С цел да насърчи иновациите, Corel (производителят на известния софтуер Corel Draw и друг софтуер) се опитва да пресъздава предприемаческата среда в условията на самата компания.
Когато някой служител има добра идея, той/тя може да поиска две седмици, които да прекара с един или двама свои колеги в т.нар. „виртуален гараж”, с цел да разработи по-подробно идеята. В края на втората седмица, ако идеята продължава да изглежда обещаващо, служителят може да поиска от мениджъра си нови две седмици и така нататък, докато идеята продължава да изглежда печеливша.
От Corel се насочили към подобен подход, тъй като във фирмата непрекъснато циркулирали различни идеи, много от които били внезапни хрумвания на служители, но сериозна част от тях така и не били развивани поради факта, че или служителите не били сигурни на кого да разкажат за идеите си, или разказвали, но от другата страна никой не ги слушал внимателно.
В същото време, другите способи за стимулиране на иновациите, като например безкрайните срещи и фокус групите, не винаги давали желания ефект за създаване на иновации, които носят истинска стойност.
Макар и малко случайно, така се родила идеята за “виртуален гараж” – възможност за малка група служители (един, двама или максимум трима) да поработят по една или друга перспективна идея. Благодарение на свободата, която е дадена на служителите да творят, се родили редица “малки бисери” – дребни, но важни нововъведения и усъвършенствания на различните софтуерни приложения на компанията.
Въпроси: Какъв вид иновация е описана в казуса?
Приложима ли е тя в условията на българските предприятия?
Какви рискове могат да се крият в подобна практика?
