Катя терзийска

Катя ТЕРЗИЙСКА

Преводът е древен вид човешка дейност. Още от най-стари времена се образуват групи от хора, чиито езици се различават. Така се появяват и „билингви”, които помагат в общуването между разноезични групи от хора. С възникването на писмеността към устните преводачи се присъединяват и писмени преводачи, които превеждат различни текстове от официален, религиозен и делови характер. От самото си начало преводът изпълнява важна социална функция, като прави възможно междуезиковото общуване. Разпространяването на писмения превод открива на хората широк достъп до културните достижения на другите народи, прави възможен обмена и взаимодействието на култури и литератури. Знанието на чужди езици позволява да се четат книги на други езици, но изучаването на чуждите езици не се отдава на всекиго. С течение на времето преводът се е развивал и продължава да се развива. При превеждането се използват различни видове похвати и трансформации в зависимост от текста, който трябва да бъде преведен, и в зависимост от това, за каква аудитория е предназначен този текст.

Главната цел на превода е да бъде постигната адекватност. Адекватен или, както още го наричат, еквивалентен превод е този, който се осъществява на равнище, необходимо и достатъчно за предаване на съдържанието на текста, като се спазват нормите на езика, на който се превежда. Адекватността се постига чрез умело използване на различните преводачески трансформации.

Трансформациите са формални (лексикални или граматични трансформации) или семантични (семантични трансформации) изменения на компонентите на оригиналния текст като се съхранява информацията, която трябва да се предаде.

Днес съществуват множество класификации на преводните трансформации.

Л. К. Латишев дава класификация на преводните трансформации според характера на промените:

• 
  Морфологични – замяна на една категориална форма с друга;
  
• 
  Синтактични – изменение на синтактичната функция на думата или словосъчетанието;
  
• 
  Стилистични – изменение на стилистичната окраска;
  
• 
  Семантични –изменение не толкова на изразите, колкото на самото съдържание с цел да се опише ситуацията;
  
• 
  Смесени – лексико-семантични и семантико-морфологични.
  

Я. И. Рецкер пише, че „въпреки че не винаги е възможно всеки пример при превода да се класифицира, поради преплитането на категориите, като цяло могат да се обособят 7 разновидности на лексикалните трансформации:

- диференциация на значението;

- конкретизация на значението;

- генерализация на значението;

- смислово развитие;

- антонимичен превод;

- цялостно преобразуване;

- компенсация в процеса на превода.”
Лексикални трансформации
До лексикални трансформации се прибягва, ако в оригиналния текст се срещат нестандартни езикови единици на равнище дума, например собствено име, което съществува в оригиналния език, а отсъства в езика, на който превеждаме; термини в професионалните области; думи, обозначаващи предмети, явления и понятия, характерни за дадена култура, или традиционни наименования на елементи от трета култура, които обаче отсъстват или имат друга функция в езика, на който превеждаме. Такива думи заемат много важно място в процеса на превода. Съществуват следните лексикални трансформации: транскрипция и транслитерация, калкиране; лексико-семантични трансформации, конкретизация, генерализация, модулация (по В. Н. Комисаров).
Транскрипция и транслитерация
Транскрипцията е фонетично възпроизвеждане на заимствана дума с фонетичните средства на езика на превода, фонетична трансформация на изходната дума. Друга трансформация е транслитерацията – побуквена замяна или възпроизвеждане на заимствана дума със средствата на азбуката на езика на превода.

С други думи, транскрипцията и транслитерацията се използват, когато дадена дума, обозначава реалия и не се превежда, например „pie – пай”.

Транслитерацията е необходима, когато е нужно да се обърне внимание на кратки обозначения, като се подчертава спецификата на вещите и понятията, ако не съответстват на езика, на който превеждаме. Ако не е нужна, транслитерацията се превръща в злоупотреба с чуждестранните заимствания, което води до „замърсяване” на родния език.

Трябва да се отделят като преводачески проблем така наречените реалии – наименованията на национално-културните обекти, характерни за чуждите култури. В условията на мащабна междукултурна комуникация такива наименования съставят голяма група. Най-разпространеният начин за техния превод на друг език представлява преводаческата транскрипция или стандартната транслитерация в случаите, когато не се прави описателен превод.

Необходимостта от транслитерация в някои случаи доказва, че често авторите, които пишат за други народи, прибягват към тази трансформация като начин да назоват реалии, специфични за бита на дадения народ. Често чуждите думи (реалиите) се пренасят в преводния език, за да се постигне специфичния колорит.

Транскрипцията и транслитерацията се използват при предаване на собствени имена в превода, например Hollywood – Холивуд, Minnesota – Минесота, Beatles – Бийтълср – както и при превода на имената на фантастични герои и същества: Баба Яга – Baba Yaga, Hobbit – хобит, goblin – гоблин.

При наличие на еднаква азбука в два езика може да има различия в произношението на собствените имена. И, разбира се, при значителни фонетични различия между двата езика (например английски и руски) възпроизвеждането е само частично и условно и обикновено представлява известен компромис между звученето и това, което е написано.
Калкиране

Калкирането е построяване на лексикалната единица по образеца на съответната дума от чуждия език чрез точен превод на отделните значими части. Като вид трансформация калкирането се използва в процеса на междукултурната комуникация в случаи, когато транслитерацията е неприемлива. Тази трансформация се среща по-рядко, отколкото транскрипцията и транслитерацията.

За разлика от транскрипцията калкирането невинаги е проста механична операция на пренасяне на изходната форма на думата в друга форма на езика, на който превеждаме. Голямо количество словосъчетания в политическите, научните и културни области, освен това термини, думи и словосъчетания с широка употреба, на практика представляват калки:
Върховен съд – Supreme Court

Вот на недоверие – non-confidence vote

Зимния дворец – Winter Palace

Белия дом – White House

Както ни е добре известно, много английски думи нямат пълно съответствие при превода. В двуезичните речници обикновено се дават редица варианти, всеки от които покрива поне едно от частните значения на чуждоезиковата дума. Но дори всички речникови съответствия в тяхната съвкупност не обхващат като цяло обширната семантика на думите от чуждия език.

Конкретизацията се отнася към лексико-семантичните замени. Това е похват при превода, при който се заменят думи или словосъчетания на чуждия език с по широко предметно-логическо значение с думи в превода с по тясно значение. Конкретизацията се използва, когато заменяме по-общо с по-конкретно понятие. Този похват се използва широко при превода на думи като: to be, to have, to get, to do и др.
We really did. – Поговорихме.

Did you? – Намери ли го?

You didnʼt have to do all that. – Напразно си загубихте времето...
Друг пример за конкретизация можем да дадем с употребата на английската дума man, която се употребява често с различни значения:
All the kingʼs men. – Цялото кралско войнство.

He is a man of taste. – Той е човек с вкус.

Като класически пример за генерализация може да послужи руската дума лечение, съответстваща на английската treatment, която има много по-широк спектър от значения:

The treatment turned to be successful and she recovered completely.

Their treatment of the situation.

His treatment of his parents was very deferential.

И момичето умря, защото вечно нарушава правилата.

Тези преводни трансформации допринасят за запазване на смисловите, семантичните, стилистичните особености на оригиналния текст при превода. Но най-важно е съхраняването на функционалните особености с цел да се постигне аналогичен комуникативен ефект.

ЛИТЕРАТУРА

Бархударов, Л. С. Язык и перевод. Международные отношения, Москва, 1975.

Комиссаров, В. Н. Слово о переводе. Международные отношения – 1973

Латышев, Л. К. Курс перевода: Эквивалентность перевода и способы ее достижения. Международные отношения, Москва, 1981.

Рецкер, Я. И. Что же такое лексические трансформации? – В: „Тетради переводчика” № 17, Международные отношения, Москва, 1980.

Томанова, С. Междуезиково взаимодействие в превода. Университетско издателство – ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград, 2009.

Каталог: dokladi -> 2010
dokladi -> Публикуваните доклади са без редакционна намеса. Те са представени на: общо заседание с тема "Държавната политика на библиотечното дело. Роля на професионалните и неправителствените организации"
dokladi -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително
dokladi -> Доклад по околна среда (гдос) за изпълнението на дейностите за 2009 г., за които е предоставено Комплексно разрешително №355-но/2008 г
2010 -> Елена борисова
2010 -> Атанаска методиева
2010 -> Жени иванова
2010 -> Емблематични немски и български филми с диаболични мотиви от началото на ХХ век
2010 -> Вината и понятието за морал – през очите и сърцето на роберто савиано и книгата му „гомора“

Изтегляне 75.92 Kb.

Сподели с приятели: