и Методий”

Финансовата несъстоятелност - мотив или бариера за българите да продължат обучение в престижен университет в чужбина

Студентските бригади

Зара и Големия брат – печелившият....

Корупцията през погледа на един млад социолог

Защо „хората от пещерата” биха убили, този, който иска да ги освободи

Без значение, в коя част на България се намира едно висше учебно заведение, създадената и поддържана в него академична общност не само, че надгражда личността, но и формира съответен начин на мислене и световъзприемане. Вече трета година студентите от специалност Социология към Правно – Историческия факултет на ЮЗУ “Неофит Рилски” (Благоевград) и тези от УНСС (София), верни на традицията, организират своя научна конференция.

Третата конференция се проведе през м. март 2005 г. и бе на тема: Икономика и социология.

Да се говори за традиция в такъв кратък период звучи пресилено, но студентите уверени в своите възможности са убедени, че идеята на Клуб на социолога към двете специалности не е загубена кауза и продължават поетата инициатива.

Големият интерес и множеството доклади на участниците и от двата университета се вписва в поредицата от начинания на катедра „Социология” във връзка с десет годишнината от създаването на специалност „Социология” към ЮЗУ „Неофит Рилски” под ВЕЧЕ утвърденото мото: В търсене на смисъл и/ или...

Наистина един социолог „в търсенето на смисъл” би могъл да състави необходимия колаж, който да представи думите на Питър Бъргър, че “нещата не са такива, каквито изглеждат”. Може би е подходящо да се продължат разсъжденията на този истински изследовател, че едно от първите правила на социологията е да се познават другите хора и техните светове, да се приеме като напълно естествен и нормален факт съществуването на другостта, на различието.

Неминуемо някой ще си зададе въпроса: за какво е нужно да се правят такива конференции? Не е ли това губене на време?

Начинания от този вид дават възможност на студентите да създадат свое интелектуално пространство, да се представят периодично в него, да се сравняват, да го поддържат във виртуалното пространство и така да натрупат необходимото самочувствие и увереност, че могат да приложат придобитите теоретични знания и опит при анализирането на проблеми от обществения, икономическия, социалния и културен живот на модерните общества.

Ценното на работата на терен е, че като участваш и се научаваш да правиш нещата. А нали, стратегията на висшите учебни заведения се изразява именно в подготовка на такива завършващи студенти в лицето на които институциите, организациите и фирмите в страната ни да могат да разчитат на добри професионалисти.

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ,

КАТЕДРА „СОЦИОЛОГИЯ”,

ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ”

Връщам се година и половина по–късно. Градът е останал същия. Средно голям, областен град, със същите онези плюсове и минуси, които видях тогава, когато за първи път се потопих в атмосферата му. Първата ми среща с него бе през онази 1996 г., в която ме приеха в най–големия университет за Югозападна България. Пристигайки на гарата ме обзе панически страх от неизвестното, от мистерията около онази величествена сграда, зад която бе академичната общност.

След време, когато отмина стресът от свикването с новото място и новите хора, когато бариерата между преподаватели и студенти бе преодоляна градът се преобрази. И не само за мен, той се променя и за всички онези дошли да се обучават ученици и студенти, които трябва да се приспособяват към него.

Благоевград.

За него ще кажа и преди, и сега градът привлича със спокойствието, с отсъствието на онази забързаност и динамика, така присъща на големите градове. Една малка територия, която ти дава много мили неща и места, в която все някъде ще срещнеш познато лице, било то колега от университета, или колега от работата. Това ще кажат и онези, които също като мен са живели и живеят в него, и това е положителното.

В какво се изразява отрицателното, минусите?

Те са свързани с известната взаимна обвързаност между търсене и предлагане на работа. Този така необходим фактор за много от учащите и завършилите такива, за да могат да съществуват, колкото и грубо да звучи. Те трябва да оцеляват със собствени сили. Нещата тук не са се променили особено. Младите хора търсят прилична работа, добре платена, с нормирано работно врем,е или работа отговаряща на квалификацията, която са получили. Те търсят и една компенсация за труда и средствата, които са вложили по време на своето следване.

Но оправдават ли се очакванията им?

Не е трудно да се разбере. Трябва само да се разходиш по иначе хубавата и изпълнена с пъстри и примамливи витрини на магазини централна част и да видиш действителността. А тя е - Млади момичета, които стоят на щандовете зад витрините в очакване на поредния клиент – купувач на предлаганата стока. А на лицата им рядко и много трудно се появява и забелязва усмивка.

“За какво да променям интериора, манекените, да влагам въображение.” Именно тези думи много често може да чуеш, като обяснение за апатичното настроение на повечето продавачки по магазините. Тези млади момичета толкова често поглеждащи часовниците, които отмерват края на работния ден нямат нужната мотивация.

А каква може да е мотивацията?

Първата асоциация на всеки е парите, работната заплата. Да възнаграждението е безспорен фактор за мотивация на персонала. Но дали само то е достатъчно, за да те накара да отиваш с удоволствие на работа?

Познавам хора, които взимат доста прилична заплата с оглед предлаганата такава в града и пак поглеждат часовника. Тези лица не изпитват удоволствие от това, което вършат. Защото не високата заплата е само критерии, на основа на които да изпиташ щастие от работата, която упражняваш.

Има и още нещо... Атмосферата на работното място, сутрешният поздрав на колегите, шегите и приятелския тон по време на работа, и най – вече отношението на работодателя. Всички тези малки на пръв поглед неща дават магията на това да останеш там, да бъдеш част от колектива.

Сякаш обаче местните така наречени бизнесмени – т. нар. работодателите още не са отчели този психо- социален феномен и смятат, че ти след като работиш в неговата фирма или магазин трябва да се съобразяваш с настроенията му. Да знаеш задълженията и правата си на работното място, но и да си на ясно, че ако шефа днес реши той може и да те отстрани без значение, колко много се стараеш.

Тук обаче си задавам въпросът - защо го позволяваме? Защо българинът не си знае цената?

Нищо ли не струват годините прекарани в университета, в които си усвоявал знания и умения? Нищо ли не струва инвестицията ?

Толкова много въпроси, а къде са отговорите. Може би само ние сами за себе си можем да си ги дадем.

Най – напред трябва да отбележа, че нашите университети дават не само нужното качество на образование, което ни подготвя като конкурентна работна ръка за нашия, но и за международния пазар на труда. Университетът дава и още нещо. Днес висшето ни образование и страната ни се стреми да отговори на различните изисквания на Европейския съюз. И в тази връзка младите хора, които постъпват в него трябва да знаят, че много от тези учебни заведения имат сключени договори с редица чуждестранни университети (например програмата Сократес – Еразмус) за обмен на студенти и преподаватели.

Наред с това тези млади хора, които напускат ученическите чинове трябва да знаят, че завършилите български ВУЗ те могат да продължат да специализират в него като докторанти, като по този начин да усъвършенстват знанията и уменията придобити в професионално – квалификационната степен магистър. Това пък им дава възможност да кандидатстват за преподаватели и така сами да предоставят своя опит. А това на свой ред си струва. Повярвайте ми, магията да преподаваш и всички онези попиващи жадно очи, които те карат да се чувстваш полезен, и жив изпълват, и осмислят деня ти..

Само, когато осъзнаем това ние няма да позволяваме да ни експлоатират и то тук в страната ни. Няма да го позволяваме, защото не сме избягали. Най–малкото поради този факт те ни го дължат – работодатели, политици, общество. Ще търсим правата си, но и най – вече, знаейки своята цена, и себеуважавайки се ние ще бъдем на подходящата за нас работа, с колегите, които ще се превърнат в наш втори дом. Нека знаем цената си.

Сравнителна характеристика на ценностната система на студентите от специалност Социология (Благоевград, София)

Ани Георгиева, Венета Ангелова,

ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, УНСС
Ценностите които всяка личност носи в себе си играят огромна роля за по-нататъшното му развитие като човек. За пътя по които ще поеме. Новото информационно общество в което живеем, довежда до преобръщане на ценностните системи на младото поколение.

Моята задача бе да изследвам и анализирам сходствата и различията в ценностните системи на студентите от специалност социология в ЮЗУ Благоевград и студентите от специалност социология в УНСС София. Или по точно как ценностната система на двете групи студенти влияят върху тяхното активно действащо поведение.

За целта използвах метода на ценностния профил, които включва общо 30 ценности: Десет инструментални; Десет универсални и Десет Темпорални. Като всеки анкетиран номерирайте ценностите последователно по значимост с цифра от 1 до 30. Като с 1 отбелязва най-важната, с 2 следващата по важност и така до 30, която е най-маловажна. Като задължително се посочва и влиянието на всяка ценност върху неговото активно действащо поведение.

След направената обработка на информацията се определят 10 ценности за всяка група по отделно, които оказват най-голямо влияние върху конкретната група.

Резултатите са следните:

Без съмнение и двете групи студенти поставят на първо място Здравето ( със средна 2.1 и 4 )като ценност която оказва най-голямо влияние в тяхното ежедневие и поведение. Безспорен факт е че Ако не се чувства човек здрав и бодър, не би могъл да предприеме каквито и да е действия и да върши каквато и да е активна работа. А за един студент по социология това е особено важно тъй като тази професия изисква всеотдайност, много сили и упоритост.

Малко учудващо лично за мен на второ място в ценностния профил на студентите се появява Приятелството ( със средна 5.5 и 5.2). В света в които живеем по характерна е вечната борба, съперничеството и бегло прикрития егоизъм. Но фактът, че срещаме приятелството тук, показва че може би бъдещите социолозите са успели да запазят в себе си истинската същност на едно приятелство – или както казва Ницше „Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие” Човек трябва да не цели само материални постижения, а също така и моралните, душевни радости. Приятелството е извор на цялото щастие което може да ти се стовари на главата.

На следващо трето място студентите от ЮЗУ са поставили Любовта (със средна 5.6), докато Студентите от УНСС поставят Знания и Умения (със средна 8.1). Най-интересното в случая е, че Знания и Умения като ценност не попадат в първите десет ценности и със средна 14.4 се нареждат на 12 място в системата от ценностни профили на студентите от ЮЗУ. Това според мен е така, не защото те не ценят придобиването на знания и умения а напротив. Всеки попаднал в тази среда оценява огромното значение на информацията. Колкото повече знания натрупва човек с всеки изминал ден, толкова повече препятствия ще преодолее и по-лесно ще му е за в бъдеще. Но студентите от ЮЗУ не са загърбили и другата страна- стабилната Семейна среда, изпълнена с хармония и щастие. При тях са се запазили традиционните вярвания и разбирания на българина, а именно че и в най-трудния момент може да ти помогне семейството и никои друг. А ако не си щастлив с това, което правиш, работата няма да ти върви и никога няма да постигнеш резултатите които се очакват от теб.

От своя страна не трябва да се забравя и влиянието на големия град- София- които оказва огромно влияние върху психиката на студентите. Далече от родното място, от приятелите от детството и семейството започваш да се бориш сам срещу света. Всеки индивид поставен в една такава ситуация разбира, че за да успее трябва да се научи да се справя сам. Като най-важното за началото на борбата е да натрупаш необходимите знания, умения и способности.

А Любовта не е чак толкова на зад в листата на студентите от УНСС- тя е на 5 място със средна 9.3. Поредното потвърждение че любовта движи света. Всеки, макар и без да си признава изпитва нужда да бъде обичан и да обича. Но защо именно Любовта се появява на толкова предна позиция? Може би защото като обичаш е по-лесно да мислиш, света става по-разбираем и по-малко объркан. А това е важно за един социолог, които се опитва да вникне отвъд действителността и да прозре какво води обществото напред.

Щастието (със средна 6.2) е поставена на четвърто място, а пък Семейството (с 6.9) стой на пето място при студентите от Благоевград. Това е още едно потвърждение на казаното по-горе. Тук данните се доближават и за студентите от УНСС- Семейството е на Четвърто място (със средна 9.1).

Следващите Пет ценности от ценностния профил на студентите от Благоевград напълно съвпадат с представата за един истински социолог: На шесто място Честност (със средна 7); На седмо място Свобода (със средна 9.4); На осмо място Доверие (със средна 10.2); На девето място Отговорност (със средна 10.7) и на последно Десето място Справедливост (със средна 11.2).

За да успееш в тази професия трябва да си честен. Честността в наши дни се свързва особено много със свободата на словото и печата. Ако не се чувства свободен да заяви това, което мисли или това което показват данните от дадено изследване, един социолог няма да е честен и спрямо тези, които го слушат. Защото ако се страхуваш да говориш, то тогава ще говориш това, което някои определени личности искат да чуят. Това според мен е и основната причина социолозите от Благоевград да поставят тези ценности на толкова предни позиции. А останалите три ценности - Доверие, Отговорност и Справедливост ги допълват- За да привлича клиенти и да върви нагоре в професионалното си развитие един социолог най-малкото трябва да вдъхва доверие. Иначе може да затвори всички врати пред себе си. Трябва да бъде отговорен както към себе си, така и към клиентите си и задачите, които е поел да прави. Всеки уважаващ себе си социолог трябва да умее. Справедливо да оценява фактите, от заобикалящата го действителност, за да може след това правилно да ги анализира. По този начин се очертава един портрет от личностни качества на бъдещите социолози, които биха могли да засилят влиянието на социологията сред институциите и обществения живот в България.

Тук се появява и следващото различи между двете групи бъдещи социолози. В ценностната система на Студентите от УНСС на Шесто място се подрежда Свободата (с 9.7), Честността е на Девето (със средна 13.3). Доверието, Отговорността и Справедливостта липсват, но на тяхно място се появяват други три ценности- споменатата вече Знания и Умения (на трето място); на Осмо Коректност (с 12.8)- Която ценност се явява като заместваща и допълваща се с другите три, които липсват при студентите от УНСС.

Но най-голямото различие е че на Десето място (със средна 13.5) се появява ценността Пари (при ЮЗУ на 17 място със 17.2). Това, поне според мен показва, че студентите от УНСС възприемат света малко по-вече от материална гледна точка. Те имат желание да материализират наученото в университета. Прилагайки Знанията и Уменията си от учебната скамейка, да придобият някаква печалба, която след това ще вложат в научаването на нови тънкости на професията и усъвършенстване на вече наученото.

За мен лично беше особено учудващо че в нито една от двете групи сред първите десет не попаднаха ценности като Власт; Престиж; Материално богатство; Добър частен бизнес; Частна собственост. По мои наблюдения тези именно ценности вълнуват по-голямата част от българското население. Може би е радостен факта, че студентите от специалност Социология все още не са се отдали на мечтата за Печалба с цената на всичко и всички.

Сравнителен анализ между ценностните системи на студенти от “НСА”(София) и студенти от “ВИАС”(София)