КАЗУС 1
Поглед отгоре, докато падаш от стълбата1
Тиша Айхер, бивш изпълнителен директор, описва себе си като човек, който не е склонен да поема рискове. Всички промени, които е правела в кариерата си, са били внимателно обмисляни и дълго проучвани като възможности. Тя не взима бързи решения и не прави големи промени. Досега. След 20 години на пазара на труда Тиша решава да напусне работата си за една година, за да си почине.
Тиша завършва университета „Корнъл” и веднага започва да работи в ресторантьорския сектор. Бизнесът й харесвал, но не й допадало да работи през нощта, уикендите и празниците, а в този бранш се налагало. Решила, че една магистърска степен ще бъде следващата й стъпка, подала си документите и я приели в престижното училище по мениджмънт „Келог” към университета в Еванстън. Записала се в програмата по маркетинг и се влюбила в този занаят. Завършила „Келог” и се преместила в Ню Йорк, за да постъпи в „Американ Експрес" - продавала кредитни карти за ползване в ресторанти. Така сляла двете си страсти.
Тиша обичала „Американ Експрес” и била доволна, че има възможност да работи с невероятни шефове и лидери в професията. След няколко години в Ню Йорк тя поискала да се върне обратно в Чикаго и започнала да си търси работа в същия сектор. Когато се появила възможността да управлява регионален маркетинг отдел в Чикаго, желанието на Тиша се сбъднало. В следващите 8 години тя работила точно това, което искала и непрекъснато пътувала.
Междувременно една от приятелките й от „Корнъл” станала президент на корпорация „Калфалон”. Когато отворили първия си кулинарен център в Чикаго, тя се обадила на Тиша за идеи, свързани с новия център, и как евентуално да намери служители в родния й град. Неизбежно „Калфалон” наели Тиша да ръководи двата кулинарни центъра. След като станала част от компанията, помогнала да се утвърди нуждата от отдел, който да се занимава с маркетинг, след което пеела риска да развие този отдел само 6 месеца, след като започнала работа във фирмата.
Въпреки че Тиша се справяла със задълженията си в Чикаго, често й се налагало да пътува до Толедо и Атланта заради работата си и рядко си била вкъщи. Независимо че в „Калфалон” станала вицепрезидент и част от висшия мениджмънт, тя се отдалечила от сферата на маркетинга и от любимия си град, така че поработила здраво, за да се върне обратно. Тиша направила дързък ход и поискала да стане директор маркетинг, за да осъществи директен контрол върху програмите, които искала да внедри. Наела и обучила екип, а фирмата продължила да расте и да увеличава продажбите си.
След успеха в „Калфалон” дошло времето да опита нещо ново и по-близо до вкъщи. Тиша искала да намери време за себе си. Установила, че всеки уикенд вършила домашните си задължения, които се увеличавали, докато я нямало, и се приготвяла за пътуването следващата седмица. И макар че се наслаждавала на ползите от работата в голяма корпорация и на екипа, който била сформирала, работата й била срещи и пътувания. Сега тя си търси нова работа, която да включва по-малко пътуване и да бъде по-креативна.
Разговаряхме с Тиша за последния й ден на старата й позиция. Вече е взела решение да си почине една година и да проучи нови възможности - първата от които в родния й град.
Винаги находчива, дори и по отношение на големите промени в живота си, Тиша сподели с нас нейните „5 принципа на голямата промяна в живота”:
1. Планирайте нещата от финансова гледна точка. Ако можете да си позволите повече от необходимото ви и не харчите всеки цент, който изкарвате, бихте могли да започнете да спестявате пари по ефективен и смислен начин. Дисциплината и планирането създават възможност да разполагате с много възможности.
2. Не планирайте твърде много. Възнамерявам да си взема почивка тази година и да проуча колкото се може повече възможности. Знам, че обичам маркетинга и планирам да работя отново след година, без да съм сигурна точно какво ще правя. Мисля си да преподавам, да работя в неправителствения сектор или дори да направя нещо различно. Ще оставя нещата просто да се случват.
3. Определете какво е важно за вас и го направете. Харесвах кариерата си последните двадесет години, но непрестанните пътувания не ми позволиха да се задържа на едно място. Винаги съм искала куче и сега ще си взема. Ще се виждам по-често с приятелите си и ще почна да взимам уроци по тенис. Не са кой знае какви неща, но са важни и не съм можела да ги правя, докато сновях между Чикаго, Толедо и Атланта.
4. Осигурете си подкрепа. Големите промени са страшни, особено за мен, която винаги избирам консервативния начин. Щастлива съм, че имам сестра си за пример. Тя се пенсионира на четиридесет и три и подкрепи решението ми да си взема година отпуск, като ми помогна да го планирам. Не знам какво щях да правя без нея.
5. Доверете се на инстинкта си. Знаех, че да си взема година отпуск и да напусна работа е правилният ход за мен и смятам да се възползвам максимално. Не пренебрегвайте това, което ви казва сърцето.
Сподели с приятели: |