Катехизис: Първо благовестие ( трети ден )



Дата09.04.2018
Размер61.51 Kb.
#64650
Катехизис:

Първо благовестие ( трети ден )
Темата на днешния ден е първото благовестие.

Тази сутрин се поставихме на мястото на онези хора, които се съмняват и не вярват. Също така взехме позицията и на другата страна - на онези които защитават християнските ценности. Разгледахме трудностите, които срещаме ежедневно, когато свидетелстваме пред другите за нашата вяра. Но изпитахме също какво означава да защитаваме идеи, които не са наши, един начин на мислене, който сме призвани да защитаваме, като просто се доверяваме на онзи, който ни го поверява. Такъв е опитът на вярата: да се доверим на някой друг... , да се доверим на Бога!

След това, разделени на групи, си зададохме въпроса: От кого, как и къде се прави първото благовестие?

Всички ние, които сме кръстени, сме призвани да предаваме нашата вяра на онези, с които се срещаме: Трябва да го правим по спонтанен начин! Когато преживяваме нещо много хубаво, нормално е да го разкажем на другите и да ги поканим да го споделят с нас. Когато става дума за даден опит във вярата, тогава правим първото благовестие!!!

Първото благовестие, както се вижда от самата дума, е първият път, когато на някого се говори за Исус.

Първото благовестие е път на доближаване до вярата. То предизвиква въпроси и предлага като отговор личността на Исус. То е предложение, което води до решение да се приеме дарът на вярата. Помага да се роди пълното доверие в умрелия и възкръснал Христос.

Днес размишлявахме върху това, колко много трудности срещаме всеки ден, когато трябва да правим „първо благовестие” и също така се опитахме да дадем някои съвети.

Сега обаче бих искал да си припомним заедно с вас някои моменти от живота на Свети Павел, така както правехме това заедно през тези три дни на нашата Лагер-Школа, за да се поучим от неговия пример.

Често ни се задава въпросът към кого трябва да е насочено първото благовестие и особено кой е най-подходящият момент да се прави това благовестие!

В Деяния 9,19-25, Павел ни показва, че християнинът, непосредствено след като се е срещнал с Христос, е призван да Го възвестява на другите. И наистина, веднага след своето обръщане по пътя за Дамаск, когато се възвръща зрението му и получава Светия Дух, Павел „веднага начена да проповядва в синагогите за Исус, че Той е Син Божи” ( Деян. 9, 19-25 ).

Не трябва да се чака, трябва да се възвестява веднага! Но на кого?

Исус, веднага след като призовава Дванадесетте си ученици, ги изпраща да възвестяват, като им казва: „да не отиват при езичниците..., а да се обръщат най-вече към загубените овце на дома Израилев.” ( Мт. 10, 6).

Павел, когато се намира в Дамаск, се обръща към евреите в синагогите, „като им показва, че Исус е Христос”.



Не е нужно да се отива далеч, а да се обръщаме към онези, които са близо до нас. Не трябва да чакаме, а да отиваме при другите, да ги търсим там, където най-често се намират. Не трябва да започваме с непознати, а да възвестяваме най-напред на онези, които ни познават: да се обръщаме към „загубените овце”, към онези, които е трудно да бъдат обърнати, които познават религията, но вече са решили да не я практикуват.

Благовестието не винаги е добре прието, не винаги е лесно. Самият Павел, веднага след обръщането си, решава да скъса със своето минало, да отиде и да проповядва на онези, които го познават като преследвач: „и всички, които го слушаха, се учудваха” ..., но след това „направиха заговор, за да го убият”.

Колко пъти и ние сме били осмивани и отхвърлени, когато сме свидетелствали за нашата вяра!!! Как, тогава, да преодоляваме трудните моменти?

В разказа за живота на Свети Павел има един много важен момент: след като си възвръща зрението, Павел „остана заедно с учениците, които бяха в Дамаск”.



Общността има фундаментална роля за първото благовестие: тя подкрепя, съветва и помага.

Павел не е сам: срещата с Христос променя живота му, но не само това! Бог го призовава, но след това има една общност, която го приема. Така Павел, когото юдеите искат да убият, е подпомогнат от своите приятели: „Те денем и нощем пазеха портите, за да го убият. Ала учениците го взеха през нощта, туриха го в кошница и го спуснаха по стената” (Деян. 9, 25).


Фундаментално при първото благовестие, наред с подкрепата на общността, е присъствието на Светия Дух.

И Светият Отец Бенедикт XVI припомня това с мотото на Световния Ден на младежта в Сидни: „Ще получите сила от Светия Дух, който ще слезе над вас и ще ми станете свидетели”.

Така Павел, веднага щом получава отново зрението си, е изпълнен със Светия Дух, получавайки кръщението.

Чрез седемтте дара на Светия Дух, сам Бог действа сред нас. Християнинът може винаги да разчита на Неговата сила и затова никога не е сам, но Бог му помага. Павел казва: „когато съм немощен, тогава съм силен” ( 2 Кор. 12, 10 ), защото в неговите трудности Христовата мощ действа в него.

В Деян. 13, 4-15, отново главният герой е Светия Дух: „Те, изпратени от Светия Дух...отплуваха за Кипър”. Светият Дух им подсказва къде да отидът, за да бъдат там, където има нужда от тях. И така Павел и другите с него „намериха един магьосник лъжепророк, юдеин..., който им се противеше, като се стараеше да отклони проконсула от вярата”. Светият Дух ни дава повод да благовестим, но ние трябва да вземем думата и да Му се доверин: „тогава Павел, изпълнен с Дух Свети...каза”. Словото на Павел е твърдо: силата на Светия Дух е срещу измамата на магията, сигурността и авторитета на Павел- срещу злобата на магьосника, който, когато това слово свършва, „губи зрение и, обръщайки се насам-натам, търси водач”.

Посланието на този откъс е ясно. Силата на Светия Дух е невероятна. Онзи, който е изпълнен със Светия Дух, говори с авторитет и правда. Напротив, магьосникът е пълен с измама, враг е на всяка правда и се стреми да изкриви правите пътища на Господ. Магьосникът е наречен също лъжепророк юдеин, който не вярва, че Исус е Месията, който се съмнява, но също така предлага и подхранва съмнения у другите. Без силата на Светия Дух съмненията и несигурността биха взели връх, но Павел изпълнен с Духа, поставя нещата на мястото им.

Кой за нас, днес, е магьосникът, който ни отклонява от вярата? Кой ти предлага фалшива истина?

По-късно, в Деян. 13,16-43, Павел се обръща към общността в Антиохия. Все още благовестието на Павел е насочено към юдеите: но те, избраният народ, на когото се е открил Господ, не са способни да признаят Исус за Месия. Затова Павел им отправя суров упрек: „пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците: Вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото едно дело върша аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой!”.

Идването на Исус като Месия е велико Божие дело, но юдеите не успяват да повярват, въпреки проповедите и паралелите на Писанията с живота на Исус.

Би трябвало всеки от нас да си зададе въпроса: Кои са новите юдеи на нашето време? Кой не успява да повярва наистина? Кои са хората към които първи трябва да насочим нашето благовестие?

Видяхме, че примерът на Свети Павел в Деянията на Апостолите ни приканва да се доверим на Светия Дух и да търсим подкрепа в общността. Но, погледнато практически, как можем да благовестим?

Ако погледнем началото на първото послание до Солуняни, ще видим, че Павел благодари, защото те са приели словото и са станали подражатели на Господа, „така че са станали образец за всички вярващи”. Най-простият и ефикасен начин за разпространяване на вярата е за християните свидетелсвтото на собствения им живот, живян според Евангелието. Павел пише: „Навред се разнесе славата за вашата вяра в Бога, тъй че няма нужда ние нищо да казваме” ( 1 Сол. 1,8).

Важно е да се благовести чрез примера на собственият живот. Който благовести, трябва да има определен стил. Но какъв е стилът на благовестието?

Стилът е този на любовта, на любовта към онези, на които се благовести, на любовта, която помага да се преодолеят трудносттите. Само безкористната любов помага на онзи, който благовести, да не се възгордява от своите дела, но го подтиква да стане малък и да остави на Божията мощ да действа. Павел пише: „както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим – не за да угаждаме на човеци, а на Бога” ( 1. Сол. 2,4).



Най-голямото изкушение за онзи, който благовести, е да остави да надделеят личните му интереси и собствената му воля над Божието дело. Единствено безкористната любов ни позволява да поставяме Бога на първо място, за да можем да обръщаме сърцата на другите. Павел пише в своето послание: „Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас Слово Божие, го усвоихте не като слово човешко, а като Слово Божие , каквото е и наистина, което и действа във вас, вярващите” (1 Сол. 2,13 ).

В Посланието до филипяни се появява един нов аспект: благовестието от индивидуално става колективно. Призивът му е филипяните”да живеят достойно за Христовото благовестие” ( Фил.1,27 ). Единната общност мисли за общото благо в светлината на вярата. Това е възможно, само ако се запази единство в смирението.



Две са, следователно, ключовите думи на благовестието: ЛЮБОВ и СМИРЕНИЕ, за които Свети Павел говори в следния химн ( Фил.2,5-11 ):

„Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Исус Христос, Който, бидейки в образ Божи, не счете за похищение да бъде равен Богу, но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек. Смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име; та в името на Исус да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца”.



А успяваме ли ние да бъдем истински свидетели и благовестители на вярата в Христос в нашите семейства и сред онези, които срещаме?

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница